Щатите засилват присъствие в Черно море
Разширявайки наличието на своите кораби в Черно море, НАТО изпраща сигнали на Русия и Украйна. Одеса приема „ Доналд Кук “. Базираният в испанска военна база, екипиран с най-съвременната система ПРО американски ракетен унищожител стана чест посетител в Черно море. Преди това, през януари, той дебаркира в Батуми и организира учения с грузинската брегова защита. В одеското пристанище корабът беше посетен от украинския президент Петро Порошенко, който се срещна на борда му със специфичния представител на Съединени американски щати за Украйна Курт Волкър. Порошенко назова срещата „ алегорична “, а акостирането на разрушителя в Одеса – „ значим сигнал към Кремъл “, че „ Крим е украински “ и че „ свободата на мореплаване в района ще бъде обезпечена “, съобщи БГНЕС.
Без да се обявява, само че намирайки се под бдителния взор на Руския черноморски флот, НАТО уголемява наличието на своите кораби в Черно море. Едновременно с „ Доналд Кук в района се намира и Втора непрекъсната противоминна група на НАТО отпред с немската плавателна база „ Вера “. През януари в Черно море влезе десантният транспортен съд на американския Военноморски флот „ Форт Макхенри “, без да посети Украйна. Преди това, през декември, Одеса беше посетена и от английския разследващ транспортен съд „ Ехо “.
Отговорът на НАТО на случая в Керченския пролив
Тези визити се състояха малко след случая в Керченския пролив. Тогава съветските кораби използваха оръжия и задържаха край крайбрежията на присъединения Крим два катера и буксир на украинския Военноморски флот, които бяха се насочили към Мариупол. Тези събития са „ без подозрение свързани “, съобщи пред Дъждовни води Дебора Сандърс, специалист по военноморски проблеми в Черно море и доцент в Кралския лицей в Лондон.
Според нея Европа „ много постепенно “ е реагирала на Керченския случай по дипломатически канали, а по-късно е бил признат „ по-скоро боен “ метод – да се усили наличието на кораби в района.
„ Да, има директна връзка “, удостовери пред Дъждовни води украинският представител в НАТО Вадим Пристайко и добави: „ Това е един от отговорите на съдружниците на случилото се в Керченския пролив “. Украйна „ моли съдружниците си да усилят наличието, с цел да покажат на Русия, че нейните проекти за завладяване и изтласкване на Киев в Черно море, да не приказваме за Азовско, ще срещнат решителния отговор на интернационалната общественост “.
Лидерската позиция на Съединени американски щати и сдържаността на Турция
Дебора Сандърс обръща внимание на обстоятелството, че Съединени американски щати са поели неофициалното водачество в разширението на наличието в Черно море. „ Смятам, че Съединени американски щати желаят да се опълчват на всички закани по море, задоволително е да погледнете Южнокитайско море, където те вземат участие в интервенции за обезпечаване на свободното корабоплаване. Очевидно, че те реализират сходни маневри в Черно море, изпращайки явен сигнал на Москва, че Черно море не е съветско езеро “, съобщи Сандърс.
По-рано това се наричаше военно-морска дипломация. Именно с това се занимава „ Доналд Кук “, възпирайки Русия от разширение на нейното въздействие в Черно море, изключително след случая в Керченския пролив “, добави Сандърс. Тя свързва това със страховете на Киев по отношение на вероятната обсада на Одеса – основното пристанище на Украйна, трансформирало се в база на нейния военноморски флот след присъединението на Крим.
„ Значението на Черно море набъбна “, съобщи в изявление за Дъждовни води Ханс-Йоахим Щрикер., вицеадмирал в оставка, който до 2010 година е бил командващ на ВМФ на Германия. „ Това се случва на фона на изказванията на Русия, че то сякаш е сфера на нейните особени морски ползи и останалите страни няма какво да вършат там. Такива искания са неприемливи “, добави Щрикер.
На фона на американската интензивност членката на НАТО Турция с нейния всесилен флот е много сдържана, означават наблюдаващите. „ Турция би трябвало да разпредели силите си сред Черно и Средиземно море. Анкара е решила да не придава предпочитано значение на Черно море поради обстановката в Сирия и своята сензитивна енергийна взаимозависимост от Русия “, съобщи Сандърс. Освен това, специалистът се притеснява, че на фона на „ търканията в връзките “ сред Съединени американски щати и Турция съществува риск от „ още по-голямо отчуждаване “ в връзките сред Турция и НАТО. Но съществуват и противоположни сигнали. Например, разрушителят „ Доналд Кук “ преди да дебаркира в Одеса е провел обучение с турска фрегата.
Новият баланс на силите в Черно море и рискът от конфликт
Говорейки за ролята на Русия, вицеадмирал Ханс-Йоахим Щрикер загатна за концепцията A2/AD (Anti Access/Area Denial), която значи въздържане на достъпа на евентуалния съперник до дадена територия посредством увеличение на личните си военни благоприятни условия. Русия е постъпила по този начин, увеличавайки своята формация в Крим и разполагайки там нови мощни ракети, в това число крилати от вида „ Калибър “. Балансът на силите в Черно море се промени в интерес на Русия, признава Сандърс. Разширяването на натовското наличие в Черно море е „ отговор “ на претенциите на Москва.
С увеличението на военното наличие в района нараства и опасността от пряк конфликт. Свидетелство за това са полетите на съветските военни летци, които летят рисково покрай корабите на НАТО. През май 2018 година това почувства английският унищожител „ Дънкан “. Според известията в медиите на близко разстояние над него се прелетели повече от 15 съветски изтребители и бомбардировачи.
Ханс-Йоахим Щрикер счита, че сходни произшествия не са по този начин рискови, както ни се коства, и се базира на опита от Студената война, когато те са били „ съвсем ежедневни “. Според него става дума за „ безумни дейности на водачите, а не за подготовка за нахлуване “.
Как Конвенцията от Монтрьо лимитира НАТО
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи в средата на февруари, че алиансът преглежда опцията и „ отсега нататък да усилва “ своето наличие в Черно море. Някои съветски политици от Държавната Дума реагираха на това отрицателно, говорейки за „ провокация “. Но дейностите на алианса са вързани от Конвенцията от Монтрьо. Приетият през 1963 година документ, който е върнал на Турция контрола над Босфора и Дарданелите, лимитира наличието в Черно море на кораби на нечерноморските страни по тонаж и време – не повече от 21 дни.
„ Смятаме, че създалата се военноморска обстановка в Черно море е надалеч от тази, която е била преди съвсем 100 години, когато Конвенцията е подписана “, съобщи украинският непрекъснат представител в НАТО Пристайко. По думите му, поради Конвенцията от Монтрьо влизането на огромни кораби на НАТО, като флагмана на Шести флот на Съединени американски щати „ Маунт Уитни “ е необичаен случай, както беше на ученията „ Морски бриз “ през лятото на 2018 година Въпреки това Киев работи над този проблем.
Без да се обявява, само че намирайки се под бдителния взор на Руския черноморски флот, НАТО уголемява наличието на своите кораби в Черно море. Едновременно с „ Доналд Кук в района се намира и Втора непрекъсната противоминна група на НАТО отпред с немската плавателна база „ Вера “. През януари в Черно море влезе десантният транспортен съд на американския Военноморски флот „ Форт Макхенри “, без да посети Украйна. Преди това, през декември, Одеса беше посетена и от английския разследващ транспортен съд „ Ехо “.
Отговорът на НАТО на случая в Керченския пролив
Тези визити се състояха малко след случая в Керченския пролив. Тогава съветските кораби използваха оръжия и задържаха край крайбрежията на присъединения Крим два катера и буксир на украинския Военноморски флот, които бяха се насочили към Мариупол. Тези събития са „ без подозрение свързани “, съобщи пред Дъждовни води Дебора Сандърс, специалист по военноморски проблеми в Черно море и доцент в Кралския лицей в Лондон.
Според нея Европа „ много постепенно “ е реагирала на Керченския случай по дипломатически канали, а по-късно е бил признат „ по-скоро боен “ метод – да се усили наличието на кораби в района.
„ Да, има директна връзка “, удостовери пред Дъждовни води украинският представител в НАТО Вадим Пристайко и добави: „ Това е един от отговорите на съдружниците на случилото се в Керченския пролив “. Украйна „ моли съдружниците си да усилят наличието, с цел да покажат на Русия, че нейните проекти за завладяване и изтласкване на Киев в Черно море, да не приказваме за Азовско, ще срещнат решителния отговор на интернационалната общественост “.
Лидерската позиция на Съединени американски щати и сдържаността на Турция
Дебора Сандърс обръща внимание на обстоятелството, че Съединени американски щати са поели неофициалното водачество в разширението на наличието в Черно море. „ Смятам, че Съединени американски щати желаят да се опълчват на всички закани по море, задоволително е да погледнете Южнокитайско море, където те вземат участие в интервенции за обезпечаване на свободното корабоплаване. Очевидно, че те реализират сходни маневри в Черно море, изпращайки явен сигнал на Москва, че Черно море не е съветско езеро “, съобщи Сандърс.
По-рано това се наричаше военно-морска дипломация. Именно с това се занимава „ Доналд Кук “, възпирайки Русия от разширение на нейното въздействие в Черно море, изключително след случая в Керченския пролив “, добави Сандърс. Тя свързва това със страховете на Киев по отношение на вероятната обсада на Одеса – основното пристанище на Украйна, трансформирало се в база на нейния военноморски флот след присъединението на Крим.
„ Значението на Черно море набъбна “, съобщи в изявление за Дъждовни води Ханс-Йоахим Щрикер., вицеадмирал в оставка, който до 2010 година е бил командващ на ВМФ на Германия. „ Това се случва на фона на изказванията на Русия, че то сякаш е сфера на нейните особени морски ползи и останалите страни няма какво да вършат там. Такива искания са неприемливи “, добави Щрикер.
На фона на американската интензивност членката на НАТО Турция с нейния всесилен флот е много сдържана, означават наблюдаващите. „ Турция би трябвало да разпредели силите си сред Черно и Средиземно море. Анкара е решила да не придава предпочитано значение на Черно море поради обстановката в Сирия и своята сензитивна енергийна взаимозависимост от Русия “, съобщи Сандърс. Освен това, специалистът се притеснява, че на фона на „ търканията в връзките “ сред Съединени американски щати и Турция съществува риск от „ още по-голямо отчуждаване “ в връзките сред Турция и НАТО. Но съществуват и противоположни сигнали. Например, разрушителят „ Доналд Кук “ преди да дебаркира в Одеса е провел обучение с турска фрегата.
Новият баланс на силите в Черно море и рискът от конфликт
Говорейки за ролята на Русия, вицеадмирал Ханс-Йоахим Щрикер загатна за концепцията A2/AD (Anti Access/Area Denial), която значи въздържане на достъпа на евентуалния съперник до дадена територия посредством увеличение на личните си военни благоприятни условия. Русия е постъпила по този начин, увеличавайки своята формация в Крим и разполагайки там нови мощни ракети, в това число крилати от вида „ Калибър “. Балансът на силите в Черно море се промени в интерес на Русия, признава Сандърс. Разширяването на натовското наличие в Черно море е „ отговор “ на претенциите на Москва.
С увеличението на военното наличие в района нараства и опасността от пряк конфликт. Свидетелство за това са полетите на съветските военни летци, които летят рисково покрай корабите на НАТО. През май 2018 година това почувства английският унищожител „ Дънкан “. Според известията в медиите на близко разстояние над него се прелетели повече от 15 съветски изтребители и бомбардировачи.
Ханс-Йоахим Щрикер счита, че сходни произшествия не са по този начин рискови, както ни се коства, и се базира на опита от Студената война, когато те са били „ съвсем ежедневни “. Според него става дума за „ безумни дейности на водачите, а не за подготовка за нахлуване “.
Как Конвенцията от Монтрьо лимитира НАТО
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг съобщи в средата на февруари, че алиансът преглежда опцията и „ отсега нататък да усилва “ своето наличие в Черно море. Някои съветски политици от Държавната Дума реагираха на това отрицателно, говорейки за „ провокация “. Но дейностите на алианса са вързани от Конвенцията от Монтрьо. Приетият през 1963 година документ, който е върнал на Турция контрола над Босфора и Дарданелите, лимитира наличието в Черно море на кораби на нечерноморските страни по тонаж и време – не повече от 21 дни.
„ Смятаме, че създалата се военноморска обстановка в Черно море е надалеч от тази, която е била преди съвсем 100 години, когато Конвенцията е подписана “, съобщи украинският непрекъснат представител в НАТО Пристайко. По думите му, поради Конвенцията от Монтрьо влизането на огромни кораби на НАТО, като флагмана на Шести флот на Съединени американски щати „ Маунт Уитни “ е необичаен случай, както беше на ученията „ Морски бриз “ през лятото на 2018 година Въпреки това Киев работи над този проблем.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ