Търновец закъса на светофар, наградата му – освиркване и псувни
Във Велико Търново през вчерашния ден вечерта се разигра следващата класика в жанра „ Съпричастност по български: версия с клаксон “. Йовко Спасов, който се оказал в неволя на светофара при включване към бул. „ България “, получил всичко, от което не се нуждаел: гръмък оркестър от освирквания, премиум сбирка от „ хубави думи “, и един-единствен човек, който стопира, с цел да попита: „ Човече, добре ли си? Имаш ли потребност от помощ? “
Защото, несъмнено, какво по-подходящо държание от това да освиркаме човек, който явно има проблем. Национален спорт. Градска традиция. Емоционална разрядка. Моралната поддръжка в жанр „ натискам клаксона, значи ти оказвам помощ “. С други думи – модерната форма на емпатия: „ Ще те напсувам, с цел да те стимулирам. “
Сред морето от коли, всеки бързащ за някъде, се появява един-единствен човек, който взема решение да бъде… човек. Шофьор на баничарка (който евентуално е единственото ярко събитие в няколко километра радиус). Мъжът не помни марката, само че помни номера: ВТ3010ВТ. Защото положителното, когато е необичайност, свети повече от мигащите авариѝки.
Спира, пита, помага. И дръпва сътрудника до Картала. Да, става известно, че не всички са не запомнили по какъв начин наподобява човещината. Просто… процентът ѝ е паднал толкоз ниско, че към този момент е под санитарния най-малко.
А към останалите смелчаци зад кормилото: Йовко им насочва едно топло благопожелание: „ На вас да ви се случи същото. “ Човекът не е озлобен — просто има вяра в кармата.
Ето целия пост на Йовко Спасов, оповестен във Фейсбук:
Благодаря на всички, които ме освиркаха на светофара при включване на бул. България до тото пункта и никой не спря да ме пита дали нуждая се от помощ или да ми помогне с нещо. Не, ВИЕ просто си ме освиркахте самоуверено и си сте ми споделили някоя хубава дума сигурно. Пожелавам Ви и нас да Ви се случи същото. Хубаво, че беше сътрудника с една баничарка (забравих марката на колата), само че помня номера ВТ3010 ВТ. Бладодаря ти, сътрудник, че ме дръпна до Картала. Искрени благодарности!
Снимката е илюстративна
Защото, несъмнено, какво по-подходящо държание от това да освиркаме човек, който явно има проблем. Национален спорт. Градска традиция. Емоционална разрядка. Моралната поддръжка в жанр „ натискам клаксона, значи ти оказвам помощ “. С други думи – модерната форма на емпатия: „ Ще те напсувам, с цел да те стимулирам. “
Сред морето от коли, всеки бързащ за някъде, се появява един-единствен човек, който взема решение да бъде… човек. Шофьор на баничарка (който евентуално е единственото ярко събитие в няколко километра радиус). Мъжът не помни марката, само че помни номера: ВТ3010ВТ. Защото положителното, когато е необичайност, свети повече от мигащите авариѝки.
Спира, пита, помага. И дръпва сътрудника до Картала. Да, става известно, че не всички са не запомнили по какъв начин наподобява човещината. Просто… процентът ѝ е паднал толкоз ниско, че към този момент е под санитарния най-малко.
А към останалите смелчаци зад кормилото: Йовко им насочва едно топло благопожелание: „ На вас да ви се случи същото. “ Човекът не е озлобен — просто има вяра в кармата.
Ето целия пост на Йовко Спасов, оповестен във Фейсбук:
Благодаря на всички, които ме освиркаха на светофара при включване на бул. България до тото пункта и никой не спря да ме пита дали нуждая се от помощ или да ми помогне с нещо. Не, ВИЕ просто си ме освиркахте самоуверено и си сте ми споделили някоя хубава дума сигурно. Пожелавам Ви и нас да Ви се случи същото. Хубаво, че беше сътрудника с една баничарка (забравих марката на колата), само че помня номера ВТ3010 ВТ. Бладодаря ти, сътрудник, че ме дръпна до Картала. Искрени благодарности!
Снимката е илюстративна
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ