Ако си мислите, че гласуваме често, огледайте се при съседите
Редовни избори за Европейски парламент и петите подред предварителни парламентарни избори чакат България единствено след два месеца - на 9 юни. Това ще е шестият избор за депутати за 3 години, а измежду тях се смести и един локален избор през есента на 2023-та.
Българите обаче надалеч не са единствените на Балканите и в района, които вървят до урните (доста) постоянно и ще им се наложи да го създадат повече от един път до края на годината. В множеството случаи - изключително.
Година на " супер избори " тече в Румъния. На предварителен избор ще гласоподават и в Хърватия. В тези две страни ще има и евроизбори, както в България. Гражданите и на Северна Македония, и на Сърбия също ще пускат бюлетини изключително. Всичко това може да очертае друга политическа обстановка в тази част на Европа.
Румъния
Румънците ще гласоподават най-малко 4 пъти до края на 2024-та. Освен евродепутати, те ще избират още нови локални управляващи, парламент и президент.
Местният избор ще е дружно с европейския - т.е. още през юни. Управляващата коалиция сред Социалдемократическата партия и Националлибералната партия стимулира решението си за избори " 2 в 1 " освен с това, че по този начин ще се спестят разноски, само че и с упованията повече хора да отидат да гласоподават.
Предизборната акция в страната стартира на 10 май. На 9 юни румънците ще бъдат призовани да пуснат 5 бюлетини. Четири от тях са за кметове, общински съветници, регионални съветници и ръководители на регионалните препоръки. Петата е за изпращане на 33-ма евродепутати от общо 720 членове на Европейския парламент.
Само три месеца по-късно Румъния я чакат и предварителни президентски избори. Причината е в неотдавна признат закон в Народното събрание разреши това да стане 90 дни, преди да изтече мандатът на настоящия държавен глава Клаус Йоханис.
Премиерът Марчел Чолаку разгласи, че първият тур ще е на 15 септември, а вторият - тъкмо две седмици по-късно. Предишният президентски избор беше през ноември 2019 година
Самият Клаус Йоханис, който няма право на втори мандат и за който публично се знае, че може да влезе в конкуренцията за общоприет секретар на НАТО, сподели, че няма желание да завършва мандата си предварително.
Според социологическите изследвания любимец за президентските избори е заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана. Неотдавна той предизвести, че има риск от опит на Русия да се намеси във вътрешните работи, само че не има вяра румънците да го позволен.
Най-вероятно главният му конкурент ще бъде сегашният министър председател Марчел Чолаку.
Годината за Румъния ще завърши с парламентарни избори на 8 декември. Те са по проект - организират се на всеки 4 години и се избират членове на Камарата на депутатите, които сега са 330, и членове на Камарата на сенаторите, които са 136. Нагласите за победа на сегашната ръководеща необятна коалиция.
Хърватия
Другата страна от района, в която с изключение на европейски, ще има още два типа избори тази година, е Хърватия. Следващата седмица - на 17 април - там ще се проведат предварителни парламентарни избори. Те трябваше да са през есента, само че държавното управление предложи, а Народното събрание реши да се саморазпусне и по този начин националният избор изпреви европейския. И за това има причина.
От 2016 година до момента ръководи десноцентристкият Хърватски либерален съюз (HDZ) с министър председател Андрей Пленкович. Той обаче се сблъсква с демонстрации, водени от лявата съпротива. Пленкович и партията му са упреквани в корупция, като в рецензиите се включва и президенът на страната Зоран Миланович.
Според изявления в локални медии една от аргументите за ранния предварителен избор е опасения на ръководещите, че до есента може да отбележат спад в поддръжката. Миланович на собствен ред се възползва от обстановката и съобщи упоритостта си да взе участие в парламентарните избори и още веднъж да се завърне като министър председател на страната. Той заема поста сред 2011 и 2015 година Подобен ход локални анализатори разказват като " опит да направи хърватската политика още веднъж забавна ".
Конституционният съд на страната се произнесе, че в случай че не подаде оставка като държавен глава, Миланович не може да взе участие в предизборната акция и да бъде претендент на парламентарния избор. Това не отхвърли политика от желанията му, единствено изостри в допълнение реториката му в последните седмици - като част от неразрешената му другояче акция, както още веднъж анализатори споделят.
Ако Социалдемократическата партия и Миланович съумеят да победят на изборите, това ще наруши хегемонията на HDZ, който е на власт в страната в продължение на 26 от последните 33 години. Действащият президент е измежду хърватските политици, които са срещу образование на украински военни в страната, казвали са обществено, че " Съединени американски щати и Америка " водят война с Русия в Украйна, казвал е, че не утвърждава глобите против Москва поради експанзията ѝ.
Президентският мандат на Миланович по закон изтича при започване на 2025 година, по тази причина все още по проект в Хърватия би трябвало да има избори за държавен глава през декември 2024 година, което ще са третите избори в границите на годината, откакто на 9 юни страната избере своите 12 евродепутати, дружно с всички останали страни членки на съюза.
В края на 2024-та са президентските избори в страната - първият кръг се чака да се организира в края на декември, а вторият при започване на 2025 година, когато изтича мандатът на Зоран Миланович.
Северна Македония
Северна Македония също ще гласоподава един път на постоянни, и един път - на предварителни парламентарни избори в границите на този и идващия месец. Първият избор е президентският - на 24 април, а вторият му тур и плануваните изключителни избори за депутати ще са на 8 май.
От 2017 година насам страната се ръководи от левоцентристки държавни управления на Социалдемократически юношески съюз на Македония (СДСМ). Опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ настояваше за оставки и нови избори от съвсем две години, само че едвам в края на предходната беше реализирано единодушие за това.
Дотогава отговорът на досегашните ръководещите беше постоянно еднакъв: избори ще има, при изискване, че опозицията поддържа законовите промени, които ще разрешат вписването на българското малцинство в Конституцията на страната. Това от своя страна е изискването на България Северна Македония да продължи пътя си към Европейски Съюз. Условието е залегнало в и преговорната рамка, утвърдена от Съюза.
За да не се губи време в търсене на поддръжка, която явно нямаше по какъв начин да бъде дадена, президентът на Северна Македония Стево Пендаровски (също подсилен от СДСМ при избирането му) предложи конституционните промени да останат като една от главните задания пред идващия парламент при започване на лятото.
Промените в главния закон на страната се чака да са основен фактор и при образуването на ръководещо болшинство и на държавно управление след изборите.
" Никой няма да може да сформира държавно управление, в случай че не обезпечи европейски път на страната, в случай че през идващите три месеца не обезпечи конституционни промени, " съобщи досегашният министър на вътрешните работи Буяр Османи.
Последният е измежду претендентите за президент, само че социологическите изследвания в Северна Македония към този момент не му отреждат място на балотаж. Очаква се същинската борба да е сред Пендаровски, който желае нов мандат, и претендента на ВМРО-ДПМНЕ - Гордана Силяновска. На предходния избор дуелът беше същият.
И в Северна Македония не липсват опасения за проруско въздействие в изборния развой - в поддръжка на националистически настроения и втълпяване на евроскептицизъм.
Сърбия
Политическата рецесия, настъпила в Сърбия след парламентарния и локалния избор на 17 декември предходната година, не докара до нови избори на национално равнище, само че на 2-ри юни жителите на столицата Белград ще би трябвало наново да избират локална власт. Предсрочните избори бяха свикани от досегашния министър председател Ана Бърнабич, само че към този момент в ролята ѝ на ръководител на Народното събрание.
Управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС) на президента Александър Вучич стана първа политическа мощ на предварителния парламентарен избор в края на 2023-та, като разгласи победа и на локалните избори в столицата.
От опозицията в лицето на проевропейската коалиция " Сърбия против насилието " обаче обявиха, че резултатите са манипулирани и желаеха изборите в Белград да бъдат анулирани. До анулиране не се стигна, само че в месеците по-късно по този начин и не можа да се образува болшинство в общинския съвет на Белград, което по-късно да избере и кмет. Такава е законовата процедура от няколко години.
Няколко седмици време лиши и да проработи Народното събрание на страната, a министър председател евентуално ще има в последния вероятен миг - 90 дни след изборите.
В момента функционалността се извършва от вицепремиера Ивица Дачич, само че президентът Вучич към този момент разгласи, че самичък ще предложи за поста настоящия министър на защитата, водач на ръководещата партия и считан за един от най-приближените му хора Милош Вучевич.
Българите обаче надалеч не са единствените на Балканите и в района, които вървят до урните (доста) постоянно и ще им се наложи да го създадат повече от един път до края на годината. В множеството случаи - изключително.
Година на " супер избори " тече в Румъния. На предварителен избор ще гласоподават и в Хърватия. В тези две страни ще има и евроизбори, както в България. Гражданите и на Северна Македония, и на Сърбия също ще пускат бюлетини изключително. Всичко това може да очертае друга политическа обстановка в тази част на Европа.
Румъния
Румънците ще гласоподават най-малко 4 пъти до края на 2024-та. Освен евродепутати, те ще избират още нови локални управляващи, парламент и президент.
Местният избор ще е дружно с европейския - т.е. още през юни. Управляващата коалиция сред Социалдемократическата партия и Националлибералната партия стимулира решението си за избори " 2 в 1 " освен с това, че по този начин ще се спестят разноски, само че и с упованията повече хора да отидат да гласоподават.
Предизборната акция в страната стартира на 10 май. На 9 юни румънците ще бъдат призовани да пуснат 5 бюлетини. Четири от тях са за кметове, общински съветници, регионални съветници и ръководители на регионалните препоръки. Петата е за изпращане на 33-ма евродепутати от общо 720 членове на Европейския парламент.
Само три месеца по-късно Румъния я чакат и предварителни президентски избори. Причината е в неотдавна признат закон в Народното събрание разреши това да стане 90 дни, преди да изтече мандатът на настоящия държавен глава Клаус Йоханис.
Премиерът Марчел Чолаку разгласи, че първият тур ще е на 15 септември, а вторият - тъкмо две седмици по-късно. Предишният президентски избор беше през ноември 2019 година
Самият Клаус Йоханис, който няма право на втори мандат и за който публично се знае, че може да влезе в конкуренцията за общоприет секретар на НАТО, сподели, че няма желание да завършва мандата си предварително.
Според социологическите изследвания любимец за президентските избори е заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана. Неотдавна той предизвести, че има риск от опит на Русия да се намеси във вътрешните работи, само че не има вяра румънците да го позволен.
Най-вероятно главният му конкурент ще бъде сегашният министър председател Марчел Чолаку.
Годината за Румъния ще завърши с парламентарни избори на 8 декември. Те са по проект - организират се на всеки 4 години и се избират членове на Камарата на депутатите, които сега са 330, и членове на Камарата на сенаторите, които са 136. Нагласите за победа на сегашната ръководеща необятна коалиция.
Хърватия
Другата страна от района, в която с изключение на европейски, ще има още два типа избори тази година, е Хърватия. Следващата седмица - на 17 април - там ще се проведат предварителни парламентарни избори. Те трябваше да са през есента, само че държавното управление предложи, а Народното събрание реши да се саморазпусне и по този начин националният избор изпреви европейския. И за това има причина.
От 2016 година до момента ръководи десноцентристкият Хърватски либерален съюз (HDZ) с министър председател Андрей Пленкович. Той обаче се сблъсква с демонстрации, водени от лявата съпротива. Пленкович и партията му са упреквани в корупция, като в рецензиите се включва и президенът на страната Зоран Миланович.
Според изявления в локални медии една от аргументите за ранния предварителен избор е опасения на ръководещите, че до есента може да отбележат спад в поддръжката. Миланович на собствен ред се възползва от обстановката и съобщи упоритостта си да взе участие в парламентарните избори и още веднъж да се завърне като министър председател на страната. Той заема поста сред 2011 и 2015 година Подобен ход локални анализатори разказват като " опит да направи хърватската политика още веднъж забавна ".
Конституционният съд на страната се произнесе, че в случай че не подаде оставка като държавен глава, Миланович не може да взе участие в предизборната акция и да бъде претендент на парламентарния избор. Това не отхвърли политика от желанията му, единствено изостри в допълнение реториката му в последните седмици - като част от неразрешената му другояче акция, както още веднъж анализатори споделят.
Ако Социалдемократическата партия и Миланович съумеят да победят на изборите, това ще наруши хегемонията на HDZ, който е на власт в страната в продължение на 26 от последните 33 години. Действащият президент е измежду хърватските политици, които са срещу образование на украински военни в страната, казвали са обществено, че " Съединени американски щати и Америка " водят война с Русия в Украйна, казвал е, че не утвърждава глобите против Москва поради експанзията ѝ.
Президентският мандат на Миланович по закон изтича при започване на 2025 година, по тази причина все още по проект в Хърватия би трябвало да има избори за държавен глава през декември 2024 година, което ще са третите избори в границите на годината, откакто на 9 юни страната избере своите 12 евродепутати, дружно с всички останали страни членки на съюза.
В края на 2024-та са президентските избори в страната - първият кръг се чака да се организира в края на декември, а вторият при започване на 2025 година, когато изтича мандатът на Зоран Миланович.
Северна Македония
Северна Македония също ще гласоподава един път на постоянни, и един път - на предварителни парламентарни избори в границите на този и идващия месец. Първият избор е президентският - на 24 април, а вторият му тур и плануваните изключителни избори за депутати ще са на 8 май.
От 2017 година насам страната се ръководи от левоцентристки държавни управления на Социалдемократически юношески съюз на Македония (СДСМ). Опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ настояваше за оставки и нови избори от съвсем две години, само че едвам в края на предходната беше реализирано единодушие за това.
Дотогава отговорът на досегашните ръководещите беше постоянно еднакъв: избори ще има, при изискване, че опозицията поддържа законовите промени, които ще разрешат вписването на българското малцинство в Конституцията на страната. Това от своя страна е изискването на България Северна Македония да продължи пътя си към Европейски Съюз. Условието е залегнало в и преговорната рамка, утвърдена от Съюза.
За да не се губи време в търсене на поддръжка, която явно нямаше по какъв начин да бъде дадена, президентът на Северна Македония Стево Пендаровски (също подсилен от СДСМ при избирането му) предложи конституционните промени да останат като една от главните задания пред идващия парламент при започване на лятото.
Промените в главния закон на страната се чака да са основен фактор и при образуването на ръководещо болшинство и на държавно управление след изборите.
" Никой няма да може да сформира държавно управление, в случай че не обезпечи европейски път на страната, в случай че през идващите три месеца не обезпечи конституционни промени, " съобщи досегашният министър на вътрешните работи Буяр Османи.
Последният е измежду претендентите за президент, само че социологическите изследвания в Северна Македония към този момент не му отреждат място на балотаж. Очаква се същинската борба да е сред Пендаровски, който желае нов мандат, и претендента на ВМРО-ДПМНЕ - Гордана Силяновска. На предходния избор дуелът беше същият.
И в Северна Македония не липсват опасения за проруско въздействие в изборния развой - в поддръжка на националистически настроения и втълпяване на евроскептицизъм.
Сърбия
Политическата рецесия, настъпила в Сърбия след парламентарния и локалния избор на 17 декември предходната година, не докара до нови избори на национално равнище, само че на 2-ри юни жителите на столицата Белград ще би трябвало наново да избират локална власт. Предсрочните избори бяха свикани от досегашния министър председател Ана Бърнабич, само че към този момент в ролята ѝ на ръководител на Народното събрание.
Управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС) на президента Александър Вучич стана първа политическа мощ на предварителния парламентарен избор в края на 2023-та, като разгласи победа и на локалните избори в столицата.
От опозицията в лицето на проевропейската коалиция " Сърбия против насилието " обаче обявиха, че резултатите са манипулирани и желаеха изборите в Белград да бъдат анулирани. До анулиране не се стигна, само че в месеците по-късно по този начин и не можа да се образува болшинство в общинския съвет на Белград, което по-късно да избере и кмет. Такава е законовата процедура от няколко години.
Няколко седмици време лиши и да проработи Народното събрание на страната, a министър председател евентуално ще има в последния вероятен миг - 90 дни след изборите.
В момента функционалността се извършва от вицепремиера Ивица Дачич, само че президентът Вучич към този момент разгласи, че самичък ще предложи за поста настоящия министър на защитата, водач на ръководещата партия и считан за един от най-приближените му хора Милош Вучевич.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ