Истински умната жена ♥ Борис АКУНИН
Разказвал съм към този момент истории за същински императрици, същински писателки, същински принцеси. Днес ще ви опиша за същински умната жена.
(Борис Акунин, 2013)
Умът, както е известно, бива друг диаметър и профил – на практика, теоретичен, креативен, „ женски ”, поведенчески, психически и така нататък Но мисля, че най-важният вид разум е този, който разрешава на човек вярно да се отнася към живота.
Хората нерядко се влюбват от пръв взор. Ние, литераторите, сме способни да се влюбим от една фраза. Така се случи и с мен. Влюбих се в лейди Монтегю, до момента в който работех над книгата „ Писателят и самоубийството ” – точно от една фраза.
Не, не се безпокойте, тази дама не е направила самоубийство, била е прекомерно интелигентна за това.
Мери била щерка на граф Пирпонт, появила се на бял свят през 1689 година Почти цялото си детство провела в библиотеката на бащиния си палат – едно от най-богатите книжни сборища на Англия. Но Мери не се трансформирала в хартиен червей. От книгите тя научила най-важното – да мисли независимо.
В млада възраст тя се озовала в обстановка, прекомерно нормална за девственица от тоя сой – залюбила един мъж, а татко й се гласял да я дами за различен. При това, избраникът на сърцето й нямал никакъв късмет да се хареса на татко й. Мери решила тая тягостна обстановка с недевича мъдрост – щом няма да има благополучие, дано най-малко има успокоение и воля. Сама избрала индивида, който може да почита и който й заречен да не й лимитира свободата, избягала с него и се омъжила без бащиното разрешение.
Сър Едуард Монтегю също бил интелигентен човек, предан на видни държавни каузи, а брачната половинка му се трансформирала с бижуто на лондонския свят. В Мери се влюбвали, обсъждали нейния ослепителен разум и смятали за висока чест да водят писмена преписка с нея.
Бедният Александър Поуп, великият стихотворец, се влюбил до уши в Мери – явно и той след някоя подобаваща фраза. Искрено признал пред нея възприятията си, а хубавицата, недослушвайки го, си тръгнала със смях – по този начин си основала зложелател за цялостен живот.
Тази обидна за литераторите сцена е запечатана в известното платно на Уилям Фрит.
(The Rejected Poet Alexander Pope and Lady Mary Wortley Montagu in 1863, by William Powell Frith, 1852, Auckland Art Gallery)
Когато станала на 26, Мери заболяла от шарка – страшна за млада хубавица злина, пред която европейската медицина била безсилна по това време. Лейди Монтегю оживяла, само че цялото й лице било обезобразено, а популярните й ресници били опадали вечно.
Тогава тя престанала да се появява в светския живот и предиздвикала всички да й се възхищават от разстояние. По нейно гледище, брачният партньор й приел предопределение като дипломат на Англия в Константинопол. Там Мери изучила езика и обичаите, станала първата жена, изследвала живота в харема и издала фамозните „ Турски писма ”, които прочела цялостен Европа. Освен това, Мери изучила източния способ за имунизация срещу шарка.
След време Мери и брачният партньор още веднъж се завърнали в Англия, където с нова мощ се разразила следващата зараза от шарка. Лейди Монтегю почнала персонална битка с нея – първо ваксинирала своето 3-годишно дете. После предложила да организира опит върху наказани на гибел пандизчии с заричане за опрощение като премия. Те оживели и били пуснати на независимост. След това траяла да ползва ориенталския способ за имунизация в приютите за сираци. Сираците също оживели. След това самият крал поискал избавителна имунизация за своето семейство, а страната повярвала в успеваемостта на това лекуване и епидемията от шарка била победена.
Към своята 50-та година, лейди Монтегю решила, че към този момент е встъпила във възрастта на цялостната независимост и повече не желае да води живот с условия. Разделила се с мъжа си, съхранявайки чудесни връзки с него и почнала да живее за лично наслаждение.
Предпочела да живее в сладостната Италия, а в родината си се завърнала, когато почувствала, че краят към този момент наближава – на честна възраст от 73 години. В края на живота си, лейди Монтегю признала, че не се е поглеждала в огледалото през последните 11 години. Е, белким не е умница?
Източник: lifedeeper.ru
Картина: commons.wikimedia.org
Снимка: en.wikipedia.org
