„Планината на смъртта” или защо Израел удари Иран
Размяната на удари сред Израел и Иран продължава, а градусът на напрежението пораства от ден дневно. В ранните часове на понеделник ирански ракети удариха Тел Авив и пристанищния град Хайфа, разрушавайки домове и подхранвайки опасенията измежду международните водачи на срещата на Г7 тази седмица, че конфликтът сред двете страни може да докара до по-широк районен спор.
Националната работа за незабавни случаи на Израел заяви, че трима души са починали в центъра на страната, а десетки други са ранени при нощните удари. Те са част от вълна от офанзиви на Техеран в отговор на превантивните удари на Израел против иранските нуклеарни и балистични ракетни стратегии, почнали в петък.
Иранските управляващи оповестиха, че при последната офанзива е бил употребен нов способ, който е предиздвикал многослойните отбранителни системи на Израел да се насочат една против друга.
„ Инициативите и качествата, употребявани в тази интервенция, макар всестранната поддръжка на Съединените щати и западните сили и притежаването на най-модерната и нова отбранителна технология от страна на Израел, доведоха до сполучливото и оптимално поразяване на ракетите върху набелязаните задачите “, се споделя в изказването на Техеран.
Най-малко 10 души в Израел, в това число деца, са били убити при по-ранни удари, оповестиха управляващите там. Броят на жертвите в Иран пък е достигнал минимум 224, като 90% от тях са цивилни, заяви представител на иранското министерство на опазването на здравето.
Този следващ ден на замяна на удари и множеството цивилни жертви провокира въпроса: Защо Израел предприе тази изненадваща офанзива против своя максимален районен зложелател?
Отговорът дава Financial Times.
„ Планината на гибелта ”, която тормози Израел
За израелските военни стратези тя е Планината на гибелта: строго охранявана нуклеарна обогатителна централа, заровена на половин километър под планински масив, обградена от противовъздушна защита и алегорично ситуирана покрай античния набожен град Кум.
За Техеран оборудването във Фордоу символизира желанието му да отбрани нуклеарната си стратегия, проектирана да подсигурява оцеляване на страната при цялостна фронтална офанзива, с задоволително центрофуги и високообогатен уран, с цел да може евентуално да създаде нуклеарно оръжие или да „ избухне “. Заровена под твърда канара и обградена с армиран бетон, който я слага отвън обсега на заличаване на което и да е от известните оръжия на Израел, тя е и знак на стратегическата паника на Иран.
„ Фордоу е алфата и омегата на нуклеарната стратегия на Иран “, разяснява пред Financial Times Бенам Бен Талеблу, старши теоретичен помощник в Фондацията за отбрана на демокрациите, американски мозъчен концерн.
В събота иранската осведомителна организация ISNA разгласи, че нуклеарната твърдина Фордоу е била атакувана, само че вредите са били лимитирани. За разлика от това, Израел е съумял да унищожи по-голямата надземна пилотна обогатителна фабрика на Иран в Натанз, заяви в петък пред Съвета за сигурност шефът на нуклеарната организация на Организация на обединените нации Рафаел Гроси.
„ Фордоу ще бъде предизвикателство без Съединени американски щати. Тази база е мощно укрепена и се намира надълбоко под планината. Не съм сигурен какъв брой вреди можем да нанесем там “, коментира Дани Ситринович, специалист по Иран в Института за национални изследвания в Тел Авив. „ Техеран към момента е надалеч от точка нула - унищожаването на нуклеарната му стратегия. Те към момента разполагат със обилни благоприятни условия “.
По думите на специалиста Фордоу ще бъде най-трудната и евентуално най-важната цел във въздушната акция на Израел.
Но в световен проект Фордоу не е неповторимо предпазено оборудване. Всяка огромна военна мощ с нуклеарна стратегия разполага с сходни подземни военни бункери, които са въодушевили безчет шпионски трилъри и тайни теории.
Raven Rock в Съединени американски щати, по този начин нареченият „ под земята Пентагон “, е издигнат в планина в Пенсилвания. Смята се, че в тайнствената съветска планина Ямантау също е ситуиран огромен обект за нуклеарни оръжия.
Същото важи и за подземните ракетни бази на Северна Корея, издигнати в планините, до момента в който китайската военноморска база Лонгпо включва под земята обект за нуклеарни подводници, наличен единствено пред подземни тунели.
Фордоу обаче е единствената огромна подземна военна база, която в миналото е била директно атакувана. Този казус демонстрира изключителните опасности, поети от израелският министър председател Бенямин Нетаняху при утвърждението на израелските офанзиви миналата седмица.
Иранските управляващи от дълго време отхвърлят да се стремят да основат нуклеарна бомба, а най-новата оценка на заканите, оповестена от американските разследващи служби тази година, заключава, че Техеран не е възобновил нуклеарната си стратегия. Тя беше прекратена под интернационалния напън през 2003 година Но в случай че Техеран поеме по този път, точно във Фордоу би могъл да бъде преобразуван целият му ресурс от високообогатен уран – оценен на 408 кг от инспекторите на МАЕ през май – с цел да създаде девет нуклеарни бомби за едвам три седмици.
„ Иран би могъл да създаде първото си количество от 25 кг уран за оръжия във Фордоу единствено за два до три дни “, изясняват от ISIS.
Разликите сред Фордоу и Натанз обобщават огромна част от нуклеарната история на Техеран. След редица обществени разкрития Натанз в последна сметка беше разгласен от Иран пред Организация на обединените нации през 2003 година Макар разрастващият се промишлен комплекс да съдържа до 16 000 центрофуги, той е планиран за всеобщо обогатяване на уран на по-ниски равнища. Това, в композиция с постоянните инспекции на Организация на обединените нации, го прави подобаващ за гражданско нуклеарно потребление. Дори подземната обогатителна апаратура в Натанз е заровена на едвам 20 метра подземен.
Фордоу обаче се отличава с геоложката си резистентност, която прави центрофужните зали на практика непробиваеми за стандартни бомби, доставяни по въздух. Дори гигантската американска бомба Massive Ordnance Penetrator, която може да пробие 60 метра бетон, е безсилна там. Съществуването на Фордоу беше разкрито обществено през септември 2009 година, когато американски, английски и френски публични лица разсекретиха разследваща информация, показваща, че Иран скрито е построил секретна апаратура надълбоко в планината, която е „ несъвместима с мирна стратегия “.
Откритието, което удостоверява това, което тогавашният английски министър председател Гордън Браун назовава „ серийна машинация “ от страна на Иран, е толкоз трагично, че води до рядко срещано съветско наказание на Техеран и предизвестие от страна на Китай.
Въпреки това Иран остава хладнокръвен по това време.
„ Това, което направихме, беше изцяло законно “, споделя тогавашният президент Махмуд Ахмадинеджад, добавяйки: „ Какво право имате да ни казвате какво да вършим? “.
Въпреки това Фордоу се оказва в центъра на последващите интернационалните опити да се ограничи нуклеарната стратегия на Иран. Разкриването на нуклеарната база докара до усилване на глобите на Организация на обединените нации и беше в основата на многостранното съглашение от 2015 година, известно като Съвместния изчерпателен проект за деяние, сред Иран и международните сили, в това число Съединени американски щати, Англия, Франция, Русия, Китай и Германия. В подмяна на облекчение на глобите Иран се съгласи, наред с други ограничения, да трансформира оборудването в проучвателен център, да ограничи броя на центрофугите там, да спре обогатяването на уран за 15 години и да разреши засилен мониторинг от интернационалните инспектори. Съединени американски щати обаче се отдръпнаха от споразумението през 2018 година по време на първия мандат на Доналд Тръмп и от този момент Иран стартира да обогатява от ден на ден уран там.
Сега анализаторите предизвестяват, че Фордоу, в случай че не бъде погубен от израелски офанзиви, може да се трансформира в център на иранските старания за „ излизане от съглашението “. Страната може да се отдръпна от контракта за неразпространение на нуклеарно оръжие, да приключи съдействието си с МАЕ и бързо да създаде нуклеарна бомба. Още повече, че Техеран към този момент е заплашвал с сходна реакция, в случай че нуклеарните му уреди бъдат атакувани, макар че такава стъпка може да въвлече американската войска в спора.
Допълнителен риск съставлява фактът, че Фордоу не е единственото свръхзащитено оборудване, на което Иран може да разчита. Наскоро Техеран построи още по-дълбоко и по-добре предпазено оборудване в Кух-е Коланг Газ Ла, известно още като планината Пикакс, на няколко километра южно от Натанз.
Националната работа за незабавни случаи на Израел заяви, че трима души са починали в центъра на страната, а десетки други са ранени при нощните удари. Те са част от вълна от офанзиви на Техеран в отговор на превантивните удари на Израел против иранските нуклеарни и балистични ракетни стратегии, почнали в петък.
Иранските управляващи оповестиха, че при последната офанзива е бил употребен нов способ, който е предиздвикал многослойните отбранителни системи на Израел да се насочат една против друга.
„ Инициативите и качествата, употребявани в тази интервенция, макар всестранната поддръжка на Съединените щати и западните сили и притежаването на най-модерната и нова отбранителна технология от страна на Израел, доведоха до сполучливото и оптимално поразяване на ракетите върху набелязаните задачите “, се споделя в изказването на Техеран.
Най-малко 10 души в Израел, в това число деца, са били убити при по-ранни удари, оповестиха управляващите там. Броят на жертвите в Иран пък е достигнал минимум 224, като 90% от тях са цивилни, заяви представител на иранското министерство на опазването на здравето.
Този следващ ден на замяна на удари и множеството цивилни жертви провокира въпроса: Защо Израел предприе тази изненадваща офанзива против своя максимален районен зложелател?
Отговорът дава Financial Times.
„ Планината на гибелта ”, която тормози Израел
За израелските военни стратези тя е Планината на гибелта: строго охранявана нуклеарна обогатителна централа, заровена на половин километър под планински масив, обградена от противовъздушна защита и алегорично ситуирана покрай античния набожен град Кум.
За Техеран оборудването във Фордоу символизира желанието му да отбрани нуклеарната си стратегия, проектирана да подсигурява оцеляване на страната при цялостна фронтална офанзива, с задоволително центрофуги и високообогатен уран, с цел да може евентуално да създаде нуклеарно оръжие или да „ избухне “. Заровена под твърда канара и обградена с армиран бетон, който я слага отвън обсега на заличаване на което и да е от известните оръжия на Израел, тя е и знак на стратегическата паника на Иран.
„ Фордоу е алфата и омегата на нуклеарната стратегия на Иран “, разяснява пред Financial Times Бенам Бен Талеблу, старши теоретичен помощник в Фондацията за отбрана на демокрациите, американски мозъчен концерн.
В събота иранската осведомителна организация ISNA разгласи, че нуклеарната твърдина Фордоу е била атакувана, само че вредите са били лимитирани. За разлика от това, Израел е съумял да унищожи по-голямата надземна пилотна обогатителна фабрика на Иран в Натанз, заяви в петък пред Съвета за сигурност шефът на нуклеарната организация на Организация на обединените нации Рафаел Гроси.
„ Фордоу ще бъде предизвикателство без Съединени американски щати. Тази база е мощно укрепена и се намира надълбоко под планината. Не съм сигурен какъв брой вреди можем да нанесем там “, коментира Дани Ситринович, специалист по Иран в Института за национални изследвания в Тел Авив. „ Техеран към момента е надалеч от точка нула - унищожаването на нуклеарната му стратегия. Те към момента разполагат със обилни благоприятни условия “.
По думите на специалиста Фордоу ще бъде най-трудната и евентуално най-важната цел във въздушната акция на Израел.
Но в световен проект Фордоу не е неповторимо предпазено оборудване. Всяка огромна военна мощ с нуклеарна стратегия разполага с сходни подземни военни бункери, които са въодушевили безчет шпионски трилъри и тайни теории.
Raven Rock в Съединени американски щати, по този начин нареченият „ под земята Пентагон “, е издигнат в планина в Пенсилвания. Смята се, че в тайнствената съветска планина Ямантау също е ситуиран огромен обект за нуклеарни оръжия.
Същото важи и за подземните ракетни бази на Северна Корея, издигнати в планините, до момента в който китайската военноморска база Лонгпо включва под земята обект за нуклеарни подводници, наличен единствено пред подземни тунели.
Фордоу обаче е единствената огромна подземна военна база, която в миналото е била директно атакувана. Този казус демонстрира изключителните опасности, поети от израелският министър председател Бенямин Нетаняху при утвърждението на израелските офанзиви миналата седмица.
Иранските управляващи от дълго време отхвърлят да се стремят да основат нуклеарна бомба, а най-новата оценка на заканите, оповестена от американските разследващи служби тази година, заключава, че Техеран не е възобновил нуклеарната си стратегия. Тя беше прекратена под интернационалния напън през 2003 година Но в случай че Техеран поеме по този път, точно във Фордоу би могъл да бъде преобразуван целият му ресурс от високообогатен уран – оценен на 408 кг от инспекторите на МАЕ през май – с цел да създаде девет нуклеарни бомби за едвам три седмици.
„ Иран би могъл да създаде първото си количество от 25 кг уран за оръжия във Фордоу единствено за два до три дни “, изясняват от ISIS.
Разликите сред Фордоу и Натанз обобщават огромна част от нуклеарната история на Техеран. След редица обществени разкрития Натанз в последна сметка беше разгласен от Иран пред Организация на обединените нации през 2003 година Макар разрастващият се промишлен комплекс да съдържа до 16 000 центрофуги, той е планиран за всеобщо обогатяване на уран на по-ниски равнища. Това, в композиция с постоянните инспекции на Организация на обединените нации, го прави подобаващ за гражданско нуклеарно потребление. Дори подземната обогатителна апаратура в Натанз е заровена на едвам 20 метра подземен.
Фордоу обаче се отличава с геоложката си резистентност, която прави центрофужните зали на практика непробиваеми за стандартни бомби, доставяни по въздух. Дори гигантската американска бомба Massive Ordnance Penetrator, която може да пробие 60 метра бетон, е безсилна там. Съществуването на Фордоу беше разкрито обществено през септември 2009 година, когато американски, английски и френски публични лица разсекретиха разследваща информация, показваща, че Иран скрито е построил секретна апаратура надълбоко в планината, която е „ несъвместима с мирна стратегия “.
Откритието, което удостоверява това, което тогавашният английски министър председател Гордън Браун назовава „ серийна машинация “ от страна на Иран, е толкоз трагично, че води до рядко срещано съветско наказание на Техеран и предизвестие от страна на Китай.
Въпреки това Иран остава хладнокръвен по това време.
„ Това, което направихме, беше изцяло законно “, споделя тогавашният президент Махмуд Ахмадинеджад, добавяйки: „ Какво право имате да ни казвате какво да вършим? “.
Въпреки това Фордоу се оказва в центъра на последващите интернационалните опити да се ограничи нуклеарната стратегия на Иран. Разкриването на нуклеарната база докара до усилване на глобите на Организация на обединените нации и беше в основата на многостранното съглашение от 2015 година, известно като Съвместния изчерпателен проект за деяние, сред Иран и международните сили, в това число Съединени американски щати, Англия, Франция, Русия, Китай и Германия. В подмяна на облекчение на глобите Иран се съгласи, наред с други ограничения, да трансформира оборудването в проучвателен център, да ограничи броя на центрофугите там, да спре обогатяването на уран за 15 години и да разреши засилен мониторинг от интернационалните инспектори. Съединени американски щати обаче се отдръпнаха от споразумението през 2018 година по време на първия мандат на Доналд Тръмп и от този момент Иран стартира да обогатява от ден на ден уран там.
Сега анализаторите предизвестяват, че Фордоу, в случай че не бъде погубен от израелски офанзиви, може да се трансформира в център на иранските старания за „ излизане от съглашението “. Страната може да се отдръпна от контракта за неразпространение на нуклеарно оръжие, да приключи съдействието си с МАЕ и бързо да създаде нуклеарна бомба. Още повече, че Техеран към този момент е заплашвал с сходна реакция, в случай че нуклеарните му уреди бъдат атакувани, макар че такава стъпка може да въвлече американската войска в спора.
Допълнителен риск съставлява фактът, че Фордоу не е единственото свръхзащитено оборудване, на което Иран може да разчита. Наскоро Техеран построи още по-дълбоко и по-добре предпазено оборудване в Кух-е Коланг Газ Ла, известно още като планината Пикакс, на няколко километра южно от Натанз.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ