ЕК прогнозира забавяне на икономическия растеж на България до 2% и ускоряване на инфлацията до 3,6%
Реалният напредък на Брутният вътрешен продукт в България ще се забави от 2,8% през 2024 година до 2% през тази и до 2,1 на 100 през идната година заради външни и вътрешни фактори.
Инфлацията ще се форсира през 2025 година до 3,6% от 2,6% през предходната година, след което обаче ще се забави до 1,8 на 100 през 2026 година Това сочи пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия.
Според прогнозата, частното ползване ще нараства по-умерено за сметка на краткотрайно по-високата инфлация и внимателните спестявания. Перспективите за износа също са преразгледани надолу вследствие на пониженото външно търсене и възходящата конкуренция на външните пазари.
Частните вложения ще се свиват, до момента в който обществените ще бъдат подкрепени от ускореното асимилиране на фондовете на Европейски Съюз.
Очаква се растежът на заплатите да се забави, а годишната инфлация последователно да спада след нарастването ѝ при започване на годината. От Комисията означават, че това се дължи на възобновения по-висок Данък добавена стойност върху хляба и ресторантьорските услуги, по-високия данък върху тютюна, по-високите цени на тока, газа и храните. Инфлацията обаче ще спада последователно, следвайки външните фактори.
Безработицата за предходната година е била 4,2 на 100, като се чака тя да се забави до 4% през 2025 година и до 3,8% през 2026 година Умереното повишаване на заплатите в частния бранш ще продължи и ще бъде съпроводено от лимитирана загуба на работни места поради влошената икономическа обстановка. Заплатите в публичния бранш се чака да набъбнат съществено тази година поради засиленото наемане на работна мощ в него.
Общият обществен недостиг, който през 2024 година беше 3% от Брутният вътрешен продукт, ще спадне на 2,8 на 100 през 2025 година, като ще остане подобен и следващата година. Съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт ще се усили от 24,1% през 2024 г. до 25,1% тази и до 27,1% на 100 през идната година.
Инфлацията ще се форсира през 2025 година до 3,6% от 2,6% през предходната година, след което обаче ще се забави до 1,8 на 100 през 2026 година Това сочи пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия.
Според прогнозата, частното ползване ще нараства по-умерено за сметка на краткотрайно по-високата инфлация и внимателните спестявания. Перспективите за износа също са преразгледани надолу вследствие на пониженото външно търсене и възходящата конкуренция на външните пазари.
Частните вложения ще се свиват, до момента в който обществените ще бъдат подкрепени от ускореното асимилиране на фондовете на Европейски Съюз.
Очаква се растежът на заплатите да се забави, а годишната инфлация последователно да спада след нарастването ѝ при започване на годината. От Комисията означават, че това се дължи на възобновения по-висок Данък добавена стойност върху хляба и ресторантьорските услуги, по-високия данък върху тютюна, по-високите цени на тока, газа и храните. Инфлацията обаче ще спада последователно, следвайки външните фактори.
Безработицата за предходната година е била 4,2 на 100, като се чака тя да се забави до 4% през 2025 година и до 3,8% през 2026 година Умереното повишаване на заплатите в частния бранш ще продължи и ще бъде съпроводено от лимитирана загуба на работни места поради влошената икономическа обстановка. Заплатите в публичния бранш се чака да набъбнат съществено тази година поради засиленото наемане на работна мощ в него.
Общият обществен недостиг, който през 2024 година беше 3% от Брутният вътрешен продукт, ще спадне на 2,8 на 100 през 2025 година, като ще остане подобен и следващата година. Съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт ще се усили от 24,1% през 2024 г. до 25,1% тази и до 27,1% на 100 през идната година.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ