Силяновска: Членството в ЕС не може да бъде с цената на ревизия на историята на РСМ
„ Разширяването на Европейския съюз би трябвало да бъде обвързано с меритократичните критерии от Копенхаген и освободено от ветото, обвързвано с опита за проверка на историята и неуважение на националната и културната еднаквост. “
Това съобщи президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова в речта си пред Общото заседание на Организация на обединените нации.
„ От нашите европейски и стратегически сътрудници чакаме схващане и заслужено деблокиране на процеса на договаряния за участие в Европейски Съюз, отменяне на двойните стандарти и ценене на личните ни правила и полезности, залегнали в главните конституционни документи. “ - сподели Силяновска.
„ Европейското обединяване е като незавършена симфония без нас. Европейски Съюз е освен политическа система, само че и политическа философия, в която имат вяра максимален брой македонски и балкански политически дейци и жители. Интеграцията е мощен претекст и основна мощ за демократичното развиване. “ - съобщи президентът на РСМ.
„ Балканските страни би трябвало да се държат съгласно европейските стандарти, като се свързват и си сътрудничат в районен проект. Опитът е скъп и се чака помощта на страните от района, които са станали част от Европейски Съюз, както и на тези, които са на одобрения европейски път. Трябва да се научим да се поддържаме взаимно, както в тази ситуация с ковида, наводненията и пожарите, вместо да се блокираме взаимно по европейския път. Homo Balkanicus може да бъде Homo Europicus, когато пожелае. “ - посочи тя.
Силяновска съобщи, че РСМ води договаряния с Европейски Съюз към този момент 20 години и в същото време е имало цели 16 позитивни отчета от Европейска комисия. Въпреки това пред страната непрестанно са поставяни нови условия, свързани с конституционни промени.
„ Така се превърнахме в страна „ sui generis “, с 36 конституционни промени за 30 години, закотвена в геополитическия район, наименуван „ Западни Балкани “, акцентира президентът.
Тя напомни, че РСМ, като една от шестте съставни югославски републики, е взела участие в основаването на Организация на обединените нации. По думите ѝ, когато през 1993 година е била призната в организацията, се е сблъскала и към момента се сблъсква с огромна неправда. Тя напомни, че Скопие е било признато по силата на краткотрайната препоръка, само че и с спомагателното изискване „ да водим договаряния за намиране на дефинитивно решение на разногласието за името “.
„ Като професор по конституционно право и като някогашен член на Венецианската комисия знам, че това, което е законно, не постоянно е заслужено и законно, тъй като в тази ситуация с моята страна не беше действано в сходство с интернационалното и националното право, т.е. „ всички не помнят “ правото на самоопределяне на всеки народ, обезпечено от Устава на Организация на обединените нации и конституцията на Югославия от 1974 година “ - сподели Силяновска.
„ Границата, която разделя законното от справедливото, от време на време е единствено цепнатина, само че различен път е дълбока бездна и даже пропаст. Тази цепнатина, тази пропаст най-често и най-тежко визира дребните нации и страни, които са първите жертви на конфликта сред силата и справедливостта, тъй като може да се окаже непреодолимо затруднение за реализирането на правото на напредък. “ - счита президентът на РСМ.
Тя съобщи, че конституционното име на страната (променено по силата на Преспанския контракт с Гърция през 2018 година – б. р.) е официална и правна действителност и РСМ, като виновна държава-член на Организация на обединените нации и НАТО, извършва интернационалните си отговорности.
„ Но участието в Европейски Съюз, поради което го прави, освен че не се сбъдна, само че в този момент македонските жители са изправени пред ново, още веднъж последно изискване за нова конституционна смяна, само че не за участие, а за започване на договаряния и то за повторно “, съобщи Силяновска.
„ Като миролюбива страна, отдадена на добросъседството и районното съдействие, ние чакаме съгласие и съдействие със съседите си, без опасност от несъгласие. Там, където има несъгласие, постоянно няма правдивост. Ветото се е трансформирало в инструмент за двустранното развиване на европейската интеграция, т.е. за нейната застоялост. В изискванията на спорове на европейска почва стагнацията на европейската интеграция освен демотивира македонските жители и забавя промените, само че и дестабилизира района на Югоизточна Европа, оставяйки място за навлизане на злокачествени имперски и великодържавни въздействия. “ - добави македонският държавен глава. /БГНЕС
Това съобщи президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова в речта си пред Общото заседание на Организация на обединените нации.
„ От нашите европейски и стратегически сътрудници чакаме схващане и заслужено деблокиране на процеса на договаряния за участие в Европейски Съюз, отменяне на двойните стандарти и ценене на личните ни правила и полезности, залегнали в главните конституционни документи. “ - сподели Силяновска.
„ Европейското обединяване е като незавършена симфония без нас. Европейски Съюз е освен политическа система, само че и политическа философия, в която имат вяра максимален брой македонски и балкански политически дейци и жители. Интеграцията е мощен претекст и основна мощ за демократичното развиване. “ - съобщи президентът на РСМ.
„ Балканските страни би трябвало да се държат съгласно европейските стандарти, като се свързват и си сътрудничат в районен проект. Опитът е скъп и се чака помощта на страните от района, които са станали част от Европейски Съюз, както и на тези, които са на одобрения европейски път. Трябва да се научим да се поддържаме взаимно, както в тази ситуация с ковида, наводненията и пожарите, вместо да се блокираме взаимно по европейския път. Homo Balkanicus може да бъде Homo Europicus, когато пожелае. “ - посочи тя.
Силяновска съобщи, че РСМ води договаряния с Европейски Съюз към този момент 20 години и в същото време е имало цели 16 позитивни отчета от Европейска комисия. Въпреки това пред страната непрестанно са поставяни нови условия, свързани с конституционни промени.
„ Така се превърнахме в страна „ sui generis “, с 36 конституционни промени за 30 години, закотвена в геополитическия район, наименуван „ Западни Балкани “, акцентира президентът.
Тя напомни, че РСМ, като една от шестте съставни югославски републики, е взела участие в основаването на Организация на обединените нации. По думите ѝ, когато през 1993 година е била призната в организацията, се е сблъскала и към момента се сблъсква с огромна неправда. Тя напомни, че Скопие е било признато по силата на краткотрайната препоръка, само че и с спомагателното изискване „ да водим договаряния за намиране на дефинитивно решение на разногласието за името “.
„ Като професор по конституционно право и като някогашен член на Венецианската комисия знам, че това, което е законно, не постоянно е заслужено и законно, тъй като в тази ситуация с моята страна не беше действано в сходство с интернационалното и националното право, т.е. „ всички не помнят “ правото на самоопределяне на всеки народ, обезпечено от Устава на Организация на обединените нации и конституцията на Югославия от 1974 година “ - сподели Силяновска.
„ Границата, която разделя законното от справедливото, от време на време е единствено цепнатина, само че различен път е дълбока бездна и даже пропаст. Тази цепнатина, тази пропаст най-често и най-тежко визира дребните нации и страни, които са първите жертви на конфликта сред силата и справедливостта, тъй като може да се окаже непреодолимо затруднение за реализирането на правото на напредък. “ - счита президентът на РСМ.
Тя съобщи, че конституционното име на страната (променено по силата на Преспанския контракт с Гърция през 2018 година – б. р.) е официална и правна действителност и РСМ, като виновна държава-член на Организация на обединените нации и НАТО, извършва интернационалните си отговорности.
„ Но участието в Европейски Съюз, поради което го прави, освен че не се сбъдна, само че в този момент македонските жители са изправени пред ново, още веднъж последно изискване за нова конституционна смяна, само че не за участие, а за започване на договаряния и то за повторно “, съобщи Силяновска.
„ Като миролюбива страна, отдадена на добросъседството и районното съдействие, ние чакаме съгласие и съдействие със съседите си, без опасност от несъгласие. Там, където има несъгласие, постоянно няма правдивост. Ветото се е трансформирало в инструмент за двустранното развиване на европейската интеграция, т.е. за нейната застоялост. В изискванията на спорове на европейска почва стагнацията на европейската интеграция освен демотивира македонските жители и забавя промените, само че и дестабилизира района на Югоизточна Европа, оставяйки място за навлизане на злокачествени имперски и великодържавни въздействия. “ - добави македонският държавен глава. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ