Къде е Варна сред областите по темп на възстановяване след пандемията
Развитието на Варна и останалите области в страната за поредна година наблюдава проучването Регионални профили на Института за пазарна стопанска система. Резултатите от единственото по мащаба и дълбочината си проучване на общественото и икономическото положение на областите в България бяха показани преди дни, научи Moreto.net.
Институтът обръща особено внимание на икономическото развиване и възобновяване на областите след пандемията.
Разпределението на брутния вътрешен артикул (БВП) сред областите продължава да е извънредно неравномерно и в първата година на възобновяване на националната стопанска система след пандемията от ковид-19. Столицата резервира своето водещо място с 59 милиарда лева БВП, или 43% от общия за страната. Втората стопанска система е тази на Пловдив, която към този момент надвишава 10 милиарда лева Брутният вътрешен продукт, или 7,4% от този на цялата страна, следвана от тази на Варна (8,4 милиарда лева.), Б
Неравномерното систематизиране на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията ясно демонстрира огромната разлика сред столицата и всички останали области. През 2021 година в София (столица) той е 45 хиляди лева – това е единствената област, чийто условен Брутният вътрешен продукт е по-висок от междинната за страната стойност (20,2 хиляди лева на човек). С близки до междинния Брутният вътрешен продукт се подреждат Стара Загора (20,2 хиляди лева на човек), София (19,3 хиляди лева на човек) и Варна (17,9 хиляди лева на човек). Известни разбърквания обаче има в дъното на класацията, като с най-ниска степен на икономическо развиване в страната към този момент е област Хасково (9,8 хиляди лева на човек), следвана от Силистра (10 хиляди лева на човек) и Сливен (10,5 хиляди лева на човек). Разликите сред по-слабо развитите области са релативно дребни, като цели 17 области са с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията под 13 хиляди лв.. Малкото разстояние значи, че актуалното нареждане отразява другите темпове на напредък в годината на възобновяване след пандемията и наподобява доста евентуално през идващите години то да се промени още веднъж.
Претеглени по отношение на популацията, най-вече привлечени непознати вложения има в столицата (11,2 хиляди евро), следвана от областите София (7,3 хиляди евро) и Бургас (5,6 хиляди евро). Варна липса измежду челните позиции.
Възстановяването на районните пазари на труда продължава с бързи темпове през 2022 година, като в 24 от 28-те области се следи увеличение на коефициента на претовареност на 15–64-годишните. В няколко области заетостта към този момент надвишава и равнищата от предкризисната 2019 година, която е рекордна за развиването на пазара на труда – в столицата заетостта доближава 77,9%, във Варна – 77,2%, в Стара Загора – 75,0%. Варна отбелязва и най-голямото покачване на заетостта по отношение на 2019 година – с цели 7,6 пункта, като за разлика от множеството области при нея няма и забележими спадове в хода на пандемията и локдауните.
Почти двойна остава разликата сред водача по възнаграждение София и областите с най-ниски заплати към второто тримесечие на 2023 година. Докато междинната заплата в столицата се приближава до 2700 лева, възнагражденията във Видин, Кюстендил, Благоевград, Силистра и Хасково са към 1300 хиляди лева на месец. Относително високо – към 1800 хиляди лева месечно – е заплащането в София (област), Варна, Стара Загора и Враца, като в последните две забележителна роля за това имат високите заплати в енергийния бранш. Ако съдим по актуалната динамичност, огромните отстояния в междинните заплати ще се резервират и отсега нататък.
По отношение на обществено развиване провокациите остават
Образованието и уменията на работната мощ са измежду основните фактори за икономическото развиване. И тук обаче сред областите съществуват обилни неравенства. Абсолютен водач от позиция на каузи на висшистите е столицата, където те съставляват 58% от популацията на 25–64-годишна възраст – с над 20 пункта повече от Варна, която се подрежда на второ място, и с над 40 пункта повече от региона с минимум висшисти – Ловеч.
Дори и на фона на подобренията в множеството области обсегът на системата на учебно обучение остава проблем в някои области, изключително очевидно в Добрич и Търговище, където 85% от децата в прогимназиалния стадий посещават учебно заведение, както и в Сливен, където техният дял е едвам 82% с наклонност към спад. В годините след пандемията се следи и повишение на каузи на повтарящите възпитаници (второгодниците), като те са цели 3,6% от всички възпитаници в Сливен, 2,5% в Добрич и по 2,0% в Ловеч, Монтана и Пазарджик.
Тези знаци приказват за по-ограничен триумф на ограниченията за задържане на учениците в стопански по-слабо развитите и по-бедни елементи на страната. Демографията остава измежду най-сериозните средносрочни провокации пред районното развиване. Преброяването от 2021 година записва забележителен спад в числеността на популацията във всички области, включително и в столицата, а пандемията от ковид-19 докара до навсякъде утежняване на естествения приръст вследствие на забележителния растеж на смъртността.
Повишената смъртност и спадът в качеството на живот се отразяват доста на предстоящата дълготрайност на живота, изчислена от Национален статистически институт. На национално равнище спадът сред 2019 и 2022 година е тъкмо 3 години – от приблизително 74,9 до 71,9 години, и в случай че съдим по предходната динамичност на индикатора, най-вероятно ще са нужни няколко години, с цел да се възвърне.
Във всички области се следи спад в продължителността на живота на популацията сред 2019 и 2022 година, само че с разнообразни темпове. По-сериозно понижение има в областите с по-застаряло население, като във Видин свиването е с 3,6 години, а в Силистра – с 3,3 години. С под две години спад са единствено две области – София (област) и столицата, което отразява по-ниския растеж на смъртността в тях спрямо останалите. Разликите в самата дълготрайност на живота също остават обилни – до момента в който в столицата през 2022 година тя е 74,8 години, а в Кърджали – 74,6 години, то във Видин тя е намаляла до 69,4 години, а в Силистра – до 70,8, което за следващ път акцентира дълбоките разлики в качеството на живот сред обособените райони.
Институтът обръща особено внимание на икономическото развиване и възобновяване на областите след пандемията.
Разпределението на брутния вътрешен артикул (БВП) сред областите продължава да е извънредно неравномерно и в първата година на възобновяване на националната стопанска система след пандемията от ковид-19. Столицата резервира своето водещо място с 59 милиарда лева БВП, или 43% от общия за страната. Втората стопанска система е тази на Пловдив, която към този момент надвишава 10 милиарда лева Брутният вътрешен продукт, или 7,4% от този на цялата страна, следвана от тази на Варна (8,4 милиарда лева.), Б
Неравномерното систематизиране на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията ясно демонстрира огромната разлика сред столицата и всички останали области. През 2021 година в София (столица) той е 45 хиляди лева – това е единствената област, чийто условен Брутният вътрешен продукт е по-висок от междинната за страната стойност (20,2 хиляди лева на човек). С близки до междинния Брутният вътрешен продукт се подреждат Стара Загора (20,2 хиляди лева на човек), София (19,3 хиляди лева на човек) и Варна (17,9 хиляди лева на човек). Известни разбърквания обаче има в дъното на класацията, като с най-ниска степен на икономическо развиване в страната към този момент е област Хасково (9,8 хиляди лева на човек), следвана от Силистра (10 хиляди лева на човек) и Сливен (10,5 хиляди лева на човек). Разликите сред по-слабо развитите области са релативно дребни, като цели 17 области са с Брутният вътрешен продукт на човек от популацията под 13 хиляди лв.. Малкото разстояние значи, че актуалното нареждане отразява другите темпове на напредък в годината на възобновяване след пандемията и наподобява доста евентуално през идващите години то да се промени още веднъж.
Претеглени по отношение на популацията, най-вече привлечени непознати вложения има в столицата (11,2 хиляди евро), следвана от областите София (7,3 хиляди евро) и Бургас (5,6 хиляди евро). Варна липса измежду челните позиции.
Възстановяването на районните пазари на труда продължава с бързи темпове през 2022 година, като в 24 от 28-те области се следи увеличение на коефициента на претовареност на 15–64-годишните. В няколко области заетостта към този момент надвишава и равнищата от предкризисната 2019 година, която е рекордна за развиването на пазара на труда – в столицата заетостта доближава 77,9%, във Варна – 77,2%, в Стара Загора – 75,0%. Варна отбелязва и най-голямото покачване на заетостта по отношение на 2019 година – с цели 7,6 пункта, като за разлика от множеството области при нея няма и забележими спадове в хода на пандемията и локдауните.
Почти двойна остава разликата сред водача по възнаграждение София и областите с най-ниски заплати към второто тримесечие на 2023 година. Докато междинната заплата в столицата се приближава до 2700 лева, възнагражденията във Видин, Кюстендил, Благоевград, Силистра и Хасково са към 1300 хиляди лева на месец. Относително високо – към 1800 хиляди лева месечно – е заплащането в София (област), Варна, Стара Загора и Враца, като в последните две забележителна роля за това имат високите заплати в енергийния бранш. Ако съдим по актуалната динамичност, огромните отстояния в междинните заплати ще се резервират и отсега нататък.
По отношение на обществено развиване провокациите остават
Образованието и уменията на работната мощ са измежду основните фактори за икономическото развиване. И тук обаче сред областите съществуват обилни неравенства. Абсолютен водач от позиция на каузи на висшистите е столицата, където те съставляват 58% от популацията на 25–64-годишна възраст – с над 20 пункта повече от Варна, която се подрежда на второ място, и с над 40 пункта повече от региона с минимум висшисти – Ловеч.
Дори и на фона на подобренията в множеството области обсегът на системата на учебно обучение остава проблем в някои области, изключително очевидно в Добрич и Търговище, където 85% от децата в прогимназиалния стадий посещават учебно заведение, както и в Сливен, където техният дял е едвам 82% с наклонност към спад. В годините след пандемията се следи и повишение на каузи на повтарящите възпитаници (второгодниците), като те са цели 3,6% от всички възпитаници в Сливен, 2,5% в Добрич и по 2,0% в Ловеч, Монтана и Пазарджик.
Тези знаци приказват за по-ограничен триумф на ограниченията за задържане на учениците в стопански по-слабо развитите и по-бедни елементи на страната. Демографията остава измежду най-сериозните средносрочни провокации пред районното развиване. Преброяването от 2021 година записва забележителен спад в числеността на популацията във всички области, включително и в столицата, а пандемията от ковид-19 докара до навсякъде утежняване на естествения приръст вследствие на забележителния растеж на смъртността.
Повишената смъртност и спадът в качеството на живот се отразяват доста на предстоящата дълготрайност на живота, изчислена от Национален статистически институт. На национално равнище спадът сред 2019 и 2022 година е тъкмо 3 години – от приблизително 74,9 до 71,9 години, и в случай че съдим по предходната динамичност на индикатора, най-вероятно ще са нужни няколко години, с цел да се възвърне.
Във всички области се следи спад в продължителността на живота на популацията сред 2019 и 2022 година, само че с разнообразни темпове. По-сериозно понижение има в областите с по-застаряло население, като във Видин свиването е с 3,6 години, а в Силистра – с 3,3 години. С под две години спад са единствено две области – София (област) и столицата, което отразява по-ниския растеж на смъртността в тях спрямо останалите. Разликите в самата дълготрайност на живота също остават обилни – до момента в който в столицата през 2022 година тя е 74,8 години, а в Кърджали – 74,6 години, то във Видин тя е намаляла до 69,4 години, а в Силистра – до 70,8, което за следващ път акцентира дълбоките разлики в качеството на живот сред обособените райони.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ