САЩ са изправени пред същите рискове, както античния Рим по времето на Цезар
Разследванията против Джо Байдън и Доналд Тръмп от специфичните прокурори не са първото политическо напрежение в правосъдната система.
На 10 януари 49 година пр.н.е. Юлий Цезар преминава река Рубикон в Италия. Известна е неговата увереност да започне гражданска война против Римската република с думите: Iacta alea est (зарът е хвърлен). Според някои откриватели аргументите да започне войната не са съвсем ясни. Макар че е упорит, не желанието за власт го принуждава да пресече реката. Опасността произтича от правото.
През годините на своята кариера Цезар не демонстрира съвсем никакво почитание към закона и конституционните правила, както и неговите консервативни съперници. Корупцията и политическото принуждение са често явление, до момента в който правосъдната система все повече започва да служи за политически инструмент. Цезар завладява Галия (съвременна Франция) посредством поддръжката на възрастния военачалник Помпей и до момента в който е губернатор, той е с имунитет против правосъдно гонене. Но защото губернаторството на Цезар изтича, Помпей се обръща против него. Старият военачалник посвещава армията си в защитата на републиката, подкрепяйки длъжностни лица, които искат да обвинят Цезар в съществени закононарушения. Съюзът на Помпей с консерваторите избутва Цезар в политически ъгъл. Има единствено един излаз.
Трудно е да не видим приликата сред времето на Цезар и нашето време. И в двата случая има спор сред политици популисти и закостенял истаблишмънт, който – поради законодателната безизходица, води до политизиране системата на наказателното правораздаване. Възмущението поражда крайни ограничения, а тези ограничения изискват още по-остри отговори. Докато американската войска си остава аполитична, армиите на Рим ескалират конфликта от съдилищата към бойното поле. Лицата във властта, които повдигат обвиненията, предизвикват възмущение и изострят разделението, което през идващите десетилетия, в последна сметка довежда Рим до автокрация – риск, пред който Съединените щати могат да се изправят през днешния ден.
В късната Римска република аристокрацията претендира да отстоява конституционната традиция, като неведнъж влиза в спор с популистите, защитаващи ползите на бедните. Аристократите виждат в съперниците си бъдещи автократи, които поддържат поземлена промяна и гратис разпределяне на зърно – само с цел да завоюват благоволението на масите. Като доказателство за това те сочат популиста Катилина, който откакто губи поредност избори, се пробва да смъкна републиката през 63г. пр.н.е. Четири години по-късно аристократите получават още по-голямо потвърждение за мотивите си, когато тълпата насилствено изхвърля един от съперниците на Цезар от обществено заседание, за да се гарантира приемането на един от законите му – за поземлена реформа.
Но аристокрацията надалеч не е била пример на конституционно благовъзпитание. Самият Помпей в миналото е служил на консервативния военачалник Сула, който краткотрайно прибягва до помощта на армията, за да стане диктатор – сякаш да защищити Републиката от популистки кандидати. През целия си живот Помпей се е намирал на границата сред популистите и елита. Въпреки че командва армията на Сула, той желае по-късно изключителни компетенции от Републиката и в последна сметка се причислява към популиста Цезар, с цел да обезпечи изгоди за бойците си. Но през 49 година пр.н.е. ревността на Помпей към по-младия Цезар може би го подтиква да съобщи тогавашния си съдружник и да се причисли още веднъж към елитарната секта.
Пишейки близо век след гражданската война сред Цезар и Републиката, поетът Лукан съпоставя Помпей със остарял дъб. Висок и горделив, само че античен, с клони без листа. Лукан – аристократ със синя кръв, ненавижда Цезар за това, че е провокирал цивилен войни, които са заменили републиката с автокрация. Макар да проклина Цезар, той би трябвало да обясни причината за крайната победа на популистите. В последна сметка армиите на Помпей и Цезар се срещат при Фарсала в Гърция на 9 август 48 година пр.н.е. Докато разяжданите от ненавист към Цезар елитни съюзници на възрастния Помпей го подтикват да започне битката незабавно, по-младият му съперник изпреварващо разгромява армията на Помпей.
В последна сметка блясъкът на Цезар не трае дълго. Консервативни сенатори го пробождат с нож на съвещание на Сената пет години по-късно. Конфликтът сред неговите наследници и съперници се заплита повече от десетилетие, преди неговият осиновен наследник и правоприемник Август да стане първият император. Той разрешава изборите да продължават да се провеждат поименно, тъй че никой да не разбере, че е сложен край на републиката. Разбират го, но твърде късно.
Въпреки че примерът е обезпокоителен казус, има една съществена разлика сред Римската република и модерна Америка. Помпей, Цезар и техните съперници – всички са били опитни генерали, които плячкосвали Средиземноморието, спечелвайки си личната преданост на армиите с разпределяне на земя и плячка. Американската армия – от своя страна, е подложена на двупартиен контрол и войниците не демонстрират податливост да трансформират генералите в диктатори. Всъщност, намалява и вероятността политиците да имат какъвто и да било боен опит.
Но епохата на Цезар предлага уроци на актуалните американци. Малцина римляни по това време биха могли да предположат по какъв начин ще завършат гражданските войни. След многочислените диктатори, една властническа монархия не би представлявала особена изненада. Но методът, по който това става, е по-малко предвидим.
Подобно на американците през днешния ден, римляните се изтощават в хода на постоянните спорове и провокации. И двете страни [в Рим] са били склонни – в случай че им е било заповядано, да сложат край на спора, стига да бъдат зачетени техните полезности. Август осъзнава това. Като осиновен наследник на Цезар той можел да претендира за лоялността на популистите и запазва съществуващите порядки, като например безплатното жито. Той също по този начин непрестанно и политически правилно говори за почитание към републиката, представяйки се за неин закостенял бранител.
Лесно е да си представим сходна рецепта за политически триумф и през днешния ден. (Политическият) правоприемник на един популист би могъл да претендира за наследствена поддръжка, за да се добере до властта. Ако по-късно схване политически правилен жанр, елитите може да са склонни да подценен същинската му стратегия, даже в случай че масите – ръководени от персонална преданост, продължават да го поддържат. Преходът на Рим към авторитаризъм – избори за длъжностни лица, които към този момент не имат действителна власт; държател, който се отклонява от задълженията си, за да добие неформална власт; – това може да се окаже мощно средство в актуалния свят. Най-голямата опасност за политическата независимост не са острите разлики, а невъзможността те да бъдат позволени, без да се прибягва до автокрация.
Но има и учредения за оптимизъм. Римските императори не биха могли да отстраняват харизматични кандидати, в случай че не притежаваха скритата опасност от мощ. Правната борба за президентските избори в Съединени американски щати през 2024 година може да заплаши демократичната ни традиция, само че до момента в който армията остава в казармите, малко евентуално е страната да одобри монархия. Зарът може и да е хвърлен, само че не е предопределено да се приземи на същата страна, като този на Цезар.
Превод: доктор Радко Ханджиев
Източник: Msn.com
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед340995Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед94834Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед18911Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед14559Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед25801Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед340995Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед165728Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед129647Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед127713Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед119522Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАвторски:ПоследниНай-четениРумен Петков77305Най-страшното занапред следва! От най-високо равнище идва предизвестие за война!
На 10 януари 49 година пр.н.е. Юлий Цезар преминава река Рубикон в Италия. Известна е неговата увереност да започне гражданска война против Римската република с думите: Iacta alea est (зарът е хвърлен). Според някои откриватели аргументите да започне войната не са съвсем ясни. Макар че е упорит, не желанието за власт го принуждава да пресече реката. Опасността произтича от правото.
През годините на своята кариера Цезар не демонстрира съвсем никакво почитание към закона и конституционните правила, както и неговите консервативни съперници. Корупцията и политическото принуждение са често явление, до момента в който правосъдната система все повече започва да служи за политически инструмент. Цезар завладява Галия (съвременна Франция) посредством поддръжката на възрастния военачалник Помпей и до момента в който е губернатор, той е с имунитет против правосъдно гонене. Но защото губернаторството на Цезар изтича, Помпей се обръща против него. Старият военачалник посвещава армията си в защитата на републиката, подкрепяйки длъжностни лица, които искат да обвинят Цезар в съществени закононарушения. Съюзът на Помпей с консерваторите избутва Цезар в политически ъгъл. Има единствено един излаз.
Трудно е да не видим приликата сред времето на Цезар и нашето време. И в двата случая има спор сред политици популисти и закостенял истаблишмънт, който – поради законодателната безизходица, води до политизиране системата на наказателното правораздаване. Възмущението поражда крайни ограничения, а тези ограничения изискват още по-остри отговори. Докато американската войска си остава аполитична, армиите на Рим ескалират конфликта от съдилищата към бойното поле. Лицата във властта, които повдигат обвиненията, предизвикват възмущение и изострят разделението, което през идващите десетилетия, в последна сметка довежда Рим до автокрация – риск, пред който Съединените щати могат да се изправят през днешния ден.
В късната Римска република аристокрацията претендира да отстоява конституционната традиция, като неведнъж влиза в спор с популистите, защитаващи ползите на бедните. Аристократите виждат в съперниците си бъдещи автократи, които поддържат поземлена промяна и гратис разпределяне на зърно – само с цел да завоюват благоволението на масите. Като доказателство за това те сочат популиста Катилина, който откакто губи поредност избори, се пробва да смъкна републиката през 63г. пр.н.е. Четири години по-късно аристократите получават още по-голямо потвърждение за мотивите си, когато тълпата насилствено изхвърля един от съперниците на Цезар от обществено заседание, за да се гарантира приемането на един от законите му – за поземлена реформа.
Но аристокрацията надалеч не е била пример на конституционно благовъзпитание. Самият Помпей в миналото е служил на консервативния военачалник Сула, който краткотрайно прибягва до помощта на армията, за да стане диктатор – сякаш да защищити Републиката от популистки кандидати. През целия си живот Помпей се е намирал на границата сред популистите и елита. Въпреки че командва армията на Сула, той желае по-късно изключителни компетенции от Републиката и в последна сметка се причислява към популиста Цезар, с цел да обезпечи изгоди за бойците си. Но през 49 година пр.н.е. ревността на Помпей към по-младия Цезар може би го подтиква да съобщи тогавашния си съдружник и да се причисли още веднъж към елитарната секта.
Пишейки близо век след гражданската война сред Цезар и Републиката, поетът Лукан съпоставя Помпей със остарял дъб. Висок и горделив, само че античен, с клони без листа. Лукан – аристократ със синя кръв, ненавижда Цезар за това, че е провокирал цивилен войни, които са заменили републиката с автокрация. Макар да проклина Цезар, той би трябвало да обясни причината за крайната победа на популистите. В последна сметка армиите на Помпей и Цезар се срещат при Фарсала в Гърция на 9 август 48 година пр.н.е. Докато разяжданите от ненавист към Цезар елитни съюзници на възрастния Помпей го подтикват да започне битката незабавно, по-младият му съперник изпреварващо разгромява армията на Помпей.
В последна сметка блясъкът на Цезар не трае дълго. Консервативни сенатори го пробождат с нож на съвещание на Сената пет години по-късно. Конфликтът сред неговите наследници и съперници се заплита повече от десетилетие, преди неговият осиновен наследник и правоприемник Август да стане първият император. Той разрешава изборите да продължават да се провеждат поименно, тъй че никой да не разбере, че е сложен край на републиката. Разбират го, но твърде късно.
Въпреки че примерът е обезпокоителен казус, има една съществена разлика сред Римската република и модерна Америка. Помпей, Цезар и техните съперници – всички са били опитни генерали, които плячкосвали Средиземноморието, спечелвайки си личната преданост на армиите с разпределяне на земя и плячка. Американската армия – от своя страна, е подложена на двупартиен контрол и войниците не демонстрират податливост да трансформират генералите в диктатори. Всъщност, намалява и вероятността политиците да имат какъвто и да било боен опит.
Но епохата на Цезар предлага уроци на актуалните американци. Малцина римляни по това време биха могли да предположат по какъв начин ще завършат гражданските войни. След многочислените диктатори, една властническа монархия не би представлявала особена изненада. Но методът, по който това става, е по-малко предвидим.
Подобно на американците през днешния ден, римляните се изтощават в хода на постоянните спорове и провокации. И двете страни [в Рим] са били склонни – в случай че им е било заповядано, да сложат край на спора, стига да бъдат зачетени техните полезности. Август осъзнава това. Като осиновен наследник на Цезар той можел да претендира за лоялността на популистите и запазва съществуващите порядки, като например безплатното жито. Той също по този начин непрестанно и политически правилно говори за почитание към републиката, представяйки се за неин закостенял бранител.
Лесно е да си представим сходна рецепта за политически триумф и през днешния ден. (Политическият) правоприемник на един популист би могъл да претендира за наследствена поддръжка, за да се добере до властта. Ако по-късно схване политически правилен жанр, елитите може да са склонни да подценен същинската му стратегия, даже в случай че масите – ръководени от персонална преданост, продължават да го поддържат. Преходът на Рим към авторитаризъм – избори за длъжностни лица, които към този момент не имат действителна власт; държател, който се отклонява от задълженията си, за да добие неформална власт; – това може да се окаже мощно средство в актуалния свят. Най-голямата опасност за политическата независимост не са острите разлики, а невъзможността те да бъдат позволени, без да се прибягва до автокрация.
Но има и учредения за оптимизъм. Римските императори не биха могли да отстраняват харизматични кандидати, в случай че не притежаваха скритата опасност от мощ. Правната борба за президентските избори в Съединени американски щати през 2024 година може да заплаши демократичната ни традиция, само че до момента в който армията остава в казармите, малко евентуално е страната да одобри монархия. Зарът може и да е хвърлен, само че не е предопределено да се приземи на същата страна, като този на Цезар.
Превод: доктор Радко Ханджиев
Източник: Msn.com
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед340995Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед94834Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед18911Георги Първанов: Това не е моята ера! Това не е положителното бъдеще за света!Алтернативен Поглед14559Георги Първанов: Такова нещо не е имало в българската политика - антипарламентаризъм, антиполитика!Алтернативен Поглед25801Проф. Нина Дюлгерова: Световното задкулисие няма народност, няма вяра - има интересиАлтернативен Поглед340995Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед165728Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед129647Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед127713Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед119522Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАвторски:ПоследниНай-четениРумен Петков77305Най-страшното занапред следва! От най-високо равнище идва предизвестие за война!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ