Вирусът на сепаратизма. ДОСТ срещу България
Референдумът на каталонците в Испания предстоящо отвори кутията на Пандора. Очаквано, тъй като множеството от западноевропейските страни не са национални страни. Изградени са на основата на тяхното имперско или колониално минало. Типичен образец са Испания, Белгия, Франция, Италия. В резултат на историческите условия тези страни имат на своите територии голям брой разнообразни области, райони или анклави, чиито исторически вражди тлеят. Или са си напряко хлабави федерации, какъвто е казусът с Белгия, да вземем за пример, където фламандци и валонци заобикалят дори да си приказват. Да не изреждам и останалите банални случаи.
Тези днешни прояви на фракционизъм имат своите исторически учредения, само че не може нито да се отхвърли, нито да се скрие, че те получиха мощен, мощен катализатор в идиотската концепция за „ Европа на районите “. Помните я, нали? Днес нейните бранители гузно мълчат. Да, имам поради европейските „ федералисти “. Измислена или дефинирана през осемдесетте години на предишния век, тезата за „ Европа на районите “ трябваше да изясни и да начертае пътя за залеза, на разпада на националните страни и основаването на едни Европейски федеративни щати, на една Европейска федерация без страни, единствено с райони. Та ето ви ги в този момент – районите се сетиха да се обособяват и отделят. Честито, платете си сметката. Получавате, каквото си поръчахте.
Но това е обособена тематика. Вирусът на сепаратизма е доста по-опасен тук, вкъщи. Заради историята на Балканите. Заради живите рани. Заради разгрома на Ислямска страна. Заради тежкото състояние на Ердоган. Заради тектоничните разбърквания на геополитическите пластове тук, в черноморския район, в Близкия изток, в Персийския залив.
Ердоган не закъсня да се възползва. Очаквано. Не мина и месец от референдума в Каталония и той се присети, че Босна и Херцеговина му била „ завещана “ от към този момент починалия Алия Изетбегович, лидер на босненските мюсюлмани. Защо тъкмо Босна и Херцеговина? Защото е чест от така наречен „ зелена “ или „ мюсюлманска “ дъга на Балканите. Част от проекта на Ахмед Давутоглу за ислямизация на Балканите, разказан в книгата му „ Стратегическа дълбочина “.
Защо в този момент? Защото след териториалния погром на Ислямска страна в Ирак и Сирия, една част от задграничните бойци-ислямисти стартират да се връщат по родните си места. „ Балканският батальон “ на Ислямска страна наброява най-малко петстотин индивида. Преброени, разпознати и открити от разнообразни служби за сигурност и контраразузнаване. С генезис от Босна, Санджак, Македония, Косово и Албания. Част от тях ще се завърнат тук. И няма да се захванат нито с правене на хербарии, нито с икебана, нито със събиране на охлюви и билки.
Защо Ердоган пали този фитил? Защото след края на горещата фаза на бойните дейности в Сирия и Ирак, неговите неприятели обръщат взор към Турция и двадесет милионната кюрдска общественост там. Идеята за Кюрдистан е по-жива от всеки път. А един път осъществена в Ирак и/или в Сирия, неизбежно ще стигне и до Турция, където се води кървава революция още от средата на шестдесетте години на предишния век.
И на Ердоган му би трябвало някакъв външен спор, някаква борба, някакво стълкновение надалеч от неговите граници, с цел да отсрочи неизбежното. Някъде, където да избухнат безредици и сражения, където едната страна на бъдат мюсюлмани, с цел да може той да се отбелязя като техен бранител и настойник и да сплоти турците зад себе си в тази нова борба на кръста с полумесеца. Досега на Балканите Ислямска страна мируваше, тъй като използваше територията ни за леговище. За гръб. За несъмнено място. За място за отмора, лекуване, набиране на бойци.
Днес към този момент няма потребност от това.
Какво се случи по-късно? След поръчката за Босна, мюсюлманите в Санджак, сръбска област, неотложно желаеха референдум и автономност. Мюсюлманите в Санджак са измежду най-радикализираните и най-фанатизираните на Балканите.
И тук предстоящо от политическата преизподня изскочи като караконджул призракът на партия ДОСТ. И неотложно изиска признаването на „ турско малцинство “. Като първа стъпка, като временен интервал към реализиране на „ Зелената ислямска дъга “ на Балканите.
Днес Лютви Местан се разгласи против българската Конституция. Нееднократно. Отрече я. Не че това е някаква изненада.
Да забележим какво споделя Конституцията на Република България по тематиката:
„ Чл. 2. Конституция на Република България
(1) Република България е единна страна с локално самоуправление. В нея не се позволяват самостоятелни териториални формирания.
(2) Териториалната целокупност на Република България е неприкосновена. “
„ Единна “ страна. Единна значи „ унитарна “, еднонационална. Република България е страната на единната и неделима българска нация. На територията на Република България няма национални малцинства. Прочее, няма никаква легална, законова формулировка, определение, за това що е то „ национално малцинство “. Дали е население, попаднало в рамките на прилежаща страна, след военни дейности, какъвто е казусът с българите в Западните български околности, окупирани нелегално от Сърбия след Първата международна война? Дали се дефинира по някакъв различен симптом?
Няма и не може да има интернационално прието законово определение за национално малцинство, тъй като няма и не може да бъде реализирано единодушие по тематиката, тъй като всички териториални промени са резултат от съответни военни дейности и засягат съответни, строго характерни проблеми. Затова тези избрания се реализират на основата на двустранни контракти, какъвто е казусът с признаването на българско национално малцинство в Западните български околности от Република Сърбия.
Затова Република България е избрала втория метод, а точно – признаването на персонални, на самостоятелни права и свободи. Ето го текста:
„ Чл.6.КРБ
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достолепие и права.
(2) Всички жители са равни пред закона. Не се позволяват никакви ограничавания на правата или привилегии, учредени на раса, националност, етническа принадлежност, пол, генезис, вяра, обучение, убеждения, политическа принадлежност, персонално и публично състояние или имуществено положение. “
Точка по въпроса. Всеки в България може да се усеща и дефинира както си желае и това не може да му дава права, привилегии или преимущества, или да го слага в неравностойно състояние. Нищо повече, нищо по-малко. Просто и ясно.
Защо тогава ДОСТ вее знамето на сепаратизма и националното разделяне? Две вероятни аргументи. Първата – натиснали са им педала от Анкара, с цел да извършват, заложения в „ Стратегическата дълбочина “ проект за ислямизация на Балканите през „ Зелената дъга “ и тяхната следваща турска окупация. Не е инцидентно признанието, че управлението на ДОСТ е било на „ прощално кафе “ с Гьокче, някогашния абсурден турски дипломат у нас, който си разреши невиждана и скандална интервенция във вътрешните работи на България посредством основаването на политически партии и опити за имитация на български избори. „ Българска “ партия клечи в турското посолство, „ водачът “ и се крие в резиденцията на турския дипломат. Незапомнен скандал.
Втората – след тежкото крушение на изборите, макар големите средства, излети от Турция за пазаруването на гласове, макар големия напън отстрана на Турция върху български жители, макар големите фалшификации на изборните резултати в секции в Турция, натикаха ДОСТ в канала на политическия живот. Сега виждат в сепаратизма късмет още веднъж да се сложат на султана и да измолят някоя лира, с цел да „ не затварят офисите на ДОСТ “, по самопризнание от сутринта.
Аз персонално имам вяра в комбинацията на двете аргументи.
Но във всички случаи, това, което прави през днешния ден ДОСТ, е рискова игра с огъня, изключително тук. Това е закононарушение по глава първа от Наказателния кодекс на Република България, а точно – закононарушение против Републиката.
Тези днешни прояви на фракционизъм имат своите исторически учредения, само че не може нито да се отхвърли, нито да се скрие, че те получиха мощен, мощен катализатор в идиотската концепция за „ Европа на районите “. Помните я, нали? Днес нейните бранители гузно мълчат. Да, имам поради европейските „ федералисти “. Измислена или дефинирана през осемдесетте години на предишния век, тезата за „ Европа на районите “ трябваше да изясни и да начертае пътя за залеза, на разпада на националните страни и основаването на едни Европейски федеративни щати, на една Европейска федерация без страни, единствено с райони. Та ето ви ги в този момент – районите се сетиха да се обособяват и отделят. Честито, платете си сметката. Получавате, каквото си поръчахте.
Но това е обособена тематика. Вирусът на сепаратизма е доста по-опасен тук, вкъщи. Заради историята на Балканите. Заради живите рани. Заради разгрома на Ислямска страна. Заради тежкото състояние на Ердоган. Заради тектоничните разбърквания на геополитическите пластове тук, в черноморския район, в Близкия изток, в Персийския залив.
Ердоган не закъсня да се възползва. Очаквано. Не мина и месец от референдума в Каталония и той се присети, че Босна и Херцеговина му била „ завещана “ от към този момент починалия Алия Изетбегович, лидер на босненските мюсюлмани. Защо тъкмо Босна и Херцеговина? Защото е чест от така наречен „ зелена “ или „ мюсюлманска “ дъга на Балканите. Част от проекта на Ахмед Давутоглу за ислямизация на Балканите, разказан в книгата му „ Стратегическа дълбочина “.
Защо в този момент? Защото след териториалния погром на Ислямска страна в Ирак и Сирия, една част от задграничните бойци-ислямисти стартират да се връщат по родните си места. „ Балканският батальон “ на Ислямска страна наброява най-малко петстотин индивида. Преброени, разпознати и открити от разнообразни служби за сигурност и контраразузнаване. С генезис от Босна, Санджак, Македония, Косово и Албания. Част от тях ще се завърнат тук. И няма да се захванат нито с правене на хербарии, нито с икебана, нито със събиране на охлюви и билки.
Защо Ердоган пали този фитил? Защото след края на горещата фаза на бойните дейности в Сирия и Ирак, неговите неприятели обръщат взор към Турция и двадесет милионната кюрдска общественост там. Идеята за Кюрдистан е по-жива от всеки път. А един път осъществена в Ирак и/или в Сирия, неизбежно ще стигне и до Турция, където се води кървава революция още от средата на шестдесетте години на предишния век.
И на Ердоган му би трябвало някакъв външен спор, някаква борба, някакво стълкновение надалеч от неговите граници, с цел да отсрочи неизбежното. Някъде, където да избухнат безредици и сражения, където едната страна на бъдат мюсюлмани, с цел да може той да се отбелязя като техен бранител и настойник и да сплоти турците зад себе си в тази нова борба на кръста с полумесеца. Досега на Балканите Ислямска страна мируваше, тъй като използваше територията ни за леговище. За гръб. За несъмнено място. За място за отмора, лекуване, набиране на бойци.
Днес към този момент няма потребност от това.
Какво се случи по-късно? След поръчката за Босна, мюсюлманите в Санджак, сръбска област, неотложно желаеха референдум и автономност. Мюсюлманите в Санджак са измежду най-радикализираните и най-фанатизираните на Балканите.
И тук предстоящо от политическата преизподня изскочи като караконджул призракът на партия ДОСТ. И неотложно изиска признаването на „ турско малцинство “. Като първа стъпка, като временен интервал към реализиране на „ Зелената ислямска дъга “ на Балканите.
Днес Лютви Местан се разгласи против българската Конституция. Нееднократно. Отрече я. Не че това е някаква изненада.
Да забележим какво споделя Конституцията на Република България по тематиката:
„ Чл. 2. Конституция на Република България
(1) Република България е единна страна с локално самоуправление. В нея не се позволяват самостоятелни териториални формирания.
(2) Териториалната целокупност на Република България е неприкосновена. “
„ Единна “ страна. Единна значи „ унитарна “, еднонационална. Република България е страната на единната и неделима българска нация. На територията на Република България няма национални малцинства. Прочее, няма никаква легална, законова формулировка, определение, за това що е то „ национално малцинство “. Дали е население, попаднало в рамките на прилежаща страна, след военни дейности, какъвто е казусът с българите в Западните български околности, окупирани нелегално от Сърбия след Първата международна война? Дали се дефинира по някакъв различен симптом?
Няма и не може да има интернационално прието законово определение за национално малцинство, тъй като няма и не може да бъде реализирано единодушие по тематиката, тъй като всички териториални промени са резултат от съответни военни дейности и засягат съответни, строго характерни проблеми. Затова тези избрания се реализират на основата на двустранни контракти, какъвто е казусът с признаването на българско национално малцинство в Западните български околности от Република Сърбия.
Затова Република България е избрала втория метод, а точно – признаването на персонални, на самостоятелни права и свободи. Ето го текста:
„ Чл.6.КРБ
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достолепие и права.
(2) Всички жители са равни пред закона. Не се позволяват никакви ограничавания на правата или привилегии, учредени на раса, националност, етническа принадлежност, пол, генезис, вяра, обучение, убеждения, политическа принадлежност, персонално и публично състояние или имуществено положение. “
Точка по въпроса. Всеки в България може да се усеща и дефинира както си желае и това не може да му дава права, привилегии или преимущества, или да го слага в неравностойно състояние. Нищо повече, нищо по-малко. Просто и ясно.
Защо тогава ДОСТ вее знамето на сепаратизма и националното разделяне? Две вероятни аргументи. Първата – натиснали са им педала от Анкара, с цел да извършват, заложения в „ Стратегическата дълбочина “ проект за ислямизация на Балканите през „ Зелената дъга “ и тяхната следваща турска окупация. Не е инцидентно признанието, че управлението на ДОСТ е било на „ прощално кафе “ с Гьокче, някогашния абсурден турски дипломат у нас, който си разреши невиждана и скандална интервенция във вътрешните работи на България посредством основаването на политически партии и опити за имитация на български избори. „ Българска “ партия клечи в турското посолство, „ водачът “ и се крие в резиденцията на турския дипломат. Незапомнен скандал.
Втората – след тежкото крушение на изборите, макар големите средства, излети от Турция за пазаруването на гласове, макар големия напън отстрана на Турция върху български жители, макар големите фалшификации на изборните резултати в секции в Турция, натикаха ДОСТ в канала на политическия живот. Сега виждат в сепаратизма късмет още веднъж да се сложат на султана и да измолят някоя лира, с цел да „ не затварят офисите на ДОСТ “, по самопризнание от сутринта.
Аз персонално имам вяра в комбинацията на двете аргументи.
Но във всички случаи, това, което прави през днешния ден ДОСТ, е рискова игра с огъня, изключително тук. Това е закононарушение по глава първа от Наказателния кодекс на Република България, а точно – закононарушение против Републиката.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ