Режимът на Вучич с „инициатива“ за нов ГКПП хвърля прах в очите на България
Режимът на Александър Вучич продължава да употребява чувствителни тематики за пропагандни цели, създавайки заблуда за интензивност без действителни резултати. Последният образец е „ новината “ на Радио-телевизия Сърбия за самодейност за разкриване на нов граничен пункт сред Сърбия и България при Петачинци.
На думи това наподобява като стъпка към улеснение на живота на хората от Цариброд и Пирот, само че на процедура казусът с прекосяването на границата е зарязан с години.
Официалната версия
Сръбските управляващи показват концепцията като метод за:
улеснение на жителите и бизнеса;засилване на туристическия поток;стимулиране на трансграничното съдействие и икономическото развиване на района.Реалността за локалните
Зад формалните изказвания стои добре прочут проблем за българите в Западните околности.
Калотина е главната точка за прекосяване, само че изискванията там са тежки.Много локални са принудени да работят в България, защото София и близките общини са естествена посока за претовареност.Всяка заран стотици души потеглят към Драгоман и София, а вечер се връщат назад.През лятото тапите водят до часове очакване и закъснения за работа.Стар проблем, без решение
От години се разискват две варианти:
Реорганизация на придвижването на Калотина, с обособена лента за царибродчани, с цел да не попадат в интернационалния трафик.Изграждане на нов граничен пункт при Петачинци.
Местните поданици упорстват изрично за смяна, а тематиката постоянно участва на двустранни срещи сред Сърбия и България. Въпреки това решение към момента няма.
Защо няма прогрес?
Причината е явна – Белград съзнателно отсрочва.
Нов пункт би улеснил всеобщото напредване на работна мощ от Пирот и Цариброд към България.Там заплатите са доста по-високи, което опонира на формалната теза на Вучич, че „ България е изостанала от Сърбия “ и че участието в Европейски Съюз не е доказателство за триумф.Повтарящ се сюжет
Подобни начинания към този момент са били обявявани. Обичайно тематиката заглъхва всяко лято и казусът остава неуреден.
След влизането на България в Шенген, трафикът през Калотина фактически понижа, с изключение на през летните месеци, когато турските гастарбайтери пътуват директно. Но за локалните поданици, които всекидневно пресичат границата, компликациите остават.
Скептични упования
На този декор самодейността за Петачинци наподобява повече като повтаряне на остарял сюжет, в сравнение с като действителна смяна. Очакванията измежду хората остават песимистични – че Белград още веднъж ще премине в режим на отсрочване, в случай че въобще е излизал от него.
Заключение: Вучич употребява тематиката за граничния пункт като инструмент за вътрешна агитация, вместо като действително решение на дълготраен проблем за хората в Западните околности.
На думи това наподобява като стъпка към улеснение на живота на хората от Цариброд и Пирот, само че на процедура казусът с прекосяването на границата е зарязан с години.
Официалната версия
Сръбските управляващи показват концепцията като метод за:
улеснение на жителите и бизнеса;засилване на туристическия поток;стимулиране на трансграничното съдействие и икономическото развиване на района.Реалността за локалните
Зад формалните изказвания стои добре прочут проблем за българите в Западните околности.
Калотина е главната точка за прекосяване, само че изискванията там са тежки.Много локални са принудени да работят в България, защото София и близките общини са естествена посока за претовареност.Всяка заран стотици души потеглят към Драгоман и София, а вечер се връщат назад.През лятото тапите водят до часове очакване и закъснения за работа.Стар проблем, без решение
От години се разискват две варианти:
Реорганизация на придвижването на Калотина, с обособена лента за царибродчани, с цел да не попадат в интернационалния трафик.Изграждане на нов граничен пункт при Петачинци.
Местните поданици упорстват изрично за смяна, а тематиката постоянно участва на двустранни срещи сред Сърбия и България. Въпреки това решение към момента няма.
Защо няма прогрес?
Причината е явна – Белград съзнателно отсрочва.
Нов пункт би улеснил всеобщото напредване на работна мощ от Пирот и Цариброд към България.Там заплатите са доста по-високи, което опонира на формалната теза на Вучич, че „ България е изостанала от Сърбия “ и че участието в Европейски Съюз не е доказателство за триумф.Повтарящ се сюжет
Подобни начинания към този момент са били обявявани. Обичайно тематиката заглъхва всяко лято и казусът остава неуреден.
След влизането на България в Шенген, трафикът през Калотина фактически понижа, с изключение на през летните месеци, когато турските гастарбайтери пътуват директно. Но за локалните поданици, които всекидневно пресичат границата, компликациите остават.
Скептични упования
На този декор самодейността за Петачинци наподобява повече като повтаряне на остарял сюжет, в сравнение с като действителна смяна. Очакванията измежду хората остават песимистични – че Белград още веднъж ще премине в режим на отсрочване, в случай че въобще е излизал от него.
Заключение: Вучич употребява тематиката за граничния пункт като инструмент за вътрешна агитация, вместо като действително решение на дълготраен проблем за хората в Западните околности.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ