ПАСЕ: ”Апартаментгейт” - тест за борбата с корупцията в България
Разследването на аферата „ Апартаментгейт “ ще бъде тест за откровената воля на българските управляващи в битката с корупцията. Това се споделя в резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), която през вчерашния ден с 51 на 16 гласа реши да продължи постмониторинговия разговор с България по шест тематики.
Една от тях е обвързвана с битката с корупцията по високите етажи на властта. ПАСЕ регистрира като позитивно основаването на антикорупционната комисия. Но до каква степен работата й е ефикасна, ще покажат броят на делата, стигнали до съда и на наказаните лица. На този стадий, акцентират от асамблеята, забележим прогрес няма, а в най-скоро това би трябвало да се промени, написа още LEX.bg.
От резолюцията излиза наяве, че ПАСЕ са осведомени със абсурда с преференциално купените първокласни жилища от политици и служители. И отбелязва, че следствието на случая може да се схване като тест за искреността на управляващите в битката с корупцията.
В региона на правосъдната система също е изразена угриженост. Въпреки че отбелязва като позитивни конституционните и законодателни промени за разделянето на Висшия правосъден съвет на две колегии, от ПАСЕ показват следното: „ Въпреки че промяната на структурата и пълномощията на Висшия правосъден съвет отговори на множеството от изразяваните учредения за угриженост от ПАСЕ, неговото устройство не подхожда изцяло на Препоръката на Комитета на министрите CM/Rec(2010)12 по отношение на „ Съдиите: самостоятелност, успеваемост и отговорности “, която показва, че “не по-малко от половината от членовете на такива препоръки следва да са съдии, определени от техните сътрудници от всичките равнища на правосъдната система”. В настоящия Висш съдебен съвет съдиите, определени от техните сътрудници са 6 от 25 члена. Това съответствие е съображение за угриженост, защото пленумът на Висш съдебен съвет към момента разполага с някои значими пълномощия във връзка с правосъдната власт… Степента, в която, прокурорите и основният прокурор, особено, към момента вземат участие в ръководството на съдиите в границите на Висш съдебен съвет, е възприемана от Венецианската комисия като съображение за безпокойство„.
В резолюцията се отбелязва, че към момента стои въпросът за изработването на ясни, справедливи и транспарантни критерии във връзка с спомагателните хонорари в правосъдната система. Тази рекомендация на GRECO не е изпълнена и все още съществува „ тревожна процедура “ ръководителите на съдилища да дават по-голям размер на бонуси на дефинира съдии като по този начин си обезпечават тяхната преданост.
Посочва се и че не е изпълнена рекомендация на Венецианската комисия Висшият правосъден съвет да има пълномощия да номинира претенденти за инспектори в Инспектората към Висш съдебен съвет и да ги отстранява при съществени нарушавания.
Оценява се позитивно въвеждането на системата за премерване на натовареността, както и по-ясните критерии при избор на административни ръководители.
България би трябвало да потвърди, че подхванатите ограничения за по-добра правосъдна система са устойчиви и ефикасни, акцентират от ПАСЕ.
В резолюцията е обиден въпросът и за значими законодателни начинания, които са завършили преждевременно, без да бъдат сложени на необятно разискване. „ Трябва да се подчертае, че устойчивостта и необратимостта на промените зависи и от вярното осъществяване на законодателния развой, с присъединяване на всички заинтригувани страни и с необятен публичен спор “, показват от асамблеята.
В този ред на мисли напомнят, че след последния отчет от 2013 година в България е настъпила политическа неустойчивост. От 2016 година са били подхванати прибързани законодателни промени за реализирането на редица промени като в дебатите по промените не са били поканени за присъединяване всички заинтригувани страни. Отбелязва се и че при започване на тази година Българска социалистическа партия „ бойкотира “ работата на Народното събрание, което може да окаже отрицателно въздействие върху напредъка и да отслаби демократичните процеси у нас.
Не на последно място се обръща внимание и на отхвърли на България да ратифицира Истанбулската спогодба. Като стъпка в вярната посока се дефинират измененията в Наказателния кодекс по отношение на домашното принуждение, само че в резолюцията се споделя, че са нужни и други ограничения като да вземем за пример обезпечаването на съответни запаси, в това число в региона на образованието и психическата предварителна защита, които била разрешили действителната отбрана на дамите от принуждение.
ПАСЕ въпреки всичко насочва апел България да ратифицира Истанбулската спогодба.
Другите тематики, по които наблюдението ще продължи са свободата на медиите, която прогресивно се влошава; правата на малцинствата и речта на омразата.
България се причисли към Съвета на Европа през 1992 година, когато ПАСЕ вкара цялостен мотиторинг за страната ни. През 2000 година той бе преустановен, само че защото проблемите в някои области не бяха отстранени, ПАСЕ продължи с така наречен постмониторинг.
На вчерашното съвещание български представители са поискали прекратяването и на последващото наблюдаване, само че с 33 против 31 гласа то остава до юни 2020 година, когато ще бъде направен идващият отчет на ПАСЕ.
Една от тях е обвързвана с битката с корупцията по високите етажи на властта. ПАСЕ регистрира като позитивно основаването на антикорупционната комисия. Но до каква степен работата й е ефикасна, ще покажат броят на делата, стигнали до съда и на наказаните лица. На този стадий, акцентират от асамблеята, забележим прогрес няма, а в най-скоро това би трябвало да се промени, написа още LEX.bg.
От резолюцията излиза наяве, че ПАСЕ са осведомени със абсурда с преференциално купените първокласни жилища от политици и служители. И отбелязва, че следствието на случая може да се схване като тест за искреността на управляващите в битката с корупцията.
В региона на правосъдната система също е изразена угриженост. Въпреки че отбелязва като позитивни конституционните и законодателни промени за разделянето на Висшия правосъден съвет на две колегии, от ПАСЕ показват следното: „ Въпреки че промяната на структурата и пълномощията на Висшия правосъден съвет отговори на множеството от изразяваните учредения за угриженост от ПАСЕ, неговото устройство не подхожда изцяло на Препоръката на Комитета на министрите CM/Rec(2010)12 по отношение на „ Съдиите: самостоятелност, успеваемост и отговорности “, която показва, че “не по-малко от половината от членовете на такива препоръки следва да са съдии, определени от техните сътрудници от всичките равнища на правосъдната система”. В настоящия Висш съдебен съвет съдиите, определени от техните сътрудници са 6 от 25 члена. Това съответствие е съображение за угриженост, защото пленумът на Висш съдебен съвет към момента разполага с някои значими пълномощия във връзка с правосъдната власт… Степента, в която, прокурорите и основният прокурор, особено, към момента вземат участие в ръководството на съдиите в границите на Висш съдебен съвет, е възприемана от Венецианската комисия като съображение за безпокойство„.
В резолюцията се отбелязва, че към момента стои въпросът за изработването на ясни, справедливи и транспарантни критерии във връзка с спомагателните хонорари в правосъдната система. Тази рекомендация на GRECO не е изпълнена и все още съществува „ тревожна процедура “ ръководителите на съдилища да дават по-голям размер на бонуси на дефинира съдии като по този начин си обезпечават тяхната преданост.
Посочва се и че не е изпълнена рекомендация на Венецианската комисия Висшият правосъден съвет да има пълномощия да номинира претенденти за инспектори в Инспектората към Висш съдебен съвет и да ги отстранява при съществени нарушавания.
Оценява се позитивно въвеждането на системата за премерване на натовареността, както и по-ясните критерии при избор на административни ръководители.
България би трябвало да потвърди, че подхванатите ограничения за по-добра правосъдна система са устойчиви и ефикасни, акцентират от ПАСЕ.
В резолюцията е обиден въпросът и за значими законодателни начинания, които са завършили преждевременно, без да бъдат сложени на необятно разискване. „ Трябва да се подчертае, че устойчивостта и необратимостта на промените зависи и от вярното осъществяване на законодателния развой, с присъединяване на всички заинтригувани страни и с необятен публичен спор “, показват от асамблеята.
В този ред на мисли напомнят, че след последния отчет от 2013 година в България е настъпила политическа неустойчивост. От 2016 година са били подхванати прибързани законодателни промени за реализирането на редица промени като в дебатите по промените не са били поканени за присъединяване всички заинтригувани страни. Отбелязва се и че при започване на тази година Българска социалистическа партия „ бойкотира “ работата на Народното събрание, което може да окаже отрицателно въздействие върху напредъка и да отслаби демократичните процеси у нас.
Не на последно място се обръща внимание и на отхвърли на България да ратифицира Истанбулската спогодба. Като стъпка в вярната посока се дефинират измененията в Наказателния кодекс по отношение на домашното принуждение, само че в резолюцията се споделя, че са нужни и други ограничения като да вземем за пример обезпечаването на съответни запаси, в това число в региона на образованието и психическата предварителна защита, които била разрешили действителната отбрана на дамите от принуждение.
ПАСЕ въпреки всичко насочва апел България да ратифицира Истанбулската спогодба.
Другите тематики, по които наблюдението ще продължи са свободата на медиите, която прогресивно се влошава; правата на малцинствата и речта на омразата.
България се причисли към Съвета на Европа през 1992 година, когато ПАСЕ вкара цялостен мотиторинг за страната ни. През 2000 година той бе преустановен, само че защото проблемите в някои области не бяха отстранени, ПАСЕ продължи с така наречен постмониторинг.
На вчерашното съвещание български представители са поискали прекратяването и на последващото наблюдаване, само че с 33 против 31 гласа то остава до юни 2020 година, когато ще бъде направен идващият отчет на ПАСЕ.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ