Как да помогнем на децата си да развият самоконтрол
Разпознаването и използването на самоконтрол е значима стъпка от естественото обществено и прочувствено развиване. Когато в даден миг децата към този момент не могат повече да управляват своите импулси и решат просто да седнат на пода на хранителния магазин, плачейки с всички сили, вярната реакция от страна на родителите е от извънредно значение. За благополучие, съществуват редица техники за преодоляване на сходни прояви, които бащите и майките могат да приложат, с цел да оказват помощ на малчуганите да се научат да управляват своите страсти и държание.
Поставяне на предел
Въвеждането на ограничавания е един от методите децата да схванат какво значи използването на самоконтрол. Тъй като родителите не могат да прекарат всяка минута с щерка си или сина си, с цел да наблюдават държанието на малчугана, е добре детето единствено да се научи какво в разрешено и какво не е.
Процесът на преодоляване на саморегулацията на дейностите в действителност стартира още в доста ранна възраст. Дори по време на първите месеци от живота на малчугана, родителите стартират да построяват основите на самоконтрола, като слагат предели и дават пояснения.
Пример: когато детето събори чинийката си с храна, неговата майка дава причина за какво сходно държание е неприемливо.
Справяне с възприятието за незадоволеност
От изключителна значимост е за родителите да окажат подпомагане на децата си за това, по какъв начин да се оправят с възприятието за незадоволеност. Малчуганите изпитват изтощение и неодобрение съвсем всеки ден – от неполучаването на обичаната храна на обяд до неналичието на мечтаната кукла за игра. Ключът за разрешаване на сходни проблеми за родителите е да оказват помощ на децата си да преодолеят моментното възприятие на неудовлетвореност на желанията и да насочат вниманието си към намиране на опция, без да прибягват към прояви на яд. Така малчуганите имат опция да развият своя самоконтрол.
Пример: Малчуганът се разстройва, откакто научава, че няма да получи за вечеря обичаните си пилешки хапки. В тази обстановка бащата или майката е целесъобразно да обяснят, че мечтаното ядене може да бъде сервирано на следващия ден или вдругиден. Дипломатичният метод е подобаващ в съвсем всички обстановки, само че от време на време е належащо родителите да обяснят на децата си, че не всичко предстои на преговаряне. Желателно е малчуганите да бъдат насърчавани да изричат мнението си и да взимат решения, само че в някои случаи възрастните възпитатели просто би трябвало да кажат " не ".
Обуздаването на физическата експанзия и възвръщане на самоконтрола
Физическата експанзия в отговор на възприятието за незадоволеност е постоянно срещана изключително при по-малките деца. Пеленачетата, които таман прохождат, и малчуганите в предучилищна възраст към момента не са развили изцяло умеенето да се оправят с безсилието и недоволството по способи, които не включват физическа реакция. Въпреки това родителите би трябвало да разяснят на децата си, че дейности като удряне, хапане, побутване и замеряне с предмети са изцяло неразрешени.
Когато сходно държание въпреки всичко се забележи, съществуват няколко техники за преобразяване на обстановката от неприятно преживяване в потребен урок за вярното и неверното поведение:
• Веднага кажете на детето си да спре с неприемливото държание и му дайте ясни насоки какво се чака от него да направи по-късно.
• Ако е неотложно, изведете детето от средата, като дружно отидете в друга стая.
• След като то се е успокоило, обсъдете с него възприятията, които са довели до неприемливия изблик. Запомнете да споменете по какъв начин дейностите на малчугана са предиздвикали другите да се почувстват.
• Попитайте детето дали е готово да възобнови предходните си занимания.
• Помогнете на малчугана да продължи предходните си дейности, поощрявайки по-адекватна реакция от негова страна този път.
• Ако агресивното държание се повтори, отстранете детето от обстановката още веднъж.
Прилагането на тактиката таймаут е постоянно срещан метод за справяне с проблематично държание и добър способ за практикуване на саморегулацията при девойките и момчетата. Въпреки че практиката е относително ефикасна в успокояването на детето, изпращането на малчугана в друга стая единствено не е целесъобразно, защото това може да го разстрои в допълнение и да го накара да се усеща изоставено.
Вместо това се преместете дружно с детето си в друга стая или на по-тихо място, до момента в който малчуганът се успокои и си възвърне самоконтрола. Този способ за справяне с прочувствените прояви ще помогне на детето да контролира по-добре държанието си, без в допълнение да ускорява тревогата му.
Framar.bg
