Кратка история на Тайван и отношенията му с Китай
Разположен на 160 километра край крайбрежията на Китай, Тайван има дълга история и комплицирани връзки с континентален Китай.
В продължение на хиляди години Тайван бе дом на девет съществени племена. Островът е привличал откриватели от епохи, които са дошли в търсене на минна сяра, злато и други естествени запаси.
Ранна история
Най-голямата китайска етническа група „ хан “ стартира плаването през Тайванския пролив още през XV век. Един век по-късно испанците също идват в Тайван. С помощта на Кетагалана (едно от племенните племена) съумяват да открият сяра, която е главната съставна част в барута. Находищата се намират в Янминшан – планинска верига, която гледа към днешната столица Тайпе.
Търсещите злато чужденци стартират от време на време да идват през последната династия Цин в Китай. Това е резултат от откриването на злато от железничарите, до момента в който мият кутиите си за обяд в река Килунг – на 45 минути североизточно от Тайпе. През тази ера на Велики географски открития легендите настояват, че има съкровищен остров, цялостен със злато. Различни амбициозни откриватели от целия свят се насочат към Формоза (древно име на о. Тайван) в търсене на това злато.
Слух за открит златен прахуляк в региона на днешния Пинтун в южен Тайван води до идването на холандците през 1624г. Безуспешно при намирането на злато, холандците атакуват пристигналите със същата задача по това време испанци.
По-късно злато бе намерено в Джингуаши, махала наоколо до източния бряг на Тайван. Находището бе единствено на няколкостотин метра от мястото, където холандците на вятъра са търсили преди този момент.
Навлизане в модерната епоха
След като манджурите смъкват от власт династия Мин в континентален Китай, въстанически настроеният Косинга бяга в Тайван през 1662г. и съумява да изтласка холандските от острова. По този метод се открива трайно етнически китайски надзор над острова. Силите на Косинга са победени от манждурите през 1683г. От този миг нататък обособени елементи в Тайван стартират да влизат под контрола на империята Цин.
През този интервал доста туземци се отдръпват в планините, където мнозина остават и до през днешния ден. По време на китайско-френската война (1884г.-1885г.) китайските сили се сблъскват със френските войски в североизточен Тайван.
Японците, които имаха взор върху Тайван от края на 16-ти век, съумяват да завладеят острова откакто Китай бе надвит в Първата китайско-японска война през 1895г. В същата година Тайван е преотстъпен на Япония като колония, а японският надзор над Тайван трае от 1895г. до 1945г.
След провалянето на Япония във Втората международна война, страната се отхвърля от контрола над Тайван. Правителството на Република Китай (РК), ръководено от Китайската националистическа партия (Гоминдан), водена от Чан Кайшъ, възвръща китайския надзор над острова.
След успеха на китайските комунисти над държавните сили на РК в Гражданската война в Китай (1945г.-1949г.), ръководеният от Гоминдана режим се отдръпва в Тайван и се открива на острова. Той на процедура служи като база на националистите в битката си за противоположното връщане към континентален Китай.
Новото държавно управление на Китайската национална република (КНР) в континенталната част, водено от Мао Дзъдун, стартира подготовката за „ освобождение “ на Тайван с военна мощ. Тези дейности дават началото на интервал на фактическа политическа самостоятелност на Тайван от континентален Китай, който продължава и до през днешния ден.
Периодът на студената война
Когато избухва Корейската война през 1950г., Съединени американски щати, които се стремят да предотвратят по-нататъшното разпространяване на комунизма в Азия, изпращат Седмия флот си да патрулира Тайванския пролив. Това възпира комунистическия Китай да нахлуе в островната страна.
Помощта от Съединени американски щати и сполучлива стратегия за промени на земите спомагат на държавното управление на РК да затвърди контрола в Тайван. Това от своя страна способства и за бързото модернизиране на стопанската система в страната. Въпреки това, под претекст на продължаваща революция, Чан Кайшъ продължава да стопира конституцията на РК, а Тайван остава под военно състояние.
Правителството на Чан разрешава провеждането на локални избори през 50-те години, само че централното държавно управление остава под властническо еднопартийно ръководство от страна на водената от него партия на националистите.
Чан дава обещание да се бори и да си върне изгубената континенталната част на Китай. В същото време съумява да построи мощни войски на островите край китайското крайбрежие, към момента под контрола на националистите. През 1954г. нахлуване от страната на китайските комунистически сили над тези острови довежда до подписването на Договор за взаимна защита сред Съединени американски щати и държавното управление на Чан Кайшъ.
Втора военна рецесия сред Тайван й Китай
По време на втора военна рецесия сред Тайван и Китай над ръководените от РК острови през 1958г. довежда до ръба на война сред Съединени американски щати и комунистически Китай. След поредност от договаряния Вашингтон принуждава Чан Кайшъ публично да се откаже от политиката си за битка против континентален Китай.
Чан остава зает да възвърне континентален Китай посредством антикомунистическа пропагандна война. Тя е учредена на „ Трите национални правилото “ на Сун Ятсен.
След гибелта на Чан Кайшъ през 1975г. неговият наследник Чан Чин-куо води Тайван през интервал на политически, дипломатически и стопански преход. Политиките и промените му водят до невъобразим стопански напредък. Въпреки бързия стопански напредък, през 1972г. РК губи мястото си в Организацията на обединените народи в употребява Китайската национална република (КНР).
Седем години по-късно Съединени американски щати трансформират дипломатическото си самопризнание от Тайпе към Пекин. С тези дейности се приключва военният съюз сред Съединени американски щати и Република Китай.
Междувременно на континентален Китай режимът на Комунистическата партия в Пекин стартира интервал на „ промени и отваряне “. Новото начало слага Дън Сяопин откакто поема властта през 1978г. Пекин трансформира политиката си непосредствено Тайван от въоръжено „ избавление “ на „ спокойно обединяване “ в границите на политиката „ една страна, две системи ”.
В същото време КНР не приема да се откаже напълно от допустима приложимост на мощ против Тайван.
Въпреки политическите промени на Дън, Чан Чин-куо продължава политиката на „ без контакт, без договаряния, без взаимни отстъпки “ към режима на комунистическата партия. Стратегията на по-младия водач за възобновяване на континенталната част се концентрира върху превръщането на Тайван в „ провинция-модел “. С това цели да показва минусите на комунистическата система.
През 1987г., малко преди гибелта си, Чан Чин-куо анулира военното състояние в Тайван, което поставя завършек на 40-годишното закъснение на приемане на конституцията на Република Китай. По този метод се дава зелена светлина на политическата либерализация в страната.
През същата година Чан също разрешава на хората в Тайван да посещават своите родственици в континентален Китай за първи път от края на гражданската война в Китай.
Въпросът за обединяването и независимостта
По време на ръководството на президента на РК Лий Тън-хеуй през 90-те, страната претърпява народна власт и измежду народа на острова за първи път се появява тайванска еднаквост. Чрез поредност от конституционни промени държавното управление на РК минава през развой на „ тайванизация„.
Докато публично продължава да претендира за суверенитет над цялостен Китай, държавното управление в Тайван признава контрола на Китайската национална република над континенталната част.
Лий декларира, че държавното управление на РК съставлява единствено хората на Тайван и следените от РК офшорни острови Пенгу, Кимен и Матцу.
Отменена е и възбраната за опозиционните партии, което разрешава на Демократичната прогресивна партия (ДПП) да се конкурира с националистите на локални и национални избори. ДПП застава твърдо зад убеждението, че Тайван би трябвало да се отдели от Китай и се бори с всички сили за самостоятелност на островната страна.
В интернационален проект РК признава КНР по време на акцията си за възобновяване на мястото си в Организацията на обединените народи и други интернационалните организации.
През 90-те държавното управление на РК поддържа формален ангажимент за вероятно обединяване на Тайван с континенталната част. В същото време обаче заявява, че към сегашния миг КНР и РК са две самостоятелни суверенни страни. Правителството на Тайпе прави демократизацията в континенталния Китай изискване за бъдещи договаряния за обединяване.
„ Тайванец “ или „ китаец “
Броят на хората в Тайван, които считат себе си за „ тайванци “, а не за „ китайци “, внезапно нараства през 90-те години на предишния век. Нарастващо малцинство се застъпва твърдо за възможната самостоятелност на острова. През 1996г. Тайван става очевидец на първите си директни президентски избори, извоювани от настоящия президент Ли Тън-хуей от националистическата партия Гоминдан.
Преди изборите КНР пуска ракети в Тайванския пролив като предизвестие, че ще употребява мощ, с цел да предотврати независимостта на Тайван от Китай. В отговор Съединени американски щати изпращат два самолетоносача в региона, с цел да алармират за уговорката си да пази Тайван при положение на офанзива от КНР.
През 2000г. държавното управление на Тайван претърпява първия си политически поврат, когато претендентът на Демократическа прогресивна партия (ДПП), Чен Шуй-биан печели президентските избори.
През осемте години на ръководство на Чен връзките сред Тайван и Китай стават извънредно напрегнати. Чен приема политики, които акцентират фактическата политическа самостоятелност на Тайван от Китай.
Режимът на Комунистическата партия се тревожи, че Чен води Тайван към юридическа самостоятелност от Китай. През 2005г. Пекин приема „ Закон за битка против отделянето “, разрешаващ потреблението на военна мощ против Тайван, с цел да предотврати фактическото му обособяване от континентален Китай.
Напрежението в Тайванския пролив и бавният стопански напредък оказват помощ на националистите да се върнат на власт на президентските избори през 2008г., извоювани от Ма Индзиу. Ма дава обещание да усъвършенства връзките с Пекин и да насърчи междуселищния стопански продан, като в същото време резервира политическия статус на Тайван.
На базата на по този начин наречения „ “ държавното управление на Ма организира исторически кръгове от стопански договаряния с континентален Китай.
Действията водят до отваряне на директни пощенски, информационни и навигационни връзки през Тайванския пролив. В същото време се основава Рамково съглашение за икономическо съдействие (Economic Cooperation Framework Agreement, ECFA). С това се открива зона за свободна търговия през протока и Тайван става туристическа дестинация за жителите на континентален Китай.
Въпреки размразяването на връзките сред Тайпе и Пекин и засилената икономическа интеграция през Тайванския пролив, на островната страна има слаби признаци на засилена поддръжка за политическо обединяване с континентален Китай.
Мнозинството от жителите на Тайван поддържат продължаването на статуквото на фактическа самостоятелност, макар губенето на известна скорост от страна на придвижването за самостоятелност.
