Сиймор Хърш нарушава заговора на мълчанието
Разобличаването на акта на държавен тероризъм, глобен от Белия дом, придобива силата на възходяща снежна топка
Повече от безапелационните разкрития на легендата на американската публицистика Сиймор Херш за незаконната акция на Белия дом – детонацията на руско-германския Северен поток в Балтика – се появиха в началото в самиздатското издание Substack.
Сега те последователно набират силата на възходяща снежна топка, измъкнала се отдолу под петата на самопровъзгласилия се за международен хегемон. Опитите на уредниците на този акт на държавен тероризъм да обвинят Хърш в „ теориина конспирацията “ и да оградят обявата му със заговора на мълчанието, се спукаха. Организаторите се показаха като същински, а не мислени заговорници.
Лакмусът е налице: „ Ще съдите ли Сиймор Херш за клеветата, в която го обвинявате? “ Все отново равнището на обвиняванията му е невиждано! В отговор от администрацията - цялостно безмълвие. В последна сметка пред съда ще би трябвало да се работи под клетва. Никой не желае да повтори ориста на подполковник Оливър Норт от дългогодишното дело Иран-Контрас, който се озова самичък в пандиза поради всички. Той по-късно беше опрощение, само че дали идващият глава на Белия дом ще помилва сегашните " Северопоточници " е огромен въпрос.
Херш, който на 85 години показва доста повече жизнеспособност и по-добра интелектуална форма от Сънливия Джо, ден след ден уголемява аудиторията на своите изводи и задълбочава равнището им. Европейските издания от първия ред, най-вече немски, се причисляват към диалозите с Херш. На опашката са мощни азиатски запаси, Америка също стартира да обръща внимание на това.
Херш, по личното му самопризнание, не желае да се появява на такива " китове " като CNN или Fox News заради тяхната полярна партийна пристрастност. Той не бърза да угоди и на съветските публицисти: съперниците на „ размирника “ към този момент бързат да му налепят етикета на „ ръка на Москва “.
Сиймор Херш не счита себе си за ничия „ ръка “. Той е американски родолюбец, който следи с изненада и смут по какъв начин дребна група фанатици в американската администрация, в злокобна изолираност от конституционните управляващи, тласка страната към „ трета международна война “. Херш с съображение твърди, че случилото се в Балтика е действителна американска военна акция освен против Русия, само че и против личния й съдружник – Германия.
Кръгът на вероятните източници на Херш последователно се обяснява. Верен на думата си в никакъв случай да не ги предава, изключително в обстановки като сегашната, когато са изправени пред дълги присъди в пандиза, той все по-ясно загатва за средата, от която биха могли да произлязат.
Първоначално журналистът даде да се разбере, че те може да са от тръбопроводни компании, без консултация с които няма да е елементарно за американските военни и разследващи организации да решат техническия проблем. Необвързани с клетва и твърди задължения, " тръбоукладчиците ", споделят те, в кръговете си задоволително необятно споделят информация за интервенцията. Вероятно Херш в действителност е получил част от информацията за последния стадий от терористичната офанзива от тях.
Но информация за нейното обмисляне и разискване в най-секретното помещение, ситуирано против Белия дом и обвързвано с него посредством тунел от постройката „ Дуайт Айзенхауер “, където се намира главната част от апарата на Съвета за национална сигурност (NSC), те надали биха могли да му кажат. Съвсем явно е, че „ главното изтчане ” идва от един или повече участници в тези срещи или техни доближени лица.
В последните си изявленията Херш ясно демонстрира, че доста американски разузнавачи, осъзнавайки какво заплашва страната и света, са били ужасени от това, което са създали „ политиканите “. Цереушниците не изпитват никакви благосклонности, да не приказваме за състрадание към Русия. Но те считат, че след краткотрайно мъртвило, заради общия фокус върху украинската война, връзките на Съединени американски щати с Германия и Европа като цяло могат да бъдат съществено подкопани.
Херш надали ще ги назове, само че увереността, с която приказва, допуска, че източникът му е от Централно разузнавателно управление на САЩ. Има единствено един претекст за сходно деяние - да се спре плъзгането, стремглаво приближаващо до Армагедон, до пълноценния боен спор с най-голямата нуклеарна мощ.
Косвено за това приказва и не изключително безапелационният опит на самия Хърш да показа Централно разузнавателно управление на САЩ като уредник на цялата интервенция с ясното обръщение, че то не може единствено да „ доносничи ” против себе си. Всъщност от показания материал излиза наяве, че самото нахлуване е осъществено от експерти от Военноморски сили на Съединени американски щати със съдействието на норвежки военни моряци. Централно разузнавателно управление на САЩ, при цялата си злокобна популярност, не разполага със съответните пълномощия. Странно наподобява и обвиняването на разследващото ведомство за този акт от известното негово /на ЦРУ/ джобно издание Washington Times (да не се бърка с Post ). Изглежда като акция за прикритие от разреда на „ битка на пчелите против меда “.
Самият Хърш признава, че актуалният шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, дипломатът от кариерата Уилям Бърнс, съвсем не наподобява на основателя и уредника на нещо сходно. Журналистът напомня, че от оповестената в Wikileaks американска дипломатическа преписка излиза наяве, че като дипломат Бърнс е бил срещу несъразмерната интервенция на Съединени американски щати в Украйна и въвличането й в НАТО. Малко евентуално е той бързо да промени възгледите си. И в този момент, съгласно Херш, Бърнс се стреми към стола на държавния секретар с по-мирна стратегия.
Тоест, Бърнс може да стартира персонална конспирация, с цел да в профил от поста му сегашния началник на външнополитическото ведомство Антъни Блинкен, който е водещият " ястреб " на администрацията. Херш разпорежда основната роля в прокарването на огромния бойкот на този воин, както и на неговия заместител Виктория Нуланд и помощника на Блинкен на президента по националната сигурност, Дж. Съливан, който е управителен от Блинкен през цялата си бърза кариера.
И тримата се оказаха толкоз недалновидни, че изказванията им за „ правилността “ и „ заслужеността “ на ликвидацията на „ Северните потоци “ в действителност потвърдиха личното им авторство в нейното осъществяване. Докараха и неразбираемия президент Байдън тук, с „ хитро присвити очи “, заявявайки, че ние, „ ще намерим, ще намерим... не се се съмнявайте “ метод да се отървем от тези газопроводи. При тези признания едва ли се изискват специфични доказателства. Доказателства обаче има и Сиймор Херш ги показа.
Той също по този начин увеличи залозите на своето следствие, като го сложи в подтекста на събитията към Украйна. „ Не извинявам Путин и не утвърждавам войната “, споделя той, „ само че фактът, че самите ние дадохме учредения за това, разширявайки НАТО, също е явен. “ „ Просто трябваше да уверим Русия, че Украйна няма да бъде в НАТО. Украйна не може да завоюва тази война “. В студиото на Democracy Now! /Демокрация в този момент!/ Херш, повтаряйки разкритията, които към този момент беше направил, акцентира, че решението на Съединени американски щати да взривят тръбопроводите има за цел да накара съдружниците да поддържат Украйна в миг, когато някои се двоумят. „ Те се опасяваха, че Европа ще напусне войната “, декларира Сиймор.
Внезапното посещаване на Байдън в Киев е следващото доказателство за тези опасения и демонстрира, че Белият дом, игнорирайки всички упреци към себе си, се пробва да ги прикрие с шумни обществени дейности. А това значи, че тематиката за Северните потоци не би трябвало да се не помни. Трябва да се проверява до дъно.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Повече от безапелационните разкрития на легендата на американската публицистика Сиймор Херш за незаконната акция на Белия дом – детонацията на руско-германския Северен поток в Балтика – се появиха в началото в самиздатското издание Substack.
Сега те последователно набират силата на възходяща снежна топка, измъкнала се отдолу под петата на самопровъзгласилия се за международен хегемон. Опитите на уредниците на този акт на държавен тероризъм да обвинят Хърш в „ теориина конспирацията “ и да оградят обявата му със заговора на мълчанието, се спукаха. Организаторите се показаха като същински, а не мислени заговорници.
Лакмусът е налице: „ Ще съдите ли Сиймор Херш за клеветата, в която го обвинявате? “ Все отново равнището на обвиняванията му е невиждано! В отговор от администрацията - цялостно безмълвие. В последна сметка пред съда ще би трябвало да се работи под клетва. Никой не желае да повтори ориста на подполковник Оливър Норт от дългогодишното дело Иран-Контрас, който се озова самичък в пандиза поради всички. Той по-късно беше опрощение, само че дали идващият глава на Белия дом ще помилва сегашните " Северопоточници " е огромен въпрос.
Херш, който на 85 години показва доста повече жизнеспособност и по-добра интелектуална форма от Сънливия Джо, ден след ден уголемява аудиторията на своите изводи и задълбочава равнището им. Европейските издания от първия ред, най-вече немски, се причисляват към диалозите с Херш. На опашката са мощни азиатски запаси, Америка също стартира да обръща внимание на това.
Херш, по личното му самопризнание, не желае да се появява на такива " китове " като CNN или Fox News заради тяхната полярна партийна пристрастност. Той не бърза да угоди и на съветските публицисти: съперниците на „ размирника “ към този момент бързат да му налепят етикета на „ ръка на Москва “.
Сиймор Херш не счита себе си за ничия „ ръка “. Той е американски родолюбец, който следи с изненада и смут по какъв начин дребна група фанатици в американската администрация, в злокобна изолираност от конституционните управляващи, тласка страната към „ трета международна война “. Херш с съображение твърди, че случилото се в Балтика е действителна американска военна акция освен против Русия, само че и против личния й съдружник – Германия.
Кръгът на вероятните източници на Херш последователно се обяснява. Верен на думата си в никакъв случай да не ги предава, изключително в обстановки като сегашната, когато са изправени пред дълги присъди в пандиза, той все по-ясно загатва за средата, от която биха могли да произлязат.
Първоначално журналистът даде да се разбере, че те може да са от тръбопроводни компании, без консултация с които няма да е елементарно за американските военни и разследващи организации да решат техническия проблем. Необвързани с клетва и твърди задължения, " тръбоукладчиците ", споделят те, в кръговете си задоволително необятно споделят информация за интервенцията. Вероятно Херш в действителност е получил част от информацията за последния стадий от терористичната офанзива от тях.
Но информация за нейното обмисляне и разискване в най-секретното помещение, ситуирано против Белия дом и обвързвано с него посредством тунел от постройката „ Дуайт Айзенхауер “, където се намира главната част от апарата на Съвета за национална сигурност (NSC), те надали биха могли да му кажат. Съвсем явно е, че „ главното изтчане ” идва от един или повече участници в тези срещи или техни доближени лица.
В последните си изявленията Херш ясно демонстрира, че доста американски разузнавачи, осъзнавайки какво заплашва страната и света, са били ужасени от това, което са създали „ политиканите “. Цереушниците не изпитват никакви благосклонности, да не приказваме за състрадание към Русия. Но те считат, че след краткотрайно мъртвило, заради общия фокус върху украинската война, връзките на Съединени американски щати с Германия и Европа като цяло могат да бъдат съществено подкопани.
Херш надали ще ги назове, само че увереността, с която приказва, допуска, че източникът му е от Централно разузнавателно управление на САЩ. Има единствено един претекст за сходно деяние - да се спре плъзгането, стремглаво приближаващо до Армагедон, до пълноценния боен спор с най-голямата нуклеарна мощ.
Косвено за това приказва и не изключително безапелационният опит на самия Хърш да показа Централно разузнавателно управление на САЩ като уредник на цялата интервенция с ясното обръщение, че то не може единствено да „ доносничи ” против себе си. Всъщност от показания материал излиза наяве, че самото нахлуване е осъществено от експерти от Военноморски сили на Съединени американски щати със съдействието на норвежки военни моряци. Централно разузнавателно управление на САЩ, при цялата си злокобна популярност, не разполага със съответните пълномощия. Странно наподобява и обвиняването на разследващото ведомство за този акт от известното негово /на ЦРУ/ джобно издание Washington Times (да не се бърка с Post ). Изглежда като акция за прикритие от разреда на „ битка на пчелите против меда “.
Самият Хърш признава, че актуалният шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ, дипломатът от кариерата Уилям Бърнс, съвсем не наподобява на основателя и уредника на нещо сходно. Журналистът напомня, че от оповестената в Wikileaks американска дипломатическа преписка излиза наяве, че като дипломат Бърнс е бил срещу несъразмерната интервенция на Съединени американски щати в Украйна и въвличането й в НАТО. Малко евентуално е той бързо да промени възгледите си. И в този момент, съгласно Херш, Бърнс се стреми към стола на държавния секретар с по-мирна стратегия.
Тоест, Бърнс може да стартира персонална конспирация, с цел да в профил от поста му сегашния началник на външнополитическото ведомство Антъни Блинкен, който е водещият " ястреб " на администрацията. Херш разпорежда основната роля в прокарването на огромния бойкот на този воин, както и на неговия заместител Виктория Нуланд и помощника на Блинкен на президента по националната сигурност, Дж. Съливан, който е управителен от Блинкен през цялата си бърза кариера.
И тримата се оказаха толкоз недалновидни, че изказванията им за „ правилността “ и „ заслужеността “ на ликвидацията на „ Северните потоци “ в действителност потвърдиха личното им авторство в нейното осъществяване. Докараха и неразбираемия президент Байдън тук, с „ хитро присвити очи “, заявявайки, че ние, „ ще намерим, ще намерим... не се се съмнявайте “ метод да се отървем от тези газопроводи. При тези признания едва ли се изискват специфични доказателства. Доказателства обаче има и Сиймор Херш ги показа.
Той също по този начин увеличи залозите на своето следствие, като го сложи в подтекста на събитията към Украйна. „ Не извинявам Путин и не утвърждавам войната “, споделя той, „ само че фактът, че самите ние дадохме учредения за това, разширявайки НАТО, също е явен. “ „ Просто трябваше да уверим Русия, че Украйна няма да бъде в НАТО. Украйна не може да завоюва тази война “. В студиото на Democracy Now! /Демокрация в този момент!/ Херш, повтаряйки разкритията, които към този момент беше направил, акцентира, че решението на Съединени американски щати да взривят тръбопроводите има за цел да накара съдружниците да поддържат Украйна в миг, когато някои се двоумят. „ Те се опасяваха, че Европа ще напусне войната “, декларира Сиймор.
Внезапното посещаване на Байдън в Киев е следващото доказателство за тези опасения и демонстрира, че Белият дом, игнорирайки всички упреци към себе си, се пробва да ги прикрие с шумни обществени дейности. А това значи, че тематиката за Северните потоци не би трябвало да се не помни. Трябва да се проверява до дъно.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ