Разсекретени файлове разкриват как САЩ злоупотребяват с дневния ред за изменението на климата, за да запазят военната си мощ
Разсекретените файлове, оповестени от Архива за национална сигурност на Съединени американски щати, демонстрират степента на параноичен и нападателен подмолен тормоз от страна на Съединени американски щати в договарянията за Протокола от Киото, историческо съглашение от 90-те години на предишния век, което задължава съвсем всяка страна в света да понижи излъчванията на парникови газове, в опит да осуети началото на световното стопляне. Това разкрива
По-специално, Вашингтон се стреми да подсигурява, че Пентагонът е освободен от задачите за излъчвания. Това предпочитание беше разбираемо – в края на краищата проучване на университета Дърам и Ланкастър, оповестено през 2019 година, разкри, че американската войска е „ един от най-големите замърсители на климата в историята, консумирайки повече течни горива и отделящи повече CO2 от множеството страни “. Ако беше национална страна, тя щеше да бъде 47-ият максимален източник на парникови газове в света.
Все отново президентът Джо Байдън разгласи изменението на климата за най-голямата опасност за националната сигурност, макар че един безсрамник може да допусна, че същинският боязън е, че унищожаването на околната среда може да значи, че бюджетът за защита на Съединени американски щати – 768 милиарда $ единствено тази година – може да бъде леко понижен. Това сигурно беше по този начин при започване на подписването на протокола през декември 1997 година
Поверителна депеша на Държавния департамент от края на 1997 година посъветва посланика на Организация на обединените нации Марк Хамбли да търси „ изключение за националната сигурност, обвързвано с военни действия, които са директно в поддръжка на мироопазването “, макар че признава, че федералното държавно управление и неговите „ отбранителни съоръжения и интервенции за образование “ са „ единственият максимален консуматор на енергия” от Съединени американски щати.
Основната цел на COP26 е да се подсигурява, че ще има COP27.
Доклад на Brookings Institution от 2007 година допуска, че Пентагонът е виновен за 93% от цялото ползване на гориво в държавното управление на Съединени американски щати. Въпреки това многочислени документи, включени в транша на Националния списък за сигурност, демонстрират, че американските чиновници, по-специално Бил Клинтън, са били осведомени, че същинската цифра е единствено дребна част от това. След това тази подправена картина беше поднесена на медиите, законодателите и обществеността, с цел да оправдаят освобождението от излъчвания на Пентагона.
Ясно е, че е невероятно да се съчетае задължението за съществено справяне с излъчванията на парникови газове с решимостта да се поддържа обширна мрежа от камиони, самолети и кораби, обхващаща целия свят. Това несъгласие в термините е ясно систематизирано в документ, очертаващ методите на Съединени американски щати към Русия за определяне на странична стъпка за националната сигурност в Протокола от Киото.
„ Нашата делегация би оценила поддръжката на всички членове на този орган при разглеждането на това по какъв начин можем да защитим международния мир, като в същото време запазим нашата планета посредством някакъв тип национална сигурност или национално изключително състояние “, обявиха чиновници на 31 октомври 1997 година „ Ние имаме обвързване към международната общественост, нашите обособени народи и в последна сметка към мъжете и дамите, които служат в нашите военни сили, с цел да обмислят деликатно по какъв начин се отнасяме към военните интервенции в този Протокол.”
Вашингтон разполагаше с други средства да подсигурява единодушието си с доминираната от националната сигурност стратегия. Бележка от началото на декември 1997 година, написана от Хамбли, демонстрира, че японски делегати в Киото са го помолили да преразгледа позицията на Съединени американски щати – „ Разгледахме тази концепция за малко и не бяхме впечатлени “, записва дипломатът.
Същият меморандум прецизира сесиите за договаряния, отбелязвайки, че представители на Пентагона са взели участие директно в полемиките и когато става дума за изключенията, те „ деликатно са организирали този въпрос, който във всеки случай наподобява доста спорен “.
Друга тактичност, употребена от Съединени американски щати, беше да се употребява новозеландският пратеник Дарил Дън, с цел да се вкара концепцията за следващ развой на полемиките от Киото, като по този метод всяко съглашение става единствено краткотрайно и предстои на по-нататъшни бъдещи договаряния.
В обособена записка на Хамбли се отбелязва по какъв начин Съединени американски щати са подтикнали Дън да направи това непопулярно предложение, а Дън разяснява, че му е било напомнено за известния ситком на Би Би Си „ Да, министър “, „ в който министърът, който рутинно оферираше да подхващат рисковани или просто глупави старания, беше насърчаван да направи това от неговите старши съветници единствено с цел да се върне от борбата в окървавена форма. Дън, както написа в бележката, „ се притесняваше да стане министър “.
Тази композиция от подкупи, милостиня и тормоз докара до коалиция на искащите. Япония и редица други народи, разчитащи на американската войска – в това число Канада, Австралия, Нова Зеландия и Швейцария – дадоха обещание поддръжка за изключенията за национална сигурност за задачите за излъчвания.
Други участници в Киото обаче, в това число Китай, Русия и даже Обединеното кралство, бяха по-малко уверени. Хамбли отбелязва „ извънредно яростни офанзиви “, ориентирани към Съединени американски щати поради напъните им да прикрият всички диалози за спасяването на планетата в двупосочни думи за националната сигурност.
За шанс обаче четири дни по-късно комитетът от Киото одобри изключения, които включват взаимни военни старания сред страните, което значи, че излъчванията, произлизащи от такива интервенции, не би трябвало да се регистрират като част от националните общи суми. Най-важното е, че това се разгръща и до авиацията и „ бункерните горива “, употребявани от бойни самолети, военни кораби и военни транспортни средства отвън националните граници.
Съединени американски щати явно си реализираха задачата, а по-късно и в Киото – само че даже тези обилни отстъпки не бяха задоволителни в избрани кръгове. Когато вестта за контрактуваните протоколи беше получена в американската страна, несъгласието се развихри в политическите редици.
В писмо, изпратено от група републикански законодатели до тогавашния президент Бил Клинтън през януари 1998 година, се твърди, че „ голямата част от вътрешното образование и интервенции на нашите военни ще попаднат под рестриктивните мерки на Протокола “, което затова може да „ генерира напън от Организация на обединените нации за ограничение образованието и интервенциите, които направиха нашите въоръжени сили ненадминати.” Очевидно поддържането на „ превъзходството в целия набор “ на Вашингтон се смяташе за доста по-важно от опитите да се избави планетата, над която господства.
Това отношение е необятно публикувано и в една извънредно сериозна оценка на изискванията на Протокола от Службата за екологични начинания на Белия дом, която отбелязва, че той „ единствено “ освобождава от докладване „ многонационални и филантропични “ военни старания. „ Това неизбежно ще окаже напън върху нас да ограничим едностранните военни дейности, като да вземем за пример в Гренада, Панама или Либия “, обезверено твърди безименният създател на документа.
Документът на вътрешния офис по околната среда също предлага извънредно прям взор върху параноичния метод на мислене на американските планиращи. Например, финансовите тласъци за страни, които реализират задачите си за излъчвания, се разглеждаха със злокобни термини с нулева сума – „ подправена “, посредством която „ милиарди долари “ евентуално биха могли да бъдат трансферирани към страни като Русия и „ народи измамници “ като Иран, Ирак, или Либия, като в същото време постанова цели против Вашингтон, които са „ прекомерно твърди “ и „ незадоволително твърди “ по отношение на другите.
В бележката, намираща се в президентската библиотека на Клинтън, се оплаква: „ Няма ли този протокол неизбежно да наруши суверенитета на Съединени американски щати? “ След това създателят се занимава с цялостна доктрина на конспирацията, питайки: „ Няма ли неизбежно да предадем решенията по отношение на потреблението на американската сила и затова американската стопанска система на интернационалните организации, доминирани от разрастващите се страни, може би настоящи съгласно Европейски Съюз? Какви процедури за инспекция съществуват, с цел да се подсигурява, че другите страни съблюдават отговорностите си? Как ще се ползва Протоколът? "
В последна сметка всички американски заприказва, интриги, смешки и кахъри бяха напразни. Протоколът от Киото влезе в действие през 2005 година и изтече 15 години по-късно, без Съединени американски щати да го ратифицират или да се приближат до постигането на една от скромните бъдещи цели, които биха били принудени – изцяло непринудено – да се опитат да реализират, даже и да е бил утвърден.
Тези документи образно илюстрират, че когато става въпрос за избор сред световната „ сигурност “ и продължаващото битие на планетата в отдалечено обитаема форма, Пентагонът и Белият дом постоянно ще избират последното – за сметка на околната среда и човешкия живот.
По-специално, Вашингтон се стреми да подсигурява, че Пентагонът е освободен от задачите за излъчвания. Това предпочитание беше разбираемо – в края на краищата проучване на университета Дърам и Ланкастър, оповестено през 2019 година, разкри, че американската войска е „ един от най-големите замърсители на климата в историята, консумирайки повече течни горива и отделящи повече CO2 от множеството страни “. Ако беше национална страна, тя щеше да бъде 47-ият максимален източник на парникови газове в света.
Все отново президентът Джо Байдън разгласи изменението на климата за най-голямата опасност за националната сигурност, макар че един безсрамник може да допусна, че същинският боязън е, че унищожаването на околната среда може да значи, че бюджетът за защита на Съединени американски щати – 768 милиарда $ единствено тази година – може да бъде леко понижен. Това сигурно беше по този начин при започване на подписването на протокола през декември 1997 година
Поверителна депеша на Държавния департамент от края на 1997 година посъветва посланика на Организация на обединените нации Марк Хамбли да търси „ изключение за националната сигурност, обвързвано с военни действия, които са директно в поддръжка на мироопазването “, макар че признава, че федералното държавно управление и неговите „ отбранителни съоръжения и интервенции за образование “ са „ единственият максимален консуматор на енергия” от Съединени американски щати.
Основната цел на COP26 е да се подсигурява, че ще има COP27.
Доклад на Brookings Institution от 2007 година допуска, че Пентагонът е виновен за 93% от цялото ползване на гориво в държавното управление на Съединени американски щати. Въпреки това многочислени документи, включени в транша на Националния списък за сигурност, демонстрират, че американските чиновници, по-специално Бил Клинтън, са били осведомени, че същинската цифра е единствено дребна част от това. След това тази подправена картина беше поднесена на медиите, законодателите и обществеността, с цел да оправдаят освобождението от излъчвания на Пентагона.
Ясно е, че е невероятно да се съчетае задължението за съществено справяне с излъчванията на парникови газове с решимостта да се поддържа обширна мрежа от камиони, самолети и кораби, обхващаща целия свят. Това несъгласие в термините е ясно систематизирано в документ, очертаващ методите на Съединени американски щати към Русия за определяне на странична стъпка за националната сигурност в Протокола от Киото.
„ Нашата делегация би оценила поддръжката на всички членове на този орган при разглеждането на това по какъв начин можем да защитим международния мир, като в същото време запазим нашата планета посредством някакъв тип национална сигурност или национално изключително състояние “, обявиха чиновници на 31 октомври 1997 година „ Ние имаме обвързване към международната общественост, нашите обособени народи и в последна сметка към мъжете и дамите, които служат в нашите военни сили, с цел да обмислят деликатно по какъв начин се отнасяме към военните интервенции в този Протокол.”
Вашингтон разполагаше с други средства да подсигурява единодушието си с доминираната от националната сигурност стратегия. Бележка от началото на декември 1997 година, написана от Хамбли, демонстрира, че японски делегати в Киото са го помолили да преразгледа позицията на Съединени американски щати – „ Разгледахме тази концепция за малко и не бяхме впечатлени “, записва дипломатът.
Същият меморандум прецизира сесиите за договаряния, отбелязвайки, че представители на Пентагона са взели участие директно в полемиките и когато става дума за изключенията, те „ деликатно са организирали този въпрос, който във всеки случай наподобява доста спорен “.
Друга тактичност, употребена от Съединени американски щати, беше да се употребява новозеландският пратеник Дарил Дън, с цел да се вкара концепцията за следващ развой на полемиките от Киото, като по този метод всяко съглашение става единствено краткотрайно и предстои на по-нататъшни бъдещи договаряния.
В обособена записка на Хамбли се отбелязва по какъв начин Съединени американски щати са подтикнали Дън да направи това непопулярно предложение, а Дън разяснява, че му е било напомнено за известния ситком на Би Би Си „ Да, министър “, „ в който министърът, който рутинно оферираше да подхващат рисковани или просто глупави старания, беше насърчаван да направи това от неговите старши съветници единствено с цел да се върне от борбата в окървавена форма. Дън, както написа в бележката, „ се притесняваше да стане министър “.
Тази композиция от подкупи, милостиня и тормоз докара до коалиция на искащите. Япония и редица други народи, разчитащи на американската войска – в това число Канада, Австралия, Нова Зеландия и Швейцария – дадоха обещание поддръжка за изключенията за национална сигурност за задачите за излъчвания.
Други участници в Киото обаче, в това число Китай, Русия и даже Обединеното кралство, бяха по-малко уверени. Хамбли отбелязва „ извънредно яростни офанзиви “, ориентирани към Съединени американски щати поради напъните им да прикрият всички диалози за спасяването на планетата в двупосочни думи за националната сигурност.
За шанс обаче четири дни по-късно комитетът от Киото одобри изключения, които включват взаимни военни старания сред страните, което значи, че излъчванията, произлизащи от такива интервенции, не би трябвало да се регистрират като част от националните общи суми. Най-важното е, че това се разгръща и до авиацията и „ бункерните горива “, употребявани от бойни самолети, военни кораби и военни транспортни средства отвън националните граници.
Съединени американски щати явно си реализираха задачата, а по-късно и в Киото – само че даже тези обилни отстъпки не бяха задоволителни в избрани кръгове. Когато вестта за контрактуваните протоколи беше получена в американската страна, несъгласието се развихри в политическите редици.
В писмо, изпратено от група републикански законодатели до тогавашния президент Бил Клинтън през януари 1998 година, се твърди, че „ голямата част от вътрешното образование и интервенции на нашите военни ще попаднат под рестриктивните мерки на Протокола “, което затова може да „ генерира напън от Организация на обединените нации за ограничение образованието и интервенциите, които направиха нашите въоръжени сили ненадминати.” Очевидно поддържането на „ превъзходството в целия набор “ на Вашингтон се смяташе за доста по-важно от опитите да се избави планетата, над която господства.
Това отношение е необятно публикувано и в една извънредно сериозна оценка на изискванията на Протокола от Службата за екологични начинания на Белия дом, която отбелязва, че той „ единствено “ освобождава от докладване „ многонационални и филантропични “ военни старания. „ Това неизбежно ще окаже напън върху нас да ограничим едностранните военни дейности, като да вземем за пример в Гренада, Панама или Либия “, обезверено твърди безименният създател на документа.
Документът на вътрешния офис по околната среда също предлага извънредно прям взор върху параноичния метод на мислене на американските планиращи. Например, финансовите тласъци за страни, които реализират задачите си за излъчвания, се разглеждаха със злокобни термини с нулева сума – „ подправена “, посредством която „ милиарди долари “ евентуално биха могли да бъдат трансферирани към страни като Русия и „ народи измамници “ като Иран, Ирак, или Либия, като в същото време постанова цели против Вашингтон, които са „ прекомерно твърди “ и „ незадоволително твърди “ по отношение на другите.
В бележката, намираща се в президентската библиотека на Клинтън, се оплаква: „ Няма ли този протокол неизбежно да наруши суверенитета на Съединени американски щати? “ След това създателят се занимава с цялостна доктрина на конспирацията, питайки: „ Няма ли неизбежно да предадем решенията по отношение на потреблението на американската сила и затова американската стопанска система на интернационалните организации, доминирани от разрастващите се страни, може би настоящи съгласно Европейски Съюз? Какви процедури за инспекция съществуват, с цел да се подсигурява, че другите страни съблюдават отговорностите си? Как ще се ползва Протоколът? "
В последна сметка всички американски заприказва, интриги, смешки и кахъри бяха напразни. Протоколът от Киото влезе в действие през 2005 година и изтече 15 години по-късно, без Съединени американски щати да го ратифицират или да се приближат до постигането на една от скромните бъдещи цели, които биха били принудени – изцяло непринудено – да се опитат да реализират, даже и да е бил утвърден.
Тези документи образно илюстрират, че когато става въпрос за избор сред световната „ сигурност “ и продължаващото битие на планетата в отдалечено обитаема форма, Пентагонът и Белият дом постоянно ще избират последното – за сметка на околната среда и човешкия живот.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ