Президентът наложи вето върху промените в Изборния кодекс
Йотова се базира на член 10 и член 42 от Конституцията и акцентира, че изборното право е всеобщо, равно и директно. Според нея механичното въвеждане на горна граница от 20 секции, без значение от броя на подадените заявки, основава действителен риск част от българските жители да бъдат възпрепятствани да гласоподават.
Президентът цитира процедура на Конституционен съд, съгласно която страната е длъжна да обезпечи свободно и гладко практикуване на изборното право и не може да основава процедурни бариери, които да го затрудняват или вършат невероятно.
Според претекстовете другият режим за откриване на секции в страни членки на Европейски Съюз и в страни отвън Европейски Съюз нарушава конституционния принцип на тъждество по член 6 от Основния закон.
В Европейски Съюз при подадени 40 заявки наложително се разкрива секция. В страни отвън Европейски Съюз обаче се вкарва предел от 20 секции, без значение дали заявките са доста повече. Това, по думите на Йотова, слага българските жители отвън Европейски Съюз в по-неблагоприятно състояние.
Държавният глава показва, че в предишни избори в някои страни отвън Европейски Съюз са били разкривани над 100 секции. При новия режим забележителна част от гласоподавателите ще би трябвало да пътуват на огромни дистанции или ще се струпват в стеснен брой секции. Това може да докара до неспособност всички искащи да упражнят правото си на глас в границите на изборния ден.
Йотова отбелязва и още един юридически абсурд. Изборният кодекс вкарва принцип на наложително гласоподаване. Според нея страната не може по едно и също време да изисква присъединяване и да основава условия, които на практика го затрудняват.
В претекстовете си президентът предизвестява, че промени в изборните правила директно преди избори, без изчерпателен публичен спор, опонират на правилото на правовата страна. Тя акцентира, че стабилността и предвидимостта на изборното законодателство са основни за легитимността на изборите.
Йотова акцентира, че България е поела задължения към стандартите на Европейския съюз и Съвета на Европа за свободни и почтени избори с оптимален достъп до присъединяване. Според нея признатите текстове се отклоняват от този стандарт и основават риск от в допълнение разлюляване на публичното доверие в изборния развой.
Промените минаха след дълги диспути в Народното събрание. Поддръжниците им ги опазиха с причини за по-строг ред и по-малък риск от операции зад граница. Опонентите им ги нарекоха ограничение на правото на избор на българите отвън страната.
В дните преди ветото партии и обществени фигури приканиха президента да върне текстовете за ново разискване.
Въпросът за броя и разположението на изборните секции зад граница не е нов. През последните години тематиката провокира остри политически разногласия, изключително във връзка с страни отвън Европейски Съюз с компактни български общности.
След ветото Народното събрание би трябвало да преразгледа върнатите текстове. Ако депутатите ги одобряват наново, законът може да влезе в действие без значение от възраженията на президента. Дебатът към секциите в чужбина обаче към този момент се обрисува като един от основните политически разногласия преди идващите избори.
Президентът цитира процедура на Конституционен съд, съгласно която страната е длъжна да обезпечи свободно и гладко практикуване на изборното право и не може да основава процедурни бариери, които да го затрудняват или вършат невероятно.
Според претекстовете другият режим за откриване на секции в страни членки на Европейски Съюз и в страни отвън Европейски Съюз нарушава конституционния принцип на тъждество по член 6 от Основния закон.
В Европейски Съюз при подадени 40 заявки наложително се разкрива секция. В страни отвън Европейски Съюз обаче се вкарва предел от 20 секции, без значение дали заявките са доста повече. Това, по думите на Йотова, слага българските жители отвън Европейски Съюз в по-неблагоприятно състояние.
Държавният глава показва, че в предишни избори в някои страни отвън Европейски Съюз са били разкривани над 100 секции. При новия режим забележителна част от гласоподавателите ще би трябвало да пътуват на огромни дистанции или ще се струпват в стеснен брой секции. Това може да докара до неспособност всички искащи да упражнят правото си на глас в границите на изборния ден.
Йотова отбелязва и още един юридически абсурд. Изборният кодекс вкарва принцип на наложително гласоподаване. Според нея страната не може по едно и също време да изисква присъединяване и да основава условия, които на практика го затрудняват.
В претекстовете си президентът предизвестява, че промени в изборните правила директно преди избори, без изчерпателен публичен спор, опонират на правилото на правовата страна. Тя акцентира, че стабилността и предвидимостта на изборното законодателство са основни за легитимността на изборите.
Йотова акцентира, че България е поела задължения към стандартите на Европейския съюз и Съвета на Европа за свободни и почтени избори с оптимален достъп до присъединяване. Според нея признатите текстове се отклоняват от този стандарт и основават риск от в допълнение разлюляване на публичното доверие в изборния развой.
Промените минаха след дълги диспути в Народното събрание. Поддръжниците им ги опазиха с причини за по-строг ред и по-малък риск от операции зад граница. Опонентите им ги нарекоха ограничение на правото на избор на българите отвън страната.
В дните преди ветото партии и обществени фигури приканиха президента да върне текстовете за ново разискване.
Въпросът за броя и разположението на изборните секции зад граница не е нов. През последните години тематиката провокира остри политически разногласия, изключително във връзка с страни отвън Европейски Съюз с компактни български общности.
След ветото Народното събрание би трябвало да преразгледа върнатите текстове. Ако депутатите ги одобряват наново, законът може да влезе в действие без значение от възраженията на президента. Дебатът към секциите в чужбина обаче към този момент се обрисува като един от основните политически разногласия преди идващите избори.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ