Любомир Кючуков: Украйна иска да е в НАТО, но Алиансът не е...
Разполагането на нови американски бойци е по-скоро политически демарш, в сравнение с акт с действителни военни измерения
Русия стартира да играе твърдо, неслучайно съобщи, че позволява изпращането на съветски военни в Куба и Венецуела
При договарянията с " Газпром " България има всички учредения да отстоява ползите си, както го прави Германия
- Г-н Кючуков, ще се стигне ли до действителни военни дейности сред Русия и Украйна? Конспиративни ли са версиите за възможен конфликт след олимпиадата в Пекин?
- Можем единствено да се надяваме, че няма да се стигне до пряк боен конфликт. Етапът на позиционни маневри (военни и политически) след 2014 година стартира да се изчерпва, само че в същото време вкара страните в спора в спиралата на непрекъснато ескалираща борба. А тя ни приближи до онази граница, когато противостоянието се самодинамизира и има заплаха да излезе отдолу под надзор.
Не виждам каквито и да било учредения за обвързване на олимпиадата с възможен боен спор. За разлика от Древна Гърция, практиката на днешните интернационалните връзки демонстрира, че никой не е податлив да приключва военните дейности поради едно спокойно състезание. И сега в света има задоволително доста пукотевица, която няма да замлъкне по време на олимпийските игри.
- Достатъчна гаранция за сигурност за Източна Европа ли е разполагането на 8500 американски бойци?
- Не. Разполагането на американски бойци е по-скоро политически демарш, в сравнение с акт с действителни военни измерения. Проблемът е, че той се вписва в една серпантина на трупането на оръжия и въоръжени сили в района, която към този момент стигна до рискови равнища, когато въоръжен конфликт може да избухне вследствие на инцидентен или целеустремено предизвикан случай.
- Възможен ли е спад в напрежението в обозримо бъдеще?
- Намаляване на напрежението е допустимо само по политически път, посредством разговор, който да докара до най-малко минимално възвръщане на взаимното доверие. За страдание, даже разговорът девалвира и към този момент се употребява по-скоро за взаимни упреци. Въпреки това, даже и единствено заявката на Русия и Съединени американски щати, че е неприемливо потреблението на нуклеарно оръжие, е извънредно значим резултат от преговорния маратон, който тече сред двете страни в този момент.
- Кой има интерес от ескалация на напрежение в центъра на Европа измежду коронавирус и енергийна рецесия?
- Политиките на Съединени американски щати и Русия през последните десетилетия разумно доведоха до това положение. След края на Студената война протичаха два паралелни процеса. Съединени американски щати утвърждаваха своята доминация като международен хегемон в един еднополюсен свят (което се оказа заблуда, траяла по-малко от 2 десетилетия, само че родила Ирак, Афганистан, Либия, Сирия). Русия утвърждаваше своята нова държавност и възстановяваше националната си горделивост - с най-типичен образец Чечения.
По своето наличие тези процеси бяха еднопланови, по своята устременост - противоположни. Първоначално те протичаха релативно безконфликтно, тъй като бяха на разнообразни равнища (за Русия - национално, за Съединени американски щати - глобално). Впоследствие те се сблъскаха на полето на постсъветските страни - което откри израз в Южна Осетия, Абхазия, Крим, Донбас. Като и двете страни използваха това за консолидация: Русия - вътрешна, обществена; Съединени американски щати - интернационална, на съдружниците. Този запас обаче последователно стартира да се изчерпва - и в устрема си да го запазят, техните дейности станаха по-агресивни.
- Добър ход ли е основаването на наш батальон за присъединяване в учения на НАТО?
- Българското решение има два ясно различими съставния елемент. Първо, националната сигурност: анализът сочи, че заканите произтичат не непосредствено от Русия, а от борбата с Русия. Тоест, повече оръжие не значи повече сигурност за страната. Затова България разгласи, че търси деескалация посредством дипломация. Второ, участието в НАТО: решението за образуване на военна група от български военнослужещи с вероятно непознато присъединяване, с българско командване и национална командна верига, като България поеме ролята на рамкова страна и хазаин, е призвано да показва взаимност в границите на алианса. Естествено, при балансите сред тези два съставния елемент в решението приоритет има националната сигурност.
- Каква е същинската цел на Путин с нагнетяване на напрежението? Само вероятно участие на Украйна в НАТО ли тревожи толкоз Русия?
- Миналата година означи прелом в съветския метод - Русия стартира да играе твърдо, даже ултимативно. Русия и НАТО ясно заявиха своите червени линии: за Русия - неприемливостта на украинско участие в НАТО, за Европа - недопустимостта от съветска инвазия в Украйна. Всички останало е част от политическите ходове за реализиране на тези цели. Донякъде е изненадващо, само че НАТО е податлив да прояви известно схващане към съветските терзания: най-малкото, тъй като през 1962 година по време на огледална обстановка с Карибската рецесия и съветските ракети в Куба светът беше най-близо до нуклеарна война. А и в този момент Русия съобщи, че позволява изпращането на съветски военни в Куба и Венецуела.
- Защо участието в НАТО е толкоз значимо за Украйна? Ще го преглътне ли в миналото Русия?
- Естествено, че Украйна има право да си сложи за цел участието в НАТО и никой не може да <210> оспорва това право. Но с цел да стане тя член на алианса, би трябвало освен Украйна, само че и страните от НАТО да са подготвени за това - а те не са. И няма да бъдат подготвени, до момента в който не бъдат контролирани връзките с Русия. Защото ясно осъзнават, че могат да бъдат въвлечени срещу волята си в директен боен спор НАТО-Русия с непредвидими последствия - по силата на член 5 на Договора за НАТО, задължаващ ги да пазят всяка членка. И Украйна ще може във всеки миг да изиска такава помощ за Крим. Парадоксално, само че Крим се оказва най-солидната гаранция за Русия, че Украйна в обозримо бъдеще няма да стане член на алианса.
- Има ли разминаване сред позициите на Съединени американски щати и Европейски Съюз, както и сред страните - членки на НАТО, за реакциите в тази комплицирана обстановка?
- Да. И те са стратегически. Съединени американски щати преориентират външната си политика в посока Китай, в битката за световно водачество сред двете страни. След изтеглянето от Афганистан и забележимото дезангажиране от Близкия изток, техен приоритет към този момент е Индо-Тихоокеанският район и образуване на нови съюзи там. Европа от своя страна не е подготвена да върви на тотална борба с Китай, а след сключването през 2021 година на новия алианс АУКУС (Австралия, Англия, САЩ) загуби предпочитание да се ангажира по-активно в този район.
В геополитически проект Съединени американски щати последователно ще понижават своите задължения и в Европа, като са заинтригувани НАТО и Европейски Съюз да поемат тежестта на сдържането на Русия, поддържайки в същото време задоволително висока степен на напрежение, което да отклони старания и запаси на Русия от съдействие с Китай. Проводници на този метод в НАТО са Обединеното кралство, Прибалтика, Полша, Румъния. Франция и Германия обаче застъпват мнението, че Европа в никакъв случай няма да бъде спокойна за своята сигурност в изискванията на борба с Русия. И търсят политически решения на рецесията.
- Възможен ли е вид, при който Русия да задълбочи енергийната рецесия в Европа, като спре преноса на газ през Украйна?
- Газът от дълго време е част от политиката. И за двете страни. Русия го употребява, с цел да сложи Европа според. Но въпреки това настояването газовите потоци да минават през Украйна, както и глобите против „ Северен поток - 2 “ също са напълно политически. В изискванията на енергийна рецесия в Европа тези разногласия единствено задълбочават напрежението.
- Могат ли при положение на сходни рискови условия доставки на полутечен газ от Съединени американски щати, Азербайджан, Катар да задоволят потребностите на Европа?
- Конфронтацията има и своя доста сериозен бизнес съставен елемент. Европа има потребност от диверсификация на източниците на газ. Но в случай че се стигне до проблеми с доставките от Русия, откъдето идва главното количество газ за Централна и Източна Европа, тогава печеливши ще бъдат новите снабдители, а цената ще се заплаща от европейските консуматори.
- Има ли опасности за България поради обстоятелството, че в края на 2022 година изтича договорът ни с „ Газпром “ и следва подписване на нов?
- България не може да остане изолирана от тези проблеми. И тя има всички учредения в границите на политиката и регламентите на Европейски Съюз да отстоява своите ползи. Както го прави Германия. Политическият запас на страната обективно е много по-ограничен, само че и опитите да се търсят по-благоприятни решения бяха обезвредени от вътрешна опозиция и външен напън. За страдание, както сподели и досегашната процедура, газовите потоци заобикалят България. А нашата преговорна позиция би била доста по-силна, в случай че България беше по-значима част от преносната мрежа на съветски газ към Европа.
визитка
Любомир Кючуков е посланик от кариерата, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. Завършил интернационалните връзки в Московския държавен институт за интернационалните връзки. Специализира в университета " Джорджтаун " във Вашингтон. Заместник-министър на външните работи (2005-2009 г.) и дипломат в Лондон (2009-2012 г.). Владее британски, съветски, румънски, френски, италиански.
Русия стартира да играе твърдо, неслучайно съобщи, че позволява изпращането на съветски военни в Куба и Венецуела
При договарянията с " Газпром " България има всички учредения да отстоява ползите си, както го прави Германия
- Г-н Кючуков, ще се стигне ли до действителни военни дейности сред Русия и Украйна? Конспиративни ли са версиите за възможен конфликт след олимпиадата в Пекин?
- Можем единствено да се надяваме, че няма да се стигне до пряк боен конфликт. Етапът на позиционни маневри (военни и политически) след 2014 година стартира да се изчерпва, само че в същото време вкара страните в спора в спиралата на непрекъснато ескалираща борба. А тя ни приближи до онази граница, когато противостоянието се самодинамизира и има заплаха да излезе отдолу под надзор.
Не виждам каквито и да било учредения за обвързване на олимпиадата с възможен боен спор. За разлика от Древна Гърция, практиката на днешните интернационалните връзки демонстрира, че никой не е податлив да приключва военните дейности поради едно спокойно състезание. И сега в света има задоволително доста пукотевица, която няма да замлъкне по време на олимпийските игри.
- Достатъчна гаранция за сигурност за Източна Европа ли е разполагането на 8500 американски бойци?
- Не. Разполагането на американски бойци е по-скоро политически демарш, в сравнение с акт с действителни военни измерения. Проблемът е, че той се вписва в една серпантина на трупането на оръжия и въоръжени сили в района, която към този момент стигна до рискови равнища, когато въоръжен конфликт може да избухне вследствие на инцидентен или целеустремено предизвикан случай.
- Възможен ли е спад в напрежението в обозримо бъдеще?
- Намаляване на напрежението е допустимо само по политически път, посредством разговор, който да докара до най-малко минимално възвръщане на взаимното доверие. За страдание, даже разговорът девалвира и към този момент се употребява по-скоро за взаимни упреци. Въпреки това, даже и единствено заявката на Русия и Съединени американски щати, че е неприемливо потреблението на нуклеарно оръжие, е извънредно значим резултат от преговорния маратон, който тече сред двете страни в този момент.
- Кой има интерес от ескалация на напрежение в центъра на Европа измежду коронавирус и енергийна рецесия?
- Политиките на Съединени американски щати и Русия през последните десетилетия разумно доведоха до това положение. След края на Студената война протичаха два паралелни процеса. Съединени американски щати утвърждаваха своята доминация като международен хегемон в един еднополюсен свят (което се оказа заблуда, траяла по-малко от 2 десетилетия, само че родила Ирак, Афганистан, Либия, Сирия). Русия утвърждаваше своята нова държавност и възстановяваше националната си горделивост - с най-типичен образец Чечения.
По своето наличие тези процеси бяха еднопланови, по своята устременост - противоположни. Първоначално те протичаха релативно безконфликтно, тъй като бяха на разнообразни равнища (за Русия - национално, за Съединени американски щати - глобално). Впоследствие те се сблъскаха на полето на постсъветските страни - което откри израз в Южна Осетия, Абхазия, Крим, Донбас. Като и двете страни използваха това за консолидация: Русия - вътрешна, обществена; Съединени американски щати - интернационална, на съдружниците. Този запас обаче последователно стартира да се изчерпва - и в устрема си да го запазят, техните дейности станаха по-агресивни.
- Добър ход ли е основаването на наш батальон за присъединяване в учения на НАТО?
- Българското решение има два ясно различими съставния елемент. Първо, националната сигурност: анализът сочи, че заканите произтичат не непосредствено от Русия, а от борбата с Русия. Тоест, повече оръжие не значи повече сигурност за страната. Затова България разгласи, че търси деескалация посредством дипломация. Второ, участието в НАТО: решението за образуване на военна група от български военнослужещи с вероятно непознато присъединяване, с българско командване и национална командна верига, като България поеме ролята на рамкова страна и хазаин, е призвано да показва взаимност в границите на алианса. Естествено, при балансите сред тези два съставния елемент в решението приоритет има националната сигурност.
- Каква е същинската цел на Путин с нагнетяване на напрежението? Само вероятно участие на Украйна в НАТО ли тревожи толкоз Русия?
- Миналата година означи прелом в съветския метод - Русия стартира да играе твърдо, даже ултимативно. Русия и НАТО ясно заявиха своите червени линии: за Русия - неприемливостта на украинско участие в НАТО, за Европа - недопустимостта от съветска инвазия в Украйна. Всички останало е част от политическите ходове за реализиране на тези цели. Донякъде е изненадващо, само че НАТО е податлив да прояви известно схващане към съветските терзания: най-малкото, тъй като през 1962 година по време на огледална обстановка с Карибската рецесия и съветските ракети в Куба светът беше най-близо до нуклеарна война. А и в този момент Русия съобщи, че позволява изпращането на съветски военни в Куба и Венецуела.
- Защо участието в НАТО е толкоз значимо за Украйна? Ще го преглътне ли в миналото Русия?
- Естествено, че Украйна има право да си сложи за цел участието в НАТО и никой не може да <210> оспорва това право. Но с цел да стане тя член на алианса, би трябвало освен Украйна, само че и страните от НАТО да са подготвени за това - а те не са. И няма да бъдат подготвени, до момента в който не бъдат контролирани връзките с Русия. Защото ясно осъзнават, че могат да бъдат въвлечени срещу волята си в директен боен спор НАТО-Русия с непредвидими последствия - по силата на член 5 на Договора за НАТО, задължаващ ги да пазят всяка членка. И Украйна ще може във всеки миг да изиска такава помощ за Крим. Парадоксално, само че Крим се оказва най-солидната гаранция за Русия, че Украйна в обозримо бъдеще няма да стане член на алианса.
- Има ли разминаване сред позициите на Съединени американски щати и Европейски Съюз, както и сред страните - членки на НАТО, за реакциите в тази комплицирана обстановка?
- Да. И те са стратегически. Съединени американски щати преориентират външната си политика в посока Китай, в битката за световно водачество сред двете страни. След изтеглянето от Афганистан и забележимото дезангажиране от Близкия изток, техен приоритет към този момент е Индо-Тихоокеанският район и образуване на нови съюзи там. Европа от своя страна не е подготвена да върви на тотална борба с Китай, а след сключването през 2021 година на новия алианс АУКУС (Австралия, Англия, САЩ) загуби предпочитание да се ангажира по-активно в този район.
В геополитически проект Съединени американски щати последователно ще понижават своите задължения и в Европа, като са заинтригувани НАТО и Европейски Съюз да поемат тежестта на сдържането на Русия, поддържайки в същото време задоволително висока степен на напрежение, което да отклони старания и запаси на Русия от съдействие с Китай. Проводници на този метод в НАТО са Обединеното кралство, Прибалтика, Полша, Румъния. Франция и Германия обаче застъпват мнението, че Европа в никакъв случай няма да бъде спокойна за своята сигурност в изискванията на борба с Русия. И търсят политически решения на рецесията.
- Възможен ли е вид, при който Русия да задълбочи енергийната рецесия в Европа, като спре преноса на газ през Украйна?
- Газът от дълго време е част от политиката. И за двете страни. Русия го употребява, с цел да сложи Европа според. Но въпреки това настояването газовите потоци да минават през Украйна, както и глобите против „ Северен поток - 2 “ също са напълно политически. В изискванията на енергийна рецесия в Европа тези разногласия единствено задълбочават напрежението.
- Могат ли при положение на сходни рискови условия доставки на полутечен газ от Съединени американски щати, Азербайджан, Катар да задоволят потребностите на Европа?
- Конфронтацията има и своя доста сериозен бизнес съставен елемент. Европа има потребност от диверсификация на източниците на газ. Но в случай че се стигне до проблеми с доставките от Русия, откъдето идва главното количество газ за Централна и Източна Европа, тогава печеливши ще бъдат новите снабдители, а цената ще се заплаща от европейските консуматори.
- Има ли опасности за България поради обстоятелството, че в края на 2022 година изтича договорът ни с „ Газпром “ и следва подписване на нов?
- България не може да остане изолирана от тези проблеми. И тя има всички учредения в границите на политиката и регламентите на Европейски Съюз да отстоява своите ползи. Както го прави Германия. Политическият запас на страната обективно е много по-ограничен, само че и опитите да се търсят по-благоприятни решения бяха обезвредени от вътрешна опозиция и външен напън. За страдание, както сподели и досегашната процедура, газовите потоци заобикалят България. А нашата преговорна позиция би била доста по-силна, в случай че България беше по-значима част от преносната мрежа на съветски газ към Европа.
визитка
Любомир Кючуков е посланик от кариерата, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. Завършил интернационалните връзки в Московския държавен институт за интернационалните връзки. Специализира в университета " Джорджтаун " във Вашингтон. Заместник-министър на външните работи (2005-2009 г.) и дипломат в Лондон (2009-2012 г.). Владее британски, съветски, румънски, френски, италиански.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ