Редовните читатели на КОСМОС БГ сигурно вече знаят за Уърлд

Редовните читатели на КОСМОС БГ несъмнено към този момент знаят за Уърлд вю – компания, която ще изстрелва благодарение на балони разнообразни типове товари до близкокосмическото пространство – район от земната атмосфера сред 15 и 100 километра над Земята и който обгръща стратосферата и мезосферата. Тази височина към момента не е задоволителна, с цел да могат да летят изкуствени спътници, само че все пак от това място могат да се организират научни наблюдения, а Земята може да се вижда като кълбо. На 11-ти март писах, че компанията е разкрила публично своя космодрум Тусон (източник) и скоро ще стартира да организира за комерсиални цели първо безпилотни, а по-късно и пилотирани полети до близкокосмическото пространство. Туристическият полет за човек ще коства $75 000 $. 

Преди броени дни Уърлд вю оповести (източник), че този месец ще бъде извършен първият дълготраен полет (четири дни, спрямо предходни полети, възлизащи на сред 6 и 12 часа) на роботизирания уред “Стратолит ”. Стартовият прозорец се отваря на 21-ви юни. Това е значима стъпка напред за компанията.  При това изстрелването ще бъде излъчено онлайн. Но не това разбуни духовете в общественото пространство, а типът на потребния товар, който съставлява … пилешки бургер, възложен от KFC.

“KFC изстрелва сандвич до ръба на космоса и аз към този момент не желая да пребивавам на тази планета ”, написа журналистката Мириам Крамър за AOL (източник). “Не това имаше поради президентът Кенеди, когато влезе в галактическата конкуренция ”.

Как бихме могли да разясняваме събитието?

Разбира се, на KFC не им пука какво си мислим за изпращането на сандвича до ръба на космоса. Не им пука, стига да не сме безразлични и да имаме някакво отношение – дали е позитивно или негативно, това е от второстепенно значение. Пиарите на компанията знаят доста добре, че ще се вдигне звук и че неприятната реклама също е реклама.

Проблемът за доста от галактическите запалянковци е, че това, което се случва в последно време с комерсиализацията на космонавтиката, опонира на сантименталните ни показа. Космосът е нещо, което ни изпълва с ентусиазъм, дори с религиозно поклонение към величието на Вселената. Почти постоянно, когато си представяме пътешествия в космоса, обвързваме нашите фантазии с сантиментални претекстове – смели мъже и дами отиват там, с цел да се жертват в името на науката, или изпращаме роботи от чисто любознание да се види какво има на далечните планети. Тази визия е толкоз надълбоко вкоренена в главите ни, че всяко нещо, друго от това, ни убива детския възторг.

Кийт Спенсър от Salon (източник) написа следното: “Сензацията на KFC се озовава в задънената улица на дългогодишни политически и публични промени по отношение на това по какъв начин възприемаме космоса. В частност тя въплъщава метода, по който капиталисти, насочени към облага, а не учени, насочени към изследвания, са тези, които дърпат конците на галактическите пътешествия. Великата просвета (или Великата отбрана) към този момент не ръководи космоса, Великият бизнес го прави ” (…) “Учените-метеоролози се интересуват от балоните на Уърлд вю, само че несъмнено, техните потребности са спомагателни – сходно на всички частни инициативи, главната цел на Уърлд Вю е облага, а не знание ”.

В подобен случай усвояването на космоса към този момент се дефинира от главните закони на търсенето и предлагането. От десетилетия има търсене – богати туристи желаят да летят до космоса, по-бедните биха се задоволили единствено да пратят своя фотография на хартия или даже подпис, а от през последните години към този момент стартира да се появява и предложение. Но не е наложително тези цели да се припокриват с задачите на учените. Богатият екскурзиант може да благоволи да вземе със себе си някакъв теоретичен уред, само че волята дали ще го направи си е негова. Единствената му цел може да е просто да иде да види Земята от високо и изобщо може да не се усеща задължен на обществото да изяснява дейностите си. Една компания като KFC може просто да желае да прати един сандвич за реклама – и нищо повече.

Признавам, че преди 10 години имаше доста сериозен етичен проблем с първите галактически туристи – те желаеха да летят до “Международната галактическа станция ”, която е издигната с държавни средства, освен това желаеха да бъдат изстреляни с кораби, които са държавно – финансирани. Защо като поданик би трябвало да финансирам галактическите атракции на богаташи?

Днес е друго – съществуват частни компании като Уърлд вю, които са създали напълно частни кораби и към тях се ориентират частни компании и лица. Какъв е моралният проблем?

Ако проследим мисълта на публицисти като Спенсър, главният проблем е, че това частно предприемачество въобще съществува. Той споделя, че “частното странствуване в космоса е толкоз налично, колкото е налично да имаш дом в Малибу – по този начин да се каже, то е отвън опциите на по-голямата част от света ”. Но това ми припомня на изявлението една някогашна социалистическа министърка на България (да не й върша реклама на името) в жанр: дано да ги няма тия скъпи неща по магазините, с цел да не се нервират хората, че не могат да си го разрешат. По-добре е обещано нещо въобще да го няма, в сравнение с да го има, само че да не можеш да си го купиш.

Така ли е?

Вярно е, че даже най-ниската цена за галактически (или близкокосмически) полет е прекомерно висока за мен. Кратък стратосферен полет за $75 000 $? Много е! Ако имах непотребни пари? Е, тогава сигурност щях да се запиша да хвърча. Но ги нямам. Възможно е в бъдеще цените да спаднат даже още, че да мога да си го разреша. Възможно е и противоположното – цените да не спаднат и в никакъв случай да не си го разреша. Но и освен това състояние отново ще има хора, които ще могат да си го разрешат.

Във всички случаи съществуването на сходни услуги е потребно както за стопанската система, по този начин и за бъдещото развиване на човечеството. Само преди 20 години опциите човек да изпрати потребен товар в космоса не бяха доста. Имаше две съществени суперсили – Съединени американски щати и Русия. Изстрелваха се главно ракети, създадени с държавни средства. Цените бяха безбожни. Къде са $75 000 $, с цел да отидеш до ръба на космоса, къде са $20 милиона, с цел да се качиш на единствения наличен за теб съветски орбитален транспортен съд? Трябваше да се появи един Илон Мъск, който да се замисли какъв е пътят на производството на ракетата – от суровините до крайния артикул, и да стартира да работи по свои лични ракети, които са неведнъж по-евтини от всичко останало. Днес Мъск е главен състезател на пазара.

Винаги ще си припомням деня, в който за пръв път съумях да си разреша лукса да хвърча с моторен делтапланер. Любителската авиация е налична за доста хора, а полетите са всекидневие. Трудно е да се предвижда дали и космонавтиката ще стане всекидневие – само че наподобява, че сме на прав път.

Вярно е – сега, в който космонавтиката стане по-масова, ще забележим и огромни нелепости. Позицията на Уърлд Вюз е следната: “Ако можеш да изпратиш пилешки сандвич в космоса, за какво да не пратиш всичко? ”

Но точно това е същинското значение на думата “всичко ” – пращаш това, което желаеш, без изключение! Масовите полети в космоса значат, че хората ще изстрелват неща със сантиментална стойност, или че самите те летят за наслаждение. Това безспорно би означавало, че ще има и такива хора, които не харесваме, само че които ще могат да си разрешат да видят космоса. Вероятно ще им завиждаме. Но светът няма да е по-различен от настоящия – в който доста наши неприятели си разрешават редица неща, които нямаме.

Така че – лети нагоре, пилешки сандвич! Лети високо към сини простори! Благословена да е кокошката, която си е жертвала трътката за теб