Птичи грип, маймунска шарка, COVID-19: Увеличава ли се броят на вирусите
Редовно чуваме за епидемии от нововъзникващи или наново появяващи се вируси.
От необятно разпространената епидемия от маймунска шарка през 2022 година до разрастващата се обстановка с птичия грип и скорошните случаи на Марбургска тресчица в Екваториална Гвинея. Пандемията от COVID-19 не господства в заглавията толкоз, колкото преди.
И по този начин, нараства ли честотата на вирусните епидемии? Или просто станахме по-добри в откриването на огнища с помощта на усъвършенстваната технология, създадена по време на пандемията от COVID-19? Отговорът може да е по малко и от двете.
Има почти 1,67 милиона вируса, които към момента не са разпознати и заразяват бозайници и птици. От тях се счита, че до 827 000 имат капацитета да заразят хората.
За да разберем по какъв начин се появяват вирусите, би трябвало да се върнем към началото на живота на Земята. Има няколко теории за това по какъв начин са се появили първите вируси, само че всички те са съгласни, че вирусите съществуват от милиарди години, еволюирайки дружно с живите същества. Когато има спиране на тази постоянна взаимна еволюция, тогава можем да се сблъскаме с проблеми.
Основните мотори на появяването на вируси в човешката популация са хората и техните дейности. Селското стопанство възниква преди повече от 10 000 години и с него хората започнаха да имат непосредствен контакт с животните. Това даде опция на вирусите, които естествено са заразили тези животни, да „ прескочат “ при хората. Това се назовава зооноза. Около 75 % от нововъзникващите инфекциозни заболявания се дължат на зооноза.
HERE WE GO AGAIN…
The World Health Organization (W.H.O) has declared monkey pox a global health emergency.
Who didn’t see this coming?
This is BS!! DO NOT COMPLY TO TYRANNY!!
— A. Starr (@StarrAli001)
С напредъка на човешката цивилизация и унищожаването на местообитанията на животните, те са принудени да търсят храна в нови региони. Различни типове, които нормално не биха били в контакт, в този момент споделят една и съща среда.
Добавете хората към това уравнение и ще получите идеалната рецепта за появяването на нов вирус, разясняват учените.
Урбанизацията води до висока плътност на популацията, създавайки идеална среда за разпространяване на вируси. Бързото развиване на градовете постоянно изпреварва съответната инфраструктура като канализация и опазване на здравето, което в допълнение усилва вероятността от вирусни огнища, безапелационни са учените.
Изменението на климата също способства за разпространението на вирусите. Например, арбовируси (вируси, популяризирани от членестоноги като комарите) се откриват в нови области, защото обсегът на страните, в които комарите могат да оцелеят, се усилва.
Ние знаем за тези фактори отдавна. Появата на SARS-CoV-2 (вирусът, който предизвиква COVID-19) не изненада нито един вирусолог или епидемиолог. Беше въпрос по кое време – не дали – ще настъпи пандемия. Това, което беше ненадейно, беше мащабът на пандемията от COVID-19 и компликацията за дейно ограничение на разпространяването на вируса.
The World Health Organization first declared COVID-19 a pandemic three years ago Saturday. The anniversary has health experts taking stock of successes and failures.
— The Associated Press (@AP)
Също по този начин не бихме могли да предвидим въздействието, което дезинформацията ще има върху други области на публичното здраве. Антиваксинационните настроения по-специално станаха по-често срещани в обществените медии през последните няколко години и виждаме увеличени равнища на колебание по отношение на имунизациите, казва Линдзи Бродбент , учител по вирусология, Университет на Съри .
Налице е също спиране на рутинните стратегии за имунизация на децата, което усилва риска от експлоадиране на заболявания, предотвратими с ваксина, като морбили.
Науката се разви с невиждана скорост по време на пандемията от COVID-19, което докара до създаването на нови и усъвършенствани способи за разкриване на вируси за наблюдаване на огнищата и еволюцията на вируса. Сега доста от учените, участващи в следенето на SARS-CoV-2, насочват вниманието си към наблюдаване и на други вируси.
Например, мониторингът на отпадъчни води се употребява необятно за разкриване на SARS-CoV-2 по време на пандемията и по сходен метод може да помогне за следене на други вируси, които съставляват опасност за човешкото здраве.
Когато човек е инфектиран с вирус, част от генетичния материал на този вирус нормално се изхвърля в тоалетната. Отпадъчните води имат силата да покажат дали броят на инфекциите в даден регион се усилва, нормално преди броят на случаите да стартира да нараства в лечебните заведения.
Адаптирането на тази технология за търсене на други вируси като грип, морбили или даже полиомиелит може да ни даде скъпи данни за времето на пораждане на вирусни епидемии. Това към този момент се случва до известна степен – полиовирусът беше открит в отпадъчните води в Лондон през 2022 година, да вземем за пример.
Това увеличение на вирусното наблюдаване естествено ще докара до докладване на повече вирусни огнища. Въпреки че някои хора може да считат това за всяване на боязън, информация като тази може да бъде ключът към ограничението на бъдещи пандемии. Ако възникне огнище в регион, където няма съответно наблюдаване на вирусите, е по-вероятно инфекцията да се популяризира и да бъде мъчно да бъде овладяна.
Since the beginning of the pandemic, multiple variants of concern and variants of interest have been designated by WHO
— World Health Organization (WHO) (@WHO)
Въпреки това, наблюдението е единствено една част от готовността за пандемия. Правителствата и здравните и научните организации по света би трябвало да разполагат с (редовно актуализирани) протоколи за появяването на вируси и пандемията, с цел да не се мъчим да разберем обстановка, когато към този момент може да е прекомерно късно.
Едва ли COVID-19 ще бъде последната пандемия, на която ще станат очевидци доста хора през днешния ден. Да се надяваме идващия път да сме по-подготвени.
Анализът е изработен от Линдзи Бродбент , учител по вирусология, Университет на Съри .
От необятно разпространената епидемия от маймунска шарка през 2022 година до разрастващата се обстановка с птичия грип и скорошните случаи на Марбургска тресчица в Екваториална Гвинея. Пандемията от COVID-19 не господства в заглавията толкоз, колкото преди.
И по този начин, нараства ли честотата на вирусните епидемии? Или просто станахме по-добри в откриването на огнища с помощта на усъвършенстваната технология, създадена по време на пандемията от COVID-19? Отговорът може да е по малко и от двете.
Има почти 1,67 милиона вируса, които към момента не са разпознати и заразяват бозайници и птици. От тях се счита, че до 827 000 имат капацитета да заразят хората.
За да разберем по какъв начин се появяват вирусите, би трябвало да се върнем към началото на живота на Земята. Има няколко теории за това по какъв начин са се появили първите вируси, само че всички те са съгласни, че вирусите съществуват от милиарди години, еволюирайки дружно с живите същества. Когато има спиране на тази постоянна взаимна еволюция, тогава можем да се сблъскаме с проблеми.
Основните мотори на появяването на вируси в човешката популация са хората и техните дейности. Селското стопанство възниква преди повече от 10 000 години и с него хората започнаха да имат непосредствен контакт с животните. Това даде опция на вирусите, които естествено са заразили тези животни, да „ прескочат “ при хората. Това се назовава зооноза. Около 75 % от нововъзникващите инфекциозни заболявания се дължат на зооноза.
HERE WE GO AGAIN…
The World Health Organization (W.H.O) has declared monkey pox a global health emergency.
Who didn’t see this coming?
This is BS!! DO NOT COMPLY TO TYRANNY!!
— A. Starr (@StarrAli001)
С напредъка на човешката цивилизация и унищожаването на местообитанията на животните, те са принудени да търсят храна в нови региони. Различни типове, които нормално не биха били в контакт, в този момент споделят една и съща среда.
Добавете хората към това уравнение и ще получите идеалната рецепта за появяването на нов вирус, разясняват учените.
Урбанизацията води до висока плътност на популацията, създавайки идеална среда за разпространяване на вируси. Бързото развиване на градовете постоянно изпреварва съответната инфраструктура като канализация и опазване на здравето, което в допълнение усилва вероятността от вирусни огнища, безапелационни са учените.
Изменението на климата също способства за разпространението на вирусите. Например, арбовируси (вируси, популяризирани от членестоноги като комарите) се откриват в нови области, защото обсегът на страните, в които комарите могат да оцелеят, се усилва.
Ние знаем за тези фактори отдавна. Появата на SARS-CoV-2 (вирусът, който предизвиква COVID-19) не изненада нито един вирусолог или епидемиолог. Беше въпрос по кое време – не дали – ще настъпи пандемия. Това, което беше ненадейно, беше мащабът на пандемията от COVID-19 и компликацията за дейно ограничение на разпространяването на вируса.
The World Health Organization first declared COVID-19 a pandemic three years ago Saturday. The anniversary has health experts taking stock of successes and failures.
— The Associated Press (@AP)
Също по този начин не бихме могли да предвидим въздействието, което дезинформацията ще има върху други области на публичното здраве. Антиваксинационните настроения по-специално станаха по-често срещани в обществените медии през последните няколко години и виждаме увеличени равнища на колебание по отношение на имунизациите, казва Линдзи Бродбент , учител по вирусология, Университет на Съри .
Налице е също спиране на рутинните стратегии за имунизация на децата, което усилва риска от експлоадиране на заболявания, предотвратими с ваксина, като морбили.
Науката се разви с невиждана скорост по време на пандемията от COVID-19, което докара до създаването на нови и усъвършенствани способи за разкриване на вируси за наблюдаване на огнищата и еволюцията на вируса. Сега доста от учените, участващи в следенето на SARS-CoV-2, насочват вниманието си към наблюдаване и на други вируси.
Например, мониторингът на отпадъчни води се употребява необятно за разкриване на SARS-CoV-2 по време на пандемията и по сходен метод може да помогне за следене на други вируси, които съставляват опасност за човешкото здраве.
Когато човек е инфектиран с вирус, част от генетичния материал на този вирус нормално се изхвърля в тоалетната. Отпадъчните води имат силата да покажат дали броят на инфекциите в даден регион се усилва, нормално преди броят на случаите да стартира да нараства в лечебните заведения.
Адаптирането на тази технология за търсене на други вируси като грип, морбили или даже полиомиелит може да ни даде скъпи данни за времето на пораждане на вирусни епидемии. Това към този момент се случва до известна степен – полиовирусът беше открит в отпадъчните води в Лондон през 2022 година, да вземем за пример.
Това увеличение на вирусното наблюдаване естествено ще докара до докладване на повече вирусни огнища. Въпреки че някои хора може да считат това за всяване на боязън, информация като тази може да бъде ключът към ограничението на бъдещи пандемии. Ако възникне огнище в регион, където няма съответно наблюдаване на вирусите, е по-вероятно инфекцията да се популяризира и да бъде мъчно да бъде овладяна.
Since the beginning of the pandemic, multiple variants of concern and variants of interest have been designated by WHO
— World Health Organization (WHO) (@WHO)
Въпреки това, наблюдението е единствено една част от готовността за пандемия. Правителствата и здравните и научните организации по света би трябвало да разполагат с (редовно актуализирани) протоколи за появяването на вируси и пандемията, с цел да не се мъчим да разберем обстановка, когато към този момент може да е прекомерно късно.
Едва ли COVID-19 ще бъде последната пандемия, на която ще станат очевидци доста хора през днешния ден. Да се надяваме идващия път да сме по-подготвени.
Анализът е изработен от Линдзи Бродбент , учител по вирусология, Университет на Съри .
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ