Каталуния - лакмусът за лицемерието на ЕК
Референдумът за самостоятелност и бруталните репресии на испанските управляващи против народа на Каталуния са оня лакмус, който демонстрира до каква степен демократичните полезности са в действителност в сърцевината на европейската концепция или са просто куха фраза, обгърната в двойни стандарти и груби ползи.
Иредентизмът, тоест стремежът на народите към отделяне и самостоятелност, постоянно е бил и ще остане деликатна и изключително сензитивна политическа тематика. Тема, заредена със страхове от "ефект на доминото ". И, затова, тематика, в която по предписание работят не разпоредбите, а най-вече ползите.
Дали референдумът в Каталуния е противозаконен е значим въпрос, само че над него – и по значимост и по принадлежност към демокрацията – стои въпроса за волята и стремежите на един народ. Референдумът или другите политически средства за изложение на тази воля са единствено фиктивен, процедурен инструмент, който не е в положение да подмени или изтрие тази воля и тези желания.
Факт е, че народът на Каталуния в преобладаващата си част и то не от през днешния ден се стреми към свое отделяне, в това число към самостоятелност.
Факт е също, че този народ не съставлява етническо или езиково малцинство в единна еднонационална страна, а е приета по конституция обособена народност със свои изконни права, език, еднаквост и история. Каталанският език е от фамилията на романските езици, който говорещите кастилски – актуалният испански език – не схващат добре.
Факт е също, че актуалната испанска страна е резултат не от някакъв общоиспански държавотворен ентусиазъм, а от една присъща на феодалните времена лична уния, в която влизат независими държавни формирания след монархическото встъпване в брак на Изабела Кастилска и Фернандо II Арагонски през 1469 година Графство Барселона, както е известна през Средновековието днешна Каталуния, също става предмет на сходна лична уния сред феодални престолонаследници и през XII се включва в състава на Кралство Арагон. През 1871 година се прави опит за оповестяване на самостоятелност, само че след договаряния каталунците остават в състава на Испания. Нов опит се прави 30-те години на XX столетие, само че е брутално погазен от франкистката тирания.
Споменавам тази хроника не за друго, а с цел да се подчертае, че независимостта на Каталуния, е резистентен и исторически свързан въпрос, а не артикул на някакъв преходен шовинизъм, горящ в изискванията на финансово-икономическата рецесия на днешна Испания.
Съвременната конституция на Кралство Испания от 1978 година е артикул на комплицирания баланс сред юнионистите, които се застъпват за единна и централизирана страна, и федералистите, които застъпват идентичността и автономията на каталунци, арагонци, наварци, баски и прочие Без да е прогласена категорично за федерация, Испания е фактическа федерация. В теорията на конституционното право се употребява понятието „ деволюция “, с цел да се отбелязя тази форма на държавно устройство – единна страна с възложен от центъра уголемен статут на автономност на дадени райони.
Каталуния последователно уголемява автономията си през последните десетилетия – самопризнание на каталунския език, независима локална полиция и пожарна и ръководство на локалните финанси. Тъкмо тази история и този статут са в основата и на отговора за какво няма нищо общо сред претенциите за самостоятелност на един независим народ с приети права в една фактическа федерация и мястото на едно етническо малцинство в еднонационална и унитарна страна без значение дали в Делиормана или на Апенините.
И на целия този декор, Мадрид счита, че силово може да удържи един народ под своята власт. Насилието, което възмути света в деня на референдума беше предшествано от не по-малко фрапантни нарушавания на гражданските права и свободи през предходните месеци – цензура в интернет, арести, закани.
Как ще се развият по-нататък процесите е в ръцете на народа на Каталуния – дали ще влязат в договаряния за още по-широка автономност или ще предпочетат да осъществен фантазиите на генерации каталунци за самостоятелна държавност, е въпрос на директно бъдеще.
Тревожното е, че Европейският съюз, в частност Европейската комисия, показва (не за първи път!) безспорен честен релативизъм и замяна на демократичните полезности с realpolitik. Ако приемем, че има някакво пояснение за арогантността, с която настоящия испански монарх Фелипе II оправда насилието, то няма морално задоволително пояснение за позицията на Европейската комисия. Позиция, която се раздира сред мълчанието и ретланслирането на позицията на Мадрид за „ незаконността на референдума “. Представете си единствено за момент каква позиция, в действителност не позиция – същинска нервност, щеше да настъпи из „ позлатените “ коридори на Берлямон (седалището на еврокомисарите), в случай че репресии, сходни на тези в Каталуния, се бяха случили в Сърбия, Русия и Венецуела. Ако си го визиите, ще разберете какъв брой подправени са думите на еврочиновниците за народна власт, полезности и права на индивида.
Защото даже и да е противозаконен един референдум на един народ с приета автономност, то над всичко стоят правото на независимост на съвестта и на мирни събрания. И няма цена, нито пък съображения, които могат да оправдаят бруталното принуждение против свободна волеизява на мирни хора, каквато видяхме предходната неделя.
Каталунците имат право да желаят своята самостоятелност, да организират събрания и даже допитвания с гласоподаване и бюлетини, даже и да това да не се признава от централната власт за правновалиден референдум. Това е вън от всякакво подозрение! Но двойните стандарти, за жалост, са норма в активността на Европейската комисия не от през днешния ден. Затова колкото и да разчитат, че икономическата мотивация ще удържа Европейски Съюз като структура, би трябвало да се поучат от рухването на надалеч по-солидни империи в предишното, когато моралното разлагане е предизвиквало и стопански разтърсвания и държавен разпад. Няма по какъв начин да не е знак за такова морално разлагане неналичието на внезапна и ясна неоправдателна позиция от страна на Брюксел за дейностите на Мадрид.
В първите редове на Лисабонския контракт се приказва за господство на правата на индивида. Чии права отбрани Брюксел в Каталуния? Прочее, преди да съчиняват „ сюжети “ за развиването на Европейски Съюз, които са нищо друго с изключение на разнообразни схеми за разпределение на власт и финансови запаси, Европейски Съюз би трябвало да отговори на един фундаментален въпрос – има ли свое общо схващане за свободата, правата на индивида и демокрацията.
Иредентизмът, тоест стремежът на народите към отделяне и самостоятелност, постоянно е бил и ще остане деликатна и изключително сензитивна политическа тематика. Тема, заредена със страхове от "ефект на доминото ". И, затова, тематика, в която по предписание работят не разпоредбите, а най-вече ползите.
Дали референдумът в Каталуния е противозаконен е значим въпрос, само че над него – и по значимост и по принадлежност към демокрацията – стои въпроса за волята и стремежите на един народ. Референдумът или другите политически средства за изложение на тази воля са единствено фиктивен, процедурен инструмент, който не е в положение да подмени или изтрие тази воля и тези желания.
Факт е, че народът на Каталуния в преобладаващата си част и то не от през днешния ден се стреми към свое отделяне, в това число към самостоятелност.
Факт е също, че този народ не съставлява етническо или езиково малцинство в единна еднонационална страна, а е приета по конституция обособена народност със свои изконни права, език, еднаквост и история. Каталанският език е от фамилията на романските езици, който говорещите кастилски – актуалният испански език – не схващат добре.
Факт е също, че актуалната испанска страна е резултат не от някакъв общоиспански държавотворен ентусиазъм, а от една присъща на феодалните времена лична уния, в която влизат независими държавни формирания след монархическото встъпване в брак на Изабела Кастилска и Фернандо II Арагонски през 1469 година Графство Барселона, както е известна през Средновековието днешна Каталуния, също става предмет на сходна лична уния сред феодални престолонаследници и през XII се включва в състава на Кралство Арагон. През 1871 година се прави опит за оповестяване на самостоятелност, само че след договаряния каталунците остават в състава на Испания. Нов опит се прави 30-те години на XX столетие, само че е брутално погазен от франкистката тирания.
Споменавам тази хроника не за друго, а с цел да се подчертае, че независимостта на Каталуния, е резистентен и исторически свързан въпрос, а не артикул на някакъв преходен шовинизъм, горящ в изискванията на финансово-икономическата рецесия на днешна Испания.
Съвременната конституция на Кралство Испания от 1978 година е артикул на комплицирания баланс сред юнионистите, които се застъпват за единна и централизирана страна, и федералистите, които застъпват идентичността и автономията на каталунци, арагонци, наварци, баски и прочие Без да е прогласена категорично за федерация, Испания е фактическа федерация. В теорията на конституционното право се употребява понятието „ деволюция “, с цел да се отбелязя тази форма на държавно устройство – единна страна с възложен от центъра уголемен статут на автономност на дадени райони.
Каталуния последователно уголемява автономията си през последните десетилетия – самопризнание на каталунския език, независима локална полиция и пожарна и ръководство на локалните финанси. Тъкмо тази история и този статут са в основата и на отговора за какво няма нищо общо сред претенциите за самостоятелност на един независим народ с приети права в една фактическа федерация и мястото на едно етническо малцинство в еднонационална и унитарна страна без значение дали в Делиормана или на Апенините.
И на целия този декор, Мадрид счита, че силово може да удържи един народ под своята власт. Насилието, което възмути света в деня на референдума беше предшествано от не по-малко фрапантни нарушавания на гражданските права и свободи през предходните месеци – цензура в интернет, арести, закани.
Как ще се развият по-нататък процесите е в ръцете на народа на Каталуния – дали ще влязат в договаряния за още по-широка автономност или ще предпочетат да осъществен фантазиите на генерации каталунци за самостоятелна държавност, е въпрос на директно бъдеще.
Тревожното е, че Европейският съюз, в частност Европейската комисия, показва (не за първи път!) безспорен честен релативизъм и замяна на демократичните полезности с realpolitik. Ако приемем, че има някакво пояснение за арогантността, с която настоящия испански монарх Фелипе II оправда насилието, то няма морално задоволително пояснение за позицията на Европейската комисия. Позиция, която се раздира сред мълчанието и ретланслирането на позицията на Мадрид за „ незаконността на референдума “. Представете си единствено за момент каква позиция, в действителност не позиция – същинска нервност, щеше да настъпи из „ позлатените “ коридори на Берлямон (седалището на еврокомисарите), в случай че репресии, сходни на тези в Каталуния, се бяха случили в Сърбия, Русия и Венецуела. Ако си го визиите, ще разберете какъв брой подправени са думите на еврочиновниците за народна власт, полезности и права на индивида.
Защото даже и да е противозаконен един референдум на един народ с приета автономност, то над всичко стоят правото на независимост на съвестта и на мирни събрания. И няма цена, нито пък съображения, които могат да оправдаят бруталното принуждение против свободна волеизява на мирни хора, каквато видяхме предходната неделя.
Каталунците имат право да желаят своята самостоятелност, да организират събрания и даже допитвания с гласоподаване и бюлетини, даже и да това да не се признава от централната власт за правновалиден референдум. Това е вън от всякакво подозрение! Но двойните стандарти, за жалост, са норма в активността на Европейската комисия не от през днешния ден. Затова колкото и да разчитат, че икономическата мотивация ще удържа Европейски Съюз като структура, би трябвало да се поучат от рухването на надалеч по-солидни империи в предишното, когато моралното разлагане е предизвиквало и стопански разтърсвания и държавен разпад. Няма по какъв начин да не е знак за такова морално разлагане неналичието на внезапна и ясна неоправдателна позиция от страна на Брюксел за дейностите на Мадрид.
В първите редове на Лисабонския контракт се приказва за господство на правата на индивида. Чии права отбрани Брюксел в Каталуния? Прочее, преди да съчиняват „ сюжети “ за развиването на Европейски Съюз, които са нищо друго с изключение на разнообразни схеми за разпределение на власт и финансови запаси, Европейски Съюз би трябвало да отговори на един фундаментален въпрос – има ли свое общо схващане за свободата, правата на индивида и демокрацията.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ