Нищо прекалено не води до нищо добро
Реакциите около илюстрацията на издателство „ Хермес ” на корицата на сборна брошура, озаглавена „ Аз съм българче ”, са показателни за другите погледи в обществото ни към един факт, случай и нищо повече. Картинката е на момченце в жълто- синьо облекло. Крайно прочувствените прояви в едната или другата посока, са нездравословни за публичното здраве и обрисуват единствено широтата или теснотата на нечии възгледи. Нищо повече.
В обществените мрежи обаче втори ден кипят бурни пристрастености сред хора, склонни „ около Илия да намразят и отрекат и Свети Илия ”. Дори някакъв водещ се бил изцепил от екрана, че единствено „ нискоинтелигентни хора ” се били възмущавали от облеклото на момченцето на рисунката, което е в цветовете, в полза на истината - на шведското знаме – жълто и синьо.
Аз пък си мисля, че въпросният водещ е нискоинтелигентен, каквито множеството са, за жалост.
Трудно ми е да дефинира като „ публицист ” някой, който не харесва, наскърбява и упреква непрекъснато народа си.
Според мен такива чиляци са си сбъркали специалността, но нейсе, през последните години преднамерено ги намножиха като че ли посредством пъпкуване.
В съответната пренатегната обстановка бяха подценени обстоятелствата, а точно, че въпросната илюстрация от 2006 година не е променяна от самото издателство и си върви все в тези цветове. Преди, още от 2002 година, книжката е имала друга картинка на корицата си, само че четири години по-късно е изменена и до момента си е все в синьо жълто.
Не се ангажирам да осъждам дали това е положително или не като търговски способ на пазара. Нито дали издателите би трябвало непременно да преценяват и динамичността в политиката за своите илюстрации.
Интересува ме единствено един въпрос и уповавам се от него да се заинтересуват „ партийните и държавни ръководители ”, поради напълно настоящите световни дадености:
Защо многото хора, които се възмутиха, припознавайки в илюстрацията украинското знаме, са толкоз ядосани?
Дали пък отговорът не е в остарялото златно британско предписание, че „ нищо прекомерно не води до нищо положително, дори прекомерното достойнство ”!
Последвайте канала на
В обществените мрежи обаче втори ден кипят бурни пристрастености сред хора, склонни „ около Илия да намразят и отрекат и Свети Илия ”. Дори някакъв водещ се бил изцепил от екрана, че единствено „ нискоинтелигентни хора ” се били възмущавали от облеклото на момченцето на рисунката, което е в цветовете, в полза на истината - на шведското знаме – жълто и синьо.
Аз пък си мисля, че въпросният водещ е нискоинтелигентен, каквито множеството са, за жалост.
Трудно ми е да дефинира като „ публицист ” някой, който не харесва, наскърбява и упреква непрекъснато народа си.
Според мен такива чиляци са си сбъркали специалността, но нейсе, през последните години преднамерено ги намножиха като че ли посредством пъпкуване.
В съответната пренатегната обстановка бяха подценени обстоятелствата, а точно, че въпросната илюстрация от 2006 година не е променяна от самото издателство и си върви все в тези цветове. Преди, още от 2002 година, книжката е имала друга картинка на корицата си, само че четири години по-късно е изменена и до момента си е все в синьо жълто.
Не се ангажирам да осъждам дали това е положително или не като търговски способ на пазара. Нито дали издателите би трябвало непременно да преценяват и динамичността в политиката за своите илюстрации.
Интересува ме единствено един въпрос и уповавам се от него да се заинтересуват „ партийните и държавни ръководители ”, поради напълно настоящите световни дадености:
Защо многото хора, които се възмутиха, припознавайки в илюстрацията украинското знаме, са толкоз ядосани?
Дали пък отговорът не е в остарялото златно британско предписание, че „ нищо прекомерно не води до нищо положително, дори прекомерното достойнство ”!
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ