Йозеф Менчик - мистерията около последния рицар, влязъл в битка с нацистите
Регионът на Бомервалт в Чехословакия, регион с високи планински проходи, тъмни гори, самотни планински овчари, е и леговище на последните рицари.
Историята знае малко за произхода на Йозеф Менчик. Странник, чешит, даже определян от месните за вманиачен. Почитател на херингата и хубавата бира, чудак, приел рицарския метод на живот.
Ранният живот на Менчик остава тайнственост за откривателите и до през днешния ден. Роден през февруари 1911 година, дата която също е мощно оспорвана, а историята не дава сведения за неговия генезис, минало, роднини. Появата му за света като че ли е обвързвана с огромната смяна в живота му, която настава със закупуването на порутения дребен палат от 14 век Добрш, в който влага старания и обич да възроди остарелия му искра.
Захвърлил удобствата на актуалния свят, Менчик възвръща замъка в достоверния му тип - за осветяване употребява факли и свещи, колата била немислимо притежания в различния му метод на живот, макар, че можел да си я разреши.
В замъка си колекционирал голям брой артефакти, трансформирайки го в самобитен музей на Бомервалт, където разказвал с наслада историята на района и по този начин се трансформирал в живата памет на региона.
Съселяните му го дефинират като почтен и честен, подготвен да бъде в помощ постоянно, когато се наложи. Щедър и гостолюбив, отнасящ се с почитание към всички. Истински образец за рицар, макара и не по завещание, само че с качествата, които имал. От тях получил и прозвището си – Рицарят на Страконице.
Снимка: Reddit
Годината е 1938, Втората международна война стартира. В граничния регион при Бучина, нахлуващата в Чехословакия войска на вермахта е изправена пред силата и жертвоготовността да бъдат спрени на един единствен човек – рицарят на Страконице.
Облечен в цялостно бойно средновековно облекло, яхнал чистокръвния си кон, държейки меч и алебарда, Йозеф Менчик се изправял самоуверено пред немските войски. Войниците били в потрес от появяването на рицаря. До съдбоносен конфликт не се стигало, само че със своята рицарска храброст и безрасъдство успявал да осуети тяхното нахлуване, въпреки и за един къс миг.
Въпреки, че героичната му постъпка не спирали немската войска, замъкът Добрш останал недокоснат и макар, че германците не виждали сериозен проблем в негово лице, безспорен факт е, че те в никакъв случай не съумели да го побеждават. Така героичната му демонстрация се трансформира в легенда, мнозина го дефинират на чехословашкия Дон Кихот.
След края на войната замъкът Добрш бил национализиран от новата комунистическа власт, само че Менчик продължавал рицарския си живот до гибелта си на 78-годишна възраст.
За него споделят, че е изживял живота си почтено. Странник, татко на две деца, брачен партньор на Ема Менцикова, рицарят на Страконица, приел призванието да се изправи се в отбрана на своята татковина, която в никакъв случай не не запомнила подвига му.
Превода: Faktor.bg
Историята знае малко за произхода на Йозеф Менчик. Странник, чешит, даже определян от месните за вманиачен. Почитател на херингата и хубавата бира, чудак, приел рицарския метод на живот.
Ранният живот на Менчик остава тайнственост за откривателите и до през днешния ден. Роден през февруари 1911 година, дата която също е мощно оспорвана, а историята не дава сведения за неговия генезис, минало, роднини. Появата му за света като че ли е обвързвана с огромната смяна в живота му, която настава със закупуването на порутения дребен палат от 14 век Добрш, в който влага старания и обич да възроди остарелия му искра.
Захвърлил удобствата на актуалния свят, Менчик възвръща замъка в достоверния му тип - за осветяване употребява факли и свещи, колата била немислимо притежания в различния му метод на живот, макар, че можел да си я разреши.
В замъка си колекционирал голям брой артефакти, трансформирайки го в самобитен музей на Бомервалт, където разказвал с наслада историята на района и по този начин се трансформирал в живата памет на региона.
Съселяните му го дефинират като почтен и честен, подготвен да бъде в помощ постоянно, когато се наложи. Щедър и гостолюбив, отнасящ се с почитание към всички. Истински образец за рицар, макара и не по завещание, само че с качествата, които имал. От тях получил и прозвището си – Рицарят на Страконице.
Снимка: Reddit
Годината е 1938, Втората международна война стартира. В граничния регион при Бучина, нахлуващата в Чехословакия войска на вермахта е изправена пред силата и жертвоготовността да бъдат спрени на един единствен човек – рицарят на Страконице.
Облечен в цялостно бойно средновековно облекло, яхнал чистокръвния си кон, държейки меч и алебарда, Йозеф Менчик се изправял самоуверено пред немските войски. Войниците били в потрес от появяването на рицаря. До съдбоносен конфликт не се стигало, само че със своята рицарска храброст и безрасъдство успявал да осуети тяхното нахлуване, въпреки и за един къс миг.
Въпреки, че героичната му постъпка не спирали немската войска, замъкът Добрш останал недокоснат и макар, че германците не виждали сериозен проблем в негово лице, безспорен факт е, че те в никакъв случай не съумели да го побеждават. Така героичната му демонстрация се трансформира в легенда, мнозина го дефинират на чехословашкия Дон Кихот.
След края на войната замъкът Добрш бил национализиран от новата комунистическа власт, само че Менчик продължавал рицарския си живот до гибелта си на 78-годишна възраст.
За него споделят, че е изживял живота си почтено. Странник, татко на две деца, брачен партньор на Ема Менцикова, рицарят на Страконица, приел призванието да се изправи се в отбрана на своята татковина, която в никакъв случай не не запомнила подвига му.
Превода: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ