Румен Петков: Хората на духа са ни много нужни именно сега
" Редно е в тези дни на морална и нравствена мизерия да стартираме цялостна акция за възобновление на българския дух, тъй като е срам това, което ни предизвикаха от тази Неправителствени организации „ Ограда и паспорти “ в Народното събрание (б. ред. - парламентарната група “Обединени патриоти “) -, да се откажем от това, че ние сме дали книжовност на 300 милиона души, да се откажем от бащинството на славянската книжовност ", съобщи пред водачът на АБВ, представяйки концепцията си за алея на плевенския дух. Ето какво още показа той:
Г-н Петков, научихме за концепцията Ви да се направи алея на плевенския дух. Бихте ли разказали повече – за какво на плевенския и за какво в този момент?
В това време на бездуховност мисля, че би трябвало да сложим завършек на омразата и на забравата или най-малко да опитаме. В Плевен имаме с какво да се гордеем. Имаме изключителни артисти - Асен Селимски, Христо Бръмбаров, Катя Попова, великата Гена Димитрова..., Емил Димитров също е от този край. Имаме невероятни артисти – Сава Хашъмов, Григор Вачков, Георги Парцалев.., имаме създатели, дали доста на българското изобразително изкуство – акад. Светлин Русев, Тома Трифоновски, Илия Бешков, чието име носи и художествената академия в града... Много са. Техните имена са популяризирали и популяризират България, освен Плевен.
Редно е в тези дни на морална и нравствена мизерия да стартираме цялостна акция за възобновление на този български дух. Защото е срам това, което ни предизвикаха от тази Неправителствени организации „ Ограда и паспорти “ в Народното събрание (б. ред. - парламентарната група “Обединени патриоти “) - да преименуват празника на 24 май, да се откажем от това, че ние сме дали книжовност на 300 милиона души, да се откажем от бащинството на славянската книжовност. Всъщност ние какви сме - славяни ли сме, татари ли сме? Трябва да има публично противостояние, което да стъпи на същинския национализъм, даван ни от хората на духа, някои от които загатнах.
Ние сме в навечерието на празника на будителите и в този момент е моментът да стартираме национална полемика и да търсим решения във всеки български град, тъй като България е единствената страна, която запази личния си народ посредством православната черква и личната си нематериалност посредством читалищата. Никъде другаде няма този институт – читалища. Ако в този момент пропуснем шанса да го сторим, след безчинствата в учебниците по литература и по история, това посягане против написаното от дядо Вазов „..че и ний сме дали нещо на светът... “, което направиха тези безродственици, ще има своето продължение и ще копаем дъното на нравствената си и духовна мизерия.
На какво равнище е концепцията, обрисува ли се план, къде и по какъв начин виждате алеята?
Тепърва ще я предложа на кмета. Има доста неща, които са някак интимни за Плевен, само че в действителност те са българска горделивост и по тази причина си мисля, че в Градската градина на Плевен една такава алея, един подобен ъгъл, имат място и съм сигурен, че кметът Георг Спартански не просто би показал схващане и би подкрепил концепцията, а вътрешно съм уверен, че в случай че се открие дарителска сметка, плевенчани ще откликнат, без значение, че градът е в мизерстващо състояние.
Искам проектанти и архитекти да кажат по какъв начин да наподобява алеята, да има ли статуи, монументи... При диалозите ми с хора на изкуството, в това число с един от огромните скулптори в България проф. Кирил Мескин - прозвуча боязън: „ Ние ще ги създадем, ами на следващия ден като ги боядисат, вдругиден като ги потрошат... “. Голям проблем е. До този проблем сме се докарали ние. Не е Съветския съюз, не е Европейски Съюз, не е Русия, не са Съединени американски щати. Ние сме си отговорни, че постоянно търсим някой извън, в случай че може да ни е отговорен за нещо, пък и по-късно да ни реши проблемите. Хората, към които би трябвало да се обръщаме, хората, на които би трябвало да се опираме са мъдреците, които ще честваме на 1 ноември. Ние, за разлика от други народи, ги имаме.
Какво ви обнадеждава?
В град Левски, да вземем за пример подобен парк на практика стартира да гради управлението на общината. Там паметта на Парцалев е жива, паметта на Григор Вачков е жива. Читалищата и в Левски, и в Трънчовица, родното място на Григор Вачков, са доста дейни. Аз съм доста разчувствуван и щастлив от тържеството, което направихме в град Левски, отдадено на Дончо Цончев, който несъмнено би имал лидерско място в една алея на плевенския дух. Много съм горделив и окуражен и от срещата с акд. Антон Дончев, която организирахме тук, в нашата постройка в София. Беше цялостна зала и невероятна атмосфера с часове.
За страдание, тези месеци са сложни за всички, включително за досег до културата, само че жаждата я има. Виждам жадност и съм благополучен че я има. Трябва да й бъде даден фронт и съм сигурен, че тя ще осмисли живота на доста младежи.
А какво ви смущава?
Ако през днешния ден заговорим на нашите възпитаници за Елин Пелин, примерно, не съм сигурен, че те на часа ще се сетят кой е или в случай че отидем в учебно заведение по изкуствата в Плевен и споменем един от огромните български художници Тома Трифоновски, дали ще има схващане. За това не са отговорни децата. Затова сме отговорни ние, техните родители и аз в това число, които сме взели участие в институциите, тъй като допуснахме тази нравствена мизерия.
Няма за какво да показваме изненада и яд от това, че след пандемията нямаме обичай преподавател, само че преди пандемията нямахме седмица без обичай преподавател от групи нападателни деца. Противопоставянето без възпитанието е немислимо, а казусът с възпитанието е сериозен. Това е ужасно. Стремежът на някой да не го види не прави казуса по-малък.
![Румен Петков: Премиерът и държавното управление убиват отбранителната ни индустрия]( "Румен Петков: Премиерът и държавното управление убиват отбранителната ни индустрия")
Румен Петков: Премиерът и държавното управление убиват отбранителната ни индустрия
В незаконно отношение към военнопромишлениуя комплекс упрекна премиера и държавното управление Румен Петков. Премиерът и държавното управление се дъ...
В бедността ли е коренът на злото и в това, че хората нямат време за децата си?
Преди 200 години българите не са били доста по-богати, даскалът е живял за единия самун, единствено че са създавали учебни заведения, създавали са читалища. Времената в този момент са други, само че когато ние институционално разделяме обществото и у едни групи сътворяваме комплекси, а други фаворизираме, в действителност ги караме да се ненавиждат.
В момента, да вземем за пример, служителите на реда са унизени. За следващ път те бяха оставени на авансцената. Вдигнахме заплатите на правосъдните реализатори, на други професионални общности, вдигнахме на учителите – превъзходен акт, вдигнахме на лекарите, различен е въпросът кой какво схваща под „ първа линия “, само че да пропуснеш служителите на реда, които са подложени на извънреден тормоз от страна на Борисов и министъра си, е безчинство над тях, които са изтеглени от София и от страната, с цел да пазят Борисов и Народното събрание.
Това опълчване на огромни обществени групи не води до нищо положително. Само носи напрежение. Затова си мисля, че хората на духа са ни доста, доста нужни в този момент. Впрочем, на 24 май вървях да поздравя моята учителка от началното учебно заведение госпожа Елена Райкова и си говорихме за отношението, което имаме ние - нейните възпитаници до ден сегашен към нея. Мисля, че това някакси се позагуби във времето. Така е, когато поругаваш 24 май, когато бягаш от пиедестала, на който те е качил светът от Монголия до Европа, за какво да чакаме ние да си почитаме светите братя?
Интервю на Ива Иванова
Г-н Петков, научихме за концепцията Ви да се направи алея на плевенския дух. Бихте ли разказали повече – за какво на плевенския и за какво в този момент?
В това време на бездуховност мисля, че би трябвало да сложим завършек на омразата и на забравата или най-малко да опитаме. В Плевен имаме с какво да се гордеем. Имаме изключителни артисти - Асен Селимски, Христо Бръмбаров, Катя Попова, великата Гена Димитрова..., Емил Димитров също е от този край. Имаме невероятни артисти – Сава Хашъмов, Григор Вачков, Георги Парцалев.., имаме създатели, дали доста на българското изобразително изкуство – акад. Светлин Русев, Тома Трифоновски, Илия Бешков, чието име носи и художествената академия в града... Много са. Техните имена са популяризирали и популяризират България, освен Плевен.
Редно е в тези дни на морална и нравствена мизерия да стартираме цялостна акция за възобновление на този български дух. Защото е срам това, което ни предизвикаха от тази Неправителствени организации „ Ограда и паспорти “ в Народното събрание (б. ред. - парламентарната група “Обединени патриоти “) - да преименуват празника на 24 май, да се откажем от това, че ние сме дали книжовност на 300 милиона души, да се откажем от бащинството на славянската книжовност. Всъщност ние какви сме - славяни ли сме, татари ли сме? Трябва да има публично противостояние, което да стъпи на същинския национализъм, даван ни от хората на духа, някои от които загатнах.
Ние сме в навечерието на празника на будителите и в този момент е моментът да стартираме национална полемика и да търсим решения във всеки български град, тъй като България е единствената страна, която запази личния си народ посредством православната черква и личната си нематериалност посредством читалищата. Никъде другаде няма този институт – читалища. Ако в този момент пропуснем шанса да го сторим, след безчинствата в учебниците по литература и по история, това посягане против написаното от дядо Вазов „..че и ний сме дали нещо на светът... “, което направиха тези безродственици, ще има своето продължение и ще копаем дъното на нравствената си и духовна мизерия.
На какво равнище е концепцията, обрисува ли се план, къде и по какъв начин виждате алеята?
Тепърва ще я предложа на кмета. Има доста неща, които са някак интимни за Плевен, само че в действителност те са българска горделивост и по тази причина си мисля, че в Градската градина на Плевен една такава алея, един подобен ъгъл, имат място и съм сигурен, че кметът Георг Спартански не просто би показал схващане и би подкрепил концепцията, а вътрешно съм уверен, че в случай че се открие дарителска сметка, плевенчани ще откликнат, без значение, че градът е в мизерстващо състояние.
Искам проектанти и архитекти да кажат по какъв начин да наподобява алеята, да има ли статуи, монументи... При диалозите ми с хора на изкуството, в това число с един от огромните скулптори в България проф. Кирил Мескин - прозвуча боязън: „ Ние ще ги създадем, ами на следващия ден като ги боядисат, вдругиден като ги потрошат... “. Голям проблем е. До този проблем сме се докарали ние. Не е Съветския съюз, не е Европейски Съюз, не е Русия, не са Съединени американски щати. Ние сме си отговорни, че постоянно търсим някой извън, в случай че може да ни е отговорен за нещо, пък и по-късно да ни реши проблемите. Хората, към които би трябвало да се обръщаме, хората, на които би трябвало да се опираме са мъдреците, които ще честваме на 1 ноември. Ние, за разлика от други народи, ги имаме.
Какво ви обнадеждава?
В град Левски, да вземем за пример подобен парк на практика стартира да гради управлението на общината. Там паметта на Парцалев е жива, паметта на Григор Вачков е жива. Читалищата и в Левски, и в Трънчовица, родното място на Григор Вачков, са доста дейни. Аз съм доста разчувствуван и щастлив от тържеството, което направихме в град Левски, отдадено на Дончо Цончев, който несъмнено би имал лидерско място в една алея на плевенския дух. Много съм горделив и окуражен и от срещата с акд. Антон Дончев, която организирахме тук, в нашата постройка в София. Беше цялостна зала и невероятна атмосфера с часове.
За страдание, тези месеци са сложни за всички, включително за досег до културата, само че жаждата я има. Виждам жадност и съм благополучен че я има. Трябва да й бъде даден фронт и съм сигурен, че тя ще осмисли живота на доста младежи.
А какво ви смущава?
Ако през днешния ден заговорим на нашите възпитаници за Елин Пелин, примерно, не съм сигурен, че те на часа ще се сетят кой е или в случай че отидем в учебно заведение по изкуствата в Плевен и споменем един от огромните български художници Тома Трифоновски, дали ще има схващане. За това не са отговорни децата. Затова сме отговорни ние, техните родители и аз в това число, които сме взели участие в институциите, тъй като допуснахме тази нравствена мизерия.
Няма за какво да показваме изненада и яд от това, че след пандемията нямаме обичай преподавател, само че преди пандемията нямахме седмица без обичай преподавател от групи нападателни деца. Противопоставянето без възпитанието е немислимо, а казусът с възпитанието е сериозен. Това е ужасно. Стремежът на някой да не го види не прави казуса по-малък.
В незаконно отношение към военнопромишлениуя комплекс упрекна премиера и държавното управление Румен Петков. Премиерът и държавното управление се дъ...
В бедността ли е коренът на злото и в това, че хората нямат време за децата си?
Преди 200 години българите не са били доста по-богати, даскалът е живял за единия самун, единствено че са създавали учебни заведения, създавали са читалища. Времената в този момент са други, само че когато ние институционално разделяме обществото и у едни групи сътворяваме комплекси, а други фаворизираме, в действителност ги караме да се ненавиждат.
В момента, да вземем за пример, служителите на реда са унизени. За следващ път те бяха оставени на авансцената. Вдигнахме заплатите на правосъдните реализатори, на други професионални общности, вдигнахме на учителите – превъзходен акт, вдигнахме на лекарите, различен е въпросът кой какво схваща под „ първа линия “, само че да пропуснеш служителите на реда, които са подложени на извънреден тормоз от страна на Борисов и министъра си, е безчинство над тях, които са изтеглени от София и от страната, с цел да пазят Борисов и Народното събрание.
Това опълчване на огромни обществени групи не води до нищо положително. Само носи напрежение. Затова си мисля, че хората на духа са ни доста, доста нужни в този момент. Впрочем, на 24 май вървях да поздравя моята учителка от началното учебно заведение госпожа Елена Райкова и си говорихме за отношението, което имаме ние - нейните възпитаници до ден сегашен към нея. Мисля, че това някакси се позагуби във времето. Така е, когато поругаваш 24 май, когато бягаш от пиедестала, на който те е качил светът от Монголия до Европа, за какво да чакаме ние да си почитаме светите братя?
Интервю на Ива Иванова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ