„Трохи за превенция, а милиони за гасене“: Последиците от пожарите в Гърция
Р азрушителните пожари в Гърция през това лято изпепелиха повече от 1600 квадратни километра земя и лишиха живота на над 20 души. Хиляди поданици на десетки селища бяха евакуирани. Около половината от опустошените горски, селскостопански и други терени бяха в големия пожар край Александруполис, най-големия в Европа от повече от двайсет години. Огънят там наподобява е довършил започнатото от миналогодишните пожари в горския резерват Дадия и е нанесъл евентуално невъзстановими вреди на биоразнообразието и на благосъстоянието и хубостта на природата в региона.
Апокалиптичните картини от Гърция и други елементи на Средиземноморието през най-горещото лято в историята на планетата с съображение обърнаха вниманието на международната общност към следствията, които носят климатичните промени. Този проблем като съществена причина за опустошителната мощ на пожарите остава и в центъра на изказванията на представители на гръцкото държавно управление, а президентът на страната Катерина Сакеларопулу го направи и основна тематика на изявлението си на Стратегическия конгрес в Блед през тази седмица.
Затова в международните, само че частично и в гръцките медии, по-слабо се чу гласът на тези, които сложиха въпроса дали зад бедствието не стоят и други аргументи.
Разбира се, опозицията не пропусна да потърси сметка на ръководещите и да насочи обвинявания за метода, по който се оправят със обстановката. Сократис Фамелос, ръководител на парламентарната група на най-голямата опозиционна мощ – СИРИЗА, съобщи пред телевизия „ Open “, че „ пожарите през тази година демонстрираха, че съществува огромен недостиг на обмисляне и на сили “, а водачът на опозиционния ПАСОК-Движение за смяна Никос Андрулакис провежда полемика за проектите за предварителна защита и отбрана на горите, на която упрекна държавното управление в неуспех на дейностите му за противопожарна отбрана.
Критики към дейностите на управляващите и то освен в сегашния миг, а въобще през последните десетилетия, идват обаче и от специалисти в региона на ръководството на горите. Най-общо техните забележки са в две направления – незадоволителни ограничения за предварителна защита и незадоволително потребление на експертния капацитет на лесовъдите в региона на противопожарната отбрана.
Firefighters battling flare-ups in and
— ANA-MPA news (@amna_newseng)
В коментар, оповестен в осведомителния уебсайт „ Пронюз “ (pronews.gr) се напомня, че през 1981 година с идването си на власт държавното управление на Андреас Папандреу взема решение да закрие службите на горските и на полските стражари с аргумента, че те са излишък от предходна ера. Именно тези служби по-рано имат задачата да охраняват горите и земите отвън обитаемоте места. В резултат след окончателното им закриване през 1984 година стартират огромните пожари в Пендели и в Парнита край Атина.
В коментара се споделя още, че „ окончателният удар върху отбраната на горите “ е нанесен от държавното управление на Костас Симитис, което през 1998 година със специфичен закон разпорежда битката с горските пожари извънредно на Противопожарната работа, до момента в който на горските служби са оставени само дейностите по предварителна защита.
Същевременно, както отбелязва порталът lifo.gr, политиката, следвана през последните двайсет години, е да се дават „ трохи за предварителна защита, а милиони за гасене “ . Гръцкото противопожарно съоръжение е едно от най-големите в света с 3700 противопожарни коли и голям флот от 92 летателни апарата за гасене. Същевременно ресурсите, които се отделят за предварителна защита и ръководство на горските екосистеми, са неведнъж по-малки, а когато избухне пожар, единствените, които нямат думата и присъединяване в оперативния проект за гасене, са точно тези, които познават гората, т.е. горските служби.
За последните две десетилетия личният състав на Горската работа е намалял с 53 %, а средствата, които ѝ се дават – с 80 %. „ Лъвският къс “ от обществените запаси, били те национални или европейски, отива за гасене на горските пожари, а не за предотвратяването им, написа в коментара.
As the popular belief spreads that migrants are to blame for the fires that have ravaged Greece, self-organised civilian 'militias' are hunting them down
— Patrizia Rinaldi (@patriziarn)
Според отчет на природозащитната организация Фонд за дивата природа (WWF) в интервала 2016 – 2020 година за битка с пожарите в Гърция са изразходвани 577 млн. евро, а за превантивни ограничения – 189 млн.
Все отново след опустошителните пожари през 2021 година държавното управление пристъпи към смяна на тактиката в ръководството на горите, сътвори Главен секретариат за горите в Министерството на околната среда и за първи път след доста години отдели средства за противопожарна отбрана по Плана за възобновяване посредством програмата Anti Nero, почнала през 2022 година
Въпреки това експертите споделят, че тези старания са откъслечни и незадоволителни, тъй като към момента в горските служби остават 500 свободни места, а ресурсите не се отпускат в границите на дълготраен проект, който да разреши и дълготрайно обмисляне.
Друга рецензия, която насочва докторът по лесовъдство и екология Елефтериос Стаматопулос, се отнася до прекомерното разчитане на въздушни средства при гасенето на горски пожари, до момента в който при тях от въздуха може единствено да се ограничи интензивността на огъня, а действителното му потушаване става единствено с наземни средства.
" Някога, когато избухнеше пожар в планински региони, удряха камбаните на близките села и всички тичаха в гората, тъй като знаеха добре, че щом пламъците преминат в нивите, борбата е изгубена. Днес чакат по кое време ще дойдат самолетите. Не се планува те (жителите) да оказват помощ, даже да имат опит и претекст ", показва и обществените измерения на казуса лесовъдът Илиас Иконому.
Той акцентира пред уеб страницата kreport.gr, че предварителната защита е комплициран развой, който включва ранно разкриване на огнищата, съществуването на инфраструктура (горски пътища, противопожарни просеки), подготвен личен състав и най-много проект за ръководство на всяка горска екосистема.
Само с подобен проект за ръководство, изяснява той, може да се реши казусът с натрупването на запалима растителна маса в непродуктивните гори и храстовите съобщества.
Гръцкото държавно управление в реакциите си на пожарите не пропусна да адресира и тези проблеми. В изявление за Си Ен Ен министърът на околната среда и енергетиката Теодорос Скилакакис съобщи, че „ са нужни парични запаси и присъединяване на частния бранш за почистването на горите. (…) Трябва да оползотворим запалимата маса, която се е натрупала в горите от десетилетия: или за биогорива, или за сила, или за артикули от дърво “ .
Към този метод към ръководството на горите запаси изрича докторът по лесовъдство и някогашен шеф по изследователската активност в Института по средиземноморски и горски екосистеми Йоргос Карецос. Пред в. „ Ефимерида звук синдактон “ той се съгласява, че изоставянето на горите е проблем, в това число и поради риска от пожари. „ Жителите на селските региони понижиха трагично и това докара до изгубването на обработваемите площи, които съставляват самобитни зони за ограничение на пожарите. Има села, в които не пуши нито едно огнище през зимата, с цел да помогне и то за премахване на запалимата маса “, споделя той.
Карецос напомня, че преди десетилетия горските ръководства са възлагали сечта в горските площи по подборен принцип, при който се отстраняват по-възрастните дървета, без да се визира възобновяването на горите, а капацитетът им остава постоянен.
Тази система е престанала да съществува, а изоставянето на горите се е ускорило и поради загубата на пазар за гръцкия дървен материал.
Карецос декларира, че не е съперник въобще на присъединяване на частни лица в ръководството на горите, само че акцентира, че за това е необходим непоколебим и мощен надзорен механизъм.
Two fire fronts raging in Evros; two villages evacuated
CE Report quoting
— Central Europe Report (@ce_report)
С последните си решения гръцкото държавно управление , без значение дали се е вслушало в рецензиите или не, сякаш демонстрира, че схваща действителните проблеми и ориентира ограниченията си към предварителната защита, за която упорстват специалистите. На съвещание при премиера Кириакос Мицотакис тази седмица беше решено да бъдат купени 101 дрона за наблюдаване на територията, както и да бъдат сложени термични камери в горите. Също по този начин ще бъде осъществена програмата Αnti Nero 3, която включва запаси за пробутване на противопожарни просеки и горски пътища. Накрая, ще бъде построена специфична платформа за надзор на локалните управляващи.
„ За да се угаси един пожар, е нужна една чаша вода след първата секунда, една кофа вода след първата минута и един звук вода след първите 10 минути “, споделят пожарникарите. Климатичните промени ускоряват интензивността на пожарите, само че не ги провокират, прибавят експертите. Със сигурност пожарите в Средиземноморието тази година са добър мотив да се замислим какво чака планетата, в случай че не бъдат овладени измененията в климата. Но непосредствените решения за преодоляване на казуса наподобява ще дойдат на локално ниво – и то най-вече с ограничения за предварителна защита и с по-добро ръководство на горите и откритите площи и чак на второ място – с по-добри средства за гасене на пожарите.
Апокалиптичните картини от Гърция и други елементи на Средиземноморието през най-горещото лято в историята на планетата с съображение обърнаха вниманието на международната общност към следствията, които носят климатичните промени. Този проблем като съществена причина за опустошителната мощ на пожарите остава и в центъра на изказванията на представители на гръцкото държавно управление, а президентът на страната Катерина Сакеларопулу го направи и основна тематика на изявлението си на Стратегическия конгрес в Блед през тази седмица.
Затова в международните, само че частично и в гръцките медии, по-слабо се чу гласът на тези, които сложиха въпроса дали зад бедствието не стоят и други аргументи.
Разбира се, опозицията не пропусна да потърси сметка на ръководещите и да насочи обвинявания за метода, по който се оправят със обстановката. Сократис Фамелос, ръководител на парламентарната група на най-голямата опозиционна мощ – СИРИЗА, съобщи пред телевизия „ Open “, че „ пожарите през тази година демонстрираха, че съществува огромен недостиг на обмисляне и на сили “, а водачът на опозиционния ПАСОК-Движение за смяна Никос Андрулакис провежда полемика за проектите за предварителна защита и отбрана на горите, на която упрекна държавното управление в неуспех на дейностите му за противопожарна отбрана.
Критики към дейностите на управляващите и то освен в сегашния миг, а въобще през последните десетилетия, идват обаче и от специалисти в региона на ръководството на горите. Най-общо техните забележки са в две направления – незадоволителни ограничения за предварителна защита и незадоволително потребление на експертния капацитет на лесовъдите в региона на противопожарната отбрана.
Firefighters battling flare-ups in and
— ANA-MPA news (@amna_newseng)
В коментар, оповестен в осведомителния уебсайт „ Пронюз “ (pronews.gr) се напомня, че през 1981 година с идването си на власт държавното управление на Андреас Папандреу взема решение да закрие службите на горските и на полските стражари с аргумента, че те са излишък от предходна ера. Именно тези служби по-рано имат задачата да охраняват горите и земите отвън обитаемоте места. В резултат след окончателното им закриване през 1984 година стартират огромните пожари в Пендели и в Парнита край Атина.
В коментара се споделя още, че „ окончателният удар върху отбраната на горите “ е нанесен от държавното управление на Костас Симитис, което през 1998 година със специфичен закон разпорежда битката с горските пожари извънредно на Противопожарната работа, до момента в който на горските служби са оставени само дейностите по предварителна защита.
Същевременно, както отбелязва порталът lifo.gr, политиката, следвана през последните двайсет години, е да се дават „ трохи за предварителна защита, а милиони за гасене “ . Гръцкото противопожарно съоръжение е едно от най-големите в света с 3700 противопожарни коли и голям флот от 92 летателни апарата за гасене. Същевременно ресурсите, които се отделят за предварителна защита и ръководство на горските екосистеми, са неведнъж по-малки, а когато избухне пожар, единствените, които нямат думата и присъединяване в оперативния проект за гасене, са точно тези, които познават гората, т.е. горските служби.
За последните две десетилетия личният състав на Горската работа е намалял с 53 %, а средствата, които ѝ се дават – с 80 %. „ Лъвският къс “ от обществените запаси, били те национални или европейски, отива за гасене на горските пожари, а не за предотвратяването им, написа в коментара.
As the popular belief spreads that migrants are to blame for the fires that have ravaged Greece, self-organised civilian 'militias' are hunting them down
— Patrizia Rinaldi (@patriziarn)
Според отчет на природозащитната организация Фонд за дивата природа (WWF) в интервала 2016 – 2020 година за битка с пожарите в Гърция са изразходвани 577 млн. евро, а за превантивни ограничения – 189 млн.
Все отново след опустошителните пожари през 2021 година държавното управление пристъпи към смяна на тактиката в ръководството на горите, сътвори Главен секретариат за горите в Министерството на околната среда и за първи път след доста години отдели средства за противопожарна отбрана по Плана за възобновяване посредством програмата Anti Nero, почнала през 2022 година
Въпреки това експертите споделят, че тези старания са откъслечни и незадоволителни, тъй като към момента в горските служби остават 500 свободни места, а ресурсите не се отпускат в границите на дълготраен проект, който да разреши и дълготрайно обмисляне.
Друга рецензия, която насочва докторът по лесовъдство и екология Елефтериос Стаматопулос, се отнася до прекомерното разчитане на въздушни средства при гасенето на горски пожари, до момента в който при тях от въздуха може единствено да се ограничи интензивността на огъня, а действителното му потушаване става единствено с наземни средства.
" Някога, когато избухнеше пожар в планински региони, удряха камбаните на близките села и всички тичаха в гората, тъй като знаеха добре, че щом пламъците преминат в нивите, борбата е изгубена. Днес чакат по кое време ще дойдат самолетите. Не се планува те (жителите) да оказват помощ, даже да имат опит и претекст ", показва и обществените измерения на казуса лесовъдът Илиас Иконому.
Той акцентира пред уеб страницата kreport.gr, че предварителната защита е комплициран развой, който включва ранно разкриване на огнищата, съществуването на инфраструктура (горски пътища, противопожарни просеки), подготвен личен състав и най-много проект за ръководство на всяка горска екосистема.
Само с подобен проект за ръководство, изяснява той, може да се реши казусът с натрупването на запалима растителна маса в непродуктивните гори и храстовите съобщества.
Гръцкото държавно управление в реакциите си на пожарите не пропусна да адресира и тези проблеми. В изявление за Си Ен Ен министърът на околната среда и енергетиката Теодорос Скилакакис съобщи, че „ са нужни парични запаси и присъединяване на частния бранш за почистването на горите. (…) Трябва да оползотворим запалимата маса, която се е натрупала в горите от десетилетия: или за биогорива, или за сила, или за артикули от дърво “ .
Към този метод към ръководството на горите запаси изрича докторът по лесовъдство и някогашен шеф по изследователската активност в Института по средиземноморски и горски екосистеми Йоргос Карецос. Пред в. „ Ефимерида звук синдактон “ той се съгласява, че изоставянето на горите е проблем, в това число и поради риска от пожари. „ Жителите на селските региони понижиха трагично и това докара до изгубването на обработваемите площи, които съставляват самобитни зони за ограничение на пожарите. Има села, в които не пуши нито едно огнище през зимата, с цел да помогне и то за премахване на запалимата маса “, споделя той.
Карецос напомня, че преди десетилетия горските ръководства са възлагали сечта в горските площи по подборен принцип, при който се отстраняват по-възрастните дървета, без да се визира възобновяването на горите, а капацитетът им остава постоянен.
Тази система е престанала да съществува, а изоставянето на горите се е ускорило и поради загубата на пазар за гръцкия дървен материал.
Карецос декларира, че не е съперник въобще на присъединяване на частни лица в ръководството на горите, само че акцентира, че за това е необходим непоколебим и мощен надзорен механизъм.
Two fire fronts raging in Evros; two villages evacuated
CE Report quoting
— Central Europe Report (@ce_report)
С последните си решения гръцкото държавно управление , без значение дали се е вслушало в рецензиите или не, сякаш демонстрира, че схваща действителните проблеми и ориентира ограниченията си към предварителната защита, за която упорстват специалистите. На съвещание при премиера Кириакос Мицотакис тази седмица беше решено да бъдат купени 101 дрона за наблюдаване на територията, както и да бъдат сложени термични камери в горите. Също по този начин ще бъде осъществена програмата Αnti Nero 3, която включва запаси за пробутване на противопожарни просеки и горски пътища. Накрая, ще бъде построена специфична платформа за надзор на локалните управляващи.
„ За да се угаси един пожар, е нужна една чаша вода след първата секунда, една кофа вода след първата минута и един звук вода след първите 10 минути “, споделят пожарникарите. Климатичните промени ускоряват интензивността на пожарите, само че не ги провокират, прибавят експертите. Със сигурност пожарите в Средиземноморието тази година са добър мотив да се замислим какво чака планетата, в случай че не бъдат овладени измененията в климата. Но непосредствените решения за преодоляване на казуса наподобява ще дойдат на локално ниво – и то най-вече с ограничения за предварителна защита и с по-добро ръководство на горите и откритите площи и чак на второ място – с по-добри средства за гасене на пожарите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ