Развитието на възобновяемата енергия у нас изкара поредната си година,

Развитието на възобновимата сила у нас изкара следващата си година, без особени промени. Секторът полека-лека набира скорост, а едрия бизнес вижда като все по-перспективни опциите, които оферират слънчевите централи, ситуирани по покриви или индустриални полета. Такъв е и тренда в цяла Европа и по всяка възможност това ще се ускори в идващите години. Но при нас, както нормално нещата се случват без изключително да се бърза. При последния взрив на ВЕИ централи преди десетина години всички се уплашиха от високите цени, а няколко предприемачи и депутати съумяха да завоюват положителни пари откакто страната преференциално им изкупуваше тока за по 500-600 лева./мвтч – тези равнища бяха немислими да се видят на енергийния пазар тогава. Днес обстановката е много по-различна. Реално тези високи награди бяха отстранени с годините, посредством дейности на регулатора. И хората наподобява схванаха, че зелената сила не е нещо неприятно и скъпо наслаждение, както бе показано от редица експерти преди време. Още по тематиката ВЕИ 14 дек 2021 ВЕИ 7 дек 2021 Конкретно на свободния енергиен пазар у нас в този момент се следят цени от над 400 лв/мвтч, а в последния месец те доближават и рекордните 600 лева./мвтч, когато приказваме за базова, непрекъсната електрическа енергия. При ВЕИ централите равнищата по-скоро се задържат на доста по-ниските 100-180 лв/мвтч според от технологиите и интервала на погашение на по-старите централи. Това звучи отлично, само че има няколко огромни провокации за решение преди всички да се радват на евтината сила. На първо място на всички е ясно, че ВЕИ централите създават евтина сила, само че непостоянно. Нужни са големи вложения, с цел да може слънцето и вятъра по този начин да се коалират, че да работят непрекъснато 24/7. Тези вложения към този момент са сериозното предизвикателство пред бизнеса и хората. Но с помощта на системите за предпазване на сила този проблем в близко бъдеще евентуално също ще бъде решен. Вече има редица здания и в България, които съчетават сполучливо потреблението на покривни слънчеви системи, дружно с огромни батерии, нагледно казано. Тези акумулатори са точно системите за предпазване на сила. И в случай че те бъдат направени вярно, то е допустимо потребителите съвсем да не употребяват електрическа енергия от мрежата. В това твърдят едно от специалистите в тази посока от IPS. На своята постройка в София компанията е конфигурирала покривна централа, употребява сторидж система и термопома за отопление. В хубаво време на процедура цялата постройка си е енергийно самодостатъчна и не употребява електрическа енергия от мрежата. При неприятни метеорологични условия и мъгла системите обезпечават до 70% от нужната сила за постройката, изяснява Александър Рангелов, изпълнителен шеф на IPS. Останалите 30 на 100 идват от електроснабдителната компания. Такива здания в България към момента са малко, само че наклонността е те да се усилват с годините напред. Сходни системи могат да се употребяват и за зареждане на единствено на офис здания, само че и на съществени индустриални обекти. Такъв е образецът на „ Аурубис България “ които самоуверено вложиха в собствен личен слънчев план, построен от ЧЕЗ. Соларната централа ще се употребява единствено от предприятието и ще е най-голямата у нас – мощността ѝ ще бъде 10 мвт, откакто бъде построена. Чрез нея „ Аурибус България “ освен ще намали сметките си за ток, само че и ще понижи въглеродния си отпечатък у нас. Да не приказваме и за новите работни места при градежа и поддръжката на централата след това.
Освен за лични потребности слънчевата сила се продава и на енергосистемата, като това не е единствено цел. Основна фикс концепция на Европа е над 50% от енергийното ползване на общността през 2030 година да идва от зелена сила – по тази причина е и пакетът „ Готови за 55 “, който те първа ще се развива и в България. Но за постигането на сходна амбициозна цел спомагат планове като слънчевия парк край пловдивското село Караджалово. Този слънчев парк е благосъстоятелност на австрийската компания „ Enery “, а планът е разказан като една от сполучливите вложения в самодейността „ Три морета “. По отношение на вятърната сила за момента страната ни няма изключително огромно развиване – построяването на нови ветропаркове е мъчно заради редица екологични особености и доста зони „ Натура 2000 “, които има у нас. Погледът е ориентиран към възобновяване на в този момент съществуващите вятърни перки с нови и по-мощни, тъй като сегашните са инсталирани преди десетина години. За този интервал технологиите се развиха и усъвършенстваха в доста насоки, а мощността на ветропарковете се усили доста в Европа. Погледите са ориентирани към Черно море, което дава необятни благоприятни условия за създаване на вятърни централи. И тук идваме на втория главен проблем у нас – неналичието на съответно законодателство. Законовите благоприятни условия Именно неналичието на Морски тримерен проект сега пречи на построяването на пилотни планове за вятърни централи по родното Черноморие. Очаква се в идната 2022 година да се позволи този въпрос, което ще даде опция за създаване на сходни офшорни вятърни паркове и у нас. Тази технологии обаче към момента не е добре позната по нашите ширини и е доста по-скъпа, по отношение на построяването на вятърен парк на сушата. Това също е спирачка за вложенията в тази тенденция. В добавка в страната ни към момента има доста индустриални площи, които плачат да бъдат „ снабдени “ със слънчеви централи – това по никакъв метод няма да понижи земеделските площи у нас. Дори в противен случай – към този момент в Европа има пилотни планове за транспарантни фотоволтаични централи, инсталирани върху оранжерии. Подобни агроволтаични системи са в поддръжка на земеделието, а даже и на отглеждането на животни. Проблем и за тях обаче е тромавото законодателство, което има в България. Липсата на съответни ограничения все още не подтиква построяването на нови ВЕИ централи у нас. На процедура сега за основаване на нов слънчев парк се изискват разрешителни, що се касае за градеж на офис постройка или жилищен блок. В добавка на това би трябвало да се записва и данъчен склад, тъй като токът е акцизна стока.
Новото държавно управление даде обещание да предприеме ограничения и да направи промени, тъй че градежът на слънчеви паркове за лични потребности, да е към този момент единствено осведомителен. Това ще е годно и за семействата, които считат че е добре да пазят природата посредством покривни фотоволтаични системи. Инвестициите в мрежата Уведомителен ще бъде режима единствено за слънчеви планове от вида „ преди електромера “. Тези централи са за лични потребности и няма да продават електрическата енергия си към енергосистемата на страната. Такъв е и гореописаният случай с IPS. Ако обаче даден вложител желае да продава зелен ток на локалното електроразпределително сдружение тогава нещата стават комплицирани. Трябва да се вършат преценки и разбори дали е допустимо присъединение на енергиен обект и дали електроразпределителната мрежа може да поеме този товар. При високото напрежение (електропреносна мрежа) е същата обстановка. Наскоро изпълнителният шеф на Електроенергийния систематичен оператор Ангелин Цачев изясни че има интерес за създаване на огромен слънчеви паркове в регионите на Симеоновград, Ивайловград и Любимец. Проблемът обаче е там минава един главен електропровод и той няма техническа опция да поеме такива количества зелена сила. Подобни образци в България има доста и ще са нужни големи вложения, с цел да се развие електропреносната и електроразпределителната мрежа, с цел да поемат новите зелени планове. Тук на помощ идва Европа, която отпуска средства за сходни начинания, както и за основаване на умни мрежи, даже и на енергийни общности. Всичко това обаче още веднъж би трябвало да бъде добре написано в законодателството ни. До момента е ясно, че ЕСО би трябвало да получи съществени средства от над 500 млн. лева по Плана за възобновяване точно, с цел да развие в допълнение електропреносната мрежа. По този проект се загатва и за планове за слънчеви централи в региона на басейна „ Марица Изток “, само че дали и по какъв начин те биха се осъществили ще излиза наяве в бъдеще. Бъдещето на водните централи Страната ни към този момент има и сериозен размер водни електроцентрали, които създава евтина и зелена сила. При дребните Водноелектрическа централа там обаче има още веднъж законотворчески проблем, на който новото държавно управление би трябвало да търси решение. Оказва се, че дребните Водноелектрическа централа имат юридически проблем с потреблението на повърхностни води, съгласно наредбата. Това стопира построяването на нови дребни Водноелектрическа централа и даже заплашва прекратяването на работата на стотиците построени към този момент обекти. Служебното държавно управление направи приходи в тази посока, само че топката още веднъж е в полето на законодателя в този момент. Перлата на НЕК са огромните ВЕЦ-ове Всъщност ВЕЦ-овете у нас към този момент повече от век създават базова зелена сила. Именно това са и главните централи, които вършат ток, без да изпускат нездравословни излъчвания в атмосферата. А перлата на българската енергетика за мнозина е тъкмо ПАВЕЦ „ Чаира “. Тя е благосъстоятелност на държавната НЕК. Именно публичният снабдител има и главните огромни водни каскади в страната, които са разположени най-вече в Рило-Родопската област. Именно това са и тип системи за предпазване на сила, които могат да се употребяват в моментите на съществено ползване на ток от потребителите. Напоследък точно огромните Водноелектрическа централа влизат в полето на прожекторите поради хрумвания да бъдат приватизирани. Подобни ремонти в законите се прокрадваха като планове и при предходното устойчиво 44-о Народно заседание преди година. Никой досега не е оповестил съществено дали ще има изгода или не страната да се раздели с този скъп актив от чиста зелена сила. Споровете се зараждат към обстоятелството, че се бави модернизацията на тези ВЕЦ-ове. Именно там страната бе неприятен собственик до неотдавна, като се оказа че ремонтите по оборудванията се бавят. А за разширението на ПАВЕЦ „ Чаира “ посредством хидровъзел „ Яденица “ се приказва към този момент 20 години и нищо не е направено. Именно тези огромни водни централи се оказват апетитна хапка сега, тъй като силата от тях може да се продава на борсата на цени, започващи от 400 лева./мвтч. И колкото и да звучи апетитно, би трябвало да е ясно обаче че водната сила „ не пада от небето “, а няколко генерации инженери и енергетици са работили в нашата страна да има язовири и водни централи, посредством които през днешния ден да получаваме зелена сила. Затова и не е доста ясно по какъв начин тъкмо ще се стопанисват язовирите, които са част и от националната сигурност на страната. За страдание имаме и противоположния образец – този на държавното сдружение „ Напоителни системи “, което в случай че имаше тръби сега можеше да създава даже и електрическа енергия, а освен да натрупа загуби за бюджета. Тези належащи проблеми за ВЕИ централите у нас чакат своето скоростно решение от новия парламент. Причината е както стопански обоснована за нас, по този начин и значима за задачите на Европа да се декарбонизира в идващите 30 години. А България може да помогне доста в този развой, което ще е от изгода за бизнеса и семействата у нас.