Размишлявали ли сте върху това колко много си приличат партньорите

Размишлявали ли сте върху това какъв брой доста си наподобяват сътрудниците ви? Че едни и същи проблеми са ви разделяли? Имате ли сходни чувства във връзка с работата си - че постоянно попадате в отровна среда, в която не успявате да вършите отговорностите си по този начин, както знаете, че можете? В един миг сте изцяло обезверени и стартирате да мислите „ за какво все на мен, докога ще е по този начин, в какво греша? “.

Често имаме това чувство, че в живота ни непрекъснато се повтарят модели и обстановки. Най-лесно е да обвиним ориста, неналичието на шанс, хората към нас, да решим, че сме неудачници. Не там е отговорът, обаче. И е доста значимо да знаем за какво ни се случва всичко това, с цел да успеем да го променим.

Обвинявайки шанса и ориста си, единственото, което реализираме, е да насаждаме в съзнанието си убеждения, които не престават още веднъж и още веднъж да притеглят сходни обстановки и хора. Така се получава един затворен кръг, от който като че ли не можем да излезем, тъй като там в съзнанието ни към този момент има вкоренени мисли, страхове и разбирания, които „ дърпат “ към себе си тъкмо такива случки.

“Всъщност излиза, че ние дефинираме историите, които претърпяваме, и те се случват тъкмо такива, каквито сме си ги представяли. Как става това? ”

Започваме от тук - бъркане на желанието с потребността. Когато желаеш нещо същински, на теб ти е леко на сърцето, въодушевен си, изпълнен с религия и вяра, концентриран върху насладата и тръпката. Когато се нуждаеш от нещо, ти се чувстваш притиснат, изпълнен със боязън, че може да не го получиш, искаш го на всяка цена- за теб то е наложително. И по този начин желанието ни да реализираме нещо, подкрепено от позитивни страсти като наслада, неспокойствие, религия и обич, се реализира- няма метод, когато желаем нещо мощно, то да не се реализира. Но също по този начин страхът да не се повтори предишна несполучлива обстановка е задоволително мощен, с цел да се случи тъкмо това. И по този начин, според от по-голямата водеща мощ, ние попадаме или в чисто нова и сполучлива обстановка или в добре познатата остаряла. Обикновено страхът е по-силен и надвива, което значи, че още веднъж ще се озовем там, където въобще не желаеме да бъдем.

От тук следва и един различен извод и той е, че с цел да получиш нещо, не би трябвало да изпитваш потребност от него. Ако пък не изпитваш потребност, тогава защо ще ти е това нещо? И по този начин идва ред на въпроса можем ли да желаем нещо, без да се нуждаем от него и допустимо ли е да преживеем насладата и упованието за нещо ново и прелестно, когато е допустимо то да не се случи? Кое е по-силно - желанието или разочарованието?

“Как да излезем от тази обстановка, в случай че не съумяваме да преборим страха, в случай че непременно желаеме, само че знаем, че отново ще сме разочаровани? Изходът е един и той се назовава откопчване от това, което искаш. ”

И тук ще вмъкнем един обикновен образец. Когато бързате за среща и не успявате да си намерите обичаната пола в претъпкания дрешник, дали я търсите с готовност или с обезверена потребност и изнервеност? Всички знаем отговора. И е прекомерно евентуално да не я намерите. Когато обаче се приберете вкъщи след среща и сте в прелестно въодушевление, отваряйки дрешника да приберете облеклата си, е доста евентуално да „ мернете “ полата. Нима не ви се е случвало? Когато търсите интензивно и на всички места, е по-вероятно да не намирате и обратното- когато въобще не ви е до това, даденото нещо като че ли единствено се появява пред очите ви.

Когато се откажеш от маниакалното гонене на дадена цел, ти спираш да си вкопчен в нея, приемаш обстановката такава, каквато е (не се примиряваш, а единствено приемаш) и някак си се освобождаваш от потребността непременно да хабиш старания, борейки се. Тогава насочваш вниманието си към други аспекти от твоя живот, започваш същински да им се радваш. По този метод добавяш позитивни страсти в твоя си свят и точно те разрешават това, което преди си преследвал, в този момент да се случи без неимоверно упорстване, като че ли от единствено себе си.

Нима не сте забелязали по какъв начин, когато денят ви стартира добре, е безусловно несъмнено и че ще приключи добре, просто, тъй като настройката ви е такава. И противоположното. Ние сами провокираме хубавите и неприятните неща в живота си или най-малко по-голямата част от тях. И в случай че за тази година сме си поискали да срещнем мъжа на живота си, само че не вървим обезверени от среща на среща, не одобряваме всяка покана, е доста по-вероятно това да се случи. Да насилваш нещата и да искаш нещо непременно, да виждаш във всекиго него, не води до нищо повече от тотално комплициране, отмалялост и боязън.

Ето заради тази причина от време на време имаме интервали, в които не ни върви. Защото желаеме непременно да случим нещо си. Ами в случай че не в този момент му е времето? Ако не сме подготвени за него? И в случай че това нещо не е за нас?Помислете и от тази страна преди да се обявите за цялостен несретник и да обвините още веднъж ориста. Има време за всичко, а в случай че не се случи...случва се друго и всичко продължава нататък.