Българинът пазарува повече, но посяга и на спестяванията
Разходите на българското семейство порастват с по-голям ритъм, в сравнение с приходите му, само че като безспорна сума получените пари са към момента повече от изразходваните. Като трайна наклонност в потреблението се постанова намаляването на каузи на разноските за храна, които към този момент са паднали до 30,2%, за сметка на разноските за поддръжка на жилището и за заплащане на налози, такси и обществени осигуровки. Това демонстрират резултатите от тримесечното проучване на домакинските бюджети, което Национален статистически институт прави на анкетен принцип измежду 3000 български фамилии.
През първото тримесечие на 2019 година междинният приход на разположение от домакинство у нас е бил 1519 лева, което е растеж от 8% по отношение на същия интервал на 2018 година Разходът на разположение от домакинство е 1403 лева, което е нарастване с 11% по отношение на година по-рано.
Тенденцията разноските да порастват по-бързо от приходите се следи от повече от 2 години насам (виж таблицата). Тези темпове обаче са били надалеч по-ниски през 2016-а и ненапълно през 2017 година - повишаването и на разноските, и на приходите тогава е било от порядъка на 1 до 5 % на годишна база, до момента в който през 2018 и 2019 година към този момент доближава и надминава 10%.
Обяснението съгласно икономисти би трябвало да се търси частично в инфлацията - през 2016 година и през по-голямата част от 2017 година въпреки всичко имаше дефлация, до момента в който от средата на 2018 година инфлацията доближи до 3,7% на годишна база.
Другата част от обяснението е, че
хората си
разрешават
повече разходи,
защото индексациите на приходите им през последните 2 години е в границите на по 10% годишно.
Българинът към момента разчита главно на заплатата си, проличава от данните на Национален статистически институт. Тя е главното приходно перо в домакинските бюджети, която образува 57,6% от общия приход. Делът на прихода от пенсии е втори по значителност - 27,9%.
От данните обаче следва, че размерът на приходите от независима претовареност нараства напълно алегорично, единствено с 2,3% по отношение на година по-рано. Доходът от благосъстоятелност даже понижава с 40%, като и преди този момент той е съставлявал напълно дребна част от междинния приход в българското семейство.
През първите три месеца на 2019 година изтеглените спестявания леко се усилват - от 33,16 лева на човек през първото тримесечие на 2018 година до 38,81 лева на човек през първото тримесечие на тази година. Увеличават се също постоянните помощи от близки и родственици - от приблизително 15,57 лева на човек предходната година на 25 лева през тази.
Делът на обществените заплащания като част от прихода спадат, само че това не се отнася за всички заплащания. Любопитно е да вземем за пример, че при безработица, паднала съвсем до историческия си най-малко, компенсациите за безработни на разположение от семейството се повишават от 5 лева м.г. на 5,41 лева
Нараснал е и приходът от фамилни помощи за деца - от 10,57 лева на човек през първото тримесечие м.г. на 19,46 лева през същия интервал т.г. Но всички останали обществени заплащания понижават.
Заемите и заемите, теглени от семействата, понижават, демонстрират данните на Национален статистически институт. Това е развой, почнал в средата на предходната година, като през първото тримесечие на 2019 година приблизително на член на домакинство се падат 5,60 лева приход от изтеглен заем, до момента в който през същия интервал на предходната година този приход е бил 6,36 лева Година по-рано тази сума е била 10,59 лева
Разходите за всички съществени потребности в фамилията порастват, само че с разнообразни темпове, като някои трендове са нови, само че други не престават от над 10 години насам.
Например разноските за храна, които в средата на 90-те години стигаха до 45% от всички разноски, през първото тримесечие на 2019 година към този момент са 30,2% като дял от общите разноски. Година по-рано са били 30,4%.
Като безспорна сума те нарастват от 383 лева месечно на член на семейството през първото тримесечие на м.г. на 422 лева в този момент, което прави нарастване с 10,2%.
Второто по значителност разходно перо на семействата са заплащанията за ток, вода, отопление, обзавеждане и поддържане на жилището - това са 18,2% от всички разноски. Те нарастват от 233 на 255 лева в границите на една година, само че също понижават леко като дял от общите разноски - от 18,4 м.г. на 18,2% в този момент.
Разходите за налози и обществени осигуровки за една година са се повишили от 177 на 196 лева и съставляват третото по значителност перо от разноските.
Четвъртото са разноските за превоз и известия - те са скочили от 150 на 170 лева месечно за последната година.
Разходите за опазване на здравето, макар че са скочили от първото тримесечие на м.г. от тогавашните 75 на 84 лева в този момент, не престават да са към момента 6% като дял от общите разноски. За дрехи и обувки всеки член на семейството е давал месечно по 35 лева м.г., до момента в който през тази сумата е станала 42 лева месечно. Тези разноски също са нарастнали като дял от общите - от 2,8 м.г. на 3% в този момент.
За 10 години потреблението на самун се сви с 24%
За последните 10 години потреблението на самун у нас е намаляла с 24% - от приблизително по 9,2 кг на човек месечно през 2008 година до приблизително 7 кг през първото тримесечие на 2019 година, демонстрират данните на Национален статистически институт. През същия интервал потреблението на плодове се е нараснала с 15,6% - от 3,2 кг приблизително на човек на месец преди 10 години на 3,7 кг в този момент.
Има хранителни артикули, чиято консумация нараства с над 100% за този интервал. Например захарта. През първото тримесечие на 2019 година българинът употребява средномесечно със 183% повече захар, в сравнение с 10 години по-рано - 1,7 кг месечно против 0,6 кг преди десетилетие.
Консумираните яйца са съвсем три пъти повече - от 10 броя месечно преди 10 години техният брой е 37 през първото тримесечие на тази година.
Консумацията на цигари и алкохол за последните 10 години обаче не демонстрира едни и същи трендове. Броят на изпушените цигари преди 10 години да вземем за пример е бил 56 средномесечно, до момента в който в този момент е 71. В същото време обаче преди 10 години българинът е изпивал приблизително по 2,5 литра месечно алкохол (включително бира), до момента в който в този момент тази консумация е паднала на 2 литра средномесечно.
Просрочените лизингови заеми понижиха с над 20%
Необслужваните вземания по финансов лизинг понижиха с 20,3% за 1 година макар повишаването на новите контракти, демонстрира статистиката на Българска народна банка към края на март 2019 година
Общият им размер е 204,6 млн. лева, като по отношение на предишния декември те се намаляват с 23,2% или с 61,9 млн. лева
Към края на март вземанията на лизинговите сдружения по финансов и действен лизинг доближава 4,1 милиарда лева или 3.6% от Брутният вътрешен продукт. Година по-рано те са били 3,6 милиарда лева, като на годишна база нарастват с 13,2%.
До март новите контракти за финансов лизинг доближават 538,1 млн. лева и се усилват с 21,8 на 100 за година, само че се регистрира лек спад, съпоставено с предходното тримесечие - 1,8%.
Статистиката демонстрира, че най-популярни са лизингите за закупуване на лек автомобил. Те възлизат на 1,4 милиарда лева и нарастват за 1 година с 209,9 млн. лева или 16,7%.
Вторият най-предпочитан лизинг е за товарни и лекотоварни коли. Лизингите за машини, уреди и индустриално съоръжение заемат трето място и имат дял от 20,2 на 100. Общият им размер доближава 785,1 млн. лева и регистрира растеж с 14,9% за година.
85,6% от всички вземания по финансов лизинг са от нефинансови преприятия. Те доближават до 3,2 милиарда лева, което е нарастване с 11 на 100 за година.
В края на март вземанията от семействата нарастват с 25,9% по отношение на март 2018 година и доближават 543,6 млн. лева
Най-предпочитаният интервал на погасяване на лизинги е над 1 до 5 години. Общият им дял е 77,4 на 100. Вземанията за период над 5 години образуват 15,5 на 100 от всички. Те регистрират растеж с 18,5 на 100 на годишна база и доближават 602,8 млн. лева Лизингите до 1 година са 1,8 на 100 от всички. /24chasa.bg
През първото тримесечие на 2019 година междинният приход на разположение от домакинство у нас е бил 1519 лева, което е растеж от 8% по отношение на същия интервал на 2018 година Разходът на разположение от домакинство е 1403 лева, което е нарастване с 11% по отношение на година по-рано.
Тенденцията разноските да порастват по-бързо от приходите се следи от повече от 2 години насам (виж таблицата). Тези темпове обаче са били надалеч по-ниски през 2016-а и ненапълно през 2017 година - повишаването и на разноските, и на приходите тогава е било от порядъка на 1 до 5 % на годишна база, до момента в който през 2018 и 2019 година към този момент доближава и надминава 10%.
Обяснението съгласно икономисти би трябвало да се търси частично в инфлацията - през 2016 година и през по-голямата част от 2017 година въпреки всичко имаше дефлация, до момента в който от средата на 2018 година инфлацията доближи до 3,7% на годишна база.
Другата част от обяснението е, че
хората си
разрешават
повече разходи,
защото индексациите на приходите им през последните 2 години е в границите на по 10% годишно.
Българинът към момента разчита главно на заплатата си, проличава от данните на Национален статистически институт. Тя е главното приходно перо в домакинските бюджети, която образува 57,6% от общия приход. Делът на прихода от пенсии е втори по значителност - 27,9%.
От данните обаче следва, че размерът на приходите от независима претовареност нараства напълно алегорично, единствено с 2,3% по отношение на година по-рано. Доходът от благосъстоятелност даже понижава с 40%, като и преди този момент той е съставлявал напълно дребна част от междинния приход в българското семейство.
През първите три месеца на 2019 година изтеглените спестявания леко се усилват - от 33,16 лева на човек през първото тримесечие на 2018 година до 38,81 лева на човек през първото тримесечие на тази година. Увеличават се също постоянните помощи от близки и родственици - от приблизително 15,57 лева на човек предходната година на 25 лева през тази.
Делът на обществените заплащания като част от прихода спадат, само че това не се отнася за всички заплащания. Любопитно е да вземем за пример, че при безработица, паднала съвсем до историческия си най-малко, компенсациите за безработни на разположение от семейството се повишават от 5 лева м.г. на 5,41 лева
Нараснал е и приходът от фамилни помощи за деца - от 10,57 лева на човек през първото тримесечие м.г. на 19,46 лева през същия интервал т.г. Но всички останали обществени заплащания понижават.
Заемите и заемите, теглени от семействата, понижават, демонстрират данните на Национален статистически институт. Това е развой, почнал в средата на предходната година, като през първото тримесечие на 2019 година приблизително на член на домакинство се падат 5,60 лева приход от изтеглен заем, до момента в който през същия интервал на предходната година този приход е бил 6,36 лева Година по-рано тази сума е била 10,59 лева
Разходите за всички съществени потребности в фамилията порастват, само че с разнообразни темпове, като някои трендове са нови, само че други не престават от над 10 години насам.
Например разноските за храна, които в средата на 90-те години стигаха до 45% от всички разноски, през първото тримесечие на 2019 година към този момент са 30,2% като дял от общите разноски. Година по-рано са били 30,4%.
Като безспорна сума те нарастват от 383 лева месечно на член на семейството през първото тримесечие на м.г. на 422 лева в този момент, което прави нарастване с 10,2%.
Второто по значителност разходно перо на семействата са заплащанията за ток, вода, отопление, обзавеждане и поддържане на жилището - това са 18,2% от всички разноски. Те нарастват от 233 на 255 лева в границите на една година, само че също понижават леко като дял от общите разноски - от 18,4 м.г. на 18,2% в този момент.
Разходите за налози и обществени осигуровки за една година са се повишили от 177 на 196 лева и съставляват третото по значителност перо от разноските.
Четвъртото са разноските за превоз и известия - те са скочили от 150 на 170 лева месечно за последната година.
Разходите за опазване на здравето, макар че са скочили от първото тримесечие на м.г. от тогавашните 75 на 84 лева в този момент, не престават да са към момента 6% като дял от общите разноски. За дрехи и обувки всеки член на семейството е давал месечно по 35 лева м.г., до момента в който през тази сумата е станала 42 лева месечно. Тези разноски също са нарастнали като дял от общите - от 2,8 м.г. на 3% в този момент.
За 10 години потреблението на самун се сви с 24%
За последните 10 години потреблението на самун у нас е намаляла с 24% - от приблизително по 9,2 кг на човек месечно през 2008 година до приблизително 7 кг през първото тримесечие на 2019 година, демонстрират данните на Национален статистически институт. През същия интервал потреблението на плодове се е нараснала с 15,6% - от 3,2 кг приблизително на човек на месец преди 10 години на 3,7 кг в този момент.
Има хранителни артикули, чиято консумация нараства с над 100% за този интервал. Например захарта. През първото тримесечие на 2019 година българинът употребява средномесечно със 183% повече захар, в сравнение с 10 години по-рано - 1,7 кг месечно против 0,6 кг преди десетилетие.
Консумираните яйца са съвсем три пъти повече - от 10 броя месечно преди 10 години техният брой е 37 през първото тримесечие на тази година.
Консумацията на цигари и алкохол за последните 10 години обаче не демонстрира едни и същи трендове. Броят на изпушените цигари преди 10 години да вземем за пример е бил 56 средномесечно, до момента в който в този момент е 71. В същото време обаче преди 10 години българинът е изпивал приблизително по 2,5 литра месечно алкохол (включително бира), до момента в който в този момент тази консумация е паднала на 2 литра средномесечно.
Просрочените лизингови заеми понижиха с над 20%
Необслужваните вземания по финансов лизинг понижиха с 20,3% за 1 година макар повишаването на новите контракти, демонстрира статистиката на Българска народна банка към края на март 2019 година
Общият им размер е 204,6 млн. лева, като по отношение на предишния декември те се намаляват с 23,2% или с 61,9 млн. лева
Към края на март вземанията на лизинговите сдружения по финансов и действен лизинг доближава 4,1 милиарда лева или 3.6% от Брутният вътрешен продукт. Година по-рано те са били 3,6 милиарда лева, като на годишна база нарастват с 13,2%.
До март новите контракти за финансов лизинг доближават 538,1 млн. лева и се усилват с 21,8 на 100 за година, само че се регистрира лек спад, съпоставено с предходното тримесечие - 1,8%.
Статистиката демонстрира, че най-популярни са лизингите за закупуване на лек автомобил. Те възлизат на 1,4 милиарда лева и нарастват за 1 година с 209,9 млн. лева или 16,7%.
Вторият най-предпочитан лизинг е за товарни и лекотоварни коли. Лизингите за машини, уреди и индустриално съоръжение заемат трето място и имат дял от 20,2 на 100. Общият им размер доближава 785,1 млн. лева и регистрира растеж с 14,9% за година.
85,6% от всички вземания по финансов лизинг са от нефинансови преприятия. Те доближават до 3,2 милиарда лева, което е нарастване с 11 на 100 за година.
В края на март вземанията от семействата нарастват с 25,9% по отношение на март 2018 година и доближават 543,6 млн. лева
Най-предпочитаният интервал на погасяване на лизинги е над 1 до 5 години. Общият им дял е 77,4 на 100. Вземанията за период над 5 години образуват 15,5 на 100 от всички. Те регистрират растеж с 18,5 на 100 на годишна база и доближават 602,8 млн. лева Лизингите до 1 година са 1,8 на 100 от всички. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ