Регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) претърпява значителни икономически

Регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) претърпява обилни стопански разтърсвания през последните три години. Голямата разнородност, ограниченията за поддръжка и правните промени повлияха отрицателно върху трендовете за корпоративна неплатежоспособност. Пандемията от Covid-19, последващият стопански спад и войната в Украйна провокираха разстройства освен в макроикономическите индикатори и стоковите пазари, само че се отразиха и върху ликвидността на заплащанията на фирмите, открива изследване на Кофас. „ Въведените държавни ограничения за поддръжка способстваха за спада на корпоративните несъстоятелности през 2020 година Това обаче удължи „ изкуствено “ живота на възползвалите се сдружения и се отрази в фрапантно покачване на броя банкрути. Но това не е всичко – бизнесът е изправен пред голям брой провокации. Сред тях са високите цени на сила и първични материали, поредицата бързи покачвания на лихвените проценти, най-високата инфлация от десетилетия и геополитическата неустановеност, в която се намираме “, споделя Грегорж Шилевич, основен икономист на Кофас за Централна и Източна Европа. Икономиките в ЦИЕ демонстрират признаци на възобновяване през 2021 година, както и през първата половина на 2022 година, като множеството страни означават по-високи темпове на напредък макар нестабилната динамичност. „ 2022 година донесе главно по-висока икономическа интензивност. Това следим при страни като Хърватия и Словения, при които Брутният вътрешен продукт надвиши 5%, а темповете на напредък в недалечните Полша, Румъния и Унгария са близки до него. От друга страна, Естония изпадна в криза с ритъм на напредък от -1,3%. “, добавя Шилевич. Кофас пресмята, че в ЦИЕ общият брой производства, изпаднали в неплатежоспособност, е повишен с 39,3% - от 25 917 през 2021 година до 36 090 през 2022 година В осем страни през 2022 година броят на банкрутите е по-голям, спрямо миналата година, а точно в България, Хърватия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Сърбия. Четири страни означават намаляване по този индикатор – това са Чехия, Естония, Словакия и Словения. Високият скок на несъстоятелността е регистриран и в Сърбия и Унгария, надлежно с +106% и +86, до момента в който максимален спад на производствата е в Естония. Несъстоятелността нараства във всички браншове. Сегментите с високо ползване на сила не вършат изключение. Не е изненадващо, че енергоемките браншове са тези, които са наранени най-силно от скока на цените на суровините, а оттова и от по-високите оперативни разноски. Например в Полша сдруженията, чиято активност е в химическата, металната, хартиената, дървесинната и хранително-вкусовата индустрия регистрират по-дълги забавяния на заплащанията от междинните. Тези браншове също бяха на фокус в районната статистика за несъстоятелността: металите, хартията, дървото и хранително-вкусовата промишленост означиха високи и покачващи се равнища на неплатежоспособност. Бизнесът, извършващ търговия на дребно, е различен бранш, при който се следи нараснал брой банкрути. Динамичната инфлация оказва все по-голямо въздействие върху потребителските разноски, което неизбежно се отразява отрицателно на фирмите в този сегмент. Несъстоятелностите в България не престават да се усилват със постоянен растеж от 3% на годишна база през 2022 година, което е прочут израз на световните трендове. Също по този начин, броят на банкрутите през миналата година спрямо последната предпандемична 2019 година е с близо 30% по-висок, което ясно демонстрира възходящи опасности във вътрешната икономическа среда. Още предупредителни сигнали идват от броя на новорегистрираните компании и тези в разпродажба. Така броят на новорегистрираните сдружения остава под предпандемичната 2019 година Тези фактори способстваха и за доста по-голям брой сдружения в разпродажба. За 2022 година техният брой е 4056, като се усилва с близо 8% на годишна база. Тъй като процесът по оповестяване на неплатежоспособност в България е много закостенял и дълъг, заслужава да се означи, че броят на компаниите в развой на неплатежоспособност също се усилва с 2,2% на годишна база до 536. Секторите с най-голям растеж на неплатежоспособност за 2022 година са: · Хартия и хартиени продукти · Месо и месни продукти · Стъкло и керамика · Дърводобив · Петрол и други въглеводороди Хартията, дървесината и петролът страдат от разтърсвания в доставките, които са директен резултат от глобите против Русия и техните контрасанкции. Недостигът и неналичието на опция за бърз сурогат са измежду аргументите за понижаване на активността и банкрут. Производството на стъкло и месо пострада индиректно от по-високите цени на силата, чиято активност е мощно обвързвана с постоянни енергийни доставки и има лимитирани благоприятни условия за реагиране при положение на непредвидени промени. Месният сегмент в частност беше изложен на възходящите разноски за храни и фуражи за животни (поради огромния дял на Русия и Украйна в международното произвеждане на зърнени култури), само че също и заради бързо възходящите транспортни разноски. От друга страна, секторите с най-нисък растеж на неплатежоспособност за 2022 са: · Неспециализирани и развлекателни дейности · Текстил · Мебели · Финансови услуги · Автомобилостроене и транспортни средства Общото за всички тях е, че регистрираха наклонност за свръхпредлагане, а спирането на пандемичните ограничавания се отрази удобно на бизнесите в тези сегменти. В бранша на развлекателните действия, да вземем за пример, завръщането на дейностите навън и увеличението на интернационалния туризъм внесоха огромна доза пресен въздух. Производството на мебели към момента следва растящото строителство в жилищния сегмент и обвързваните с него довършителни работи. В кратковременен до средносрочен проект могат да се чакат промени тук, защото всекидневно се следи интервал на разминаване сред понижената строителната продукция и забавянето в другите промишлености, от които зависи. Финансовите услуги са относително нов бранш, който набира скорост с повишаването на стопанската система и локалния финтех бранш. „ Икономическите вероятности остават меко казано несигурни. Нашите специалисти предвиждат закъснение на инфлацията за идните месеци, само че въпреки всичко по-голямата част от стопанските системи в района на ЦИЕ следва да отчетат по-слаб напредък през 2023 година Нивата на инфлация ще се запазят много над целевите на Централната банка. Така това ще се отрази в спомагателни покачвания на лихвите и това неизбежно ще има негативни резултати върху корпоративната ликвидност на заплащанията. Очакваме броят банкрутирали сдружения да продължи да нараства и през 2023 година “, прибавя Ярослав Яворски, Главен изпълнителен шеф на Кофас в района на Централна и Източна Европа.