Реформите в здравеопазването трябва да се правят внимателно и постепенно,

Реформите в опазването на здравето би трябвало да се вършат деликатно и последователно, с цел да няма разтърсвания, само че са извънредно нужни. За това бяха безапелационни кандидате за депутати доцент Антон Тонев  от „ Продължаваме промяната “, доктор Александър Симидчиев от „ Демократична България “, доцент Силви Кирилов от „ ИТН “ и доктор Румен Кондев от „ Български напредък “ по време на дебата на тематика „ Здравеопазване “ в bTV.

„ Важно е да знаем с какви времеви небосвод разполагаме. Последната огромна промяна беше през 2001 година с въвеждането на НЗОК. В последното Народно заседание бяха стартирани промени, които да могат да бъдат докарани до сполучлив край “, сподели доцент Тонев.

По думите му когато се вършат промени, които засягат което и да е съсловие, е доста значимо съсловието да бъде привлечено като сътрудник, а не като конкурент, и един триумфите на предходния парламент е привличането на персоналните лекари като сътрудник.

„ Диалогът с лекарите е единствено първата стъпка за промени в публичния консенсус “, сподели доцент Силви Кирилов. „ Трябва да знаем какво желаеме в опазването на здравето, пътищата за постигане, а по-късно да търсим публичен консенсус. Става въпрос за отношение както от съсловието, по този начин и от пациентите. И най-прекрасно замислената промяна при липса на консенсус няма по какъв начин да бъде извършена или ще бъде неефективна “, добави той.

Според доктор Александър Симидчиев последният парламент е приключил малко, само че пък извънредно значима работа. „ През последното Народно събрание са започва дигитализацията по безапелационен метод. Ключово значимо обаче беше да се вкарат писмени правила, по които да вървим. Едно от нещата, които се направиха сполучливо, беше да въведем правила за ръководство на пандемията, които да са законово закрепени “, акцентира той.

„ Нямам усещане за реализирани особени триумфи. 20 години опазването на здравето се върти в обаян кръг. Увеличават се бюджетните средства, само че няма възстановяване в медицинските услуги и заплащането на лекарите, което е под всякаква рецензия. Младите лекари напущат страната поради ниското възнаграждение и ужасните условия за специализация “, съобщи доктор Румен Кондев от „ Български напредък “. „ По-глупави ли сме от другите страни, с цел да образоваме положителни лекари, които отиват в Европа, с цел да лекуват там? “, попита той.

Според доктор Кондев младите лекари би трябвало да се образоват за сметка на страната, само че надлежно би трябвало да бъдат обвързани с контракти в лечебни заведения. По думите му у нас има голям недостиг на лекари на регионално равнище, а над 40% са в пенсионна възраст.

Доц. Тонев опонира, че защото сме част от Европейския съюз, рестриктивната политика за задържане на фрагменти е неприложима у нас. Не би трябвало да гледаме на това като на рецесия, а като опция да развием нашите здравни услуги на европейско равнище.

„ Механично наливаме пари в опазването на здравето, което не взема решение никакви проблеми. Здравеопазването ни съставлява една обърната пирамида, която би трябвало да бъде сложена вярно. То обаче е комплицирана система, в която всяка една неточност е неприемлива. Промяната би трябвало да стане последователно, без разтърсвания, и всеки от етажите в пирамидата да е наясно с функционалностите си. По този метод средствата в системата ще се разходват дейно, а кариерният път ще стане предвидим “, сподели още той.

„ Заплащането е извънредно значимо, само че аргументите, заради които младите лекари напущат страната, са ситуацията им в обществото и опцията за кариерно развиване “, сподели и доктор Симидчиев. Той също беше безапелационен, че не може да има административно задържане на фрагментите.

По думите му системата работи със тласък размер активност, а не със тласък качество и това би трябвало да се промени.

„ Средствата, които можем да отделим за опазване на здравето, са лимитирани и те би трябвало да отидат там, където ще свършат работа. В опазването на здравето това е в предварителна защита и профилактика. Там с малко средства могат да се свършат доста работи. Преориентация на опазването на здравето в посока на предварителна защита и профилактика, въвеждане на медицина на качеството и ясни тласъци за всеки един от работещите вътре “, съобщи още доктор Симидчиев.

„ Здравната система е консервативна. В нея едно деяние може да се мултиплицира в една или друга посока – положителна или отрицателна “, сподели доцент Кирилов, само че добави, че би трябвало да се промени методът на финансиране на система посредством диагностично свързани групи, защото клиничните пътеки не са финансов инструмент, а инструмент за качество.

„ Здравеопазването не е разход, а инвестиция – в здравето на популацията и икономическото развиване на страната. Ние всички би трябвало да разберем и да сме уверени, че здравето е най-ценният капитал. Колкото по-добре работи здравната система, толкоз по-добре ще е развиването на стопанската система във всеки един аспект “, изясни доктор Румен Кондев от „ Български напредък “.

„ Имаме потребност от промени, а с цел да се случи това, е нужно да има дълготраен парламент. Трябва да се мисли в посока по какъв начин да не сме преди всичко по доплащане в Европейски Съюз “, сподели доцент Тонев.