Кеворк Кеворкян: Най-напред се преборете с идиотите, мафията е след това
Президентът изиска амнистия от народа, без да посочи за кои свои неточности се разкайва
В последната си тирада като държавен глава Румен Радев изиска амнистия от българския народ, само че пропусна да посочи защо тъкмо се разкайва. Този акт бе разчетен от публициста Кеворк Кеворкян като част от " наложителната квота несмислено празнодумство ", съпровождащо влизането на президента в партийната политика. Според него Радев се пробва да дирижира обществения диалог посредством къси реплики, до момента в който политическото пространство тъне в " безкраен бъбреж ".
" Какво сте се затюхкали и заборили с мафията, бре – на първо време би трябвало да се преборите с идиотите от политическото свърталище край вас ", написа Кеворкян в изострен коментар в обществените мрежи. Той акцентира, че до момента в който обществото вижда в Радев " избавител ", който непринудено напуща властта, в действителност става дума за краткотрайна тактическа маневра.
Силните карти и политическите дарове
Публицистът напомня, че Румен Радев постоянно е бил " късметлия ", на който съперниците сами са тикали мощните карти в ръцете. Като образец той показва президентските избори, когато Бойко Борисов изпрати против него Цецка Цачева – претендент, който съгласно Кеворкян не е можел да завоюва избори даже в родното си село. По думите му оставката на президента е хитроумно пресметната, защото той оставя " личен президент " в лицето на Илияна Йотова, която да му обезпечи преференциални изборни условия.
Шарлатаните и похитената народна власт
Кеворкян не пести рецензии и към някогашните съратници на президента, наричайки ги " шарлатани ", които са се " въргаляли с изнемощялата ни държавица ". Той показва песимизъм към способността на Радев да упражнява действителна власт, припомняйки, че досегашната му роля е била най-вече церемониална.
На финала Кеворкян насочва три въпроса към политическата класа, които съгласно него би трябвало да бъдат в основата на всяко изявление: какво мислят за народа, какво желаят да му кажат и какво желаят да създадат за него. Според него отговорите на тези въпроси единствено ще добавят " Свещената книга на лъжовността ", до момента в който народът дефинитивно бива подлудял от политически игри.
В последната си тирада като държавен глава Румен Радев изиска амнистия от българския народ, само че пропусна да посочи защо тъкмо се разкайва. Този акт бе разчетен от публициста Кеворк Кеворкян като част от " наложителната квота несмислено празнодумство ", съпровождащо влизането на президента в партийната политика. Според него Радев се пробва да дирижира обществения диалог посредством къси реплики, до момента в който политическото пространство тъне в " безкраен бъбреж ".
" Какво сте се затюхкали и заборили с мафията, бре – на първо време би трябвало да се преборите с идиотите от политическото свърталище край вас ", написа Кеворкян в изострен коментар в обществените мрежи. Той акцентира, че до момента в който обществото вижда в Радев " избавител ", който непринудено напуща властта, в действителност става дума за краткотрайна тактическа маневра.
Силните карти и политическите дарове
Публицистът напомня, че Румен Радев постоянно е бил " късметлия ", на който съперниците сами са тикали мощните карти в ръцете. Като образец той показва президентските избори, когато Бойко Борисов изпрати против него Цецка Цачева – претендент, който съгласно Кеворкян не е можел да завоюва избори даже в родното си село. По думите му оставката на президента е хитроумно пресметната, защото той оставя " личен президент " в лицето на Илияна Йотова, която да му обезпечи преференциални изборни условия.
Шарлатаните и похитената народна власт
Кеворкян не пести рецензии и към някогашните съратници на президента, наричайки ги " шарлатани ", които са се " въргаляли с изнемощялата ни държавица ". Той показва песимизъм към способността на Радев да упражнява действителна власт, припомняйки, че досегашната му роля е била най-вече церемониална.
На финала Кеворкян насочва три въпроса към политическата класа, които съгласно него би трябвало да бъдат в основата на всяко изявление: какво мислят за народа, какво желаят да му кажат и какво желаят да създадат за него. Според него отговорите на тези въпроси единствено ще добавят " Свещената книга на лъжовността ", до момента в който народът дефинитивно бива подлудял от политически игри.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ