Размирици и протести разтърсват Латинска Америка, където се наблюдава намаляваща

Размирици и митинги раздрусват Латинска Америка, където се следи намаляваща поддръжка за демокрацията. Бунтовете в Бразилия и Перу са следващата демонстрация на неодобрение, провокирано от корупцията, неравенството и неналичието на услуги, написа в. " Уолстрийт джърнъл ".

В Латинска Америка демокрацията е сложена на тестване по метод, невъобразим от години, споделят социолози, политически анализатори и жители в района. Протестите, от време на време съпроводени с принуждение, са постоянно събитие. Според организацията " Трансперънси интернешънъл " повече от половината латиноамериканци са на мнение, че корупцията се усилва, а също по този начин считат за корумпирани множеството чиновници на изборни длъжности. В няколко страни центристките партии претърпяха провал и бяха сменени от крайни обединения или от придвижвания, обявяващи се срещу елитите, разяснява изданието.

След пандемията от ковид бедността и гладът се разраснаха в редица страни в района. Наблюдава се и нарастване на незаконните банди, занимаващи се с трафик на всичко – от кокаин до метамфетамини и фентанил.

Ефектът от това се усеща в Съединени американски щати, към чиято южна граница бягат рекорден брой мигранти, търсещи по-добър живот, отбелязва вестникът.

Според социологическата организация " Латинобарометро ", която от години изследва възходящото отчаяние измежду 668-милионното население на Латинска Америка, " хората са изтощени от политиката, от държавните управления, от политиците, които употребяват властта за неща, които не водят до прогрес в области, в които хората желаят усъвършенстване – като опазването на здравето и пенсиите ", съобщи директорката на института Марта Лагос.

По данни на " Латинобарометро " 49 % от хората в района са подкрепяли демокрацията през 2020 година, което е намаляване спрямо десетилетие по-рано, когато този дял е бил 63 на 100. Едва една четвърт от латиноамериканците са били удовлетворени от демокрацията, до момента в който през 2009 година техният дял е бил 45 %. Социолозите са открили, че 73 % от хората са били на мнение, че страната им се ръководи от властовия хайлайф, до момента в който десетилетие по-рано по този начин са считали към половината жители, написа още Българска телеграфна агенция.

Сътресенията обгърнаха района след настъпването на тежки в икономическо отношение времена. Латинска Америка претърпя най-голямото икономическо стесняване през 2020 година, откакто пандемията се отрази зле на растежа и държавния дълг, а също по този начин лиши живота на над 1,7 милиона латиноамериканци. Растежът още веднъж се увеличи през 2021 година, достигайки 6,9 %, само че спадна на 3,6 на 100 през 2022 година и се чака да намалее до 1,3 % тази година, съобщи Световната банка. Бедността понижа от 45,6 % през 2003 година на 27,8 % през 2014 година, само че в този момент още веднъж се повиши и доближи 32,1 % през 2022 година, демонстрират оценки на Организация на обединените нации. Много латиноамериканци имат ниски упования към своите държавни управления – по данни на " Латинобарометро " поддръжката за държавните управления е спаднала на 40 % спрямо 54 на 100 преди десетилетие, отбелязва " Уолстрийт джърнъл ".

В момента три страни в Латинска Америка са считани от правозащитни организации и политолози за диктатури – Куба, Венецуела и Никарагуа. Над една четвърт от общо 411 000 мигранти, арестувани на южната граница на Съединени американски щати през октомври и ноември, са пристигнали от тези три страни, демонстрират данни на американските митнически и гранични управляващи.

Конституционни специалисти и политици споделят, че в района към момента има доста демокрации, които остават постоянни. Държави като Чили, Перу и Колумбия дадоха автономност на своите централни банки, което оказа помощ за основаване на по-силни стопански системи посредством попречване на политическа интервенция в паричната политика, показва изданието.

Но повече народна власт значи по-високи упования.

Медиите в тези демокрации хвърлят светлина върху корупцията и други проблеми, измъчващи страните в района и пораждащи неодобрение измежду жителите. Когато потребностите не са задоволявани – от премахване на корупцията и битка с престъпността до обезпечаване на по-добро опазване на здравето, недоволството може да прерасне в принуждение, даже в отдавнашни постоянни демокрации като Чили, където през 2019 година имаше митинги, съпроводени с принуждение, отбелязва вестникът.