Провеждането на прогенерична политика у нас ще доведе до 60% икономии
Разходите, които Националната здравноосигурителна сподели (НЗОК) и пациентите изразходват за медикаменти и лекарства, могат да бъдат съществено понижени. Това съобщи здравният икономист Аркади Шарков от Експертния клуб по стопанска система и политика (ЕКИП) по време на конференция в Българска телеграфна агенция на тематика: " Прогенерична политика за по-ниски домашен и обществени разноски за медикаменти ".
Намаляването на разноските може да пристигна посредством провеждането на прогенерична политика в страната. Генеричните медикаменти съставляват медикаменти, които са еквивалент на истинския фармацевтичен артикул. Тези медикаменти съдържат същото интензивно вещество като истинския артикул, имат същите критерии за качество, сигурност и успеваемост и в това време са в пъти по-достъпни на пазара поради по-ниските си цени. За да бъде прието едно лекарство за генерик би трябвало Европейската организация по медикаментите да е получила сигурни доказателства, че то е еквивалентно по свойства на истинското.
Изследването на ЕКИП е концентрирано върху потреблението на една от лекарствените групи - медикаменти за лекуване на артериална хипертония (сартани). Тази група е определена, тъй като измежду сърдечно-съдовите болести при нея е регистриран най-голям дял на смъртност и заболяваемост в цяла Европа, а България е водеща по този индикатор.
Според резултатите от проучването на ЕКИП се удостоверяват заключенията, че търсенето на генерични лекарствени артикули доста се усилва през последните години. В интервала от 2005 до 2016 година потреблението на генеричните артикули от групата на медикаментите за лекуване на артериална хипертония нараства доста. При неизменен дял на реимбурсация от 25% потреблението на такива медикаменти може да докара до доста по-ниски разноски както за семействата, по този начин и за НЗОК на фона на растящото ползване.
По думите на Шарков това нарастване на използването на генерични артикули се дължи на няколко фактора. Първият фактор е повишението на конкуренцията на пазара на медикаменти - в случай че през 2009 година НЗОК е реимбурсирала 11 такива лекарствени продукта, то през 2016 година броят на генеричните медикаменти е 81. Другият фактор може да се търси при смяната на потребителските настройки и структурата на потреблението. По-голямата конкуренция води до естествено намаляване на цената на генеричните лекарствени артикули, заради което през 2016 година потреблението на тези лекарства се е покачило с над 16 пъти по отношение на 2005 година.
Според Шарков резултатите от разбора демонстрират, че НЗОК може да спести сред 2 и 35% от годишния разход за реимбурсация за лекарствени артикули от групата на сартаните от провеждането на на прогенерична политика. Анализът демонстрира, че при неизменен бюджет за реимбурсиране прогенеричната политика може да докара до увеличение на размера на реимбурсираните лекарствени артикули от тази група в диапазон от 2 до 106% от годишните разноски на НЗОК за реимбурсирането им.
Провеждането на прогенерична политика при тази група медикаменти може да намали разноските до 957 хиляди лева за потребителите и до към 318 хиляди лева за НЗОК. За 2016 година разноските единствено за истински медикаменти възлизат на към 3,4 млн. лева, от които 3 млн. лева за потребителите и 360 хиляди лева за НЗОК. Следователно с провеждането на прогенерична политика може общите разноски да бъдат намалени с над 62% - над 68% понижение за потребителите и към 12% понижение на НЗОК. Накратко - прогенеричната политика може да спомогне за понижаване на потребителските разход с над 60%, което ще докара до по-малко разноски за медикаменти, по-голям достъп до медикаменти и положителна политика на страната за излекуване на нацията.
Изводите от разбора на ЕКИП гласят, че през годините се следи естествено усилване на търсенето на генерични лекарствени артикули. Засилването на конкуренцията в бранша води до нарастване на избора на лекарства и понижаване на цените на медикаментите, което от своя страна способства за основни спестявания както от страна на НЗОК, по този начин и от страна на потребителите. Според заключенията на ЕКИП за всеки 1 лев, който НЗОК икономисва от разноските за реимбурсиране, е съпроводен от към 5.70 лв. икономисване при потребителските доплащания. Със спестените пари от провеждането на прогенерична политика НЗОК може да ограничи растежа на лекарствения си бюджет, както и да усили % на реимбурсация в съответна лекарствена група.
Според ЕКИП провеждането на прогенерична политика зависи от няколко предпоставки. На първо време у нас би трябвало да се засилят осведомителните акции измежду потребителите - хората би трябвало да бъдат осведомени за цените на тези артикули, за равнищата на реимбурсиране, както и за тяхната резултатност, сигурност и качество. Трябва да има и платформа, която да изяснява взаимозаменяемостта сред всички истински и генерични лекарствени артикули съгласно тяхното интернационално непатентно название. За да бъде сполучлива тази политика би трябвало и да се вкара практиката лекарите да имат обвързване да осведомят потребителите за цената на предписаното лекуване, както и за вероятните други възможности. Лекарите и фармацевтите у нас също по този начин би трябвало да бъдат подготвени за резултатите от провеждането на прогенерична политика. Според разбора на ЕКИП въвеждането на електронна рецепта също значително ще помогне за провеждането на прогенерична политика. /news.bg
Намаляването на разноските може да пристигна посредством провеждането на прогенерична политика в страната. Генеричните медикаменти съставляват медикаменти, които са еквивалент на истинския фармацевтичен артикул. Тези медикаменти съдържат същото интензивно вещество като истинския артикул, имат същите критерии за качество, сигурност и успеваемост и в това време са в пъти по-достъпни на пазара поради по-ниските си цени. За да бъде прието едно лекарство за генерик би трябвало Европейската организация по медикаментите да е получила сигурни доказателства, че то е еквивалентно по свойства на истинското.
Изследването на ЕКИП е концентрирано върху потреблението на една от лекарствените групи - медикаменти за лекуване на артериална хипертония (сартани). Тази група е определена, тъй като измежду сърдечно-съдовите болести при нея е регистриран най-голям дял на смъртност и заболяваемост в цяла Европа, а България е водеща по този индикатор.
Според резултатите от проучването на ЕКИП се удостоверяват заключенията, че търсенето на генерични лекарствени артикули доста се усилва през последните години. В интервала от 2005 до 2016 година потреблението на генеричните артикули от групата на медикаментите за лекуване на артериална хипертония нараства доста. При неизменен дял на реимбурсация от 25% потреблението на такива медикаменти може да докара до доста по-ниски разноски както за семействата, по този начин и за НЗОК на фона на растящото ползване.
По думите на Шарков това нарастване на използването на генерични артикули се дължи на няколко фактора. Първият фактор е повишението на конкуренцията на пазара на медикаменти - в случай че през 2009 година НЗОК е реимбурсирала 11 такива лекарствени продукта, то през 2016 година броят на генеричните медикаменти е 81. Другият фактор може да се търси при смяната на потребителските настройки и структурата на потреблението. По-голямата конкуренция води до естествено намаляване на цената на генеричните лекарствени артикули, заради което през 2016 година потреблението на тези лекарства се е покачило с над 16 пъти по отношение на 2005 година.
Според Шарков резултатите от разбора демонстрират, че НЗОК може да спести сред 2 и 35% от годишния разход за реимбурсация за лекарствени артикули от групата на сартаните от провеждането на на прогенерична политика. Анализът демонстрира, че при неизменен бюджет за реимбурсиране прогенеричната политика може да докара до увеличение на размера на реимбурсираните лекарствени артикули от тази група в диапазон от 2 до 106% от годишните разноски на НЗОК за реимбурсирането им.
Провеждането на прогенерична политика при тази група медикаменти може да намали разноските до 957 хиляди лева за потребителите и до към 318 хиляди лева за НЗОК. За 2016 година разноските единствено за истински медикаменти възлизат на към 3,4 млн. лева, от които 3 млн. лева за потребителите и 360 хиляди лева за НЗОК. Следователно с провеждането на прогенерична политика може общите разноски да бъдат намалени с над 62% - над 68% понижение за потребителите и към 12% понижение на НЗОК. Накратко - прогенеричната политика може да спомогне за понижаване на потребителските разход с над 60%, което ще докара до по-малко разноски за медикаменти, по-голям достъп до медикаменти и положителна политика на страната за излекуване на нацията.
Изводите от разбора на ЕКИП гласят, че през годините се следи естествено усилване на търсенето на генерични лекарствени артикули. Засилването на конкуренцията в бранша води до нарастване на избора на лекарства и понижаване на цените на медикаментите, което от своя страна способства за основни спестявания както от страна на НЗОК, по този начин и от страна на потребителите. Според заключенията на ЕКИП за всеки 1 лев, който НЗОК икономисва от разноските за реимбурсиране, е съпроводен от към 5.70 лв. икономисване при потребителските доплащания. Със спестените пари от провеждането на прогенерична политика НЗОК може да ограничи растежа на лекарствения си бюджет, както и да усили % на реимбурсация в съответна лекарствена група.
Според ЕКИП провеждането на прогенерична политика зависи от няколко предпоставки. На първо време у нас би трябвало да се засилят осведомителните акции измежду потребителите - хората би трябвало да бъдат осведомени за цените на тези артикули, за равнищата на реимбурсиране, както и за тяхната резултатност, сигурност и качество. Трябва да има и платформа, която да изяснява взаимозаменяемостта сред всички истински и генерични лекарствени артикули съгласно тяхното интернационално непатентно название. За да бъде сполучлива тази политика би трябвало и да се вкара практиката лекарите да имат обвързване да осведомят потребителите за цената на предписаното лекуване, както и за вероятните други възможности. Лекарите и фармацевтите у нас също по този начин би трябвало да бъдат подготвени за резултатите от провеждането на прогенерична политика. Според разбора на ЕКИП въвеждането на електронна рецепта също значително ще помогне за провеждането на прогенерична политика. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ