Откриха причината за различното поведение на мъжки и женски мишки
Разликата в държанието на мъжки и женски мишки се дължи на промени в генна интензивност в мозъка на представителите на другите полове, демонстрират данни от изследване на учени от Станфордския университет, представени от електронното издание Юрикалърт.
Изследователите допускат, че това може да се следи и при хората.
Учените изследвали четири дребни структури в мозъка на мишки, за които е известно, че са виновни за "оценяване, срещане, чифтосване и мразене ". Те разкрили повече от 1000 гена, които са доста по-активни при представителите на единия пол спрямо другия.
"Използвахме ги за насочни точки и идентифицирахме избрани групи мозъчни кафези, които стоят зад характерно за дадения пол държание ", изяснява лекар Нирао Шах, професор по психиатрия, поведенчески науки и невробиология, който е измежду създателите на проучването.
Специалистите също по този начин открили повече от 600 разлики в равнищата на генно активиране при женските мишки в разнообразни етапи на репродуктивния цикъл.
"Съвсем изненадващо беше за нас да открием в тези четири дребни мозъчни структури няколкостотин гена, чиито равнища на интензивност зависят единствено от стадия, в който е женският репродуктивен цикъл ", изяснява Шах, който е посветил кариерата си на проучване на въздействието на половите хормони върху държанието, типично за мъжете и дамите.
Мъжките мишки да вземем за пример бързо разграничават пола на непознати, които нарушават тяхната територия. Ако натрапникът е от същия пол, гризачите незабавно го нападат. Ако е от противоположния пол обаче, те стартират упорито ухажване.
Женските гризачи пък демонстрират по-скоро майчинска в сравнение с териториална експанзия, като атакуват всеки, който одобряват като опасност за дребните си. Те са доста по-склонни от мъжките да пазят потомството си. Тяхната подготвеност за чифтосване варира доста според от стадия на репродуктивния им цикъл.
"Това първично държание е от значително значение за оцеляването и възпроизвеждането... и значително е инстинктивни ", изяснява лекар Шах. "Доста ясни са доказателствата, че мозъкът не е чисто празен лист, който чака да бъде завършен под въздействията на околната среда ".
Изследването на учените от Станфордския университет е оповестено в изданието "Сел ".
Изследователите допускат, че това може да се следи и при хората.
Учените изследвали четири дребни структури в мозъка на мишки, за които е известно, че са виновни за "оценяване, срещане, чифтосване и мразене ". Те разкрили повече от 1000 гена, които са доста по-активни при представителите на единия пол спрямо другия.
"Използвахме ги за насочни точки и идентифицирахме избрани групи мозъчни кафези, които стоят зад характерно за дадения пол държание ", изяснява лекар Нирао Шах, професор по психиатрия, поведенчески науки и невробиология, който е измежду създателите на проучването.
Специалистите също по този начин открили повече от 600 разлики в равнищата на генно активиране при женските мишки в разнообразни етапи на репродуктивния цикъл.
"Съвсем изненадващо беше за нас да открием в тези четири дребни мозъчни структури няколкостотин гена, чиито равнища на интензивност зависят единствено от стадия, в който е женският репродуктивен цикъл ", изяснява Шах, който е посветил кариерата си на проучване на въздействието на половите хормони върху държанието, типично за мъжете и дамите.
Мъжките мишки да вземем за пример бързо разграничават пола на непознати, които нарушават тяхната територия. Ако натрапникът е от същия пол, гризачите незабавно го нападат. Ако е от противоположния пол обаче, те стартират упорито ухажване.
Женските гризачи пък демонстрират по-скоро майчинска в сравнение с териториална експанзия, като атакуват всеки, който одобряват като опасност за дребните си. Те са доста по-склонни от мъжките да пазят потомството си. Тяхната подготвеност за чифтосване варира доста според от стадия на репродуктивния им цикъл.
"Това първично държание е от значително значение за оцеляването и възпроизвеждането... и значително е инстинктивни ", изяснява лекар Шах. "Доста ясни са доказателствата, че мозъкът не е чисто празен лист, който чака да бъде завършен под въздействията на околната среда ".
Изследването на учените от Станфордския университет е оповестено в изданието "Сел ".
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ