Писателката Здравка Евтимова пред „Новини.бг”: Сами си слагаме окови и граници
Разказът на писателката Здравка Евтимова "Кръв от къртица " е включен в учебник за образование по литература за прогимназиите за осми клас в Съединени американски щати от началото на 2019 година. Тя е родена в Перник, приключила е британска лингвистика във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий ", притежател е на доста призове и награди у нас и в чужбина. Нейни разкази са оповестени навсякъде: в Съединени американски щати, Англия, Япония, Канада, Австралия, Франция, Германия, Белгия и мн.др. страни. По категорично нейно гледище и „ по землячески причини”, не си приказваме на Вие и в изявлението за „ Новини.бг..
- Здравче, зарадва ли се, че разказът ти „ Кръв от къртица”, писан преди време, бе включен в американски учебници за 8 клас?
- Много се зарадвах още когато госпожа Сюзан Дюк ми се обади при започване на месеца. Разказът е писан преди години, в този момент към този момент ми е като едно пораснало дете. Обичаш го, грижиш се за него, само че няма голяма потребност от непрекъснато внимание и обгрижване.
- Вчера ти написа, че „...един роман не те прави писател”, това от невзискателност ли?
- Радвам се, не мога да си изкривявам душата. Но един роман, даже една книга с разкази, не те прави публицист. Не може да те направи и добър публицист. Нашият народ умно е споделил, че 1 лястовичка пролет не прави. Надявам се на още доста хубави разкази по моя път. Да идват хубави разкази при пишещите хора в България и по света.
- „ Всеки имаше тъга у дома и нож в ръката” – по този начин приключва „ Кръв от къртица”. Твоят нож защо е?
- Вкъщи имам специфични ножове единствено за присаждане на дървета. Не желая да контузвам хора. Защото, в случай че нараня някого, не той, а аз ставам по-малка като човешко създание. Това е мъчително чувство за мен. Затова по-добре да присаждаме – диво върху питомно. Като да вземем за пример джанките, но ти си нашенец, знаеш по какъв начин става. Джанката е издръжлива, а в нашият край изискванията са сурови и благородните дървета мъчно устоят. Докато дивата джанка се преборва със суша, горещина, мраз, киша и така нататък и дава своята устойчивост на питомното растение. Това е ролята на писателя – да прави хората хем издръжливи, хем благородни. Възхищавам се на тези, които съумяват да го реализират. Аз не зная дали го мога...
- В обществените мрежи, където се нагнетява най-вече негативизъм, незабавно се появиха и мнения: „ какво пък толкоз, американците са тъпи, огромна работа, че са присъединили наш създател в учебниците”. Какво би им дала отговор?
- Избягвам да наскърбявам който и да е. Всеки човек има право на мнение. Аз постоянно съм ценяла негативните отзиви доста високо. Защото те са като трън в петата – карат те да се обърнеш, да погледнеш пътеката напред и да видиш дали не е осеяна с бодили. А също и да вземеш ограничения да не стане зараза и гангрена от убождане. Квалификацията „ тъпи” обаче е смущаваща. Ами първо постигни това, което те реализират...Но даже да стоят високо изреклите тези обиди, отново не го одобрявам – от кое място знаят този човек имал ли е условия да се образова, да развие своят капацитет е тъй наречените. С горест се отнасям към хора, които наскърбяват другите. В такива случаи се затварям и избирам да пресадя дръвче, да засадя градина. И когато някой ме обиди да го поканя да види моите плодове и зеленчуци в градината. Така се надявам да печеля оня, който ме наскърбява и да го направя благополучен. Защото един благополучен човек не наскърбява. Той оказва помощ.
- В края на м.г. излезе романът ти „ Зелените очи на вятъра”, за който критици разясниха, че е книга, която учи хората да не се предават. Така ли е и какво е мнението ти за критиците?
- Ценя сериозните забележки, те са като индикативен знак – първо за внимание към мен, само че и да не изтървам нещата. Хубавите оценки ме радват, само че сериозните ме смъкват на земята. А аз обичам земята, тя ми дава резистентност. Както към този момент загатнах – имам градина, реколтата от домати лани ми стана доста добра.
- Каква е рецептата човек да не се възгордява, макар всички призове и достижения!
- Какво възгордяване може да има писателят, който с хонорарите, които взема, едвам оцелява! Писането е като малко дете – би трябвало да го пазиш да не се нарани и да му се радваш. То от време на време може и да те нервира, само че да тръгнеш да се възгордяваш от пакостите на детето, за какво? По-скоро е нужно непрекъснато бдение за запазване на живота на това дете.
- Какъв е делникът на дамата Здравка Евтимова?
- Както е известно пребивавам в Перник, в кв. „ Изток”, само че съм родена в „ Даскалово”. Ставам рано, пипвам влака и пристигам на работа в София. Вечер се връщам назад в Перник отново с влака, но не бързам, обичам да се смотавам, да се разхождам в парка, да се виждам с другари. Имам двама синове и една щерка. Момчетата живеят в Германия, женени са, имам две внучета там. Дъщеря ми е тук, в Перник. От нея имам две внучки и всяка събота и ги вземам у дома. Обичам си градината, обичам да ми е чисто и подредено, сготвям...Вкъщи имам цитруси и диви растения и след 10 март отново ще пресаждам...
- Преди време сама призна, че си чистила входове. Какво наложи това и какво ти донесе?
- Това се случи от дълго време, бяхме зле с парите и свекърва ми Богдана, светла й памет, рече: „ Вместо да се оплакваш, виж двата 8 етажни блока, за почистване на един вход дават по 6 лева”. Така закърпихме ситуацията, след това започнах да спечелвам от преводи и това работя и в този момент. Но по това време съумях да заведа свекърва ми, която доста обичам, в един безценен ресторант и да я почерпя за урока, който ми даде. Тя беше дребничка, само че жилава жена, която командореше, но заслужено. Съжалявам, че нямам четвърто дете, щях да го кръстя Богдан или Богдана на свекървата. Всъщност, това е нещото, за което най-вече скърбя.
- Ако си позволим жестоко резюме – кое качество тежи като камък на шията на днешния българин?
- Самоподценяването и подценяването. Сами си слагаме окови и граници. Ние сме твърд народ. Но в същото време си слагаме ограждения. Не казвай, че си слаб! Кажи, че си мощен, пък да забележим какво ще стане!
- Мит или действителност е свободата през днешния ден?
- Аз се усещам като един доста свободен човек. Който желае да каже нещо, няма кой да го спре, съгласно мен. Свободата е в нас самите. Всичко друго, е опрощение и опрощение за оковите, които сами си слагаме. А който продава съвестта си, е гола вода.
- Преди споделяше, че където влезе сметкаджийството, любовта и топлотата си отиват. Това в днешният прекомерно веществен и пресметлив живот, годно ли е?
- Убедена съм, че сметкаджийството, желанието да използваш хората около себе си, убиват другарски връзки, любовта и най-лошото - уважението. Смятам обаче, че човек би трябвало да слага цена на своите старания и труд. Това е заслужено. Искам да мога да мисля за качеството на продукта, който сътворявам. Да си признаем обаче, че зад „ меркантилността” през днешния ден се крият мнозина, които основават некачествени артикули.
- „ Добрият публицист знае по кое време да не пише” – споделил го е Чарлз Буковски. Ти какво би добавила?
- Много е правилно това. Бих добавила единствено, че може и да си написа, но да не го дава за щемпел и четене.
- Имаш доста фенове измежду четящите и пишещи младежи. Какво би им споделила, в случай че ти изискат съвет?
- На първо място да се грижат за здравето си. Когато човек е здрав, той няма да се огъва и да стои приведен, няма да разрешава на никого да го мачка. Млади дребосъче, не бъди надменен, тъй като животът е непредвидим и не се знае къде ще те прати на следващия ден. Човекът е мощен, само че и слаб. А продуктът, който основава, е неговото лице – почтено или не.
- Здравче, зарадва ли се, че разказът ти „ Кръв от къртица”, писан преди време, бе включен в американски учебници за 8 клас?
- Много се зарадвах още когато госпожа Сюзан Дюк ми се обади при започване на месеца. Разказът е писан преди години, в този момент към този момент ми е като едно пораснало дете. Обичаш го, грижиш се за него, само че няма голяма потребност от непрекъснато внимание и обгрижване.
- Вчера ти написа, че „...един роман не те прави писател”, това от невзискателност ли?
- Радвам се, не мога да си изкривявам душата. Но един роман, даже една книга с разкази, не те прави публицист. Не може да те направи и добър публицист. Нашият народ умно е споделил, че 1 лястовичка пролет не прави. Надявам се на още доста хубави разкази по моя път. Да идват хубави разкази при пишещите хора в България и по света.
- „ Всеки имаше тъга у дома и нож в ръката” – по този начин приключва „ Кръв от къртица”. Твоят нож защо е?
- Вкъщи имам специфични ножове единствено за присаждане на дървета. Не желая да контузвам хора. Защото, в случай че нараня някого, не той, а аз ставам по-малка като човешко създание. Това е мъчително чувство за мен. Затова по-добре да присаждаме – диво върху питомно. Като да вземем за пример джанките, но ти си нашенец, знаеш по какъв начин става. Джанката е издръжлива, а в нашият край изискванията са сурови и благородните дървета мъчно устоят. Докато дивата джанка се преборва със суша, горещина, мраз, киша и така нататък и дава своята устойчивост на питомното растение. Това е ролята на писателя – да прави хората хем издръжливи, хем благородни. Възхищавам се на тези, които съумяват да го реализират. Аз не зная дали го мога...
- В обществените мрежи, където се нагнетява най-вече негативизъм, незабавно се появиха и мнения: „ какво пък толкоз, американците са тъпи, огромна работа, че са присъединили наш създател в учебниците”. Какво би им дала отговор?
- Избягвам да наскърбявам който и да е. Всеки човек има право на мнение. Аз постоянно съм ценяла негативните отзиви доста високо. Защото те са като трън в петата – карат те да се обърнеш, да погледнеш пътеката напред и да видиш дали не е осеяна с бодили. А също и да вземеш ограничения да не стане зараза и гангрена от убождане. Квалификацията „ тъпи” обаче е смущаваща. Ами първо постигни това, което те реализират...Но даже да стоят високо изреклите тези обиди, отново не го одобрявам – от кое място знаят този човек имал ли е условия да се образова, да развие своят капацитет е тъй наречените. С горест се отнасям към хора, които наскърбяват другите. В такива случаи се затварям и избирам да пресадя дръвче, да засадя градина. И когато някой ме обиди да го поканя да види моите плодове и зеленчуци в градината. Така се надявам да печеля оня, който ме наскърбява и да го направя благополучен. Защото един благополучен човек не наскърбява. Той оказва помощ.
- В края на м.г. излезе романът ти „ Зелените очи на вятъра”, за който критици разясниха, че е книга, която учи хората да не се предават. Така ли е и какво е мнението ти за критиците?
- Ценя сериозните забележки, те са като индикативен знак – първо за внимание към мен, само че и да не изтървам нещата. Хубавите оценки ме радват, само че сериозните ме смъкват на земята. А аз обичам земята, тя ми дава резистентност. Както към този момент загатнах – имам градина, реколтата от домати лани ми стана доста добра.
- Каква е рецептата човек да не се възгордява, макар всички призове и достижения!
- Какво възгордяване може да има писателят, който с хонорарите, които взема, едвам оцелява! Писането е като малко дете – би трябвало да го пазиш да не се нарани и да му се радваш. То от време на време може и да те нервира, само че да тръгнеш да се възгордяваш от пакостите на детето, за какво? По-скоро е нужно непрекъснато бдение за запазване на живота на това дете.
- Какъв е делникът на дамата Здравка Евтимова?
- Както е известно пребивавам в Перник, в кв. „ Изток”, само че съм родена в „ Даскалово”. Ставам рано, пипвам влака и пристигам на работа в София. Вечер се връщам назад в Перник отново с влака, но не бързам, обичам да се смотавам, да се разхождам в парка, да се виждам с другари. Имам двама синове и една щерка. Момчетата живеят в Германия, женени са, имам две внучета там. Дъщеря ми е тук, в Перник. От нея имам две внучки и всяка събота и ги вземам у дома. Обичам си градината, обичам да ми е чисто и подредено, сготвям...Вкъщи имам цитруси и диви растения и след 10 март отново ще пресаждам...
- Преди време сама призна, че си чистила входове. Какво наложи това и какво ти донесе?
- Това се случи от дълго време, бяхме зле с парите и свекърва ми Богдана, светла й памет, рече: „ Вместо да се оплакваш, виж двата 8 етажни блока, за почистване на един вход дават по 6 лева”. Така закърпихме ситуацията, след това започнах да спечелвам от преводи и това работя и в този момент. Но по това време съумях да заведа свекърва ми, която доста обичам, в един безценен ресторант и да я почерпя за урока, който ми даде. Тя беше дребничка, само че жилава жена, която командореше, но заслужено. Съжалявам, че нямам четвърто дете, щях да го кръстя Богдан или Богдана на свекървата. Всъщност, това е нещото, за което най-вече скърбя.
- Ако си позволим жестоко резюме – кое качество тежи като камък на шията на днешния българин?
- Самоподценяването и подценяването. Сами си слагаме окови и граници. Ние сме твърд народ. Но в същото време си слагаме ограждения. Не казвай, че си слаб! Кажи, че си мощен, пък да забележим какво ще стане!
- Мит или действителност е свободата през днешния ден?
- Аз се усещам като един доста свободен човек. Който желае да каже нещо, няма кой да го спре, съгласно мен. Свободата е в нас самите. Всичко друго, е опрощение и опрощение за оковите, които сами си слагаме. А който продава съвестта си, е гола вода.
- Преди споделяше, че където влезе сметкаджийството, любовта и топлотата си отиват. Това в днешният прекомерно веществен и пресметлив живот, годно ли е?
- Убедена съм, че сметкаджийството, желанието да използваш хората около себе си, убиват другарски връзки, любовта и най-лошото - уважението. Смятам обаче, че човек би трябвало да слага цена на своите старания и труд. Това е заслужено. Искам да мога да мисля за качеството на продукта, който сътворявам. Да си признаем обаче, че зад „ меркантилността” през днешния ден се крият мнозина, които основават некачествени артикули.
- „ Добрият публицист знае по кое време да не пише” – споделил го е Чарлз Буковски. Ти какво би добавила?
- Много е правилно това. Бих добавила единствено, че може и да си написа, но да не го дава за щемпел и четене.
- Имаш доста фенове измежду четящите и пишещи младежи. Какво би им споделила, в случай че ти изискат съвет?
- На първо място да се грижат за здравето си. Когато човек е здрав, той няма да се огъва и да стои приведен, няма да разрешава на никого да го мачка. Млади дребосъче, не бъди надменен, тъй като животът е непредвидим и не се знае къде ще те прати на следващия ден. Човекът е мощен, само че и слаб. А продуктът, който основава, е неговото лице – почтено или не.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ