КНСБ настоява помощите за най-бедните да се покачат до 1000 лева
Регионалните препоръки в Русе, Разград и Шумен организираха отчетно-изборните си съвещания
Отчетно-изборните съвещания на Регионалните препоръки на КНСБ в Русе, Разград и Шумен се организираха на 4 и 5 октомври. Присъстваха президентът Пламен Димитров, вицепрезидентите Даниела Алексиева и Тодор Капитанов, шефът на ИССИО Любослав Костов, зам.-председателят на ЦКК Райна Джагалова, националните секретари Величка Микова и Иванина Янкова, както и ръководителят НБС “Водоснабдител Мариян Бухов и зам.-председателят на Федерацията на синдикатите в опазването на здравето Пламен Радославов.
Синдикалните ръководители от трите области одобриха правилника за активността си през новия мандат, докладите на районните структури за предходния, както и проектите за синдикализация. Единодушно бяха утвърдени и номинациите на Боянка Димитрова (РС Русе), Грациела Ранкова (РС Разград) и Радостин Стайков (РС Шумен) за регионални координатори през идващите 5 година Решенията ще бъдат гласувани от Координационния съвет на КНСБ.
Досегашният регионален координатор на районен съд Шумен Анета Денева разгласи публично по време на съвещанието в града, че се отдръпва от поста, а да заеме нейното място тя предложи Радостин Стайков – дълготраен специалист в районния съвет. Пламен Димитров връчи на Анета Денева премията на името на проф. Кръстьо Петков „ За повсеместен принос в развиването на синдикалното придвижване в България ”.
Президентът на КНСБ срещна синдикалните водачи с целите на конфедерацията и провокациите пред страната след парламентарните избори на 2 октомври в изискванията на икономическа и обществена рецесия.
Конфедерацията има ясно обръщение към политическите обединения в новия парламент – при каквито и да е междупартийни условия да бъде образувано постоянно държавно управление. На дневен ред има незабавни въпроси, които няма по какъв начин да бъдат позволени без такова. Хората желаят обедняването да спре и сигурност за работните си места, съобщи президентът на синдиката.
" Доходите би трябвало да бъдат нараснали, тъй че да бъде обезщетена най-малко формалната инфлация от 17,7%, макар че загубата на покупателна дарба при главните артикули и услуги доближава 50% ", посочи Димитров. Ситуацията към нас ни дава спомагателни учредения да сме по-агресивни и да желаеме повече. Нужни са 136 млн. лв. в допълнение в бюджета, с цел да може от 1 октомври на местата, където не е получено нужното нарастване, приходите да бъдат вдигнати с към 15%. Пламен Димитров добави, че и помощите за най-бедните – 300 хиляди лица и фамилии, би трябвало да се повишат до 1000 лв.. " С актуалните помощи от 620 лв. сега хората могат да си купят 3 кубика дърва. През предходната година тази сума се равняваше на 6-7 кубика ", изясни той.
Президентът обясни пред синдикалните ръководители и тематиката за енергийните и газовите обезщетения. Ако обезщетенията за тока за небитовите консуматори спрат, предприятията предизвестяват, че това ще докара до всеобщи съкращения – сред 80 и 100 хиляди души може да изгубят работата си. Що се отнася до високата цена на газа, Димитров уточни, че през 2022 година би трябвало да бъде очакван спомагателен запас в помощ на промишленостите и топлофикациите. Ако цената на газа се задържи на тези равнища, топлофикациите ще наложат нови нараствания на парното с 50-60%.
“Алтернатива няма. Трябва да има втора актуализация на бюджета за 2022 година – с спомагателни разноски за заплати, за обезщетения, за помощи на енергийно бедните ”, безапелационен бе президентът на КНСБ.
Пламен Димитров разяснява нужните политики по приходите и за 2023 година 12-13% растеж на приходите биха могли да компенсират загубите от 2022 година, защото се чака и усмиряване на инфлацията до 5-6 процентни пункта. Разбира се, обаче минималната работна заплата би трябвало да пораства с по-високи темпове. 850 лв. би трябвало да е тя от 1 януари следващата година.
Във вторник – 4 октомври, Съвета на Европейски Съюз одобри дефинитивно Директивата за съответни МРЗ и поощряване на груповото трудово договаряне. Този документ е със наложителен темперамент. Въпросът е по какъв начин ще бъде транспониран, сподели той. Освен че страната се задължава МРЗ да бъде най-малко 50 % от СРЗ, тя би трябвало и да предизвиква груповото трудово договаряне по заплатите, което да доближи покритие от 80% измежду служащите в България. Политиците няма по какъв начин да избегнат този ангажимент, защото страната следва да рапортува годишно постигнатите резултати пред Брюксел.
“Държавите би трябвало да подкрепят сключването на КТД през закона и да предизвикват страните по него към обществен разговор, а договарянията се случват единствено през синдикатите, споделя Директивата ”, изясни Димитров.
За тези цели КНСБ приканва към промени в пет закона. Сред тях е Наказателният кодекс, в който би трябвало да бъде криминализирано нарушаването на правото на сдружаване; Законът за държавния чиновник, гласящ понастоящем, че държавните чиновници са лишени от право на групово трудово договаряне; Законът за Министерство на вътрешните работи, съгласно който синдикатите в Министерство на вътрешните работи не могат да членуват в конфедерации; Законът за правосъдната власт. Кодексът на труда пък би трябвало да претърпи промени, тъй че сключването на КТД да стане по-прозрачно и по-лесно, а служащите да бъдат стимулирани да станат синдикални членове.
Освен това Директивата слага и основно изискване на работодателите, сподели още президентът на КНСБ. Ако дружество употребява обществени запаси, би трябвало да има и подписан КТД с служащите и чиновниците си.
Всичко това накланя везните в интерес на служащите и синдикатите, сподели Димитров. Ето за какво акцията на конфедерацията за по-високи приходи няма да завърши бързо. Тя ще прерасне в непрекъсната борба за налагането на по-добри модели, съобщи Пламен Димитров.
Тодор Капитанов напомни на синдикалните водачи, че съгласно провелата се измежду тях анкета през последните месеци 75 % показаха, че КНСБ би трябвало да предприеме национална акция. Освен обществените акции в градовете, във всяко едно дружество синдикалните водачи могат да изпратят искане до работодателите си за договаряния за увеличение на работните заплати, за по-добри условия на труд и други
“Ще упражняваме нужния напън на всяко едно равнище, с цел да реализираме настояванията си. Всички посочени през днешния ден въпроси държавното управление, което и да е то, би трябвало да реши от ден първи. Ние не можем да си позволим да дадем 100 дни толеранс ”, безапелационен бе вицепрезидентът.
Националният секретар Величка Микова срещна синдикалистите с последните промени в Кодекса на труда. Иванина Янкова разяснява активността на конфедерацията във връзка с Националния проект за деяние за поощряване на КТД и навлизащите нови тематики в него – зелен преход, работа от разстояние и съвместяване на персонален и професионален живот.
Вицепрезидентът Даниела Алексиева показа целите на конфедерацията във връзка с организационното ѝ развиване. Привличането на младежите в синдиката е от основно значение.
“Младите хора не са бъдещето, те са сегашното и би трябвало да работим на този принцип ”, акцентира тя. Алексиева прикани за развиването на капацитета на “Младежки конгрес 21. век ” и за разширение на активността и още по-усилена работа по една от най-успешните акции на синдиката – “Моето първо работно място ”. Тя разяснява и нуждата от назначение на повече районни секторни специалисти, които да подкрепят синдикализацията и качеството и обхватността на КТД по места.
Пред синдикалните водачи в Русе основният икономист на КНСБ Любослав Костов обясни позициите на конфедерацията в макроикономически проект.
“Пари има. Дефицитът, по този начин както е заложен сега, е недооценен. Според изчисленията на Института за обществени и синдикални проучвания приходите ще са повече от заложените в бюджета, Брутният вътрешен продукт също ще е по-виск. Няма да е толкоз ужасно, колкото се разказва сега ”, сподели той.
Отчетно-изборните съвещания на Регионалните препоръки на КНСБ в Русе, Разград и Шумен се организираха на 4 и 5 октомври. Присъстваха президентът Пламен Димитров, вицепрезидентите Даниела Алексиева и Тодор Капитанов, шефът на ИССИО Любослав Костов, зам.-председателят на ЦКК Райна Джагалова, националните секретари Величка Микова и Иванина Янкова, както и ръководителят НБС “Водоснабдител Мариян Бухов и зам.-председателят на Федерацията на синдикатите в опазването на здравето Пламен Радославов.
Синдикалните ръководители от трите области одобриха правилника за активността си през новия мандат, докладите на районните структури за предходния, както и проектите за синдикализация. Единодушно бяха утвърдени и номинациите на Боянка Димитрова (РС Русе), Грациела Ранкова (РС Разград) и Радостин Стайков (РС Шумен) за регионални координатори през идващите 5 година Решенията ще бъдат гласувани от Координационния съвет на КНСБ.
Досегашният регионален координатор на районен съд Шумен Анета Денева разгласи публично по време на съвещанието в града, че се отдръпва от поста, а да заеме нейното място тя предложи Радостин Стайков – дълготраен специалист в районния съвет. Пламен Димитров връчи на Анета Денева премията на името на проф. Кръстьо Петков „ За повсеместен принос в развиването на синдикалното придвижване в България ”.
Президентът на КНСБ срещна синдикалните водачи с целите на конфедерацията и провокациите пред страната след парламентарните избори на 2 октомври в изискванията на икономическа и обществена рецесия.
Конфедерацията има ясно обръщение към политическите обединения в новия парламент – при каквито и да е междупартийни условия да бъде образувано постоянно държавно управление. На дневен ред има незабавни въпроси, които няма по какъв начин да бъдат позволени без такова. Хората желаят обедняването да спре и сигурност за работните си места, съобщи президентът на синдиката.
" Доходите би трябвало да бъдат нараснали, тъй че да бъде обезщетена най-малко формалната инфлация от 17,7%, макар че загубата на покупателна дарба при главните артикули и услуги доближава 50% ", посочи Димитров. Ситуацията към нас ни дава спомагателни учредения да сме по-агресивни и да желаеме повече. Нужни са 136 млн. лв. в допълнение в бюджета, с цел да може от 1 октомври на местата, където не е получено нужното нарастване, приходите да бъдат вдигнати с към 15%. Пламен Димитров добави, че и помощите за най-бедните – 300 хиляди лица и фамилии, би трябвало да се повишат до 1000 лв.. " С актуалните помощи от 620 лв. сега хората могат да си купят 3 кубика дърва. През предходната година тази сума се равняваше на 6-7 кубика ", изясни той.
Президентът обясни пред синдикалните ръководители и тематиката за енергийните и газовите обезщетения. Ако обезщетенията за тока за небитовите консуматори спрат, предприятията предизвестяват, че това ще докара до всеобщи съкращения – сред 80 и 100 хиляди души може да изгубят работата си. Що се отнася до високата цена на газа, Димитров уточни, че през 2022 година би трябвало да бъде очакван спомагателен запас в помощ на промишленостите и топлофикациите. Ако цената на газа се задържи на тези равнища, топлофикациите ще наложат нови нараствания на парното с 50-60%.
“Алтернатива няма. Трябва да има втора актуализация на бюджета за 2022 година – с спомагателни разноски за заплати, за обезщетения, за помощи на енергийно бедните ”, безапелационен бе президентът на КНСБ.
Пламен Димитров разяснява нужните политики по приходите и за 2023 година 12-13% растеж на приходите биха могли да компенсират загубите от 2022 година, защото се чака и усмиряване на инфлацията до 5-6 процентни пункта. Разбира се, обаче минималната работна заплата би трябвало да пораства с по-високи темпове. 850 лв. би трябвало да е тя от 1 януари следващата година.
Във вторник – 4 октомври, Съвета на Европейски Съюз одобри дефинитивно Директивата за съответни МРЗ и поощряване на груповото трудово договаряне. Този документ е със наложителен темперамент. Въпросът е по какъв начин ще бъде транспониран, сподели той. Освен че страната се задължава МРЗ да бъде най-малко 50 % от СРЗ, тя би трябвало и да предизвиква груповото трудово договаряне по заплатите, което да доближи покритие от 80% измежду служащите в България. Политиците няма по какъв начин да избегнат този ангажимент, защото страната следва да рапортува годишно постигнатите резултати пред Брюксел.
“Държавите би трябвало да подкрепят сключването на КТД през закона и да предизвикват страните по него към обществен разговор, а договарянията се случват единствено през синдикатите, споделя Директивата ”, изясни Димитров.
За тези цели КНСБ приканва към промени в пет закона. Сред тях е Наказателният кодекс, в който би трябвало да бъде криминализирано нарушаването на правото на сдружаване; Законът за държавния чиновник, гласящ понастоящем, че държавните чиновници са лишени от право на групово трудово договаряне; Законът за Министерство на вътрешните работи, съгласно който синдикатите в Министерство на вътрешните работи не могат да членуват в конфедерации; Законът за правосъдната власт. Кодексът на труда пък би трябвало да претърпи промени, тъй че сключването на КТД да стане по-прозрачно и по-лесно, а служащите да бъдат стимулирани да станат синдикални членове.
Освен това Директивата слага и основно изискване на работодателите, сподели още президентът на КНСБ. Ако дружество употребява обществени запаси, би трябвало да има и подписан КТД с служащите и чиновниците си.
Всичко това накланя везните в интерес на служащите и синдикатите, сподели Димитров. Ето за какво акцията на конфедерацията за по-високи приходи няма да завърши бързо. Тя ще прерасне в непрекъсната борба за налагането на по-добри модели, съобщи Пламен Димитров.
Тодор Капитанов напомни на синдикалните водачи, че съгласно провелата се измежду тях анкета през последните месеци 75 % показаха, че КНСБ би трябвало да предприеме национална акция. Освен обществените акции в градовете, във всяко едно дружество синдикалните водачи могат да изпратят искане до работодателите си за договаряния за увеличение на работните заплати, за по-добри условия на труд и други
“Ще упражняваме нужния напън на всяко едно равнище, с цел да реализираме настояванията си. Всички посочени през днешния ден въпроси държавното управление, което и да е то, би трябвало да реши от ден първи. Ние не можем да си позволим да дадем 100 дни толеранс ”, безапелационен бе вицепрезидентът.
Националният секретар Величка Микова срещна синдикалистите с последните промени в Кодекса на труда. Иванина Янкова разяснява активността на конфедерацията във връзка с Националния проект за деяние за поощряване на КТД и навлизащите нови тематики в него – зелен преход, работа от разстояние и съвместяване на персонален и професионален живот.
Вицепрезидентът Даниела Алексиева показа целите на конфедерацията във връзка с организационното ѝ развиване. Привличането на младежите в синдиката е от основно значение.
“Младите хора не са бъдещето, те са сегашното и би трябвало да работим на този принцип ”, акцентира тя. Алексиева прикани за развиването на капацитета на “Младежки конгрес 21. век ” и за разширение на активността и още по-усилена работа по една от най-успешните акции на синдиката – “Моето първо работно място ”. Тя разяснява и нуждата от назначение на повече районни секторни специалисти, които да подкрепят синдикализацията и качеството и обхватността на КТД по места.
Пред синдикалните водачи в Русе основният икономист на КНСБ Любослав Костов обясни позициите на конфедерацията в макроикономически проект.
“Пари има. Дефицитът, по този начин както е заложен сега, е недооценен. Според изчисленията на Института за обществени и синдикални проучвания приходите ще са повече от заложените в бюджета, Брутният вътрешен продукт също ще е по-виск. Няма да е толкоз ужасно, колкото се разказва сега ”, сподели той.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ