Редовната консумация на ферментирали храни може да бъде от изключително

Редовната консумация на ферментирали храни може да бъде от извънредно значение за цялостното ни здраве. От хиляди години благодарение на млечно-кисели бактерии и/или дрожди и подобаващи условия (температура, продължителност) хората от целия свят трансформират и резервират храната си. За българите е обичайно киселото мляко, за корейците – кимчи, за руснаците – кефирът. 

Ферментацията е развой, при който въглехидратите и протеините се разграждат благодарение на бактерии. Ферментацията усилва наличието на скъпи субстанции в храната и ги прави по-лесно смилаеми и усвоими. Когато ядем храна, съдържаща живи култури, подкрепяме баланаса в стомашно-чревния тракт и положителното храносмилане. 

Ферментиралите храни играят основна роля в разнообразни диети. Независимо дали става въпрос за кимчи в Корея, кефир в Близкия изток или кисело зеле в България, хората в разнообразни страни от дълго време са признали както усета, по този начин и питателните изгоди на ферментиралите храни.

Ферментацията протича естествено, когато на бактериите се даде късмет да преобразуват въглехидратите в храната в по-елементарни форми, като алкохол и киселина. В случай на ферментирали храни, бактериите авансово усвояват храната, което прави питателните детайли по-лесно налични за организма и създават пробиотици.

Доказано е, че пробиотиците поддържат здравословен микробиом в червата, което прави ферментиралите храни един от най-мощните способи за поддържане на храносмилателното ни здраве. И защото здравето на червата е обвързвано с възстановяване на здравословното ни положение в доста аспекти, постоянната консумация на ферментирали храни може да бъде от извънредно значение за цялостното ни здраве.  

Важно да знаем:

– Ферментиралите храни не трябва да минават през спомагателна топлинна обработка (печене, варене, стерилизация).

– Когато търсим ферментирали храни в супермаркета, на тях би трябвало да има етикет, на който е написано, че те са ферментирали по натурален метод.

– Добре е храните, съдържащи живи култури да са част от всекидневното меню и да са разнородни – кисело мляко, кефир, боза. Ако към момента не сте ги яли, би трябвало да ги въведете постепенно в хранителния си режим.

Кои артикули са подобаващи за ферментиране?

Може да се каже, че съвсем няма несъответствуващ зарзават. Плодовете обаче желаят доста повече време за ферментация, поради високото наличие на захар в тях, а и не всеки ще хареса характерният усет, който получават след това. Въпреки това, може да опитате – праскови, круши, ябълки и сливи са подобаващ избор за задачата.

Как да си приготвим ферментирали храни?

Макар да звучи много комплициран развой, ферментиралите храни в действителност изискват доста малко. Всичко се свежда до зеленчуци (нарязани или цели), разтвор от вода и сол, и задоволително време при подобаващата температура, с цел да се развият потребните бактерии. Най-важно от всичко е, че от самото начало на протичането на ферментацията, продуктите би трябвало да са напълно потопени в соления разтвор, с цел да се избегне развиването на плесен.

Ако употребявате нарязани или настъргани зеленчуци, добре е откакто ги поръсите със сол, да ги омачкате и натъпчете хубаво в съда, тъй че да избегнете възможните въздушни джобове. След като налеете водата, още веднъж натъпчете добре. Ако продуктите са цели (като краставички, например), е задоволително просто да ги подредите в съда и да ги залеете с разтвора.

Солта е значима, освен тъй като стопира развиването на нежелани бактерии, само че и тъй като резервира зеленчуците по-хрупкави. Колкото тъкмо количество сол ще употребявате, е въпрос на усет, само че към 3 супени лъжици на кг е положително съответствие.

Какъв съд да изберем?

Всеки керамичен или стъклен съд е подобаващ, стига да има задоволително необятно гърло, тъй че да може да затиснете зеленчуците потопени в разтвора. За задачата може да употребявате паница и плосък речен камък, да вземем за пример.

Кога са подготвени ферментиралите храни?

Продължителността на процеса зависи от типа на зеленчуците или плодовете, количеството сол, което сте употребявали, и температурата, при която протича ферментацията. Трудно е да се дефинират точни периоди, по тази причина най-добре разчитайте на усета си. Оставете съда на стайна температура за три дни, след което пробвайте наличието – в случай че ви подхожда на усет и киселинност, значи е готово. Ако не – оставете за още ден-два, и пробвайте още веднъж.

Ако по време на ферментацията на повърхността се появи тъничък пласт бял плесен, няма причина за терзание – деликатно го отстранете, доколкото можете.

След като продуктите са подготвени, съхранявайте съда на студено – в ледник ферментиралите храни ще устоят няколко месеца, поучават от superzdrave.