Реч за мир на президента Кенеди в Американския университет -

Реч за мир на президента Кенеди в Американския университет - 10 юни, 1963 година Осем месеца след Карибската рецесия.

Президент Андрюс, членове на факултета, съвет на настоятелите, изтъкнати посетители, сенатор Боб Бърд, мой безценен другар, който заслужи дипломата си след доста години посещаване във вечерно учебно заведение по право, до момента в който аз ще печеля своята през идващите 30 минути, почетни посетители, дами и господа.

С огромна горделивост вземам участие в тази гала, спонсорирана от Методистката черква на свещеник Джон Флечър Хърст, на Американския университет, който беше открит от президента Удору Уилсън през 1914 година. Това е млад и възходящ университет, само че той към този момент е извършил светлата вяра на свещеник Хърст за проучване на история и публични каузи в град, отдаден на основаването на история и на провеждането на публични каузи. Спонсорирайки тази институция на високото познание за всички, които желаят да учат, каквито и да са цветът и вярата им, методистите в тази област и в страната заслужават признателност от страна на страната и аз приветствам всички, които през днешния ден приключват.

Професор Удору Уилсън в миналото сподели, че всеки човек, който излиза от университета, би трябвало да бъде човек на своята нация и човек на своето време и аз съм убеден, че мъжете и дамите, които имат достойнството да приключват тази институция ще не престават да дават от живота си, от гениите си, висока степен на работа на обществото и социална поддръжка.

„ Малко земни неща са по-хубави от университета “, написа Джон Мейсфилд в почитта си към британските университети и неговите думи са правилни и през днешния ден. Той нямаше поради кулите и кампусите. Той се възхищаваше на превъзходната хубост на университета, тъй като той е, по думите му, „ място, на което мразещите незнанието могат да се стремят да научат, на което всички, които възприемат истината, могат да се стремят да накарат другите да я видят. “

Заради това избрах този миг и това място, с цел да обсъдя въпрос, по който прекомерно постоянно изобилства незнанието, а истината прекомерно рядко се възприема, а това е най-важният въпрос на земята – Мирът.

Какъв мир имам поради? Какъв мир търсим? Не Pax Americana, натрапен на света с американските оръжия на войната. Не мирът на гроба или сигурността на тога. Говоря за същински мир, този мир, поради който си заслужава да живеем живота, този, който разрешава на хората и народите да порастват, да се надяват и да градят по-добър живот за децата си – освен мир за американците, а мир за всички мъже и дами, освен мир в нашето време, а мир за всички времена.

Говоря за мира, поради новото лице на войната. Тоталната война е безсмислена в ера, в която огромните страни могат да поддържат огромни и релативно неуязвими нуклеарни сили и отхвърлят да се предадат без използването на тези сили. Безсмислена е в ера, в която едно само нуклеарно оръжие съдържа съвсем 10 пъти избухливата мощност на всичките съюзнически военновъздушни сили от Втората международна война. Безсмислена е в ера, в която смъртоносните токсини, създадени от нуклеарния продан, ще бъдат пренесени от вятъра, и водата, и земята и разсеяни върху най-отдалечените краища на земното кълбо и върху към момента неродените генерации.

Днес изразходването на милиарди долари за оръжие всяка година, добито, с цел да сме сигурни, че в никакъв случай няма да ни потрябва, е от съществена значимост за поддържането на мира. Но сигурно придобиването на такива празни ресурси – които могат само да унищожават и в никакъв случай да основават – не са единственото, а още по-малко най-ефикасното, средство за обезпечаване на мира.

Затова приказвам за мира като за нужна рационална цел за рационалния човек. Осъзнавам, че стремежът към мира не е по този начин трагичен като стремежът към войната – и постоянно думите на миротвореца остават нечути. Но ние нямаме по-належаща задача.

Някои споделят, че е неефикасно да се приказва за мир, или за международен закон, или международно разоръжаване и че ще продължава да бъде неефикасно, до момента в който водачите на Съветския съюз не възприемат по-просветено отношение. Надявам се, че те ще възприемат. Вярвам, че ние можем да им помогнем да го създадат. Но също имам вяра, че и ние би трябвало да преразгледаме нашето лично отношение – като човеци и като страна – тъй като нашето отношение е тъкмо толкоз значимо, колкото и тяхното. И всеки приключил това учебно заведение, всеки мислещ жител, който е обезверен от войната и желае да донесе мир, би трябвало да стартира с взор във вътрешността – изследвайки своето отношение към опциите за мир, към Съветския съюз, към курса на Студената война и към свободата и мира тук вкъщи.

Първо да разгледаме отношението ни към самия мир. Твърде доста от нас мислят, че той е неосъществим. Твърде доста мислят, че е недействителен. Но това е рисково, пораженческо разбиране. То води до заключението, че войната е неизбежна, че човечеството е обречено, че сме в хватката на сили, които не можем да направляваме. Ние не би трябвало да възприемаме такова виждане. Нашите проблеми са основани от индивида. Следователно, те могат да бъдат позволени от индивида. И индивидът може да бъде огромен колкото изиска. Нито един проблем на човешката орис не е отвън човешките същества. Човешкият разсъдък и дух постоянно са разрешавали видимо неразрешимото и ние имаме вяра, че могат да го създадат още веднъж.

Нямам поради безспорната, безкрайна концепция за мир и доброжелателност, за които някои фантазьори и фанатици мечтаят. Не отхвърлям полезността на очакванията и фантазиите, само че трансформирайки това в наша единствена и непосредствена цел, ние просто провокираме обезкуражаване и съмнение.

Вместо това, дано се фокусираме върху по-практичния, по-постижимия мир, учреден не на непредвидена гражданска война на човешката природа, а на постепенна еволюция на човешките институции, на серия от съответни дейности и ефикасни съглашения, които са в полза на всички наранени. Няма единствен и елементарен ключ към този мир, няма велика или магическа формула, която да бъде възприета от едната или от двете сили. Истинският мир би трябвало да бъде артикул на доста страни, общ брой от доста каузи. Той би трябвало да е динамичен, не неподвижен, да се трансформира, с цел да посрещне провокациите на всяко ново потомство. Защото мирът е развой, метод за решение на проблемите.

При подобен мир към момента ще има кавги и спорове на ползи, както е сред фамилиите и сред народите. Световният мир, както и публичният мир, не изисква всеки човек да обича съседа си, изисква единствено те да живеят дружно с взаимна приемливост, подлагайки разногласията си на обективни и мирни съглашения. А историята учи, че враждите сред народите, както и сред индивидите, не траят постоянно. Колкото и трайни да наподобяват нашите лайкове и нехаресвания, приливът на времето и събитията постоянно носят изненадващи промени в връзките сред народите и съседите.

Затова, дано упорстваме. Мирът не би трябвало да бъде неизпълним и войната не би трябвало да бъде неизбежна. Дефинирайки нашата цел по-ясно, правейки я да наподобява по-постижима и по-малко отдалечена, можем да помогнем на всички хора да я видят, да извлекат вяра от нея и да тръгнат неудържимо към нея.

И второ, дано преразгледаме отношението си към Съветския съюз. Обезкуражаващо е да мислим, че техните водачи в действителност имат вяра в това, което тяхната агитация написа. Обезкуражаващо е да се чете последният властнически руски текст по военна тактика и да се откриват, страница след страница, изцяло неоснователни и недостоверни изказвания, като обвиняването, че „ американските империалистически кръгове се готвят да разпалят разнообразни типове войни, че има доста действителна опасност от превантивна война, която да бъде разпалена от американските империалисти против Съветския съюз и че политическите цели на американските империалисти са да поробят стопански и политически европейските и други буржоазен страни и да реализират международна доминация със средствата на нападателни войни. “

Наистина, както е написано доста от дълго време: „ Нечестивите бягат, когато никой не ги гони. “ Но е тъжно да четеш тези руски изказвания, да осъзнаеш какъв брой огромна е пропастта сред нас. Но това е и предизвестие – предизвестие към американския народ да не пада в същия капан като Съветския съюз, да не вижда единствено изкривения и обезверен тип на другата страна, да не вижда споровете като неизбежни, уреждането като невероятно, а връзката само като замяна на закани.

Никое държавно управление или обществена система не са толкоз зли, че хората в тях да се считат за лишени от добродетели. Като американци, ние намираме комунизма за извънредно неприветлив като отричане на персоналната независимост и достолепие. Но ние въпреки всичко можем да поздравим съветския народ за множеството им достижения в науката и в космоса, в стопанската система и индустриалния напредък, в културата и в делото на храбростта.

Сред многото общи черти, които хората от нашите две страни имат между тях, никоя не е по-силна от взаимното ни омерзение от войната. Почти единствени измежду огромните международни сили, ние в никакъв случай не сме били във война между тях. И нито една страна в историята на войните не е потърпевша повече, в сравнение с Съветския съюз през Втората международна война. Поне 20 милиона изгубиха живота си. Неизброими милиони домове и фамилии са опожарени или разграбени. Една трета от територията на страната, в това число съвсем две трети от индустриалната им база, е превърната в пустота – загуба, която се равнява на разрушаването на нашата страна на изток от Чикаго.

Днес, в случай че още веднъж избухне тотална война, без значение по какъв начин, нашите две страни ще бъдат главната цел. Ироничен, само че прецизен факт е, че двете най-големи сили са в най-голяма заплаха от заличаване. Всичко, което сме построили, всичко, за което сме работили, ще бъде разрушено в първите 24 часа. Дори и в Студената война, която носи задължение и рискове за толкоз доста страни, в това число на най-близките ни съдружници, нашите две страни носят най-тежкото задължение. Защото и двете страни отделяме големи суми пари за оръжия, които суми могат да бъдат отделени по-добре за битка с неграмотността, бедността и заболяванията. И двете страни сме хванати в циничен и рисков цикъл, в който съмнението на едната страна поражда съмнение у другата и нови оръжия пораждат контраоръжия.

Накратко, както Съединените щати и техните съдружници, по този начин и Съветския съюз и неговите съдружници имат съвместен бездънен интерес от обективен и същински мир и от прекъсване на надпреварата по въоръжаване. Споразуменията за този край са в полза на Съветския съюз, както и в наш и даже и на най-враждебната страна може да се разчита да одобри и да съблюдава тези договорни отговорности, и единствено тези договорни отговорности, които са в неин личен интерес.

И по този начин, дано не бъдем слепи за нашите разлики, само че дано също насочим вниманието си към общите ни ползи и средствата, посредством които тези разлики могат да бъдат позволени. И в случай че не можем в този момент да прекратим разликите посред ни, можем най-малко да създадем света безвреден за разнообразието. Защото, съгласно последния разбор, нашата най-основна обща връзка е, че всички ние обитаваме тази дребна планета. Всички ние дишаме същия въздух. Всички ние ценим бъдещето на нашите деца. И всички ние сме смъртни.

Трето, дано преразгледаме отношението си към Студената война и да си спомним, че не сме ангажирани в спор, търсейки да натрупаме причини в него. Ние не сме тук, с цел да разпределяме виновност и да сочим с пръст неоправдателно. Трябва да се оправим със света, подобен какъвто е, а не какъвто можеше да бъде, в случай че историята от последните 18 години беше друга.

Поради това би трябвало да продължим да търсим мир с вярата, че градивните промени в границите на комунистическия блок могат да доведат до решения, които в този момент наподобяват непостижими за нас. Трябва да водим делата си по подобен метод, че комунистите да имат интерес да се съгласят на същински мир. Преди всичко, защитавайки личните си витални ползи, нуклеарните сили би трябвало да отхвърлят този тип борба, който води противника до избор сред унизително отдръпване и нуклеарна война. Възприемането на сходен курс в нуклеарна ера би било доказателство само за банкрута на нашата политика или за групово предпочитание за умъртвяване на света.

За да бъдат реализирани тези цели, американските оръжия са непровокативни, деликатно следени, предопределени за въздържане и способни на изборно потребление. Нашите въоръжени сили са отдадени на мира и имат дисциплинираност на самоконтрол. Нашите дипломати са инструктирани да заобикалят ненужното предизвикателство и чисто реторичната неприязън.

Защото ние можем да търсим усмиряване на напрежението, без да успокояваме нашата зоркост. И ние, от своя страна, нямаме потребност да използваме опасност, с цел да потвърдим, че сме решителни. Нямаме потребност да заглушаваме задграничния ефир от боязън, че вярата ни ще бъде подкопана. Ние не желаем да постановяваме нашата система на никой, който не я желае, само че желаеме и сме в положение да се ангажираме в спокойно съревнование с всеки народ по света.

Междувременно желаеме да укрепим Организацията на обединените народи, да помогнем за решаването на нейните финансови проблеми, да я създадем по-ефективен инструмент за мир, да я развием като същинска международна система за сигурност – система, която е в положение да позволява разногласия въз основа на закона, да обезпечава сигурността на огромните и дребните и да сътвори условия, при които оръжията най-накрая могат да бъдат отстранени.

В същото време ние търсим опазване на мира в некомунистическия свят, където доста страни, всички от които са наши другари, са разграничени от проблеми, които отслабват нашето западно единение, а това е покана за комунистическа намеса или опасност от експлоадиране на война. Нашите старания в Западна Нова Гвинея, в Конго, в Билзкия Изток и в Индийския субконтинент, са непрекъснати и търпеливи, макар рецензиите и от двете страни. Опитахме и да дадем образец за другите, търсейки да изправим дребни, само че обилни разлики с нашите лични най-близки съседи в Мексико и Канада.

Говорейки за други страни, бих желал да изясня едно нещо. Ние сме свързани с доста страни със съюзи. Тези съюзи съществуват, заради нашите терзания и забележителното им припокриване. Нашият ангажимент да пазиме Западна Европа и Западен Берлин, да вземем за пример, остава ненамален, поради идентичността на виталните ни ползи. Съединените щати няма да подписват покупко-продажби със Съветския съюз за сметка на други страни и други нации, освен тъй като те са наши сътрудници, само че и тъй като техните ползи съответстват с нашите.

Интересите ни съответстват освен по отношение на защитаването на границите на мира, само че и в преследването на пътищата към мира. Нашата вяра, както и смисълът на общата ни политика е да убедим Съветския съюз, че той също би трябвало да разреши на всяка страна да избира личното си бъдеще, стига този избор да не пречи на избора на останалите. Комунистическият блян да постанова икономическата и политическата си системи на другите е главната причина за напрежението в света през днешния ден. Защото не може да има подозрение, че в случай че всички страни се въздържат от интервенция в самоопределянето на другите, мирът ще бъде доста по-сигурен.

Това ще изисква ново изпитание за реализиране на международен закон, нов подтекст за международни диалози. Ще изисква нараснало схващане сред Съветския съюз и нас. А нарасналото схващане ще изисква повече контакти и връзка. Една стъпка в тази посока е препоръчаната спогодба за директна линия сред Москва и Вашингтон, с цел да се избегнат рискови отлагания от двете страни, обръкване и неправилно разбиране на дейностите на другия, което може да се случи във време на рецесия.

Говорихме и в Женева за нашите първи стъпки за надзор на въоръжаването, предопределени да лимитират интензивността на конкуренцията във въоръжаването и да понижат риска от инцидентна война. Нашият основен дълготраен интерес в Женева обаче е генерално и цялостно разоръжаване, което да се случи на стадии, позволявайки паралелни политически развития, с цел да се изградят нови институции на мира, който ще заеме мястото на оръжията. Стремежът към разоръжаване е бил изпитание на нашето ръководство от 1920-те години. Той беше упорито провеждан от последните три администрации. И колкото и дребни да са изгледите през днешния ден, ние имаме намерение да продължим това изпитание, да го продължим по този начин, че всяка страна, в това число и нашата, да може по-добре да схване какви са проблемите и опциите на разоръжаването.

Единствената значима област от тези договаряния, в която краят се вижда, само че в която е извънредно нужни ново начало, е договорът за възбрана на нуклеарните опити. Приключването на сходен контракт, толкоз близко, само че и толкоз далечно, би спряло спираловидната конкуренция във въоръжаването в един от най-опасните ѝ аспекти. То ще сложи нуклеарните сили в състояние да се оправят по-ефективно с една от най-големите рискове, пред която е изправен индивидът през 1963 година – по-нататъшното разпространяване на нуклеарните оръжия. Това ще усили нашата сигурност, ще понижи изгледите за война. Със сигурност тази цел е задоволително значима, с цел да изисква нашият постоянен блян, без да се поддаваме на изкушението да се откажем от цялото изпитание, както и на изкушението да се откажем от настояването си за жизненоважни и виновни защитни ограничения.

Поради това, употребявам тази опция да публикация две значими решения в тази посока.

Първо, ръководителят Хрушчов, премиер-министърът Макмилан и аз се съгласихме, че в скоро време ще стартираме полемики на високо равнище в Москва, в търсене на бързо съглашение за контракт за Всеобхватна възбрана на тестванията. Надеждите ни би трябвало да се управляват от историческата нерешителност, само че дружно с нашите очаквания вървят и очакванията на цялото човечество.

Второ, с цел да изясня нашата доброжелателност и тържествени убеждения по този въпрос, декларирам в този момент, че Съединените щати няма да правят нуклеарни опити в атмосферата, в случай че и другите страни не вършат това. Ние няма да сме първите, които ще ги възобновят. Тази декларация не замества формалния обвързващ контракт, само че се надявам, че тя ще помогне за постигането на подобен. Както и този контракт няма да бъде сурогат на разоръжаването, само че се надявам да ни помогне да го реализираме.

И най-после, мои скъпи сънародници, дано разгледаме отношението си към мира и свободата тук, вкъщи. Качеството и духът на нашето общество би трябвало да оправдават и да поддържат напъните ни на открито. Ние би трябвало да го покажем в посвещаването на личния си живот, както доста от вас, които завършвате през днешния ден, ще имат неповторимата опция да го създадат, служейки без възнаграждение в Корпуса на мира в чужбина или в оферти Национален корпус тук, вкъщи.

Но където и да се намираме, би трябвало всички, в ежедневния си живот, да живеем с високото тогавашно разбиране, че мирът и свободата вървят дружно. В прекалено много от нашите градове през днешния ден мирът не е сигурен, тъй като свободата е непълна.

Отговорност на изпълнителната власт на всички равнища на държавното управление – локално, щатско и национално – е да обезпечи и отбрани тази независимост за всички наши жители, по всевъзможен начин в рамките нашите пълномощия. Отговорност на законодателната власт на всички равнища е там, където в този момент тя не е съответна, да бъде направена съответна. И е отговорност на всички жители във всички области на страната да зачитат правата на другите и да съблюдават закона на страната ни.

Всичко това не е без връзка със международния мир. Писанието ни споделя: „ Когато пътищата на индивида са угодни на Господа, Той прави по този начин, че даже враговете му да се помирят с него. “ А не е ли мирът в последна сметка главно въпрос за човешките права, за правото да живеем живота си без боязън от опустошение, за правото да дишаме въздуха подобен, какъвто го е осигурила природата, за правото на бъдещите генерации на здравословно битие?

Докато продължаваме да осигуряваме националните си ползи, дано пазим и човешките ползи. А елиминирането на оръжията и войната явно е в интерес и на двете. Нито един контракт обаче, колкото и огромна да е неговата изгода за всички, колкото и строго да е дефиниран, не може да подсигурява безспорна сигурност против риска от машинация и заобикаляне. Но в случай че той е задоволително ефикасен в използването си и в случай че в задоволителна степен пази интереса на подписалите го страни, той може да предложи доста повече сигурност и доста по-малко опасности, в сравнение с една нестихваща, неконтролирана, непредсказуема конкуренция във въоръжаването.

Съединените щати, както светът знае, в никакъв случай няма да стартират война. Ние не желаеме война. Ние не чакаме война в този момент. Това потомство американци към този момент имаше задоволително, повече от задоволително война, и ненавист, и подтисничество. Ние ще бъдем подготвени, в случай че различен го пожелае. Ще сме готови да опитаме да го спрем. Но ние също по този начин ще свършим своята част от построяването на свят на мира, в който слабите са предпазени, а мощните са обективни. Ние не сме безпомощни пред тази задача, нито сме лишени от вяра за нейния триумф. С убеденост и без боязън, ние се трудим не за тактика за заличаване, а за тактика за мир.

Благодаря!

Реч за мир на президента Джон Кенеди в Американския университет - 10 юни, 1963 година

Превод за " Гласове " Екатерина Грънчарова