Три шока, които разтърсиха света
Редакторите на речника на британския език Collins оповестиха " пермакриза " за дума на 2022 година Дефинирана като " нескончаем интервал на неустойчивост и неустановеност ", тя е грозно разбиране, което тъкмо обгръща днешния свят, до момента в който 2022 година върви към края си. Инвазията на Владимир Путин в Украйна докара до най-голямата сухопътна война в Европа от 1945 година насам, до най-сериозния риск от нуклеарна ескалация от Карибската рецесия и до най-широкообхватния режим на наказания от 30-те. Растящите цени на храните и силата завихриха най-високите равнища на инфлацията от 80-те в доста страни и най-големите макроикономически провокации в актуалната епоха на централното банкиране. Допускания, признати от десетилетия - че границите не трябва да бъдат нарушавани, че нуклеарни оръжия не трябва да бъдат употребявани, че инфлацията ще бъде ниска и светлините в богатите страни няма да гаснат - бяха разтърсени до едно и по едно и също време.
Три шока се съчетаха и провокираха този безпорядък. Най-големият е геополитически. Воденият от Америка следвоенен международен ред бива провокиран най-очевидно от Путин и най-дълбоко от влошаващите се връзки сред Съединени американски щати и Китай на Си Цзинпин. Решимостта, с която Америка и европейските страни дадоха отговор на съветската експанзия, може и да съживява концепцията за " Запада ", изключително в трансатлантическия съюз. Но тя също по този начин уголемява пропастта сред Запада и останалите. Мнозинството от хората по света живеят в страни, които не поддържат западните наказания против Русия. Си намерено отхвърля универсалните полезности, върху които е учреден западният ред. Икономическото раздалечаване сред двете най-големи стопански системи в света се трансформира в реалност; китайска инвазия в Тайван към този момент не е немислима. Появяват се пукнатини и в други геополитически структури, считани за сигурни, като да вземем за пример съюза по сметка сред Америка и Саудитска Арабия.
Войната в Украйна на собствен ред докара както до най-големия суровинен потрес от 70-те години насам, по този начин и до скоростно преначертаване на световната енергийна система. Важността на Украйна като селскостопански производител означаваше, че войната заплашва с световен апетит, до момента в който не се откри метод да се отвори пристанището в Одеса. Дори и в този момент за редица страни най-непосредственият резултат от отдалечения от тях спор са по-скъпите храна и торове. Готовността на Путин да употребява износа на газ като оръжие изложи на показ хроничната взаимозависимост на Европа от съветски въглеводороди, за една нощ трансформира цели сфери от енергоемката промишленост в нежизнеспособни, принуди държавните управления да харчат милиарди, с цел да смекчат удара върху потребителите, и провокира луда конкуренция за нови снабдители. И всичко това идва в година, в която следствията от климатичните промени - от наводненията в Пакистан до горещите талази в Европа - стават все по-жестоки и забележими. С внезапното повишаване на силата, което кара даже най-зелените европейски политици да изтупват от нафталина въглищните електроцентрали, алтернативата сред сигурността на енергийните доставки и тяхната досегаемост и екологична резистентност се изостри още повече.
Реклама От шипови протеини до пронизващи като шип цени
Спираловидният скок на цените на силата ускори третия потрес - загубата на макроикономическа непоклатимост. Потребителските цени към този момент вървяха нагоре при започване на 2022 година, до момента в който захраненото от тласъци търсене биваше посрещано от постпандемични ограничавания в предлагането. Но с изхвърчането нагоре на цените на силата и храните инфлацията се трансформира от привидно краткотраен до дълготраен двуцифрен проблем. Водени от Федералния запас, който със забавяне преоткри своя вътрешен Пол Волкър, огромните централни банки по света започнаха най-бързата и най-широкообхватна серия от покачвания на лихвите от най-малко четири десетилетия насам. Но в края на 2022 година макроикономическата непоклатимост още е надалеч на хоризонта: световната инфлация остава покрай двуцифрените стойности и сравненията със 70-те са некомфортно точни.
Какво следва в този момент? Всичко зависи от това по какъв начин тези три шока - геополитическият, енергийният и икономическият - ще се развият и по какъв начин ще си въздействат един на различен. В кратковременен проект отговорът е тъмен. Голяма част от света ще бъде в криза през 2023 година и на някои места икономическата уязвимост може да ускори геополитическите опасности. Тази отровна композиция ще бъде най-очевидна в Европа. Независимо от меката есен и съответния спад на цените на силата континентът е изправен пред тежки зими през 2022-2023 година и 2023-2024 година Много европейски стопански системи към този момент са на ръба на рецесията. По-високите лихви, нужни за усмиряване на инфлацията, в допълнение ще подтиснат потреблението и ще усилят безработицата.
Едно внезапно захлаждане би изстреляло нагоре цените на газа и би повишило риска от спирания на електричеството. До момента европейските държавни управления икономисват на потребителите огромна част от енергийния потрес с масирани дотации и тавани на енергийните цени. Това не може да продължава безпределно. Англия е в най-лоша форма посредством както на трайните вреди от Brexit, по този начин и на самонанесените вреди от проекта на Лиз Тръс за големи и нефинансирани данъчни съкращения. За да си върне доверието на пазарите след безотговорното й ръководство, Англия ще би трябвало да предприеме най-голямото фискално стягане измежду богатите страни от клуба Г-7, въпреки да страда от най-дълбоката криза. Италия, дългогодишният болен човек на Европа, на който Англия в този момент съперничи, също провокира паника.
Най-големият геополитически риск е, че Путин, некадърен да реализира триумф на бойното поле, може да опита още по-решително да се възползва от слабите места на Европа. Тази тактика към този момент е явна в Украйна, където Русия залага на опитите да унищожи енергийната инфраструктура на страната с настъпването на зимата. До момента опитите на Путин да разбие солидарността на Европа в поддръжката за Украйна посредством потреблението на газа като оръжие се провалят. Но той може да отиде по-далече, като прекъсне всички (вместо единствено някои) газови доставки или като саботира европейските газопроводи. Ескалацията по този метод би провокирала по-малко отвращение от останалия свят спрямо потреблението на тактически нуклеарни оръжия. Но би означавала утежняване на обстановката в Европа.
Реклама
Друго място, където през идната година икономическата уязвимост би могла да увеличи геополитическите опасности, е Китай. Икономиката на страната ще влезе в 2023 година отслабена от " домашно отгледани " политически неточности, най-много от упоритостта на Си да продължава със тактиката си за " нулев коронавирус " и неуспеха му във връзка с оправянето с голямата и загниваща рана на имотната рецесия. В същото време Си ускорява нападателната си националистическа изразителност, изключително във връзка с Тайван. На конгреса на комунистическата партия през октомври, който официализира безспорната му централизация на власт, Си предизвести за идни " рискови стихии " и приказва за " груби провокации ", включващи " външни намеси " в Тайван. Тъй като цени верността повече от компетентността, той към този момент няма нито един умел стопански технократ в обкръжението си. Ако икономическите неприятности на Китай се влошат през 2023 година, дрънкането на оръжия към Тайван може да се окаже изкушаващ инструмент за разпръскване.
Американската стопанска система влиза в 2023 година във фундаментално по-добра форма в съпоставяне както с Китай, по този начин и с Европа. Агресивното повдигане на лихвите от страна на Федералния запас ще вкара стопанската система в криза, само че защото трудовият пазар остава мощен, а спестяванията на семействата са изобилни, тя ще бъде мека. Въпреки че високите цени на петрола ускоряват скока на инфлацията и вредят на администрацията на Байдън, страната е огромен експортьор на нефт и по тази причина печели от суровинния потрес през тази година. Парадоксално, през 2023 година относителната икономическа мощ на Америка може да се окаже по-голям проблем за останалата част на света, в сравнение с слабостта й. Фед ще би трябвало да увеличи още повече лихвите, с цел да пречупи инфлацията, което на собствен ред ще оскъпи $ и ще принуди останалите централни банки да следват същия курс. Във вътрешен проект заплахата е, че разграниченото държавно управление и даже меката криза ще значат законодателна парализа и даже още по-отровна от нормалното политика във Вашингтон. В тази среда поддръжката за подкрепяне на Украйна може да намалее, а привлекателността на демонстративната неотстъпчивост по отношение на Тайван да нарасне. Първото ще окуражи Путин; второто ще вбеси Си.
Накратко, има голям брой аргументи за какво 2023 ще бъде мрачна и евентуално рискова година. Но защото всяка рецесия ражда нови благоприятни условия, има и положителни вести в настоящия безпорядък. Някои страни ще просперират посред всеобщото отчаяние. Икономиките в Персийския залив да вземем за пример процъфтяват, като печелят освен от високите цени на силата, само че и от възходящата си роля като финансови хранилища. Индия, която през 2023 година ще задмине Китай като най-многолюдната страна в света, ще бъде друго ярко леке, задвижвано от купуван с отстъпка съветски нефт, възходящи вътрешни вложения и нараснал интерес от чужденци, които желаят да диверсифицират веригите за доставки, съсредоточени в този момент в Китай. Като цяло нововъзникващите стопански системи ще се показват релативно по-добре спрямо предходни епизоди на вдигащи се лихви и световна криза.
Разтърсването ще докара до известно оборване на ортодоксалните правила. С последователното и мъчително преодоляване на инфлацията централните банкери ще се питат какъв брой надалеч би трябвало да стигат с твърдостта си. Малцина от тях ще съумеят да се приближат до задачите си за инфлация от 2%. И ще има все по-гласовит спор дали това въобще е вярната цел, към която е нужно да се стремят.
Три шока се съчетаха и провокираха този безпорядък. Най-големият е геополитически. Воденият от Америка следвоенен международен ред бива провокиран най-очевидно от Путин и най-дълбоко от влошаващите се връзки сред Съединени американски щати и Китай на Си Цзинпин. Решимостта, с която Америка и европейските страни дадоха отговор на съветската експанзия, може и да съживява концепцията за " Запада ", изключително в трансатлантическия съюз. Но тя също по този начин уголемява пропастта сред Запада и останалите. Мнозинството от хората по света живеят в страни, които не поддържат западните наказания против Русия. Си намерено отхвърля универсалните полезности, върху които е учреден западният ред. Икономическото раздалечаване сред двете най-големи стопански системи в света се трансформира в реалност; китайска инвазия в Тайван към този момент не е немислима. Появяват се пукнатини и в други геополитически структури, считани за сигурни, като да вземем за пример съюза по сметка сред Америка и Саудитска Арабия.
Войната в Украйна на собствен ред докара както до най-големия суровинен потрес от 70-те години насам, по този начин и до скоростно преначертаване на световната енергийна система. Важността на Украйна като селскостопански производител означаваше, че войната заплашва с световен апетит, до момента в който не се откри метод да се отвори пристанището в Одеса. Дори и в този момент за редица страни най-непосредственият резултат от отдалечения от тях спор са по-скъпите храна и торове. Готовността на Путин да употребява износа на газ като оръжие изложи на показ хроничната взаимозависимост на Европа от съветски въглеводороди, за една нощ трансформира цели сфери от енергоемката промишленост в нежизнеспособни, принуди държавните управления да харчат милиарди, с цел да смекчат удара върху потребителите, и провокира луда конкуренция за нови снабдители. И всичко това идва в година, в която следствията от климатичните промени - от наводненията в Пакистан до горещите талази в Европа - стават все по-жестоки и забележими. С внезапното повишаване на силата, което кара даже най-зелените европейски политици да изтупват от нафталина въглищните електроцентрали, алтернативата сред сигурността на енергийните доставки и тяхната досегаемост и екологична резистентност се изостри още повече.
Реклама От шипови протеини до пронизващи като шип цени
Спираловидният скок на цените на силата ускори третия потрес - загубата на макроикономическа непоклатимост. Потребителските цени към този момент вървяха нагоре при започване на 2022 година, до момента в който захраненото от тласъци търсене биваше посрещано от постпандемични ограничавания в предлагането. Но с изхвърчането нагоре на цените на силата и храните инфлацията се трансформира от привидно краткотраен до дълготраен двуцифрен проблем. Водени от Федералния запас, който със забавяне преоткри своя вътрешен Пол Волкър, огромните централни банки по света започнаха най-бързата и най-широкообхватна серия от покачвания на лихвите от най-малко четири десетилетия насам. Но в края на 2022 година макроикономическата непоклатимост още е надалеч на хоризонта: световната инфлация остава покрай двуцифрените стойности и сравненията със 70-те са некомфортно точни.
Какво следва в този момент? Всичко зависи от това по какъв начин тези три шока - геополитическият, енергийният и икономическият - ще се развият и по какъв начин ще си въздействат един на различен. В кратковременен проект отговорът е тъмен. Голяма част от света ще бъде в криза през 2023 година и на някои места икономическата уязвимост може да ускори геополитическите опасности. Тази отровна композиция ще бъде най-очевидна в Европа. Независимо от меката есен и съответния спад на цените на силата континентът е изправен пред тежки зими през 2022-2023 година и 2023-2024 година Много европейски стопански системи към този момент са на ръба на рецесията. По-високите лихви, нужни за усмиряване на инфлацията, в допълнение ще подтиснат потреблението и ще усилят безработицата.
Едно внезапно захлаждане би изстреляло нагоре цените на газа и би повишило риска от спирания на електричеството. До момента европейските държавни управления икономисват на потребителите огромна част от енергийния потрес с масирани дотации и тавани на енергийните цени. Това не може да продължава безпределно. Англия е в най-лоша форма посредством както на трайните вреди от Brexit, по този начин и на самонанесените вреди от проекта на Лиз Тръс за големи и нефинансирани данъчни съкращения. За да си върне доверието на пазарите след безотговорното й ръководство, Англия ще би трябвало да предприеме най-голямото фискално стягане измежду богатите страни от клуба Г-7, въпреки да страда от най-дълбоката криза. Италия, дългогодишният болен човек на Европа, на който Англия в този момент съперничи, също провокира паника.
Най-големият геополитически риск е, че Путин, некадърен да реализира триумф на бойното поле, може да опита още по-решително да се възползва от слабите места на Европа. Тази тактика към този момент е явна в Украйна, където Русия залага на опитите да унищожи енергийната инфраструктура на страната с настъпването на зимата. До момента опитите на Путин да разбие солидарността на Европа в поддръжката за Украйна посредством потреблението на газа като оръжие се провалят. Но той може да отиде по-далече, като прекъсне всички (вместо единствено някои) газови доставки или като саботира европейските газопроводи. Ескалацията по този метод би провокирала по-малко отвращение от останалия свят спрямо потреблението на тактически нуклеарни оръжия. Но би означавала утежняване на обстановката в Европа.
Реклама
Друго място, където през идната година икономическата уязвимост би могла да увеличи геополитическите опасности, е Китай. Икономиката на страната ще влезе в 2023 година отслабена от " домашно отгледани " политически неточности, най-много от упоритостта на Си да продължава със тактиката си за " нулев коронавирус " и неуспеха му във връзка с оправянето с голямата и загниваща рана на имотната рецесия. В същото време Си ускорява нападателната си националистическа изразителност, изключително във връзка с Тайван. На конгреса на комунистическата партия през октомври, който официализира безспорната му централизация на власт, Си предизвести за идни " рискови стихии " и приказва за " груби провокации ", включващи " външни намеси " в Тайван. Тъй като цени верността повече от компетентността, той към този момент няма нито един умел стопански технократ в обкръжението си. Ако икономическите неприятности на Китай се влошат през 2023 година, дрънкането на оръжия към Тайван може да се окаже изкушаващ инструмент за разпръскване.
Американската стопанска система влиза в 2023 година във фундаментално по-добра форма в съпоставяне както с Китай, по този начин и с Европа. Агресивното повдигане на лихвите от страна на Федералния запас ще вкара стопанската система в криза, само че защото трудовият пазар остава мощен, а спестяванията на семействата са изобилни, тя ще бъде мека. Въпреки че високите цени на петрола ускоряват скока на инфлацията и вредят на администрацията на Байдън, страната е огромен експортьор на нефт и по тази причина печели от суровинния потрес през тази година. Парадоксално, през 2023 година относителната икономическа мощ на Америка може да се окаже по-голям проблем за останалата част на света, в сравнение с слабостта й. Фед ще би трябвало да увеличи още повече лихвите, с цел да пречупи инфлацията, което на собствен ред ще оскъпи $ и ще принуди останалите централни банки да следват същия курс. Във вътрешен проект заплахата е, че разграниченото държавно управление и даже меката криза ще значат законодателна парализа и даже още по-отровна от нормалното политика във Вашингтон. В тази среда поддръжката за подкрепяне на Украйна може да намалее, а привлекателността на демонстративната неотстъпчивост по отношение на Тайван да нарасне. Първото ще окуражи Путин; второто ще вбеси Си.
Накратко, има голям брой аргументи за какво 2023 ще бъде мрачна и евентуално рискова година. Но защото всяка рецесия ражда нови благоприятни условия, има и положителни вести в настоящия безпорядък. Някои страни ще просперират посред всеобщото отчаяние. Икономиките в Персийския залив да вземем за пример процъфтяват, като печелят освен от високите цени на силата, само че и от възходящата си роля като финансови хранилища. Индия, която през 2023 година ще задмине Китай като най-многолюдната страна в света, ще бъде друго ярко леке, задвижвано от купуван с отстъпка съветски нефт, възходящи вътрешни вложения и нараснал интерес от чужденци, които желаят да диверсифицират веригите за доставки, съсредоточени в този момент в Китай. Като цяло нововъзникващите стопански системи ще се показват релативно по-добре спрямо предходни епизоди на вдигащи се лихви и световна криза.
Разтърсването ще докара до известно оборване на ортодоксалните правила. С последователното и мъчително преодоляване на инфлацията централните банкери ще се питат какъв брой надалеч би трябвало да стигат с твърдостта си. Малцина от тях ще съумеят да се приближат до задачите си за инфлация от 2%. И ще има все по-гласовит спор дали това въобще е вярната цел, към която е нужно да се стремят.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ