Археолози направиха смайващо откритие край Дупница
Разкриха основите и част от стените на феодален храм на раннохристиянската базилика при средновековна черква „ Св. Спас “ в дупнишкото село Червен брег, оповестява вестник " Монитор ".
Проучването беше осъществено под управлението на екип от трима експерти с теоретичен началник – доктор Светла Петрова. „ В резултат на изследването се разкри дъгата на апсидата на южния транспортен съд, застъпила в субструкция стена с посока север юг.
Тази стена е част от постройките на античното населено място, допустимо е да е част езически храм, за съществуването на който има открити във времето обратно оброчни плочки.
Научното изобретение на този изследователски сезон са основите на трета черква. Тя е еднокорабна и е ситуирана е на 3 м. северно от северната стена на средновековната черква.
Разкритите монети, измежду които има средновековни от интервала 10-11 в. допускат построяването на църквата точно в интервала на първото българско царство. Тази черква отчасти припокрива северния транспортен съд на раннохристиянската базилика “, изясняват от Регионалния музей в Дупница. Откритите находки са най-вече керамика – късноантична и средновековна, монети – римски, късноантични и средновековни.
„ Проучването на базиликата е от изключителна значимост за разпространяването на християнството в региона, поради дребното археологически данни за Горното Дупнишко поле и прилежащия район. Засега това е единствената открита раннохристиянска базилика в региона “, изясняват още специалистите.
По техни думи, самата базилика, дружно с разкритите две средновековни църкви, едната от които към момента настояща, съставлява неповторим комплекс от три паметни здания – раннохристиянска базилика, настояща средновековна черква, със съхранени фрески от Второто българско царство и ранносредновековна черква – в субструкция.
Откритите находки ще бъдат подложени на реституция и концервация, след което ще се експонират в Исторически музей Дупница.
Комплексът от раннохристиянска базилика и средновековна черква при с. Червен брег, община Дупница е разгласен за групова недвижима културна полезност с категория национално значение.
Проучването беше осъществено под управлението на екип от трима експерти с теоретичен началник – доктор Светла Петрова. „ В резултат на изследването се разкри дъгата на апсидата на южния транспортен съд, застъпила в субструкция стена с посока север юг.
Тази стена е част от постройките на античното населено място, допустимо е да е част езически храм, за съществуването на който има открити във времето обратно оброчни плочки.
Научното изобретение на този изследователски сезон са основите на трета черква. Тя е еднокорабна и е ситуирана е на 3 м. северно от северната стена на средновековната черква.
Разкритите монети, измежду които има средновековни от интервала 10-11 в. допускат построяването на църквата точно в интервала на първото българско царство. Тази черква отчасти припокрива северния транспортен съд на раннохристиянската базилика “, изясняват от Регионалния музей в Дупница. Откритите находки са най-вече керамика – късноантична и средновековна, монети – римски, късноантични и средновековни.
„ Проучването на базиликата е от изключителна значимост за разпространяването на християнството в региона, поради дребното археологически данни за Горното Дупнишко поле и прилежащия район. Засега това е единствената открита раннохристиянска базилика в региона “, изясняват още специалистите.
По техни думи, самата базилика, дружно с разкритите две средновековни църкви, едната от които към момента настояща, съставлява неповторим комплекс от три паметни здания – раннохристиянска базилика, настояща средновековна черква, със съхранени фрески от Второто българско царство и ранносредновековна черква – в субструкция.
Откритите находки ще бъдат подложени на реституция и концервация, след което ще се експонират в Исторически музей Дупница.
Комплексът от раннохристиянска базилика и средновековна черква при с. Червен брег, община Дупница е разгласен за групова недвижима културна полезност с категория национално значение.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ