Мистерията на изгубения Рим в амазонската джунгла
Разкриването на голяма мрежа от градове надълбоко в еквадорската Амазонка потвърждава, че най-голямата дъждовна гора в света в миналото е била преуспяващ вселенски център
Какво знаете за историята на Амазония? Не знаете нищо, тъй като историята, която си мислим, че познаваме, е неправилна. Това е история, основана от по този начин наречените летописци, които рядко са виждали това, което разказват. Това е история на лъжите. Знаем малко от колониалните времена, само че това е история за употреба на земята, мъчения и иго. Това не е красива история. Но това, откриването на голяма градска инфраструктура, ни разрешава да разберем по-добре първите участници в тази история: коренното население. То ни принуждава да преосмислим цялото човешко минало на Амазония. ", това споделя след откритието си археологът Стефан Ростейн - посветил съвсем 30 години на проучване на Амазония. Онова, което екипът му открива, провокира потрес освен в научните среди.
Снимка: iStock by Getty Images
С помощта на технология за лазерно сканиране от въздуха (Lidar) Ростейн и сътрудниците му откриват от дълго време изгубена мрежа от градове, разпростряли се на 300 кв. км в еквадорската Амазонка, с площади, церемониални места, отводнителни канали и пътища, които са били издигнати преди 2500 години и са останали скрити в продължение на хиляди години. Те разпознават и повече от 6000 правоъгълни глинени платформи, за които се счита, че са жилища и общински здания в 15 градски центъра, заобиколени от терасовидни аграрни полета.
Това в действителност е една изгубена котловина от градове ", споделя Ростейн, шеф на следствието в Националния център за научни проучвания във Франция. " Това е необикновено. "
Според Ростейн най-поразителният аспект на този градски клъстер, който се намира в долината Упано в източната част на Еквадор, е удивителната му пътна мрежа. Улиците на градовете са проектирани по този начин, че да са идеално прави, да се свързват под прав ъгъл една с друга, само че и да свързват другите градове като праисторическа автомагистрала. Най-големите от тях са били необятни 10 м, а една се е простирала на 25 км. " Като се има поради хълмистият терен, тази пътна мрежа е била даже по-усъвършенствана от актуалните ", споделя Ростейн.
Смята се, че тази забравена мрежа от градове освен е с повече от 1000 години по-стара от всеки различен прочут сложен обект в Амазония, само че и че зашеметяващите ѝ размери и равнище на трудност приказват за високоструктурирано общество, което наподобява е било даже по-голямо от добре познатите градове на маите в Мексико и Централна Америка.
Според Ростейн и неговия екип културите Киламопе и по-късно Упано стартират да строят домовете си върху издигнати платформи, проведени към площади. Размерите на този ранен град обгръщат повърхност, която е сравнима с изпъстреното с пирамиди плато Гиза в Египет. Датировката демонстрира, че тези общества са процъфтявали и са се разраствали в продължение на към 1000 години, до момента в който обектите са били мистериозно изоставени сред 300 и 600 година - интервал, почти съвпадащ с този на Древен Рим.
Макар че е мъчно да се реши какъв брой души са живели в тези свързани градове когато и да е, археологът Антоан Дорисон, който работи с Ростейн по откритията на Lidar и е съавтор на публикацията, споделя, че в пика на развиването си в тях може да са живели до 30 000 души. Други оценки сочат, че броят им може да е бил стотици хиляди. Ако това е правилно, то би било сравнимо с хипотетичното население на Лондон от римската ера.
" Това изобретение потвърди, че в Амазония е имало еквивалент на Рим ", споделя Ростейн. " Хората, живеещи в тези общества, не са били полуномади, изгубени в тропическите гори в търсене на храна. Те не са били дребните племена в Амазония, които познаваме през днешния ден. Те са били земевладелци, инженери, земеделци, риболовци, жреци, вождове или царе. Това е било стратифицирано общество, профилирано общество, тъй че сигурно има нещо от Рим ".
И въпреки всичко, в случай че не бяха двама свещеници, светът в никакъв случай нямаше да узнае за този от дълго време загубен " амазонски Рим ".
Картата на откритите градове
Снимка: Antoine Dorison and Stéphen Rostain
Както изяснява Ростейн, през 70-те години на предишния век локален духовник на име Хуан Ботасо се натъква на необичайно изглеждаща могила, издигната върху платформа в долината Упано. Скоро по-късно Ботасо бил посетен от различен духовник от Кито на име Педро Поррас и Ботасо му споделил: " Искам да ти покажа нещо ". Двамата отишли на кон до могилата, а Поррас, явно любопитен за видяното, провел груби разкопки и разгласил откритията си в еквадорски вестник. След това обектът е пропуснат за към 15 години, до момента в който Ростейн, който през 80-те години на предишния век прави разкопки на обект на маите в Гватемала, открива обявата на свещеника и потегля за Еквадор.
С помощта на еквадорски сътрудник Ростейн стартира да разкопава могилите през 1996 година Две години по-късно сътрудника му се отхвърля от плана ( " Не всеки обича да работи в Амазония ", споделя Ростейн), само че той продължава да си проправя път през джунглата още седем години, откривайки пътища, спомагателни обекти и това, което счита за стотици могили. " Беше по-различно от всичко, което бях виждал преди ", споделя той. " В Амазония не се строи с камък, както на територията на маите или инките. Това е единствено глинена архитектура. "
Ростейн се завръща да живее в Еквадор през 2011 година, а през 2015 година Националният институт за културно завещание на Еквадор финансира въздушно изследване на долината благодарение на лидар, който трансформира метода, по който археолозите организират проучвания в джунглите, и разкрива незнайни до момента доказателства за съществуването на маите и други предколумбови общества. Когато през 2021 година Ростейн и Дорисън получават данните и стартират да ги преглеждат, Ростейн осъзнава, че е бъркал: " Нямаше стотици могили, а най-малко 6000, а евентуално доста, доста повече. "
Един от най-интригуващите въпроси, които Ростейн и сътрудниците му се пробват да схванат, е какво е предиздвикало това общество да проектира идеално прави пътища през планинския релеф на района. " Защо да се строят тези прави пътища с дълбочина пет метра, откакто елементарно може да се мине през хълмовете? " пита Ростейн. " Мисля, че са ги строили, с цел да отпечатат в земята своята еднаквост, своята връзка със Земята. Те са алегорични пътища, сходно на други пътища в Андите, изключително фамозния Qhapaq Ñan на инките, който и до през днешния ден се счита от доста потомци на инките за жив път. "
Местоположението на разкопките
Снимка: Antoine Dorison and Stéphen Rostain
Ростейн и екипът му са разпознали и няколко други характерности от градовете Упано, които са оживели по-късно, което той назовава " пагубен контакт " на предколумбовия свят с испанците. Ортогоналната парцелна система от отводнени полета и тераси на градовете отразява тази, която към момента се употребява от коренното население на Венецуела - кариня. Анализът на частите от многочислените открити декоративни и изрисувани съдове разкрива, че най-ранните поданици на региона са отглеждали фасул, маниока, сладки картофи и царевица, тъкмо както през днешния ден вършат коренните поданици на региона. Всъщност извънредно плодородната вулканична почва на долината Упано (която може да е разрешила на тези общества да процъфтяват и да е довела до неочаквания им колапс, в случай че близкият вулкан Сангай изригне) към момента дава опция на актуалните фермери от коренното население да прибират реколтата от царевица три пъти годишно. А някои микроследи, открити в находищата, са идентични с тези на актуалната chicha (царевична бира).
" Впечатлена съм от дълбоката мъдрост на коренното население на Амазония ", споделя Карла Хаймес Бетанкур, археолог, специализирала в региона на Северна и Южна Америка в университета в Бон. " Тяхното удивително схващане на заобикалящата ги среда, съчетано с проницателните им практики за смяна на ландшафта, е основало неповторимо биокултурно завещание, което продължава и до през днешния ден и което е наш дълг да опазим. Вярвам, че тези градове ще послужат за образец, предлагайки ентусиазъм за бъдещето посредством хармоничната си интеграция с естествения свят. "
Подобно на Мачу Пикчу и доста други фамозни обекти на маите, Ростейн е уверен, че един ден пасажерите ще могат сами да се допрян до градовете в долината Упано, само че както споделя той: " Трябва да сте търпеливи. Това към момента е доста забравено място с доста малко туристи. " И въпреки всичко, когато този ден настъпи, той споделя, че посетителите ще се радват на същинско наслаждение.
" Това е хубав пейзаж. Имате река Упано, която се врязва като нож в земята и е необятна 2 км. Има 100-метрови отвесни скали и гори, а на 30 км от тях се вижда извисяващият се вулкан Сангай. Разбирам за какво хората от Упано са избрали това място тогава и за какво избират това място през днешния ден ", разсъждава Ростейн.
Археологът е благополучен, че е върнал нещо на Еквадор в този сложен миг от актуалната му история. " Влюбен съм в Еквадор и мисля, че сходно изобретение дава малко горделивост на еквадорския народ ", споделя той. " Толкова дълго време те са страдали. Еквадор не е имал своя Рим, а в този момент мисля, че го има ".
Туризъм
Долината Упано е разрастваща се дестинация за екотуризъм. Град Макас е положително място за рафтинг, пешеходен туризъм и екскурзии с горещи извори. Близкият народен парк Сангай е обект на международното завещание на ЮНЕСКО, в който се намират три вулкана, десетки лагуни и зашеметяващо биоразнообразие.
Снимка: iStock/Getty Images
Какво знаете за историята на Амазония? Не знаете нищо, тъй като историята, която си мислим, че познаваме, е неправилна. Това е история, основана от по този начин наречените летописци, които рядко са виждали това, което разказват. Това е история на лъжите. Знаем малко от колониалните времена, само че това е история за употреба на земята, мъчения и иго. Това не е красива история. Но това, откриването на голяма градска инфраструктура, ни разрешава да разберем по-добре първите участници в тази история: коренното население. То ни принуждава да преосмислим цялото човешко минало на Амазония. ", това споделя след откритието си археологът Стефан Ростейн - посветил съвсем 30 години на проучване на Амазония. Онова, което екипът му открива, провокира потрес освен в научните среди.
Снимка: iStock by Getty Images С помощта на технология за лазерно сканиране от въздуха (Lidar) Ростейн и сътрудниците му откриват от дълго време изгубена мрежа от градове, разпростряли се на 300 кв. км в еквадорската Амазонка, с площади, церемониални места, отводнителни канали и пътища, които са били издигнати преди 2500 години и са останали скрити в продължение на хиляди години. Те разпознават и повече от 6000 правоъгълни глинени платформи, за които се счита, че са жилища и общински здания в 15 градски центъра, заобиколени от терасовидни аграрни полета.
Това в действителност е една изгубена котловина от градове ", споделя Ростейн, шеф на следствието в Националния център за научни проучвания във Франция. " Това е необикновено. "
Според Ростейн най-поразителният аспект на този градски клъстер, който се намира в долината Упано в източната част на Еквадор, е удивителната му пътна мрежа. Улиците на градовете са проектирани по този начин, че да са идеално прави, да се свързват под прав ъгъл една с друга, само че и да свързват другите градове като праисторическа автомагистрала. Най-големите от тях са били необятни 10 м, а една се е простирала на 25 км. " Като се има поради хълмистият терен, тази пътна мрежа е била даже по-усъвършенствана от актуалните ", споделя Ростейн.
Смята се, че тази забравена мрежа от градове освен е с повече от 1000 години по-стара от всеки различен прочут сложен обект в Амазония, само че и че зашеметяващите ѝ размери и равнище на трудност приказват за високоструктурирано общество, което наподобява е било даже по-голямо от добре познатите градове на маите в Мексико и Централна Америка.
Според Ростейн и неговия екип културите Киламопе и по-късно Упано стартират да строят домовете си върху издигнати платформи, проведени към площади. Размерите на този ранен град обгръщат повърхност, която е сравнима с изпъстреното с пирамиди плато Гиза в Египет. Датировката демонстрира, че тези общества са процъфтявали и са се разраствали в продължение на към 1000 години, до момента в който обектите са били мистериозно изоставени сред 300 и 600 година - интервал, почти съвпадащ с този на Древен Рим.
Макар че е мъчно да се реши какъв брой души са живели в тези свързани градове когато и да е, археологът Антоан Дорисон, който работи с Ростейн по откритията на Lidar и е съавтор на публикацията, споделя, че в пика на развиването си в тях може да са живели до 30 000 души. Други оценки сочат, че броят им може да е бил стотици хиляди. Ако това е правилно, то би било сравнимо с хипотетичното население на Лондон от римската ера.
" Това изобретение потвърди, че в Амазония е имало еквивалент на Рим ", споделя Ростейн. " Хората, живеещи в тези общества, не са били полуномади, изгубени в тропическите гори в търсене на храна. Те не са били дребните племена в Амазония, които познаваме през днешния ден. Те са били земевладелци, инженери, земеделци, риболовци, жреци, вождове или царе. Това е било стратифицирано общество, профилирано общество, тъй че сигурно има нещо от Рим ".
И въпреки всичко, в случай че не бяха двама свещеници, светът в никакъв случай нямаше да узнае за този от дълго време загубен " амазонски Рим ".
Картата на откритите градове
Снимка: Antoine Dorison and Stéphen Rostain
Както изяснява Ростейн, през 70-те години на предишния век локален духовник на име Хуан Ботасо се натъква на необичайно изглеждаща могила, издигната върху платформа в долината Упано. Скоро по-късно Ботасо бил посетен от различен духовник от Кито на име Педро Поррас и Ботасо му споделил: " Искам да ти покажа нещо ". Двамата отишли на кон до могилата, а Поррас, явно любопитен за видяното, провел груби разкопки и разгласил откритията си в еквадорски вестник. След това обектът е пропуснат за към 15 години, до момента в който Ростейн, който през 80-те години на предишния век прави разкопки на обект на маите в Гватемала, открива обявата на свещеника и потегля за Еквадор.
С помощта на еквадорски сътрудник Ростейн стартира да разкопава могилите през 1996 година Две години по-късно сътрудника му се отхвърля от плана ( " Не всеки обича да работи в Амазония ", споделя Ростейн), само че той продължава да си проправя път през джунглата още седем години, откривайки пътища, спомагателни обекти и това, което счита за стотици могили. " Беше по-различно от всичко, което бях виждал преди ", споделя той. " В Амазония не се строи с камък, както на територията на маите или инките. Това е единствено глинена архитектура. "
Ростейн се завръща да живее в Еквадор през 2011 година, а през 2015 година Националният институт за културно завещание на Еквадор финансира въздушно изследване на долината благодарение на лидар, който трансформира метода, по който археолозите организират проучвания в джунглите, и разкрива незнайни до момента доказателства за съществуването на маите и други предколумбови общества. Когато през 2021 година Ростейн и Дорисън получават данните и стартират да ги преглеждат, Ростейн осъзнава, че е бъркал: " Нямаше стотици могили, а най-малко 6000, а евентуално доста, доста повече. "
Един от най-интригуващите въпроси, които Ростейн и сътрудниците му се пробват да схванат, е какво е предиздвикало това общество да проектира идеално прави пътища през планинския релеф на района. " Защо да се строят тези прави пътища с дълбочина пет метра, откакто елементарно може да се мине през хълмовете? " пита Ростейн. " Мисля, че са ги строили, с цел да отпечатат в земята своята еднаквост, своята връзка със Земята. Те са алегорични пътища, сходно на други пътища в Андите, изключително фамозния Qhapaq Ñan на инките, който и до през днешния ден се счита от доста потомци на инките за жив път. "
Местоположението на разкопките
Снимка: Antoine Dorison and Stéphen Rostain
Ростейн и екипът му са разпознали и няколко други характерности от градовете Упано, които са оживели по-късно, което той назовава " пагубен контакт " на предколумбовия свят с испанците. Ортогоналната парцелна система от отводнени полета и тераси на градовете отразява тази, която към момента се употребява от коренното население на Венецуела - кариня. Анализът на частите от многочислените открити декоративни и изрисувани съдове разкрива, че най-ранните поданици на региона са отглеждали фасул, маниока, сладки картофи и царевица, тъкмо както през днешния ден вършат коренните поданици на региона. Всъщност извънредно плодородната вулканична почва на долината Упано (която може да е разрешила на тези общества да процъфтяват и да е довела до неочаквания им колапс, в случай че близкият вулкан Сангай изригне) към момента дава опция на актуалните фермери от коренното население да прибират реколтата от царевица три пъти годишно. А някои микроследи, открити в находищата, са идентични с тези на актуалната chicha (царевична бира).
" Впечатлена съм от дълбоката мъдрост на коренното население на Амазония ", споделя Карла Хаймес Бетанкур, археолог, специализирала в региона на Северна и Южна Америка в университета в Бон. " Тяхното удивително схващане на заобикалящата ги среда, съчетано с проницателните им практики за смяна на ландшафта, е основало неповторимо биокултурно завещание, което продължава и до през днешния ден и което е наш дълг да опазим. Вярвам, че тези градове ще послужат за образец, предлагайки ентусиазъм за бъдещето посредством хармоничната си интеграция с естествения свят. "
Подобно на Мачу Пикчу и доста други фамозни обекти на маите, Ростейн е уверен, че един ден пасажерите ще могат сами да се допрян до градовете в долината Упано, само че както споделя той: " Трябва да сте търпеливи. Това към момента е доста забравено място с доста малко туристи. " И въпреки всичко, когато този ден настъпи, той споделя, че посетителите ще се радват на същинско наслаждение.
" Това е хубав пейзаж. Имате река Упано, която се врязва като нож в земята и е необятна 2 км. Има 100-метрови отвесни скали и гори, а на 30 км от тях се вижда извисяващият се вулкан Сангай. Разбирам за какво хората от Упано са избрали това място тогава и за какво избират това място през днешния ден ", разсъждава Ростейн.
Археологът е благополучен, че е върнал нещо на Еквадор в този сложен миг от актуалната му история. " Влюбен съм в Еквадор и мисля, че сходно изобретение дава малко горделивост на еквадорския народ ", споделя той. " Толкова дълго време те са страдали. Еквадор не е имал своя Рим, а в този момент мисля, че го има ".
Туризъм
Долината Упано е разрастваща се дестинация за екотуризъм. Град Макас е положително място за рафтинг, пешеходен туризъм и екскурзии с горещи извори. Близкият народен парк Сангай е обект на международното завещание на ЮНЕСКО, в който се намират три вулкана, десетки лагуни и зашеметяващо биоразнообразие.
Снимка: iStock/Getty Images Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ