Разходите за внос на храни доближават рекордни нива през 2022 г.
Разходите за импорт на храни в света са напът да доближат връх от близо 2 трилиона $ през 2022 година, оказвайки напън върху най-бедните страни, които евентуално внасят доста по-малко количества храна, заяви организацията по храните на Организация на обединените нации, представена от Ройтерс, съобщи Българска телеграфна агенция.
Световните цени на храните скочиха до рекордни равнища през март, откакто Русия нахлу в Украйна - основен производител на зърнени култури и маслодайни семена, и макар че от този момент са се намалили до известна степен, те остават над към този момент високите равнища, регистрирани предходната година.
Увеличението визира непропорционално мощно стопански уязвимите страни и се чака тази наклонност да продължи през идната година, макар че цялостната обстановка със селскостопанските доставки леко ще се усъвършенства.
" Това са тревожни признаци от позиция на продоволствената сигурност ", съобщи Организацията по издръжка и земеделие (ФАО) в своя планиран отчет за храните, който излиза два пъти годишно.
Световните разноски за импорт на храни се чака да доближат 1,94 трилиона $ тази година, което е растеж от 10 % на годишна база и повече от предстоящото по-рано, показва ФАО.
Отбелязва се, че размерът на вноса на храни от страните с ниски приходи се чака да се свие с 10 %, защото сметките им за импорт на храни за годината остават съвсем непроменени, което демонстрира възходящи проблеми с достъпността.
" Вносителите се затрудняват да покриват възходящите интернационалните разноски, което евентуално предвещава края на устойчивостта за тях поради по-високите интернационалните цени ", съобщи ФАО.
По отношение на селскостопански артикули като торове, чието произвеждане изисква доста сила, съгласно ФАО световните разноски за импорт ще набъбнат с съвсем 50 % тази година до 424 милиарда $, което принуждава някои страни да купуват и употребяват по-малко.
Това неизбежно ще докара до по-ниска продуктивност, по-ниска вътрешна наличност на храна и " негативни последствия за световното селскостопанско произвеждане и продоволствената сигурност " през 2023 година, написа в отчета.
По отношение на сезон 2022/23, организацията планува скок в производството на пшеница с 0,6 % на годишна база до рекордните 784 милиона тона. Допълва се обаче, че се чакат нарастването да бъде най-много в Китай и Русия, като в останалата част на света запасите ще намалеят с 8 %.
Междувременно се следи спад на производството на фуражно зърно като царевица, ечемик и сорго с 2,8 % през сезона.
Положителната вест обаче е, че съгласно ФАО производството на маслодайни семена се възвръща с 4,2 %, с цел да доближи най-високото си равнище за всички времена. Производството на захар се чака да нарасне с 2,6 %, до момента в който производството на ориз се чака да остане на общите междинни равнища с помощта на устойчивите насаждения в Азия и възобновяване на производството в Африка.
Световните цени на храните скочиха до рекордни равнища през март, откакто Русия нахлу в Украйна - основен производител на зърнени култури и маслодайни семена, и макар че от този момент са се намалили до известна степен, те остават над към този момент високите равнища, регистрирани предходната година.
Увеличението визира непропорционално мощно стопански уязвимите страни и се чака тази наклонност да продължи през идната година, макар че цялостната обстановка със селскостопанските доставки леко ще се усъвършенства.
" Това са тревожни признаци от позиция на продоволствената сигурност ", съобщи Организацията по издръжка и земеделие (ФАО) в своя планиран отчет за храните, който излиза два пъти годишно.
Световните разноски за импорт на храни се чака да доближат 1,94 трилиона $ тази година, което е растеж от 10 % на годишна база и повече от предстоящото по-рано, показва ФАО.
Отбелязва се, че размерът на вноса на храни от страните с ниски приходи се чака да се свие с 10 %, защото сметките им за импорт на храни за годината остават съвсем непроменени, което демонстрира възходящи проблеми с достъпността.
" Вносителите се затрудняват да покриват възходящите интернационалните разноски, което евентуално предвещава края на устойчивостта за тях поради по-високите интернационалните цени ", съобщи ФАО.
По отношение на селскостопански артикули като торове, чието произвеждане изисква доста сила, съгласно ФАО световните разноски за импорт ще набъбнат с съвсем 50 % тази година до 424 милиарда $, което принуждава някои страни да купуват и употребяват по-малко.
Това неизбежно ще докара до по-ниска продуктивност, по-ниска вътрешна наличност на храна и " негативни последствия за световното селскостопанско произвеждане и продоволствената сигурност " през 2023 година, написа в отчета.
По отношение на сезон 2022/23, организацията планува скок в производството на пшеница с 0,6 % на годишна база до рекордните 784 милиона тона. Допълва се обаче, че се чакат нарастването да бъде най-много в Китай и Русия, като в останалата част на света запасите ще намалеят с 8 %.
Междувременно се следи спад на производството на фуражно зърно като царевица, ечемик и сорго с 2,8 % през сезона.
Положителната вест обаче е, че съгласно ФАО производството на маслодайни семена се възвръща с 4,2 %, с цел да доближи най-високото си равнище за всички времена. Производството на захар се чака да нарасне с 2,6 %, до момента в който производството на ориз се чака да остане на общите междинни равнища с помощта на устойчивите насаждения в Азия и възобновяване на производството в Африка.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ