Учени съобщиха за нов щам на ХИВ, идентифициран в Нидерландия
Разпространява се по-бързо и е два пъти по-агресивен – клиничните последствия се появяват до девет месеца след заразяването. Лекува ли се този вариант с налични антивирусни медикаменти?
Досега на науката бяха познати два човешки вируса на имунодефицит: ХИВ-1 и ХИВ-2. Първият е най-разпространеният – на него се падат до 95% от случаите на СПИН в света. Вирусолозите разграничават четири групи генетични разновидности на ХИВ-1: M, N, O и P, като в границите на групата M, която е най-масовата, има и други подтипове или варианти.
През 2000 година, когато е основана класификацията, има общо девет такива варианта. Нищо не се е промени в продължение на съвсем двадесет години, само че в края на 2019 година беше открит още един, десети. Вярно, оказа се, че това не е някакъв неотдавна появил се вид, а просто не е видян преди заради слабото му разпространяване.
Той е разпознат при трима жители на Конго, които се разболяват надлежно през 1983, 1990 и 2001 година Технологиите в тези години не разрешиха да бъдат открите фундаменталните разлики сред този вариант и другите. Оттогава комплицираните диагностични способи като секвениране на целия геном се усъвършенстваха и станаха по-достъпни. Биолозите не престават да усъвършенстват филогенетичната конструкция на ХИВ.
В одеве оповестена публикация учени, ръководени от проф. Кристоф Фрейзър от Института за огромни данни (Oxford Big Data Institute) на Оксфордския университет, се оповестява, че е открит на още един генетичен вид на вируса на ХИВ-1 от група М. Той е непосредствен по конструкция до варианта В, въпреки и с доста разновидности. Но главната характерност е в доста по-голяма вирулентност, т.е. заплаха.
ХИВ е РНК вирус, както и SARS-CoV-2, който аргументи пандемията COVID-19. Тъй като разновидностите се натрупват, те или еволюират към нараснала вирулентност, или стават по-преносими - по-лесно се предават от човек на човек и се популяризират в популацията.
Понякога патогенът намира „ най-благоприятен баланс “ сред вирулентност и трансмисивност, което му разрешава да остане в гостоприемника за дълго време, поразявайки го задоволително мощно, само че не толкоз мощно, че да почине, преди да има време да съобщи инфекцията по-нататък. Това се случи с ХИВ.
Пандемията от СПИН съществува от десетилетия. Вирусът, който го предизвиква, е разпознат през 1983 година, само че учените считат, че съществува в човешката популация от 20-те години на предишния век. Към днешна дата, съгласно UNAIDS - Съвместната стратегия на Организация на обединените нации за ХИВ/СПИН, в света са инфектирани 38 милиона души, а 33 милиона са умряли. За съпоставяне, 5,7 милиона души са умряли от COVID-19, допълва БГНЕС.
За да схванат в каква посока се развива вирусът на ХИВ, учените следват неговите генетични разновидности, които трансформират двете съществени за индивида свойства: да заразява и да предизвиква увреждане на организма.
Оксфорд употребява резултатите от генетичните проучвания на BEEHIVE и ATHENA. Първото е извършено в осем европейски страни и Уганда, а второто в Нидерландия. Учените подбраха случаи с открити дати на заразяване и проби, получени в ранните стадии на болестта.
Идентифицирани са 17 пациенти, чието вирусно натоварване е доста по-високо от междинното сред 6 и 24 месеца след първия позитивен тест. Тази група включваше 15 души от Нидерландия и по един от Белгия и Швейцария. Всички са имали еднакъв генетичен вид на ХИВ, принадлежащ към вариант В, група М, само че с голям брой разновидности, разпръснати из генома.
Тъй като по-голямата част от случаите са от Нидерландия, е изработен спомагателен разбор на геномните данни на 6706 участници от ATHENA с зараза от подтип B и са открити още 92 инфектирани със същия мутирал вид, който получи името VB, което значи " вирулентен вид B ". В резултат на това общият размер на извадката е 109 души.
След разбор на моделите на генетична вариабилност измежду вирусните проби учените стигнаха до заключението, че VB линията е прозлялза в края на 80-те и началото на 90-те гониди в Нидерландия. През 2000-те той е почнал да изтласква другите разновидности на ХИВ, само че от към 2010 година скоростта на разпространяване се е забавила. Както допускат създателите на създаването, повода за това е по-големият брой антивирусни средства и ефикасното лекуване.
Проучванията открили, че разновидността VB не е устойчива рекомбинантна форма (CRF), а независим вариант. Във филогенетичното дърво на ХИВ той заема специфична позиция, образувайки обособен клъстер, който се характеризира както с висока вирулентност, по този начин и с висока трансмисивност.
Интересното е, че учените показаха евентуалния " нулев пациент ", в чието тяло се е поавил новият вариант. Това е човек от Амстердам. Той е диагностициран през 1992 година - 10 години преди първите пациенти с VB-вариант. Филогенетичният разбор при него разкрива унаследен вид на този вариант.
Досега на науката бяха познати два човешки вируса на имунодефицит: ХИВ-1 и ХИВ-2. Първият е най-разпространеният – на него се падат до 95% от случаите на СПИН в света. Вирусолозите разграничават четири групи генетични разновидности на ХИВ-1: M, N, O и P, като в границите на групата M, която е най-масовата, има и други подтипове или варианти.
През 2000 година, когато е основана класификацията, има общо девет такива варианта. Нищо не се е промени в продължение на съвсем двадесет години, само че в края на 2019 година беше открит още един, десети. Вярно, оказа се, че това не е някакъв неотдавна появил се вид, а просто не е видян преди заради слабото му разпространяване.
Той е разпознат при трима жители на Конго, които се разболяват надлежно през 1983, 1990 и 2001 година Технологиите в тези години не разрешиха да бъдат открите фундаменталните разлики сред този вариант и другите. Оттогава комплицираните диагностични способи като секвениране на целия геном се усъвършенстваха и станаха по-достъпни. Биолозите не престават да усъвършенстват филогенетичната конструкция на ХИВ.
В одеве оповестена публикация учени, ръководени от проф. Кристоф Фрейзър от Института за огромни данни (Oxford Big Data Institute) на Оксфордския университет, се оповестява, че е открит на още един генетичен вид на вируса на ХИВ-1 от група М. Той е непосредствен по конструкция до варианта В, въпреки и с доста разновидности. Но главната характерност е в доста по-голяма вирулентност, т.е. заплаха.
ХИВ е РНК вирус, както и SARS-CoV-2, който аргументи пандемията COVID-19. Тъй като разновидностите се натрупват, те или еволюират към нараснала вирулентност, или стават по-преносими - по-лесно се предават от човек на човек и се популяризират в популацията.
Понякога патогенът намира „ най-благоприятен баланс “ сред вирулентност и трансмисивност, което му разрешава да остане в гостоприемника за дълго време, поразявайки го задоволително мощно, само че не толкоз мощно, че да почине, преди да има време да съобщи инфекцията по-нататък. Това се случи с ХИВ.
Пандемията от СПИН съществува от десетилетия. Вирусът, който го предизвиква, е разпознат през 1983 година, само че учените считат, че съществува в човешката популация от 20-те години на предишния век. Към днешна дата, съгласно UNAIDS - Съвместната стратегия на Организация на обединените нации за ХИВ/СПИН, в света са инфектирани 38 милиона души, а 33 милиона са умряли. За съпоставяне, 5,7 милиона души са умряли от COVID-19, допълва БГНЕС.
За да схванат в каква посока се развива вирусът на ХИВ, учените следват неговите генетични разновидности, които трансформират двете съществени за индивида свойства: да заразява и да предизвиква увреждане на организма.
Оксфорд употребява резултатите от генетичните проучвания на BEEHIVE и ATHENA. Първото е извършено в осем европейски страни и Уганда, а второто в Нидерландия. Учените подбраха случаи с открити дати на заразяване и проби, получени в ранните стадии на болестта.
Идентифицирани са 17 пациенти, чието вирусно натоварване е доста по-високо от междинното сред 6 и 24 месеца след първия позитивен тест. Тази група включваше 15 души от Нидерландия и по един от Белгия и Швейцария. Всички са имали еднакъв генетичен вид на ХИВ, принадлежащ към вариант В, група М, само че с голям брой разновидности, разпръснати из генома.
Тъй като по-голямата част от случаите са от Нидерландия, е изработен спомагателен разбор на геномните данни на 6706 участници от ATHENA с зараза от подтип B и са открити още 92 инфектирани със същия мутирал вид, който получи името VB, което значи " вирулентен вид B ". В резултат на това общият размер на извадката е 109 души.
След разбор на моделите на генетична вариабилност измежду вирусните проби учените стигнаха до заключението, че VB линията е прозлялза в края на 80-те и началото на 90-те гониди в Нидерландия. През 2000-те той е почнал да изтласква другите разновидности на ХИВ, само че от към 2010 година скоростта на разпространяване се е забавила. Както допускат създателите на създаването, повода за това е по-големият брой антивирусни средства и ефикасното лекуване.
Проучванията открили, че разновидността VB не е устойчива рекомбинантна форма (CRF), а независим вариант. Във филогенетичното дърво на ХИВ той заема специфична позиция, образувайки обособен клъстер, който се характеризира както с висока вирулентност, по този начин и с висока трансмисивност.
Интересното е, че учените показаха евентуалния " нулев пациент ", в чието тяло се е поавил новият вариант. Това е човек от Амстердам. Той е диагностициран през 1992 година - 10 години преди първите пациенти с VB-вариант. Филогенетичният разбор при него разкрива унаследен вид на този вариант.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ