Разпищолената държава
Разпищолена страна е страната, която е ръководена от разпищоления човек, който на собствен ред назначава на множеството държавни длъжности други разпищолени хора. Който основава такава просветителна система, която да създава нови попълнения от разпищолени хора. Който предизвиква такава известна музика във владенията си, която да сее разпищоленост измежду популацията. Който счита всеки неразпищолен за собствен пръв зложелател и за рисков съперник. Нищо, че неразпищоленият човек, е надалеч по-малко нападателен от него.
Разпищолен човек е индивидът, който каквото и да прави (или към този момент е направил) се държи на " висотата " на своето състояние. И да е сбъркал, той обръща думите си по този начин, че да трансферира виновността на другите. Дори освен това – вместо да се извини, той наставлява, размахва яростно пръста си като учителка пред възпитаници. Обича да кара другите да му се извиняват, тъй като счита, че всички са му длъжни. А в случай че би трябвало и атакува. С цялата мощ на изчезналите си маниери и с цялото познание на скромното си обучение. Той претендира, че е угрижен за общото богатство, до момента в който в това време се държи пренебрежително към всеки и всички. Вече привикнал да ръководи, той навиква, че към него се насочат празните шепи на просителите. И по тази причина счита всеки, който се изпречи на пътя му, за ищец.
Когато сгреши, той ще се засмее. Ще го обърне на смешки и веселба. Дори когато въобще не е смешно, а напряко е трагично. Когато го попитат за какво не е приключил нещо, той ще отвърне: " А вие за какво не направихте това и това? ". Когато го питат за какво не дава пари за нещо, той трансферира топката към това по какъв начин някой различен не е дал нещо друго. Изобщо, в случай че може да се каже, че този прочут с безпринципността си човек има някакъв главен принцип, това е да трансферира топката. Когато му желаят оставка, той уволнява. Когато го подлагат на критика прекомерно, той постанова санкции. Когато го упрекнат, че е бръкнал с ръката си прекомерно във вътрешността в меда, той хваща непознатата ръката и без значение дали тя желае или не, пробва се да я топне в меда. Най-големите си критици, той се пробва да подкупи с назначения, постове, службички.
Разпищолен човек е този, който по този начин се е облякъл с власт, че към този момент не може да съществува, без да е постоянно прав. Той си има войска от съветници и поклонници, които не стопират да го твърдят, че той е най-великата и светла персона в страната, която ръководи. Които не стопират да го тупат по рамото, да го прегръщат, да изпускат пред него подправени сълзи на признателност. Които даже когато той е чисто гол, го твърдят, че на тая земя няма по-хубаво облекло от неговото.
Разпищолената страна е страната, която е попаднала в ръцете на разпищолените хора. В техните редици всеки си има директен шеф и отговорността постоянно се трансферира нагоре, до момента в който по тази верига не се стигне до висшия водач. Затова и в тази страна малко се прави, тъй като никой не се усеща виновен за делата си. Винаги има кого да натопи, да упрекна. Винаги може да оправдае своето безучастие посредством неговото безучастие.
Разпищолената страна е страната, която значително не е страна. Защото в своята разпищоленост тя е не запомнила, че би трябвало да съблюдава за действието на страната. За това целият този механизъм да работи по най-ефективен метод. А в случай че някое зъбчато колело се счупи, то незабавно да бъде заменено. Тъй като погледът на разпищоления човек рядко се стопира в тези елементи, нормално страната му трака, тресе се и като че ли всеки миг ще се разпадне. Но постоянно по някакво небивало знамение съумява да оцелее.
Поправка – разпищоленият човек има един-единствен принцип и това е персоналната полза.
Разпищолената страна е страната, в която царува олигархията на шуробаджанащината. В която посредством роднински връзки и другарства всичко може да се реализира. В която хората се назначават и уволняват по правилото на шуробаджанащината. В която няма значение дали някой си прави работата добре или зле, а има значение дали той е " наш " или " ваш ". В която няма значение каква ти е заплатата, като така и така получаваш главната си отплата под масата. И не стига, че ти го правиш, само че се грижиш това всеобщо статукво да остане. Защото когато съвсем никой не е чист, е по-лесно да съществуваш като безсрамник.
В разпищолената страна царува такава концентрация, че популацията й е навикнало на нея и доста рядко демонстрира самодейност. Вместо това то избира постоянно да упреква за своето положение и за положението на страната тези, които са " горе ". Населението просто е не запомнило (ако въобще в миналото го е знаело), че с цел да има права и свободи, то би трябвало да ги отстоява всеки ден. В противоположен случай демокрацията прекомерно елементарно се трансформира в тотална и всеобхватна олигархия. И тогава се получава парадоксът, че вместо както в естествените страни страната да си има мафия, мафията стартира да си има страна.
В разпищолената страна не може и няма по какъв начин да се появи същински нов оракул. Появяват се десетки пророци-ментета, чиито облици биват напомпвани от медиите. Които се издуват като културисти, с помощта на стероидите, които им бият техните лични пиари.
В разпищолената страна множеството медии са разпищолени , защото медиите отразяват духа на времето, а когато времето е разпищолено, медиите просто няма по какъв начин да бъдат разнообразни. Те са разследване, а не причина. Въпреки че биха могли да бъдат и средство за възстановяване на ситуацията на същата тази страна, стига да се научат да не гонят персоналния си интерес, а да отстояват общите богатства.
В разпищолената страна съвсем липсват ползи, които не са персонални. Поданиците на тази страна не стопират да се оплакват от политиците си, които вместо да мислят за общите богатства, работят по силата на персоналните си ползи. В същото време обаче поданиците на тази страна отстояват съвсем и напълно само персоналните си ползи. Те не помнят да работят с изключение на за себе си и за богатството на другите.
В разпищолената страна лекарите постоянно биват бити. Учителите постоянно биват бити. Деца се убиват едни други. Журналистите са заплашвани и постоянно уволнявани, в случай че се пробват да се възпротивят на това общо течение. В такава страна всеки, който се пробва да надигне глава от блатото, в което се е трансформирала тя, бива неотложно оплют и именуван " зложелател на народа ".
Разпищолената страна е ръководена от врагове на народа, които в същото време са директно разследване на разпищолеността на същия този народ.
Разпищолената страна престава да е разпищолена, когато ръководството й престане да бъде в ръцете на разпищоления човек и подопечните му разпищолени хора.
Това става като гласоподавателите гласоподават за някой неразпищолен човек.
За да гласоподават гласоподавателите за неразпищолен човек, би трябвало самите те да са неразпищолени хора.
За шанс децата се раждат неразпищолени . И само времето взема решение какво ще стане от тях. Както и самите те. Чрез дейностите си.
Разпищолен човек е индивидът, който каквото и да прави (или към този момент е направил) се държи на " висотата " на своето състояние. И да е сбъркал, той обръща думите си по този начин, че да трансферира виновността на другите. Дори освен това – вместо да се извини, той наставлява, размахва яростно пръста си като учителка пред възпитаници. Обича да кара другите да му се извиняват, тъй като счита, че всички са му длъжни. А в случай че би трябвало и атакува. С цялата мощ на изчезналите си маниери и с цялото познание на скромното си обучение. Той претендира, че е угрижен за общото богатство, до момента в който в това време се държи пренебрежително към всеки и всички. Вече привикнал да ръководи, той навиква, че към него се насочат празните шепи на просителите. И по тази причина счита всеки, който се изпречи на пътя му, за ищец.
Когато сгреши, той ще се засмее. Ще го обърне на смешки и веселба. Дори когато въобще не е смешно, а напряко е трагично. Когато го попитат за какво не е приключил нещо, той ще отвърне: " А вие за какво не направихте това и това? ". Когато го питат за какво не дава пари за нещо, той трансферира топката към това по какъв начин някой различен не е дал нещо друго. Изобщо, в случай че може да се каже, че този прочут с безпринципността си човек има някакъв главен принцип, това е да трансферира топката. Когато му желаят оставка, той уволнява. Когато го подлагат на критика прекомерно, той постанова санкции. Когато го упрекнат, че е бръкнал с ръката си прекомерно във вътрешността в меда, той хваща непознатата ръката и без значение дали тя желае или не, пробва се да я топне в меда. Най-големите си критици, той се пробва да подкупи с назначения, постове, службички.
Разпищолен човек е този, който по този начин се е облякъл с власт, че към този момент не може да съществува, без да е постоянно прав. Той си има войска от съветници и поклонници, които не стопират да го твърдят, че той е най-великата и светла персона в страната, която ръководи. Които не стопират да го тупат по рамото, да го прегръщат, да изпускат пред него подправени сълзи на признателност. Които даже когато той е чисто гол, го твърдят, че на тая земя няма по-хубаво облекло от неговото.
Разпищолената страна е страната, която е попаднала в ръцете на разпищолените хора. В техните редици всеки си има директен шеф и отговорността постоянно се трансферира нагоре, до момента в който по тази верига не се стигне до висшия водач. Затова и в тази страна малко се прави, тъй като никой не се усеща виновен за делата си. Винаги има кого да натопи, да упрекна. Винаги може да оправдае своето безучастие посредством неговото безучастие.
Разпищолената страна е страната, която значително не е страна. Защото в своята разпищоленост тя е не запомнила, че би трябвало да съблюдава за действието на страната. За това целият този механизъм да работи по най-ефективен метод. А в случай че някое зъбчато колело се счупи, то незабавно да бъде заменено. Тъй като погледът на разпищоления човек рядко се стопира в тези елементи, нормално страната му трака, тресе се и като че ли всеки миг ще се разпадне. Но постоянно по някакво небивало знамение съумява да оцелее.
Поправка – разпищоленият човек има един-единствен принцип и това е персоналната полза.
Разпищолената страна е страната, в която царува олигархията на шуробаджанащината. В която посредством роднински връзки и другарства всичко може да се реализира. В която хората се назначават и уволняват по правилото на шуробаджанащината. В която няма значение дали някой си прави работата добре или зле, а има значение дали той е " наш " или " ваш ". В която няма значение каква ти е заплатата, като така и така получаваш главната си отплата под масата. И не стига, че ти го правиш, само че се грижиш това всеобщо статукво да остане. Защото когато съвсем никой не е чист, е по-лесно да съществуваш като безсрамник.
В разпищолената страна царува такава концентрация, че популацията й е навикнало на нея и доста рядко демонстрира самодейност. Вместо това то избира постоянно да упреква за своето положение и за положението на страната тези, които са " горе ". Населението просто е не запомнило (ако въобще в миналото го е знаело), че с цел да има права и свободи, то би трябвало да ги отстоява всеки ден. В противоположен случай демокрацията прекомерно елементарно се трансформира в тотална и всеобхватна олигархия. И тогава се получава парадоксът, че вместо както в естествените страни страната да си има мафия, мафията стартира да си има страна.
В разпищолената страна не може и няма по какъв начин да се появи същински нов оракул. Появяват се десетки пророци-ментета, чиито облици биват напомпвани от медиите. Които се издуват като културисти, с помощта на стероидите, които им бият техните лични пиари.
В разпищолената страна множеството медии са разпищолени , защото медиите отразяват духа на времето, а когато времето е разпищолено, медиите просто няма по какъв начин да бъдат разнообразни. Те са разследване, а не причина. Въпреки че биха могли да бъдат и средство за възстановяване на ситуацията на същата тази страна, стига да се научат да не гонят персоналния си интерес, а да отстояват общите богатства.
В разпищолената страна съвсем липсват ползи, които не са персонални. Поданиците на тази страна не стопират да се оплакват от политиците си, които вместо да мислят за общите богатства, работят по силата на персоналните си ползи. В същото време обаче поданиците на тази страна отстояват съвсем и напълно само персоналните си ползи. Те не помнят да работят с изключение на за себе си и за богатството на другите.
В разпищолената страна лекарите постоянно биват бити. Учителите постоянно биват бити. Деца се убиват едни други. Журналистите са заплашвани и постоянно уволнявани, в случай че се пробват да се възпротивят на това общо течение. В такава страна всеки, който се пробва да надигне глава от блатото, в което се е трансформирала тя, бива неотложно оплют и именуван " зложелател на народа ".
Разпищолената страна е ръководена от врагове на народа, които в същото време са директно разследване на разпищолеността на същия този народ.
Разпищолената страна престава да е разпищолена, когато ръководството й престане да бъде в ръцете на разпищоления човек и подопечните му разпищолени хора.
Това става като гласоподавателите гласоподават за някой неразпищолен човек.
За да гласоподават гласоподавателите за неразпищолен човек, би трябвало самите те да са неразпищолени хора.
За шанс децата се раждат неразпищолени . И само времето взема решение какво ще стане от тях. Както и самите те. Чрез дейностите си.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ