Големият проблем на съвремието са все по-неясните идентичности на младите хора
Размиването на обществените измерения на понятието " пол " е една от значимите характерности на нашето съвремие. То е признак и за цялостната безредица на света, която поражда нуждата от нови модели за дейно справяне с живота. Това стана ясно от думите на психолога Панайот Рандев , посетител в " Радиоприемница ":
Полът е био-, психо- и обществено събитие. Той се е появил преди милиард и двеста милиона години. Преди това към два - три милиарда години тогавашните едноклетъчни същества са били клонинги. Оказва се обаче, че, в случай че си клонинг, се натрупват неточности с времето и също така не отчиташ доста външната среда. Затова преди милиард, милиард и половина години природата по импровизиран метод е потърсила многообразие. В началото може би даже е имало три, четири, пет пола, само че се оказало, че двата пола са оптимум.
Съществува една доктрина, съгласно която двата пола имат друго еволюционно значение, напомни Рандев:
Целта на женския е да откри постоянното и ефикасното и да го придвижи на идващото потомство, задачата на мъжкия пол е да опитва със средата, той е доста по-неустойчив, само че заради това е и по-разнороден, той е опитът на природата. И това, което се окаже стабилно, се взима от женския пол и се придвижва по-нататък. Колкото по-стара, само че и примитивна е една просвета, организация, семейство, субект, толкоз двата пола са по-полярни, добавя още той.
През 70-те години на 20 век обаче стартира да се развива концепцията за андрогинността на личността. На биологично равнище има четири - пет типа пол, по-късно идва психологическият пол - до към 3-4 години детето има известни съмнения аз момче ли съм, или момиче, към 5-6 години обаче към този момент имат резистентен психически пол. Някъде към 10-12 години се появява по този начин нареченият " облик на тялото " и той стартира да се възприема според от приятелския кръг и моделите, които са известни в обкръжението. И тук преди към половин век се направи гражданска война. Но, с цел да си ефикасен в актуалния свят, би трябвало да имаш и мъжествени, и женствени черти. В българската просветителна система обаче, под пол към момента се схваща единствено биология, счита още експертът:
За мен като психолог най-големият проблем на съвремието, и изключително на бъдещето, са все по-неясните идентичности на младежите. След 20-30 години казусът няма да е разделянето " небогати - богати ", а хората с и без еднаквост. Тоест идентичността на децата е извънредно значимо нещо, само че за него не се приказва. Децата са потопени 80 % от времето в един фиктивен свят, създаван от медиите (кино, телевизия, обществени медии). Започва все по-трудно да се прави разликата " действително - идеално ". И това затруднява образуването на еднаквост или тя е много надалеч от действителността. Стаа все по-трудно за едно малко дете да разбере какво тъкмо е мъжкото и женското.
И в случай че до началото на XX век всичко се е развивало доста по-бавно, то в неговия край и при започване на XXI век навлизаме в една трета огромна ера - на постмодерния свят, в която няма ясни логики, няма единна философия, медия, просвета. В резултат - има четири схеми за адаптиране към този безреден свят.
Едната е човек да се прикрепи към някой, който, съгласно него, ги схваща тези неща (ако съм стопанка, да вземем за пример, върша това, което ми каже мъжът ми). Това се назовава съзависимост - аз си правя подарък моята еднаквост на някой, на който вярвам. Другата опция е да приемеш, че светът е черно-бяло. Вторият вид обаче също не оказва помощ изключително, тъй като тази скица е доста последна. Има и трети вид - да разделиш света на разнообразни равнища, тогава аз играя доста функции по едно и също време, само че това изисква доста интелегентност, гъвкавост и запас. Четвъртият вид е вместо да върша комплицирани пирамиди от взаимоотношения, да разпростра вътре в себе си един многоброен аз, т.е. в другите обстановки изкарвам автоматически някой от тези множествени азове, изяснява психологът.
Огромна част от хората избират да влязат в една от първите две схеми, които обаче не са изключително ефикасни. За третата и четвъртата скица пък се изисква възпитаване на модели от най-ранна детска възраст. И в случай че този диалог не стартира извънредно незабавно на най-високо равнище, то след 20-30 години се обрисува един психически и обществен апокалипсис.
Икономически. и софтуерно ние ще се развиваме, само че света ще става още по-хаотичен, хората, с цел да могат да се вършат, ще стартират всеобщо да изпростяват и, в случай че този развой не се спре коренно от институциите, ще стане необратим. Тоест през 2050 година ще имаме осем милиарда души, от които седем милиарда единствено ще ядат, вършат обич и ще се забавляват, а 100-200 милиона ще станат извънземни - с нанотехнологии, изкуствен интелект и ще гледат на седемте милиарда като на по-нисши същества, предизвестява Рандев.
Полът е био-, психо- и обществено събитие. Той се е появил преди милиард и двеста милиона години. Преди това към два - три милиарда години тогавашните едноклетъчни същества са били клонинги. Оказва се обаче, че, в случай че си клонинг, се натрупват неточности с времето и също така не отчиташ доста външната среда. Затова преди милиард, милиард и половина години природата по импровизиран метод е потърсила многообразие. В началото може би даже е имало три, четири, пет пола, само че се оказало, че двата пола са оптимум.
Съществува една доктрина, съгласно която двата пола имат друго еволюционно значение, напомни Рандев:
Целта на женския е да откри постоянното и ефикасното и да го придвижи на идващото потомство, задачата на мъжкия пол е да опитва със средата, той е доста по-неустойчив, само че заради това е и по-разнороден, той е опитът на природата. И това, което се окаже стабилно, се взима от женския пол и се придвижва по-нататък. Колкото по-стара, само че и примитивна е една просвета, организация, семейство, субект, толкоз двата пола са по-полярни, добавя още той.
През 70-те години на 20 век обаче стартира да се развива концепцията за андрогинността на личността. На биологично равнище има четири - пет типа пол, по-късно идва психологическият пол - до към 3-4 години детето има известни съмнения аз момче ли съм, или момиче, към 5-6 години обаче към този момент имат резистентен психически пол. Някъде към 10-12 години се появява по този начин нареченият " облик на тялото " и той стартира да се възприема според от приятелския кръг и моделите, които са известни в обкръжението. И тук преди към половин век се направи гражданска война. Но, с цел да си ефикасен в актуалния свят, би трябвало да имаш и мъжествени, и женствени черти. В българската просветителна система обаче, под пол към момента се схваща единствено биология, счита още експертът:
За мен като психолог най-големият проблем на съвремието, и изключително на бъдещето, са все по-неясните идентичности на младежите. След 20-30 години казусът няма да е разделянето " небогати - богати ", а хората с и без еднаквост. Тоест идентичността на децата е извънредно значимо нещо, само че за него не се приказва. Децата са потопени 80 % от времето в един фиктивен свят, създаван от медиите (кино, телевизия, обществени медии). Започва все по-трудно да се прави разликата " действително - идеално ". И това затруднява образуването на еднаквост или тя е много надалеч от действителността. Стаа все по-трудно за едно малко дете да разбере какво тъкмо е мъжкото и женското.
И в случай че до началото на XX век всичко се е развивало доста по-бавно, то в неговия край и при започване на XXI век навлизаме в една трета огромна ера - на постмодерния свят, в която няма ясни логики, няма единна философия, медия, просвета. В резултат - има четири схеми за адаптиране към този безреден свят.
Едната е човек да се прикрепи към някой, който, съгласно него, ги схваща тези неща (ако съм стопанка, да вземем за пример, върша това, което ми каже мъжът ми). Това се назовава съзависимост - аз си правя подарък моята еднаквост на някой, на който вярвам. Другата опция е да приемеш, че светът е черно-бяло. Вторият вид обаче също не оказва помощ изключително, тъй като тази скица е доста последна. Има и трети вид - да разделиш света на разнообразни равнища, тогава аз играя доста функции по едно и също време, само че това изисква доста интелегентност, гъвкавост и запас. Четвъртият вид е вместо да върша комплицирани пирамиди от взаимоотношения, да разпростра вътре в себе си един многоброен аз, т.е. в другите обстановки изкарвам автоматически някой от тези множествени азове, изяснява психологът.
Огромна част от хората избират да влязат в една от първите две схеми, които обаче не са изключително ефикасни. За третата и четвъртата скица пък се изисква възпитаване на модели от най-ранна детска възраст. И в случай че този диалог не стартира извънредно незабавно на най-високо равнище, то след 20-30 години се обрисува един психически и обществен апокалипсис.
Икономически. и софтуерно ние ще се развиваме, само че света ще става още по-хаотичен, хората, с цел да могат да се вършат, ще стартират всеобщо да изпростяват и, в случай че този развой не се спре коренно от институциите, ще стане необратим. Тоест през 2050 година ще имаме осем милиарда души, от които седем милиарда единствено ще ядат, вършат обич и ще се забавляват, а 100-200 милиона ще станат извънземни - с нанотехнологии, изкуствен интелект и ще гледат на седемте милиарда като на по-нисши същества, предизвестява Рандев.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ