Влизаш да се лекуваш, излизаш заразен с нещо друго. Как пациенти умират от болнични инфекции
Редовна стерилизация, хигиена и надзор. Това би било задоволително, с цел да се смъкна до най-малко заразяването на пациенти в болница с рискови бактерии. Но в България се случва друго. Много хора излизат инфектирани. Част от тях умират поради това, а казусът се прикрива.
Влизаш в болница да се лекуваш от нещо, излизаш инфектиран с резистентна на медикаменти бактерия. Дори не знаеш, до момента в който не се появят признаци на зараза. Ако се проявят.
Болниците са длъжни да рапортуват за вътреболнични инфекции, само че рядко го вършат. Изпълнителната организация " Медицински контрол " е длъжна да ги ревизира за такива, изключително при подаден сигнал, само че постоянно не го прави.
Междувременно от ден на ден пациенти умират или са с повредено здраве след нападателно лекуване на бактерии, станали резистентни на съществуващите антибиотици.
А те са станали резистентни, тъй като не са убити в точния момент по най-простия прочут на медицината метод - посредством стерилизация.
" Почти във всички лечебни заведения в България се изолира мултирезистентният вариант на клебсиела пневмония, като множеството пациенти се изписват без да знаят, че са инфектирани с бактерията ".
Почти във всички лечебни заведения се изолира мултирезистентният вариант клебсиела
Това сподели пред Свободна Европа доцент Иван Иванов от Националната референтна лаборатория " Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост " към Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦОЗА).
Бактерията води до инфекции на дихателните пътища, затруднение при хронични заболявания, сепсис.
" Имам два случая на пациенти, умряли след клебсиела, които скоро влизат в съда ", сподели пред Свободна Европа Мария Шаркова , адвокатка по здравно право.
Какво става в българските лечебни заведения?
Вътреболнични инфекции
Вътреболничната зараза е резултат от болест с микроорганизми, несвързани с първичната причина за хоспитализация на пациента. Инфекцията се счита за вътреболнична, в случай че се появи минимум 48 ч. след постъпване в лечебното заведение.
Установена, тази зараза би трябвало да се рапортува пред НЦОЗА към Министерството на здравеопазването (МЗ). Това обаче доста рядко се прави или е проформа - след сигнали от инфектирани пациенти.
" Тези инфекции се прикриват ", сподели пред Свободна Европа Мария Шаркова .
Същото удостовери и доцент Иван Иванов .
По данни на Министерство на здравеопазването за 2024 година в лечебните заведения са регистрирани над 16 хиляди случая на вътреболнични инфекции при близо 15 хиляди души. Това е 0,64% от общия брой изписани или един инфектиран от 157 пациенти, пресмята Министерство на здравеопазването.
Вътреболничните инфекции не се рапортуват, а се прикриват
За първото полугодие на 2025 година са обявени 7499 случая на инфекции при 6875 пациенти. Спрямо общия брой изписани вътреболнични инфекции са регистрирани при 0,58% от тях, или един на 174 души.
Тази статистика обаче не е изцяло вярна, действителната е 5 - 10% инфектирани с вътреболнични инфекции пациенти, сподели пред Свободна Европа Иванов.
Болниците регистрират по-малък % от действително инфектираните и това се вижда, когато вършим паралелна инспекция с тях, добави той.
Липса на хигиена и надзор
Липсата на хигиена и надзор в лечебните заведения - това показаха пред Свободна Европа като главен проблем за разпространяването на инфекции и Шаркова, и Иванов, и пулмологът Александър Симидчиев .
" Няма задоволителен надзор от личния състав, не се вземат проби от ръце, от повърхности, от инструментариум, с цел да се наблюдава къде има бактерия, да се направи стерилизация и тя да се изолира ", сподели Шаркова.
Така бактериите остават в лечебните заведения с години, а с многократните опити за лекуването им с антибиотици те стават резистентни към тях.
" Когато случайна бактерия е подложена на незадоволителна доза или незадоволителна дълготрайност на лекуването с антибиотик, тя еволюира и става нечувствителна към този клас антибиотици ", сподели Симидчиев.
Друг проблем е смесването на потоци от пациенти - които са здрави и които са носители на зараза.
" Трябва да има стаи, особено отделени за носители на мултирезистентни варианти. Това е единственият механизъм, по който може да се спре по нататъшното разпространяване на тази бактерия ", сподели доцент Иванов.
По думите му още при приемане в болница пациентите би трябвало да бъдат тествани за резистентни на антибиотици бактерии, изключително в случай че в през последните два месеца са лежали в болница. При изписването - също.
" Болниците ги изписват с липса на симптоматика, само че те действително са носители ", сподели той.
Такъв скрининг за пациенти е очакван в Националния проект за антимикробна устойчивост, направен е от няколко здравни институции, измежду които и НЦИОЗА, и чака да бъде признат от държавното управление.
" Заявките са да бъде признат през идната година, само че като виждам какъв бюджет е очакван за опазване на здравето, се колебая ", сподели Иванов.
Иначе Министерство на здравеопазването беше дало обещание до края на октомври да разгласява за публично разискване план на Наредба за надзор на вътреболничните инфекции. Октомври мина, само че това към момента не се е случило.
Освен това има Национална здравна тактика - до 2030 година, в която проектът и наредбата са изведени като народен приоритет.
Хубаво би било лечебните заведения да разгласяват записаните си вътреболнични инфекции и това да не се криеИван Иванов
Хубаво би било лечебните заведения да разгласяват записаните си вътреболнични инфекции и това да не се крие, както е във всички европейски страни, сподели Иванов.
По думите му тази информация е аршин за това какъв брой добре действа болничното заведение, а не назад, както се счита в България.
" Като се прикриват вътреболнични инфекции, никой няма тласък да се оправи и се лее антибиотик за щяло и нещяло и тогава тези варианти стават резистентни и даже да желаеме да се оправим с казуса, не можем, тъй като към този момент съвсем не е останал антибиотик, който да ги унищожава ", сподели Шаркова.
Клебсиела пнеумония и други рискови бактерии
Медийни изявления от последните месеци описват за няколко смъртни случая вследствие от вътреболнични инфекции с варианти на бактерии, станали резистентни към антибиотици, с които се лекуват по принцип.
Вътреболничните инфекции не са проблем единствено в България. В Европейски Съюз годишно към 35 000 души умират от зараза, породена от резистентни към антибиотици бактерии. Тези последствия са сравними с последствията от грипа, туберкулозата и ХИВ/СПИН, взети дружно, Европейската комисия.
Но в Европа се търсят способи за решение на казуса, в България - за замитането му.
Резистентните на антибиотиците варианти на бактерии се срещат най-много в интензивните болнични отделения, в операционните и в урологиите - където се слагат катетри и системи. Там влизат тежко заболели хора, чиято имунна система е потисната така и така от медикаменти, които вземат.
" Там равнището на заразяване е всеобщо ", сподели Иванов.
Той уточни, че в българските лечебни заведения се срещат едни от най-опасните мултирезистентни бактерии - с изключение на клебсиела, още стрептококус пневмония - която води до пневмония менингит, ацинетобактер - която води до пневмония и сепсис.
Именно данни от инфектирани в лечебните заведения от клебсиела - към 60 души - проучва сега лабораторията, която оглавява доцент Иванов. По думите му смъртността от резистентния вариант на бактерията е доста висока - към 50%.
Шаркова сега изготвя исковите молби на околните на двама от умрелите пациенти. Случаите скоро ще влязат в съда.
В съда под нейна отбрана влиза и още едно дело - за породена слепота на пациент, инфектиран от бактерията псевдомона аерогиноза след интервенция на катаракта (перде на окото) в болничното заведение " Света Марина " в Плевен.
В болничното заведение в действителност има епидемиологичен гърмеж от въпросната бактерия, тъй като в един и същи ден, от един и същи екип, в една и съща операционна са оперирани петима души от каратакта. И петимата получават най-опасното затруднение след очна интервенция - ендофталмит, което крие огромен риск от ослепяване. И при петимата е изолирана въпросната бактерия.
Двама са ослепели, единият е умрял, един не желае да съди болничното заведение, а съвсем сляпа пациентка към този момент е спечелила дело, представлявана от Шаркова.
Повърхностни или никакви инспекции
Адвокатката описа и за фрапиращи случаи на пропуски в контролната активност на двата проверяващи органа - Изпълнителната организация " Медицински контрол " (ИАМН) и районните здравни инспекции (РЗИ) в София и Плевен.
След случай на умрял след трансплантация пациент в болница " Александровка " в столицата околните му сезират ИАМН. Тя е длъжна в двумесечен период да направи инспекция и да ги уведоми за резултатите. Но афишира, че стартира инспекцията две седмици след приключването на периода - едвам след писмо от адвокатката. И открива, че да, има вътреболнична зараза, само че " хигиената в " Александровска " е добра и няма никакви нарушавания ".
След втория смъртен случай при сходни условия даже не подхваща инспекция.
Подобен е казусът и в Плевен - и ИАМН, и РЗИ вършат повърхностни инспекции и не откриват нищо неправилно.
В за двете лечебни заведения Шаркова сезира Инспектората към Министерство на здравеопазването, който сякаш санкционира отговорните, само че съдът анулира наказванията по процесуални причнини, т.е. поради погрешно написани актове, с които са наложени глобите.
Проверките на ИАМЗ се вършат след авансово предизвестие, сподели пред Свободна Европа доктор Александър Костов , някогашен чиновник в Първа градска болница в София.
" Микробиологията се взема от места, които са минати най-малко пет пъти с дезинфектант. Преди да се вземе проба от личния състав, си измиват ръцете хирургично ", сподели той.
Д-р Костов единствен е отказал да се измие " все едно ще върша сърдечна трансплантация " и клебсиела е открита единствено при него, изолирана от ръцете.
Влизаш в болница да се лекуваш от нещо, излизаш инфектиран с резистентна на медикаменти бактерия. Дори не знаеш, до момента в който не се появят признаци на зараза. Ако се проявят.
Болниците са длъжни да рапортуват за вътреболнични инфекции, само че рядко го вършат. Изпълнителната организация " Медицински контрол " е длъжна да ги ревизира за такива, изключително при подаден сигнал, само че постоянно не го прави.
Междувременно от ден на ден пациенти умират или са с повредено здраве след нападателно лекуване на бактерии, станали резистентни на съществуващите антибиотици.
А те са станали резистентни, тъй като не са убити в точния момент по най-простия прочут на медицината метод - посредством стерилизация.
" Почти във всички лечебни заведения в България се изолира мултирезистентният вариант на клебсиела пневмония, като множеството пациенти се изписват без да знаят, че са инфектирани с бактерията ".
Почти във всички лечебни заведения се изолира мултирезистентният вариант клебсиела
Това сподели пред Свободна Европа доцент Иван Иванов от Националната референтна лаборатория " Контрол и мониториране на антибиотичната устойчивост " към Националния център по заразни и паразитни заболявания (НЦОЗА).
Бактерията води до инфекции на дихателните пътища, затруднение при хронични заболявания, сепсис.
" Имам два случая на пациенти, умряли след клебсиела, които скоро влизат в съда ", сподели пред Свободна Европа Мария Шаркова , адвокатка по здравно право.
Какво става в българските лечебни заведения?
Вътреболнични инфекции
Вътреболничната зараза е резултат от болест с микроорганизми, несвързани с първичната причина за хоспитализация на пациента. Инфекцията се счита за вътреболнична, в случай че се появи минимум 48 ч. след постъпване в лечебното заведение.
Установена, тази зараза би трябвало да се рапортува пред НЦОЗА към Министерството на здравеопазването (МЗ). Това обаче доста рядко се прави или е проформа - след сигнали от инфектирани пациенти.
" Тези инфекции се прикриват ", сподели пред Свободна Европа Мария Шаркова .
Същото удостовери и доцент Иван Иванов .
По данни на Министерство на здравеопазването за 2024 година в лечебните заведения са регистрирани над 16 хиляди случая на вътреболнични инфекции при близо 15 хиляди души. Това е 0,64% от общия брой изписани или един инфектиран от 157 пациенти, пресмята Министерство на здравеопазването.
Вътреболничните инфекции не се рапортуват, а се прикриват
За първото полугодие на 2025 година са обявени 7499 случая на инфекции при 6875 пациенти. Спрямо общия брой изписани вътреболнични инфекции са регистрирани при 0,58% от тях, или един на 174 души.
Тази статистика обаче не е изцяло вярна, действителната е 5 - 10% инфектирани с вътреболнични инфекции пациенти, сподели пред Свободна Европа Иванов.
Болниците регистрират по-малък % от действително инфектираните и това се вижда, когато вършим паралелна инспекция с тях, добави той.
Липса на хигиена и надзор
Липсата на хигиена и надзор в лечебните заведения - това показаха пред Свободна Европа като главен проблем за разпространяването на инфекции и Шаркова, и Иванов, и пулмологът Александър Симидчиев .
" Няма задоволителен надзор от личния състав, не се вземат проби от ръце, от повърхности, от инструментариум, с цел да се наблюдава къде има бактерия, да се направи стерилизация и тя да се изолира ", сподели Шаркова.
Така бактериите остават в лечебните заведения с години, а с многократните опити за лекуването им с антибиотици те стават резистентни към тях.
" Когато случайна бактерия е подложена на незадоволителна доза или незадоволителна дълготрайност на лекуването с антибиотик, тя еволюира и става нечувствителна към този клас антибиотици ", сподели Симидчиев.
Друг проблем е смесването на потоци от пациенти - които са здрави и които са носители на зараза.
" Трябва да има стаи, особено отделени за носители на мултирезистентни варианти. Това е единственият механизъм, по който може да се спре по нататъшното разпространяване на тази бактерия ", сподели доцент Иванов.
По думите му още при приемане в болница пациентите би трябвало да бъдат тествани за резистентни на антибиотици бактерии, изключително в случай че в през последните два месеца са лежали в болница. При изписването - също.
" Болниците ги изписват с липса на симптоматика, само че те действително са носители ", сподели той.
Такъв скрининг за пациенти е очакван в Националния проект за антимикробна устойчивост, направен е от няколко здравни институции, измежду които и НЦИОЗА, и чака да бъде признат от държавното управление.
" Заявките са да бъде признат през идната година, само че като виждам какъв бюджет е очакван за опазване на здравето, се колебая ", сподели Иванов.
Иначе Министерство на здравеопазването беше дало обещание до края на октомври да разгласява за публично разискване план на Наредба за надзор на вътреболничните инфекции. Октомври мина, само че това към момента не се е случило.
Освен това има Национална здравна тактика - до 2030 година, в която проектът и наредбата са изведени като народен приоритет.
Хубаво би било лечебните заведения да разгласяват записаните си вътреболнични инфекции и това да не се криеИван Иванов
Хубаво би било лечебните заведения да разгласяват записаните си вътреболнични инфекции и това да не се крие, както е във всички европейски страни, сподели Иванов.
По думите му тази информация е аршин за това какъв брой добре действа болничното заведение, а не назад, както се счита в България.
" Като се прикриват вътреболнични инфекции, никой няма тласък да се оправи и се лее антибиотик за щяло и нещяло и тогава тези варианти стават резистентни и даже да желаеме да се оправим с казуса, не можем, тъй като към този момент съвсем не е останал антибиотик, който да ги унищожава ", сподели Шаркова.
Клебсиела пнеумония и други рискови бактерии
Медийни изявления от последните месеци описват за няколко смъртни случая вследствие от вътреболнични инфекции с варианти на бактерии, станали резистентни към антибиотици, с които се лекуват по принцип.
Вътреболничните инфекции не са проблем единствено в България. В Европейски Съюз годишно към 35 000 души умират от зараза, породена от резистентни към антибиотици бактерии. Тези последствия са сравними с последствията от грипа, туберкулозата и ХИВ/СПИН, взети дружно, Европейската комисия.
Но в Европа се търсят способи за решение на казуса, в България - за замитането му.
Резистентните на антибиотиците варианти на бактерии се срещат най-много в интензивните болнични отделения, в операционните и в урологиите - където се слагат катетри и системи. Там влизат тежко заболели хора, чиято имунна система е потисната така и така от медикаменти, които вземат.
" Там равнището на заразяване е всеобщо ", сподели Иванов.
Той уточни, че в българските лечебни заведения се срещат едни от най-опасните мултирезистентни бактерии - с изключение на клебсиела, още стрептококус пневмония - която води до пневмония менингит, ацинетобактер - която води до пневмония и сепсис.
Именно данни от инфектирани в лечебните заведения от клебсиела - към 60 души - проучва сега лабораторията, която оглавява доцент Иванов. По думите му смъртността от резистентния вариант на бактерията е доста висока - към 50%.
Шаркова сега изготвя исковите молби на околните на двама от умрелите пациенти. Случаите скоро ще влязат в съда.
В съда под нейна отбрана влиза и още едно дело - за породена слепота на пациент, инфектиран от бактерията псевдомона аерогиноза след интервенция на катаракта (перде на окото) в болничното заведение " Света Марина " в Плевен.
В болничното заведение в действителност има епидемиологичен гърмеж от въпросната бактерия, тъй като в един и същи ден, от един и същи екип, в една и съща операционна са оперирани петима души от каратакта. И петимата получават най-опасното затруднение след очна интервенция - ендофталмит, което крие огромен риск от ослепяване. И при петимата е изолирана въпросната бактерия.
Двама са ослепели, единият е умрял, един не желае да съди болничното заведение, а съвсем сляпа пациентка към този момент е спечелила дело, представлявана от Шаркова.
Повърхностни или никакви инспекции
Адвокатката описа и за фрапиращи случаи на пропуски в контролната активност на двата проверяващи органа - Изпълнителната организация " Медицински контрол " (ИАМН) и районните здравни инспекции (РЗИ) в София и Плевен.
След случай на умрял след трансплантация пациент в болница " Александровка " в столицата околните му сезират ИАМН. Тя е длъжна в двумесечен период да направи инспекция и да ги уведоми за резултатите. Но афишира, че стартира инспекцията две седмици след приключването на периода - едвам след писмо от адвокатката. И открива, че да, има вътреболнична зараза, само че " хигиената в " Александровска " е добра и няма никакви нарушавания ".
След втория смъртен случай при сходни условия даже не подхваща инспекция.
Подобен е казусът и в Плевен - и ИАМН, и РЗИ вършат повърхностни инспекции и не откриват нищо неправилно.
В за двете лечебни заведения Шаркова сезира Инспектората към Министерство на здравеопазването, който сякаш санкционира отговорните, само че съдът анулира наказванията по процесуални причнини, т.е. поради погрешно написани актове, с които са наложени глобите.
Проверките на ИАМЗ се вършат след авансово предизвестие, сподели пред Свободна Европа доктор Александър Костов , някогашен чиновник в Първа градска болница в София.
" Микробиологията се взема от места, които са минати най-малко пет пъти с дезинфектант. Преди да се вземе проба от личния състав, си измиват ръцете хирургично ", сподели той.
Д-р Костов единствен е отказал да се измие " все едно ще върша сърдечна трансплантация " и клебсиела е открита единствено при него, изолирана от ръцете.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ