Регионалният исторически музей - София представя изложбата на Дончо Дончев

Регионалният исторически музей - София показва изложбата на Дончо Дончев " FESTUM ". Откриването й е през днешния ден от 17.00 ч.

Асо Купа
Роза в пристрастеност обгърната.
Допир. Бодил плътта пронизва.
Точка във всемира.
Болезнено се стича капка кръв,
просмуква се от жадност за живот.

Вале Пика
– Накъде си тръгнал?
Излязъл си от рамката, не виждаш ли? Връщай се незабавно!
– Не мога да заставам затворен в рамка, удушавам се.
– Рамката е толкоз красива и не трябва да я преминаваш, ще съсипеш подредбата. Това е границата, неразрешено е на открито.
За какъв се мислиш? Бъди преклонен! Погледът ти също не одобрявам,
а тази четка по какъв начин си я разперил и сочиш с нея, накъде?
– Да, посочвам аз нагоре, към безкрая.
– Не, виждам, че надолу е.
– Зависи от кое място я гледаш.
– От моята страна.
– Тогава приеми ме и по този начин.

Посоките са две и бездните са по този начин безкрайни като висините.
Нека бъда с четката свободен, тя е мой справочник.
Има неразбираема мощ в нея, оставям се на нейната буря.
– Тръгнеш ли в този момент, не ще се върнеш. Не си въобразявай, че ще те приемем отново.
Ще си останеш самичък и неразбираем. Не се мисли за самоуверен, това е тъпо.
– Разбирам, колеблив съм малко... само че потеглям към този момент.
Понасям се на открито и пъстър вятър ме гълтам. Съзнанието ми се губи.
Олеквам и се нося като изчистен дух без разсъдък и посока.
В картината ли съм или това е някаква заблуда?
А четката ме води, поставя пласт след пласт. Палитрата е необятна.
От пъстротата се разстилат листа, които ме обгръщат.
Обземат формата ми, съхнат постепенно.
С гърмеж се отронват и прахуляк от цветове се смесва с мен.
Започвам да чувствам сухота и усет на залез.
Превръщам се в приключена безконечност./БГНЕС