Разпродажбата в софтуерния сектор, която за броени дни изтри близо

Разпродажбата в софтуерния бранш, която за броени дни изтри близо един трилион $ пазарна стойност от световните софтуерни и услуги компании, е по-малко софтуерна гражданска война и повече типичен пазарен конфликт сред нов роман и остарели оценки. Страхът, че изкуственият разсъдък ще „ изяде “ софтуера от вътрешната страна, се материализира не посредством банкрути или всеобщо изгубване на артикули, а посредством компресия на мултиплите и внезапна смяна в метода, по който вложителите дисконтират бъдещето. Историята тук не е дали AI е мощен – това към този момент е явно – а дали пазарът не прави прекомерно къс логичен скок от „ AI автоматизира задания “ към „ AI унищожава бизнес модели “.

Аналогията с появяването на GLP-1 медикаментите е показателна. Когато лекарства за намаляване започнаха да набират известност, пазарът реагира по този начин, като че ли потреблението на захар, бърза храна и газирани питиета е на път да се срине структурно. Акциите на Coca-Cola и McDonald's бяха подложени на напън, не тъй като продажбите им ненадейно колабираха, а тъй като вложителите екстраполираха евентуална смяна в държанието до прекаленост. С времето стана ясно, че резултатът е по-нюансиран: фирмите се приспособяват, портфейлите се трансформират, а бизнесът не изчезва, а еволюира. Днешният AI-страх в софтуера следва същата психическа траектория.

В основата на настоящата ликвидация стои фактът, че огромните езикови модели стартират да навлизат в така наречен application layer – зоната, в която софтуерните компании обичайно извличат най-високите си маржове. Инструменти като новите функционалности на Anthropic подхраниха чувството, че „ общият “ AI може непосредствено да замести профилирани корпоративни решения. Пазарът обаче подценява две структурни действителности. Първо, корпоративният програмен продукт не е общ брой от обособени функционалности, а интегрирана система от данни, процеси, регулации и отговорности, изграждани с години. Второ, неналичието на домейн-специфични данни и подтекст лимитира способността на универсалните AI модели да поемат мисия-критични функции без човешки и софтуерен пласт медиатор.

Това се вижда ясно в Европа, където софтуерният бранш е по-малко „ чисто SaaS “ и по-силно вплетен в действителната стопанска система. Имена като SAP, RELX и London Stock Exchange Group бяха ударени не тъй като клиентите им всеобщо се отхвърлят, а тъй като вложителите преоценяват какъв брой устойчиви са техните „ изкопи “ в свят на бързо прогресиращ AI. В същото време точно тези компании са измежду най-активните интегратори на AI в личните си артикули – не като сурогат, а като усилвател на съществуващите платформи.

Особено индикативен е казусът с Endava, чиито акции се търгуват към 5.13 $, равнище, което отразява съвсем апокалиптични упования за бъдещето на IT услугите. Тук страхът е, че AI ще отстрани потребността от разработчици, консултанти и интегратори. Реалността е по-сложна: AI форсира писането на код, само че усилва сложността на архитектурата, сигурността и интеграцията, което резервира потребността от профилирани екипи. Пазарът обаче сега ценообразува сюжет, в който търсенето изчезва, а не се трансформира.

Големите световни имена отвън Европа укрепват тази картина. Adobe е покрай многогодишни дъна, макар че AI инструментите ѝ са непосредствено вградени в продуктите и уголемяват, а не свиват екосистемата ѝ. Изказванията на NVIDIA, че концепцията AI да „ замести “ софтуера е нелогична, звучат контраинтуитивно за пазар, фокусиран върху краткосрочния потрес, само че логиката е ясна: AI е пласт, а не последна точка.

По-дълбокият риск, който вложителите усещат, не е софтуерен, а оценъчен и повтаряем. Софтуерният бранш дълго време беше третиран като „ квази-облигация “ с напредък – високи мултипли, постоянни доходи и предвидими маржове. AI ненадейно направи тези прогнози по-малко линейни и извади бъдещето отвън общоприетия три- до петгодишен небосвод на моделиране. Резултатът е не суматоха за доходи през днешния ден, а оттегляне от увереността за на следващия ден.

Исторически сходни епизоди рядко приключват с изгубване на цели промишлености. По-често те водят до мъчителна, само че продуктивна метаморфоза – нови артикули, друго ценообразуване и по-тясна връзка сред софтуера и действителната стойност за клиента. Както при GLP-1 медикаментите, първата реакция е боязън от заличаване, а втората – акомодация. Европейският софтуерен бранш към този момент е във втората фаза на софтуерно равнище, само че пазарът към момента е затънал в първата на психическо.

В последна сметка сегашният спад наподобява по-скоро като рецесия на упованията, в сравнение с като рецесия на бизнеса. AI трансформира метода, по който софтуерът се основава и употребява, само че не анулира потребността от него; той пренарежда веригата на цената, без да я унищожава. Несигурността остава висока, тъй като времевият небосвод е неразбираем, само че самият боязън, който господства през днешния ден, носи всички белези на прочут пазарен модел: първо идва шокът, след това акомодацията, а едвам най-после – новото равновесие.

Материалът е с изчерпателен и учебен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.