Развитието на интернет ни позволи да се възползваме от една

Развитието на интернет ни разреши да се възползваме от една доста забавна и вълнуваща услуга – стриймването на видео наличие, освен това от всевъзможен тип. В последните няколко десетилетия ще открием, че има една промишленост, която все по-малко се преглежда като табу и даже стартира да участва в най-различни проучвания по отношение на държанието на всеки консуматор. Няма по какъв начин да го назовем с по-леко и внимателно име, по тази причина непосредствено прекосяваме по тематиката – порнографията и еротиката в киното.

Една статистика демонстрира, че тъкмо тази промишленост и концепцията в интернет да се качва този род е съумяла да стимулира повече експерти и технолози да интегрират по-сериозно самата концепция и да ускорят процеса за основаването на видео стрийм. Статистиката демонстрира, че единствено през 2017 година Pornhub е имал към 2.5 милиарда визити, като в последните две пандемии е несъмнено, че са съумели да покачат визитите си още по-сериозно.

По-важният въпрос тук е кой дава началото на тази промишленост, прочее не би трябвало да забравяме, че даже България има свое родно професионално творчество, чийто глас зад кадър е на самата Койна Русева, а снимачната площадка, която трябвало да придвижи ситуацията в антични римски претекстове е вила в Панчарево. По-важният въпрос е от кое място тъкмо се заражда тази промишленост и какви промени търпи в следствие. Мнозина даже биха се изненадали от обстоятелството, че до момента в който първата телевизия или опитът за лъчение на облик се случва някъде през 30-те години на предишния век, то първият филм се ражда доста обратно във времето, даже преди самата телевизия.

Ако в миналото сте се чудили от кое място тъкмо стартира работа промишлеността за милиарди долари през днешния ден, то родината на тази промишленост е Франция. Първият филм, документиран в историята се назовава „ Дилемата на младоженеца “ и по днешните стандарти не може да се класифицира в нито една допустима категория от през днешния ден известните, само че дано стартираме от малко по-далече. Първо основатели на този талантлив труд са Юджийн Перу, Алберт Кирхнер и мадам Луиз Уили. За страдание има още един артист в този исторически миг, само че за жал архивите не го показват. Първите двама работят като фотографи. Пиру е прочут със своите невероятни портрети и умеенето да улавя вълшебен ъгли, с цел да разчупи главният натрапен претекст. Пиру има редица фотографски студиа в Париж и постоянно името му се продава като документ за качество измежду френските фотографи.

Юджийн Перу

През 1889 година е един от поканените за среща с една нова технология – хронофотографията или първите опити за основаването на кино промишленост. Някъде там се ражда и концепцията да се развива в новото изкуство и през 1896 година закупува всичко належащо, с цел да стартира да снима къси филми. Наема и още един човек – Алберт Кирхнер, който също ще се запише като един от първите основатели на модерното кино. Кирхнер в следствие ще сътвори своя лична камера и ще продължи да работи правилно в тази посока, заснемайки още няколко еротични кино лентата – тогава известни като нецензурен, с които да се развие в допълнение. Те не остават главен фокус, по-късно ще стартира да се занимава и с по-сериозно изкуство, като през 1897 година някои от филмите му ще се прожектират във френски кафенета и даже музеи.

В следствие даже ще се записва в това изкуство като кино историк и ще помогне за снимането на „ Страстите Христови “, като това се случва с цели 12 подиуми през същата година. Целият филм е с дължина от към 5 минути, само че се оказва, че самата технология е задоволително вълнуваща, с цел да остави без думи самите фенове. Нека обаче да се върнем на главната тематика, в тандем господата вземат решение да наемат мазето на близко кафене, като там да стартират да обработват лентата.

Веднъж откакто имат всички нужни запаси, господата вземат решение, че ще наемат близкия спектакъл, ще изгонят за няколко часа всички участници и ще употребяват услугите на мадам Луиз Уили. Красавицата има доста опит в театралните постановки, като мнозина са я търсили точно за своята физика и несъмнено, опцията да хвърли облеклата си на сцената – тъкмо това е очаровало феновете през 1895 година на пантомимата „ Залезът “ от Гастон Полоне и Оскар де Лагоанере. Сцената, в която Луиз остава единствено по прелести е в баня, а професионализмът ѝ бързо я трансформира в една от най-желаните актриси за всяка една друга пантомима.

Оказва се, че даже събличането на сцената може да бъде изкуство и хората в действителност се редят, с цел да изпълнят театрите. Не споделяме, че Франция е била лишена от дамите, практикуващи най-древната специалност, само че на сцена това е един много забавен феномен. Точно това е стимулирало двамата режисьори да побързат и да я ангажират на снимачната площадка за план, който през днешния ден се счита за исторически. Задачата на Уили е да се съблича постепенно и красиво пред камерата, а откакто това към този момент е позната материя, дамата се оправя повече от брилянтно. Каква обаче е историята. Зрителят се озовава в интимността на първата брачна нощ, в която нетърпеливият брачен партньор чака на драго сърце да употребява брака си.

Дамата не бърза да се съблича бързо, а влага много изпитание, с цел да смъква всяка една дреха с особена хармония и внимание. Единственият проблем, както може да се досетите, е облеклото при започване на 19 век. Тя смъква прекалено много облекла в границите на седем минути и по този начин и не съумява да остане по плът, прочее и лентата не е стигнала за повече, само че планът може да се счита за сполучлив и несъмнено – безумно абсурден за обществото. Неизвестният артист вижда единствено малко от стриптийза на брачната половинка си, което също е минус, най-малко за него. Камерата е сложена сред персонажите и самата бариера, с която булката се крие, като фенът не остава непознат на интимността.

Реакцията на публиката и критиците е в двете крайности, никой не си признава намерено, че това е концепция, която ще се развие, прочее единствено две години по-късно ще се снима филмът „ Балът “, още веднъж 7 минути, в които феновете ще могат да видят следващия стриптийз, последван от къпането на гола жена. Филмът е неразрешен до известна степен, само че постоянно има някоя друга забавна загадка прожекция в парижките кафенета. След това лентата изчезва, като се открива едвам през 1996 година в архивите и бързо се реставрира, с цел да може да остане като едно от доста скъпите наследства на киното и началото на еротиката и несъмнено порнографията. Ако въпреки всичко настоявате и твърдите, че това би трябвало да се класифицира в категорията на еротиката, тогава дано заявим и кой е в действителност първият филм, който намерено снима полови органи и сексуален контакт сред двама души.

За страдание ще би трябвало да ви разочароваме, тъй като е много мъчно да се удостовери истинският източник. Смята се, че лентата е снимана в Аржентина сред 1907 и 1912 година Някои критици настояват, че въпросният филм е пуснат през 30-те години в Куба, само че и до през днешния ден няма доказана информация кой тъкмо стои от другата страна. Това е публично първият филм с по-активни подиуми, като концепцията е, че четири дами отиват на реката, в следствие идва дяволът, който съумява да хване една от дамите и по-късно да я изкуши в съкровен акт. Любопитен факт е, че същият филм може да се гледа напълно умерено в Уикипедия, с което интернет слага и формалният старт на жанра. Заглавието на този филм е El Satario. Най-вероятно би трябвало да си отговорим напълно умерено на обстоятелствата, разполагаме ли с камера, рано или късно ще се стигне до снимането на този тип фрагменти.

Снимки: Wikipedia