Въздушно спасяване: Кога България ще разполага с медицински хеликоптери?
Реформи и промени са основните думи, които всяка нова власт употребява. Особено годни са в бранша на опазването на здравето. България е на път да се приближи до останалите страни-членки на Европейския съюз, във връзка с Спешната помощ. В идващите няколко години на помощ при тежки обстановки ще има медицински хеликоптери. Цел, която години наред остава единствено на хартия. Сега наподобява като че ли сме на крачка, само че към момента надалеч от задачата. Къде сме ние от позиция на готовността за въздушни коли за спешна помощ, ще има ли кой да ги пилотира и обслужва, и по кое време ще стане това?
Хеликоптери към момента няма, само че от 2-ри август у нас стартира работа авиационния оператор, който ще ръководи колите за спешна помощ по въздух.
Ще бъдат обособени шест оперативни бази на територията на България, от които три ще бъдат от Северната страна, три от Южна, в действителност България ще бъде разграничена на шест зони. Във всяка зона ще има оперативна база, където ще има екипаж – водач, парамедик и доктор, който ще обслужва периметъра където е ситуиран хеликоптерът. Ще се дават наряди, ще бъдат обезпечени с задоволително личен състав, с цел да има припокриване. Логично е хората да не живеят в тези региони, ще бъдат командировани и ще се прави график най-много два пъти в седмицата да се дават наряди.
aвиоинж. Георги Гвоздейков, изп. директор„ България Хели Мед Сървиз “ ЕАД
Шест ще бъдат летателните машини, съгласно проектите на Здравното министерство – пет отчасти ще бъдат платени със средства по Плана за възобновяване, а един - по програмата „ Региони в напредък “. Според инж. Мариян Боновски, който е член на Световната хеликоптерна асоциация, има действителна опция да не се вместим в периодите.
Написването на поръчката е с хиляди неточности. Моят екип откри над 34-35 неточности в едната поръчка. Последното доуточнение, което направиха беше с 9 неточности. Съжалявам, само че когато се приказва за нещо съществено и за институционалност и се показва страната, страната би трябвало да си огледа нещата и да си ги изпипа. По метода, по който вървим, ще изгубим напълно европейските средства. Срокът към този момент сме го минали, особено за единия вертолет, който е по Региони в напредък, три години не е свършено нищо. В календарната 2023 година единият хеликоптер, финансиран по тази стратегия, би трябвало да пристигна в България. Към този миг не виждам производител, който да има опция да създаде подобен вертолет в идната година. Ние би трябвало да създадем поръчката, тя да мине и да не се апелира и физически първата машина да идната година. Изчакваме от проекта за възобновяване да се платят още четири вертолета, може би ще загубим и тези средства, и шестия го финансираме с народен бюджет.
инж. Мариян Боновски, член на Световната хеликоптерна асоциация
В прилежаща Румъния колите за спешна помощ по въздух работят сполучливо от 1997 година до през днешния ден. Първоначално стартират с два хеликоптера чартърен от Министерството на защитата, както и от частни компании. Първите водачи са военни.
На този стадий румънските спасители извършват съвсем 4 хиляди задачи годишно, при които употребяват въздухоплавателни средства като хеликоптери и самолети за незабавни медицински случаи и за прекачване на тежко заболели или ранени пациенти. Авиомедицинският отряд събира съвсем 6 хиляди летателни часа всяка година, с цел да извърши този тип задачи.
Михаела Барбу, публицист от Euronews Romania
В началото на 2000 година е проведен търг за първите два хеликоптера. Към този миг 28 летателни апарата са част от флота на Главната въздухоплавателна работа към Министерството на вътрешните работи. 24 хеликоптера са оборудвани за въздушни избавителни задачи, два хеликоптера се употребяват за задачи по запазване на публичния ред, а два самолета са оборудвани с медицински материали. Флотът ще бъде допълнен с два самолета „ Learjet “, които ще дойдат в Румъния през март идната година, както и с шест хеликоптера „ Black Hawk “, които ще бъдат доставени в края на 2023 година От началото на 2022 година до в този момент над 3996 души са избавени от въздушните коли за спешна помощ.
Официалната организация на въздушната избавителна авиация в Румъния стартира през 2004 година През 2003 година беше оповестено особено законодателство в тази връзка. Първоначално дойдоха първите 2 хеликоптера и започнахме да работим, и последователно започнаха да се усилват опциите. (МАП) В момента се разполагаме с 9 въздушни бази в Румъния, като част от тях работят непрекъснато. В края на тази година се надяваме да открием 10-та база, а през първата половина на идната година – 11-та база.
Раед Арафат, началник на Департамента за изключителни обстановки
„ Румъния, географски видяно, със своите планини и труднодостъпни региони, се нуждае от такива средства за трансфер, превоз и избавяне. На първо място, хеликоптерът води до мястото на случая допустимо най-хубавото обслужване, което можем да изпратим при интервенцията, след което хеликоптерът е средството, което ни разрешава да транспортираме пациента дружно с доктор и здравна сестра до болничното заведение, не безусловно най-близката болница, а най-подходящата. Бързината на акцията е от огромно значение. Имам поради, че по пътя може да са ви нужни 60 минути, с цел да стигнете от мястото на случая до болничното заведение, а с колата за спешна помощ може да отнеме повече време. С хеликоптера са нужни 6-7 минути “, добавя той.
Ситуацията у нас е малко по-различна. HEMS България е под управлението на Министерството на превоза. Първата подготвителна машина би трябвало да пристигна у нас до края на годината, само че водачи и екипаж и за шестте машини към момента няма.
Средната възраст е 55-60 година За страдание в България разполагаме единствено с това, което ни дава вярата че тези водачи след това ще бъдат едни от най-хубавите инструктори на младежите, които желаят да стартират да се занимават. Хеликоптерът се нуждае от двама индивида екипаж. Може да си визиите в случай че дават смени, би трябвало да осигурим 30 индивида най-малко. Тази година към този момент има едно изключение, по отношение на водачите на HEMS. Хеликоптерите за Спешна помощ са сертифицирани за един водач, сега се прави изключение за повдигане на възрастта, в смисъл могат да летят пълководец и втори водач. Това е по-скоро направено за облекчение, защото казусът са водачите не е единствено в България, и в Европа. Пилотите за хеликоптер са недостиг.
авиоинж. Георги Гвоздейков, изп. директор„ България Хели Мед Сървиз “ ЕАД
В медицинския хеликоптер, втори водач има място само в случай че се качи на равни сектори. Ако извършва по-трудна или комплицирана задача, която е в планината или някъде другаде, за тези видове вертолети които дават отговор за ХЕМС и сложим двама водачи, то би трябвало да свалим някой от лекарите, тъй като няма какво да вършим на тази височина. Машината не разрешава, или би трябвало да свалим здравната инсталация.
инж. Мариян Боновски, член на Световната хеликоптерна асоциация
Във финалния стадий се планува в HEMS да работят към 140 души – водачи, механици, парамедици, оператори на центрове, лекари.
„ Аз съм надалеч от мисълта, че сме свършили всичко и авиационния оператор е първото което би трябвало да създадем. Ние би трябвало да стартираме да построяваме всичко. Авиационният оператор е на един доста по-късен стадий, когато имаме подготвеност. Ние нямаме система, това е система от площадки, система от връзки на 112, построяването на екипи, би трябвало да имаме реанимационни центрове, да се види къде и по какъв метод болния се закара, тъй като в случай че го закараш, би трябвало да има кой да го гледа. Нищо не се търси в тази област, хаосът е необикновен “, споделя Боновски.
Столичната Университетска болница „ Царица Йоана “ е една от дребното, в които правят спасяващи операции на деца и възрастни, при усвояване на предмет, или при вътрешно изгаряне на хранопровода с препарат. Болницата не разполага с хеликоптерна площадка към момента, само че разполага с доста експерти. Според експерта по Уши, нос, гърло доктор Тома Аврамов, има още доста елементи, които да се изпълнят, с цел да бъде съответна въздушната Спешна помощ.
Някъде сред 100 и 150 деца са с непознати тела в дихателните пътища и хранопровода. Стриктурите при възрастни, тъй като те са най-вече при възрастни, са към този момент по-малко. От цяла България идват. Смисълът на хеликоптерното превозване е сега, в който се вземе пациентът, се обаждаш в болничното заведение, в която ще го караш, тъй като това би трябвало да бъдат профилирани центрове, които могат да създадат фактически всичко за пациента, а не в първата районна или регионална болница, по простата причина, че би трябвало да имат избран запас като хора, избрана инсталация, инструментариум, всичко. Тези хора би трябвало да бъдат на 24-часов режим непрекъснато на работа. Обаждайки се, ти съобщаваш на какъв брой минути според GPS- а ще пристигнеш. Това е времето през което болничното заведение или този незабавен център би трябвало да образува екип. Трябва да се редуцира бюрокрацията по приемането. Това са доста тежки пациенти, които изискват напъните и връзката на доста експерти на едно и също място. Ти не може да го вкараш по една пътека, даже и две хиляди лв. и да се чудиш по какъв начин да обясниш, че се прави стабилизация примерно на таз. Тези Спешни центрове, би трябвало имат финансиране, както са Спешните центрове в България.
доктор Тома Аврамов, експерт УНГ, в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ
Единствено лечебните заведения „ Пирогов “, ИСУЛ и „ Св. Анна “, са лечебните заведения в София с непрекъснато дежурни мултипрофилни незабавни екипи. В медицинския лицей „ Йорданка Филаретова “ към Медицинския университет – София, към този момент се приготвят парамедици, които да покрият потребностите от фрагменти в Спешна помощ и в хеликоптерното избавяне.
Хеликоптери към момента няма, само че от 2-ри август у нас стартира работа авиационния оператор, който ще ръководи колите за спешна помощ по въздух.
Ще бъдат обособени шест оперативни бази на територията на България, от които три ще бъдат от Северната страна, три от Южна, в действителност България ще бъде разграничена на шест зони. Във всяка зона ще има оперативна база, където ще има екипаж – водач, парамедик и доктор, който ще обслужва периметъра където е ситуиран хеликоптерът. Ще се дават наряди, ще бъдат обезпечени с задоволително личен състав, с цел да има припокриване. Логично е хората да не живеят в тези региони, ще бъдат командировани и ще се прави график най-много два пъти в седмицата да се дават наряди.
aвиоинж. Георги Гвоздейков, изп. директор„ България Хели Мед Сървиз “ ЕАД
Шест ще бъдат летателните машини, съгласно проектите на Здравното министерство – пет отчасти ще бъдат платени със средства по Плана за възобновяване, а един - по програмата „ Региони в напредък “. Според инж. Мариян Боновски, който е член на Световната хеликоптерна асоциация, има действителна опция да не се вместим в периодите.
Написването на поръчката е с хиляди неточности. Моят екип откри над 34-35 неточности в едната поръчка. Последното доуточнение, което направиха беше с 9 неточности. Съжалявам, само че когато се приказва за нещо съществено и за институционалност и се показва страната, страната би трябвало да си огледа нещата и да си ги изпипа. По метода, по който вървим, ще изгубим напълно европейските средства. Срокът към този момент сме го минали, особено за единия вертолет, който е по Региони в напредък, три години не е свършено нищо. В календарната 2023 година единият хеликоптер, финансиран по тази стратегия, би трябвало да пристигна в България. Към този миг не виждам производител, който да има опция да създаде подобен вертолет в идната година. Ние би трябвало да създадем поръчката, тя да мине и да не се апелира и физически първата машина да идната година. Изчакваме от проекта за възобновяване да се платят още четири вертолета, може би ще загубим и тези средства, и шестия го финансираме с народен бюджет.
инж. Мариян Боновски, член на Световната хеликоптерна асоциация
В прилежаща Румъния колите за спешна помощ по въздух работят сполучливо от 1997 година до през днешния ден. Първоначално стартират с два хеликоптера чартърен от Министерството на защитата, както и от частни компании. Първите водачи са военни.
На този стадий румънските спасители извършват съвсем 4 хиляди задачи годишно, при които употребяват въздухоплавателни средства като хеликоптери и самолети за незабавни медицински случаи и за прекачване на тежко заболели или ранени пациенти. Авиомедицинският отряд събира съвсем 6 хиляди летателни часа всяка година, с цел да извърши този тип задачи.
Михаела Барбу, публицист от Euronews Romania
В началото на 2000 година е проведен търг за първите два хеликоптера. Към този миг 28 летателни апарата са част от флота на Главната въздухоплавателна работа към Министерството на вътрешните работи. 24 хеликоптера са оборудвани за въздушни избавителни задачи, два хеликоптера се употребяват за задачи по запазване на публичния ред, а два самолета са оборудвани с медицински материали. Флотът ще бъде допълнен с два самолета „ Learjet “, които ще дойдат в Румъния през март идната година, както и с шест хеликоптера „ Black Hawk “, които ще бъдат доставени в края на 2023 година От началото на 2022 година до в този момент над 3996 души са избавени от въздушните коли за спешна помощ.
Официалната организация на въздушната избавителна авиация в Румъния стартира през 2004 година През 2003 година беше оповестено особено законодателство в тази връзка. Първоначално дойдоха първите 2 хеликоптера и започнахме да работим, и последователно започнаха да се усилват опциите. (МАП) В момента се разполагаме с 9 въздушни бази в Румъния, като част от тях работят непрекъснато. В края на тази година се надяваме да открием 10-та база, а през първата половина на идната година – 11-та база.
Раед Арафат, началник на Департамента за изключителни обстановки
„ Румъния, географски видяно, със своите планини и труднодостъпни региони, се нуждае от такива средства за трансфер, превоз и избавяне. На първо място, хеликоптерът води до мястото на случая допустимо най-хубавото обслужване, което можем да изпратим при интервенцията, след което хеликоптерът е средството, което ни разрешава да транспортираме пациента дружно с доктор и здравна сестра до болничното заведение, не безусловно най-близката болница, а най-подходящата. Бързината на акцията е от огромно значение. Имам поради, че по пътя може да са ви нужни 60 минути, с цел да стигнете от мястото на случая до болничното заведение, а с колата за спешна помощ може да отнеме повече време. С хеликоптера са нужни 6-7 минути “, добавя той.
Ситуацията у нас е малко по-различна. HEMS България е под управлението на Министерството на превоза. Първата подготвителна машина би трябвало да пристигна у нас до края на годината, само че водачи и екипаж и за шестте машини към момента няма.
Средната възраст е 55-60 година За страдание в България разполагаме единствено с това, което ни дава вярата че тези водачи след това ще бъдат едни от най-хубавите инструктори на младежите, които желаят да стартират да се занимават. Хеликоптерът се нуждае от двама индивида екипаж. Може да си визиите в случай че дават смени, би трябвало да осигурим 30 индивида най-малко. Тази година към този момент има едно изключение, по отношение на водачите на HEMS. Хеликоптерите за Спешна помощ са сертифицирани за един водач, сега се прави изключение за повдигане на възрастта, в смисъл могат да летят пълководец и втори водач. Това е по-скоро направено за облекчение, защото казусът са водачите не е единствено в България, и в Европа. Пилотите за хеликоптер са недостиг.
авиоинж. Георги Гвоздейков, изп. директор„ България Хели Мед Сървиз “ ЕАД
В медицинския хеликоптер, втори водач има място само в случай че се качи на равни сектори. Ако извършва по-трудна или комплицирана задача, която е в планината или някъде другаде, за тези видове вертолети които дават отговор за ХЕМС и сложим двама водачи, то би трябвало да свалим някой от лекарите, тъй като няма какво да вършим на тази височина. Машината не разрешава, или би трябвало да свалим здравната инсталация.
инж. Мариян Боновски, член на Световната хеликоптерна асоциация
Във финалния стадий се планува в HEMS да работят към 140 души – водачи, механици, парамедици, оператори на центрове, лекари.
„ Аз съм надалеч от мисълта, че сме свършили всичко и авиационния оператор е първото което би трябвало да създадем. Ние би трябвало да стартираме да построяваме всичко. Авиационният оператор е на един доста по-късен стадий, когато имаме подготвеност. Ние нямаме система, това е система от площадки, система от връзки на 112, построяването на екипи, би трябвало да имаме реанимационни центрове, да се види къде и по какъв метод болния се закара, тъй като в случай че го закараш, би трябвало да има кой да го гледа. Нищо не се търси в тази област, хаосът е необикновен “, споделя Боновски.
Столичната Университетска болница „ Царица Йоана “ е една от дребното, в които правят спасяващи операции на деца и възрастни, при усвояване на предмет, или при вътрешно изгаряне на хранопровода с препарат. Болницата не разполага с хеликоптерна площадка към момента, само че разполага с доста експерти. Според експерта по Уши, нос, гърло доктор Тома Аврамов, има още доста елементи, които да се изпълнят, с цел да бъде съответна въздушната Спешна помощ.
Някъде сред 100 и 150 деца са с непознати тела в дихателните пътища и хранопровода. Стриктурите при възрастни, тъй като те са най-вече при възрастни, са към този момент по-малко. От цяла България идват. Смисълът на хеликоптерното превозване е сега, в който се вземе пациентът, се обаждаш в болничното заведение, в която ще го караш, тъй като това би трябвало да бъдат профилирани центрове, които могат да създадат фактически всичко за пациента, а не в първата районна или регионална болница, по простата причина, че би трябвало да имат избран запас като хора, избрана инсталация, инструментариум, всичко. Тези хора би трябвало да бъдат на 24-часов режим непрекъснато на работа. Обаждайки се, ти съобщаваш на какъв брой минути според GPS- а ще пристигнеш. Това е времето през което болничното заведение или този незабавен център би трябвало да образува екип. Трябва да се редуцира бюрокрацията по приемането. Това са доста тежки пациенти, които изискват напъните и връзката на доста експерти на едно и също място. Ти не може да го вкараш по една пътека, даже и две хиляди лв. и да се чудиш по какъв начин да обясниш, че се прави стабилизация примерно на таз. Тези Спешни центрове, би трябвало имат финансиране, както са Спешните центрове в България.
доктор Тома Аврамов, експерт УНГ, в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ
Единствено лечебните заведения „ Пирогов “, ИСУЛ и „ Св. Анна “, са лечебните заведения в София с непрекъснато дежурни мултипрофилни незабавни екипи. В медицинския лицей „ Йорданка Филаретова “ към Медицинския университет – София, към този момент се приготвят парамедици, които да покрият потребностите от фрагменти в Спешна помощ и в хеликоптерното избавяне.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ